Р Е Ш Е Н И Е
№ 260241, 19.12.2022
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 29.11.2022
г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : КАМЕНКА КЯЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 759 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата
Н.М.И.с ЕГН ***, от *** представлявана от пълномощника й адвокат Ч.Д., съдебен
адрес – ***, твърди, че на *** г., в гр. ***, при управление на мотоциклет
марка ***, рег. № ***, третото лице Б.В.Г., нарушавайки правилата за движение
по непредпазливост й причинило следните средни телесни повреди :
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа;
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизлив между твърдата мозъчна
обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет,
обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната
кост вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване на челюст;
счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо
медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка,
което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник
е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване
на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на
двата долни крайника, поради което по спешност била откарана в *** при „***, в
която болница пролежала до *** г. Във връзка с произтеклото пътнотранспортно
произшествие срещу водача на мотоциклета било образувано наказателно
производство, като с влязло в сила решение постановено по анхд № 245 по описа
на Районен съд – *** за 2020 г. той е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Тъй като към датата на пътния инцидент гражданската
отговорност на Б.В.Г. за причинените вреди на трети лица във връзка с
притежаването и ползването на мотоциклет марка ***, рег. № *** била
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен със „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД във формата на
полица № ***, валидна до
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 2/12
***, то ищцата отправила претенция до последното за
застрахователно обезщетение, плащането на каквото е отказано, поради което с
настоящата искова молба тя моли съда да постанови решение, с което да осъди
дружеството да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, които е търпяла и
продължава да търпи от причинените й травми и ще търпи до края на живота си,
изразяващи се във физически болки и страдания, дискомфорт и неприятни усещания
в ежедневието в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата
на увреждането – ***,до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
Иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс
за застраховането.
Ответникът
„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район „Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ № 1, представляван от пълномощника му адвокат И.И.Ц., със съдебен
адрес – ***, признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на мотоциклет марка ***, рег. № ***, по
силата на застрахователна полица № ***, но оспорва предявения иск, тъй като
: не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
– описаният в исковата молба механизъм на ПТП не съответства на действителната
фактическа обстановка, както и водачът на мотоциклета няма изключителна вина за
настъпване на инцидента; ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е нарушила чл. 114, т. 1 ЗДвП във връзка с чл. 166, т. 1
ППЗДвП и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП във връзка с чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП
– внезапно е навлязла на платното за движение, не се е движела по банкета на
пътното платно, движела се е по платното за движение, но не противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства и не най-близо до лявата му
граница; ходът на заболяването при ищцата е бил с подобрение; изходът на
заболяването при ищцата след проведеното лечение е бил с подобрение;
претендираното обезщетение е прекомерно, несъответстващо на реално претърпените
от ищцата болки и страдания; неоснователна е и акцесорната претенция, поради
което моли съда да го отхвърли, а в случай, че го намери за основателен – да не
присъжда обезщетение в искания размер. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Предмет
на делото е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен
срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му
следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1
Закон за задълженията и договорите :
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 3/12
непозволено
увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са
настъпили вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване
на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване
на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането КЗ/ за предявяване
на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение
преди завеждане на исковата молба в съда.
Установява се от
представения с исковата молба и приет като доказателство заверен препис на
Решение № 67 постановено на 12.06.2020 г. по анд № 245 по описа на Районен съд
– *** за 2020 г., влязло в сила на 30.06.2020 г., че с него третото лице Б.В.Г.
е признато за виновно в това, че на ***, в гр. ***, при управление на МПС
- мотоциклет марка ***, рег. № ***, е
нарушило правилата за движение – чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
и по непредпазливост е причинило на Н.М.И.средни телесни повреди както следва :
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна
обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет,
обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната
кост вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване на челюст;
счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо
медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка,
което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник
е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване
на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на
двата долни крайника, което е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предложение 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал.
1 НК то е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание.
Посоченото
престъпно деяние е резултатно, поради което както вредата, така и
причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат са
елементи от фактическия му състав.
Влязлото в сила
решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието съгласно
чл. 413, ал. 2 НПК. Ето защо по силата на закона и на постановеното от Районен
съд – *** по анд № 245/2020 г. решение, влязло в сила на 30.06.2020 г., съдът
приема за установено, че е налице противоправно деяние – престъпление по
транспорта, извършено виновно от третото лице Б.Г., в причинно-следствена
връзка с което противоправно деяние са произтекли и следните травматични
увреждания по ищцата - черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 4/12
мозъчна обвивка и
костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет, обхващащо
външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост
вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване на челюст; счупване на
короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо медико-биологичния
признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка, което поради
анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване на дясната
срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът изрично призна
факта, че към *** за мотоциклет марка *** с рег. № ***,
е имало сключен между собственика му и дружеството договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на застрахователна полица № ***, с оглед на което и въз основа на горе
установената фактическа обстановка съдът приема, че са налице визираните в
закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо увредения -
непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна
връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен с ответника
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради
което следва да се пристъпи към изясняване на основния спорен по делото въпрос
за размера на претендираното обезщетение през призмата на наведените в отговора
възражение за наличие на принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат и твърдение за
прекомерност на обезщетението.
Съпричиняване
ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с
виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така
и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия няма
отношение при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
В
настоящия случай възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата се основава на твърденията, че ищцата в нарушение на чл.
114, т. 1 Закон за движението по пътищата ЗДвП/ във връзка с чл. 166, т. 1
Правилник за прилагане на Закон за движението по пътищата /ППЗДвП/ и на чл.
108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП във връзка с чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП е навлязла
внезапно на платното за движение, както и не се е движила по банкета на пътното
платно, а по самото платно за движение, но не противоположно на посоката за
движение на пътните превозни средства по възможност най-близо до лявата му
граница.
В действителност
законът – чл. 108, ал. 1 ЗДвП, регламентира задължение за пешеходците да се
движат по тротоара или банкета на пътното
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 5/12
платно, от изпълнението на което допуска изключение, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, както и
при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци, но в тези случаи
съгласно чл. 108, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП движението по платното следва да се
осъществява противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. ЗДвП в чл. 114, т. 1,
също така, забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение.
За установяване на поведението на
ищцата непосредствено преди инцидента бе разпитан като свидетел водачът на
увреждащия мотоциклет – Б.Г., според показанията на който : произшествието
произтекло към *** ч.; след като завил с управлявания от него мотоциклет марка ***
от ***към ***забелязал в далечината жена, която вървяла с гръб към него по
платното за движение, в левия му край, на метър и двадесет от бордюра – тротоар
нямало, тъй като към този момент се осъществявали ремонтни дейности по подмяна
на тротоарни плочки в квартала и всичко било в пясък; като наближил жената, на
около 15 метра, тя рязко завила надясно, но въпреки, че той задействал
спирачната система, последвал удар, тъй като пешеходката направила крачка
назад.
Бе допуснато извършване и на автотехническа експертиза от
инж. В.С., според заключението на който :
произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
платното за движение в зоната на *** в гр. ***; върху платното за движение в
мястото на произшествие има положена настилка от асфалт, която по време на
инцидента е била суха и покрита с пясък и ситен прах; пешеходката Н.И.се е
движила в западната част на платното за движение на *** в посока от юг на
север, отляво и попътно на мотоциклета, след което е променила посоката си на
движение на дясно, навлезнала е в коридора на мотоциклета и е направила крачка
назад преди удара; в конкретната пътноклиматична обстановка – намалена видимост
при сумрак, минималната видимост към пешеходец е около 40 м, като предвид
открития и хоризонтален пътен участък и хипотезата, че това е и първоначалният
момент, в който водачът е започнал да възприема пешеходката като намираща се на
платното за движение, то движението й по платното за движение е било, когато
още не е попадала в опасната зона за спиране на мотоциклета; на база
статистически изследвания времето за реакция на водача в конкретната
пътноклиматична обстановка е 0,8 с., а времето за изминаване на дистанцията на
видимост между мотоциклета и пешеходката е 3,59 с., следователно от момента на
възможност за начало на забелязване на пешеходката на платното за движение
водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме движещата се
по платното за движение пешеходка, да съобрази и промени скоростта на
мотоциклета, а при необходимост да спре, така че да не настъпи удар; ако
пешеходец в населено място на платното за движение е бил предвидимо препятствие
и водачът на мотоциклет е следвало да избере скорост
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 6/12
на движение, като се съобрази с конкретната пътноклиматична
обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие или да го
пропусне така, че да не настъпи сблъсък, то водачът на мотоциклет „***с рег. №
*** или не е съобразил скоростта на МПС с техническата възможност пешеходец на
платното за движение да навлезне в коридора на мотоциклета и/или водачът на
мотоциклета е реагирал със закъснение на тази опасност; въпросът относно
възможността на пешеходката за предотвратяване на изследваното ПТП е в пряка
връзка с възприятията на пострадалата към обстановката на пътното платно,
поради което е силно субективен и зависи от много неща – дали пострадалата има
нормално зрение, използвала ли е очила, какво е психоемоционалното й състояние
в този момент, дали преди навлизането на платното за движение по него са се движили
МПС; настъпването на удар е следствие на скорости и пресичане на траектории в
конфликтна точка, следователно при вариант, че пешеходката не бе предприела
движение за преминава на платното за движение от ляво надясно пред мотоциклета
удар не би настъпил, т. е. освен, че причина за настъпилото произшествие е, че
водачът на мотоциклет „***или не е съобразил скоростта на МПС с техническата
възможност пешеходец на платното за движение да навлезе в коридора на
мотоциклета и/или водачът на мотоциклет „***е реагирал със закъснение на тази
опасност, но и че пешеходката е предприела движение по платното за движение по
начин, на място и в момент, когато не е било безопасно.
С исковата молба е представен и приет като доказателство
заверен препис на Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на *** от Д.К.–
*** при *** – гр. ***, в който се описани следните обстоятелства относно
мястото на произшествието : „МП се намира в гр. ***, на ***. Предмет на огледа
е ПТП настъпило м/у мотоциклет марка ***с рег. № ***. На место се намери път с
асфалтово покритие с по една лента за движение в двете посоки без осева линия
или пътна маркировка. Самото асфалтово покритие е сухо – поръсено с пясък и
ситен прах. … На запад пътят граничи с тротоар без плочки, а на изток – с
тротоар с плочки, от която страна се намира и жилищен блок на ***…“
Протоколът за
оглед на местопроизшествие е съставен от длъжностно лице – ***, в кръга на
службата му и по установени в закона – чл. 128 – чл. 130
Наказателно-процесуален кодекс, форма и ред, поради което съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и според посочената
разпоредба е доказателство за изявленията пред лицето, което го е съставило и
за извършените от него и пред него действия. Със същата доказателствена сила се
ползва и приетият като доказателство заверен препис на протокола за оглед на
местопроизшествие съобразно ал. 2 на чл. 179 ГПК, с оглед на което въз основа
на него съдът приема за установено, че в момента на пътния инцидент на мястото,
на което той е произтекъл, от изток пътят, в източната лента на който се е
движил управляваният от третото лице Б.
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 7/12
Г.мотоциклет марка ***, рег. № ***, е граничил с тротоар с
плочки, а от западната му страна, по която се е движила ищцата, с тротоар без
плочки. Следователно без да е налице някое от предвидените в чл. 108, ал. 2 ЗДвП изключения в противовес на установената в чл. 108, ал. 1 ЗДвП забрана
ищцата се е движила по платното за движение, въпреки наличието на тротоар от
източната страна на пътя.
Вън от горното според показанията на свидетеля ищцата
внезапно променила траекторията си на движение, като започнала да пресича
платното за движение, по което в този момент се придвижвал той с управлявания
от него мотоциклет, които нейни действия са в дисонанс с установената не само в
чл. 114, т. 1 ЗДвП забрана, а и на регламентираните в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП
задължения за пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават
по пешеходните пътеки и да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства преди да навлязат на платното за движение.
Съобразявайки това поведение на ищцата с изводите на вещото
лице инж. С., че причината за инцидента е не само виновното поведение на водача
на мотоциклета - поради управлението на последния с несъобразена скорост или
поради закъснялата реакция на третото лице Б.Г., но и че удар не би настъпил,
ако пешеходката не бе предприела движение за преминаване на платното за
движение от ляво надясно пред мотоциклета, както и че тя е предприела движение
по платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било
безопасно, настоящият състав намира, че с описаните в предходното изложение
свои действия ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
както и че приносът за настъпването на вредите е наполовина.
При
непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно дадените задължителни
разрешения в т. ІІ от Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно, а като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат
и конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на
произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008
г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011
г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. №
1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II
т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. №
3319/2015 г., II т. о./
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 8/12
С
оглед на разпределената с доклада по делото доказателствена тежест за
подлежащите на доказване факти по искане на ищцата за установяване на
претърпените и търпени от нея болки и страдания с исковата молба са представени
и се приеха като доказателства заверени преписи на :
Епикриза,
издадена на ***г. от д-р А.П.– *** в ***, в която е посочено, че на *** ищцата
е приета в клиниката на лечебното заведение, от което е изписана на ***г. с
окончателна диагноза : „Контузио капитис. Фрактура азеос крании. Контузио
церебри.“, в следното състояние : „… в ясно съзнание. Без огнищна неврологична симптоматика и симптоми на МРД.
Персистира болков синдром в травмираните лицеви области и в областта на дясна
скапула и дясна тазова област.“;
Епикриза,
издадена на *** г. от д-р П.П.– ***в ***, в която е отбелязано, че ищцата е
приета в клиниката на ***г. по спешност, извършена й е операция на ***г. и е
изписана на ***г. с окончателна диагноза : Счупване на костите на скулите и
горната челюст, закрито. Фрактура осис зигоматици декстре. Хематома регио
зигоматици ет темпоралис декстре.“, в следното състояние : „С подобрение в
локалния статус.“, без оплаквания.
Бе
допуснато извършване и съдебна медицинска експертиза от д-р М.Б., според
заключението на който : в кориците на делото липсват данни за настъпили
усложнения в оздравителния процес на пострадалата И., поради което вещото лице
приема, че към момент на изготвяне на експертизата пострадалата е напълно
възстановена; черепно-мозъчната травма, изразяваща се в счупване на черепната
основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата
мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка поотделно и в тяхната
съвкупност са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота;
счупването на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и
тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно, счупването на короновидния израстък
на долната челюст вдясно поотделно и по своята съвкупност са довели до счупване
на челюст; счупването на дясната лопатка поради анатомичното и функционално
свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник; счупването на дясната срамна кост на таза е
довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника; счупването
на десния страничен израстък на 7-ми шиен прешлен, контузията на главата и
тялото и разкъсно-контузната рана на лицето поотделно и по съвкупност са довели
до разстройство на здравето; кръвонасядането в областта на дясна орбита и
охлузванията по главата и тялото поотделно и по съвкупност са причинили болки и
страдания; оздравителният процес е траел 3 – 4 месеца при благоприятен ход на
същия и липсата на усложнения в неговото протичена за каквито липсват данни по
делото;
Съобразно
изявленията на вещото лице д-р Б.направени при изслушването му в открито
съдебно заседание проведено на 14.12.2021 г. :
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 9/12
непосредствено
след инцидента болките и страданията са били значителни по сила, даже на
моменти нетърпими, които постепенно в хода на оздравителния процес са
затихнали; в началото състоянието на ищцата е било тежко.
Съобразно трайната съдебна практика
медицинската епикриза съставлява официален писмен документ, тъй като е изготвен
от длъжностно лице, в кръга на службата му и удостоверява факти с правно
значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК /решение № 250 от 21.11.2012 г. на
ВКС, ІІІ г. о., по гр. д. № 1504 от 2011 г./, с оглед на което въз основа на
приетите като доказателства заверени преписи на две епикризи съдът приема за
установено, че в деня на пътнотранспортното произшествие - ***, ищцата е приета
в ***, в чието *** е пролежала до ***г.,
когато е изписана в ясно съзнание, без огнищна неврологична симптоматика и
симптоми на МРД, а също и с продължаващ болков синдром в травмираните лицеви
области, в областта на дясна скапула и в дясната тазова област, след което на
следващия ден е приета по спешност в отделението по *** на същото лечебно
заведение, в което й е извършена операция, след което е изписана на ***г. с
подобрение в локалния статус. Доколкото след датата на издаване на последната
епикриза по делото липсват доказателства ищцата да е търсила лекарска помощ,
съответно за появата на усложнения в оздравителния процес, а изявленията на
процесуалния й представител в хода на устните състезания относно здравословното
й състояние не съставляват доказателствени средства по смисъла на Гражданския
процесуален кодекс, то решаващият състав намира, че ищцата не доказа при
условията на главно и пълно доказване твърдението си за „…продължаващи болки,
които според медицинските експертизи са трайни и доживотни последици…“, а от
тук в съответствие със заключението на вещото лице д-р Б., което кореспондира
на останалите събрани по делото доказателства – че към края на оздравителния
процес, който е приключил за около 4 месеца, ищцата е напълно възстановена.
Базирайки
се на анализа на коментираните в предходното изложение доказателства съдът
приема за установено, че : произтеклите от противоправното деяние на застрахования
травматични увреждания са причинили на ищцата болки, страдания и неудобства –
непосредствено след инцидента тя е изпитвала значителни по сила и интензитет
болки и страдания, дори на моменти нетърпими, които в хода на оздравителния
процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото
приключване, продължило около 4 месеца; в рамките на целия възстановителен
период поради трайното затрудняване на движенията на десния горен крайник и на
двата долни крайника ищцата е била зависима от чужди грижи, поради което е
имала нужда от помощ, което й е създавало неудобства.
Или в случая не дългият възстановителен период
за тези телесни повреди – около 4 месеца, кратката продължителност на
значителните болки и липсата на данни инцидентът да е оставил траен отпечатък в
съзнанието на ищцата не могат
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 10/12
да
обосноват присъждане на обезщетение в претендирания в исковата молба пълен
размер.
Обсъждайки
горните обстоятелства и отчитайки икономическата обстановка в страната през
2019 г. в сравнение с която към датата на приключване на съдебното дирене е
налице съществено повишаване на цените в България и на минималната работна
заплата с 26.78 % /минималната работна заплата през 2019 г. е 560 лв., а към
месец ноември 2022 г. – 710 лв./, в съответствие критериите за справедливост
настоящият състав намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен
на 50 000 лв., от която сума като се приспадне приносът на ищцата за
настъпване на вредите от 50% , то искът за заплащане на застрахователно
обезщетение следва да бъде уважен до размера на сумата от 25 000 лв., като за
разликата до пълния предявен от 100 000 лв. същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
И
тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение, произтекло
от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива в рамките на застрахователната сума и отговорността на
застрахования и за лихвите за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, то законната лихва
върху определеното от съда обезщетение следва да бъде присъдена от по-ранната
дата измежду посочените две.
По делото липсват данни
застрахованото лице да е уведомило застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, като ответникът не оспорва, а това се установява и от приетия като
доказателство заверен препис на Молба вх. № 957/16.03.2020 г., че за репариране
на произтеклите вредни последици от същото дружеството е поканено от адвокат Д.
в качеството му на пълномощник на ищцата с посочената молба. Ето защо и предвид
гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
законната лихва върху главницата от 25 000 лв. от 16.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, като без уважение следва да бъде оставено искането
за присъждане на законната лихва за периода *** – *** г.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 1125 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск
/4500 лв. адвокатско възнаграждение х 25%; /.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 603.75 лв. разноски по
производството съразмерно на отхвърления иск /180 лв. депозит за
съдебно-медицинска експертиза, 600 лв. депозит за съдебна автотехническа
експертиза и 25 лв. депозит за свидетел х 75%; последният процент се формира по
следния начин –
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 11/12
общ
размер на уважения иск 25 000 лв. х 100% : общ размер на предявения иск 100 000
лв. = 25 % уважени искове; 100 % - 25 %/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив :
сумата от 1000 лв. държавна такса по производството и сумата от 30 лв. бюджетни
разноски по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на
уважения иск /120 лв. бюджетни средства х 25 %/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
район „Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
Н.М.И.с ЕГН ***, от *** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/
като обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от следното престъпление, в
извършването на което Б.В.Г. е признат за виновен с Решение № 67/12.06.2020 г.
постановена от Районен съд - *** по анд № 245/2020 г., влязло в сила на
30.06.2020 г. : на ***, в гр. ***, при управление на МПС - мотоциклет марка ***, рег. № ***, е нарушил
правилата за движение – чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил на Н.М.И.средни телесни повреди както следва :
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна
обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет,
обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната
кост вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване на челюст;
счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо
медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка,
което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник
е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване
на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на
двата долни крайника - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2-ро
във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е покрит посредством сключен със „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите
във формата на застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 16.03.2020 г.
до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от
100 000 лв. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за
застраховането като неоснователен, както и отхвърля искането за присъждане на
законната лихва за периода *** – ***г.
Продължение на решение по т. д. № 759/20
г. на ОСПд – стр. 12/12
ОСЪЖДА
„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район „Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на Н.М.И.с ЕГН ***, от *** сумата от 1125 лв. /хиляда
сто двадесет и пет лева/ разноски по производството съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Изгрев, ж.
к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пловдив : сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ държавна такса по
производството и сумата от 30 лв. /тридесет лева/ бюджетни разноски по
допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА
Н.М.И.с ЕГН ***, от *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Изгрев, ж.
к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 603.75 лв. /шестстотин
и три лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по производството съразмерно
на отхвърления иск.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страната.
На
основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :