Решение по дело №474/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260004
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200474
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  гр. Казанлък – 28.08.2020г.

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                                 Председател ; Тодор Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова  като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров – АНД № 474/20г. по описа на РС-Казанлък за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                               М     О     Т     И     В    И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0284-000758 от 10.04.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ-Казанлък с което са наложени административни наказания.

Недоволен от наложените наказания останал жалб. И.И.Т. който ги обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелствата,че не е извършил административни нарушения, както и ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява .Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.Изразяват писмено становище в което твърдят,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел,писмени и становището на явилата се страна и след като  ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество се явява  основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за  установено,че на  31.03.2019г. в 20.30ч. път І-5 в посока запад-изток жалб. Т. управлява лек автомобил „Фолксваген-Шаран“ с рег. № СТ 7027 ВВ като при спускане поради движение с несъобразена скорост с пътните условия на км.3+500 на десен завой губи контрола над управляваното МПС излиза в ляво от пътното платно и се блъска в крайпътен скат с което реализира ПТП с материални щети.Водача не изпълнява задължението си като участник в ПТП и го напуска.Установен на 01.04.2019г. в 07.00ч..Не носи КТ към СУМПС с което е извършил ;  

1.Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелствата, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП.

2.Водач, неконтролира ППС което управлява. ПТП, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП.

3.Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието  с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДП.

4.Не носи контролния талон от свидетелство за управление с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП .

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св. Г.Н. – актосъставител и писмените доказателства –  протокол за ПТП и докладна записка .

Жалб. не сочи друга различна фактическа обстановка от приетата и посочена от  административно-наказващия орган поради което и въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка неправилно административно-наказващия орган е приел,че нар. Т. е нарушил разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 б.б от ЗДП.

Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДП гласи,че водач на ППС участник в пътнотранспортно произшествие  при което има пострадали хора е длъжен да  остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Определението за участник в пътно транспортно произшествие е дадено  параграф  6 т.27 от ДР на ЗДП  според която – ‘участник в ПТП е всеки  който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му’.

От показанията на св.Н.- актосъставител и от писмените доказателства  протокол за ПТП и докладна записка  се установява,че от настъпилото произшествие няма пострадали лица.Единствено причинени повреди по автомобила /деформации по купето- протокол за ПТП/.

Предвид на това за жалб. е съществувало задължение единствено само да уведоми органите на МВР и да съдейства за установяване на вредите.

Като не е изпълнил това си задължение е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДП което обаче не му е предявено като обвинение.

Предвид на това в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се установява,че  на жалб. е предявено обвинение,че не е носил  контролния си талон.

Пак от същата част на обжалваното наказателно постановление се установява,че произшествието е възникнало на 31.03.19г., а жалб. е бил установен на следващия ден 01.04.19г..

Това внася неяснота кога жалб. не е носил контролния си талон към свидетелството за управление на МПС на 31.03.19г. или на 01.04.19г. когато е бил установен.

Поради това  в тази му част обжалваното наказателно постановление също следва да бъде отменено  но като неправилно..

Съдът  приема отразеното в наказателното постановление и АУАН,че е извършено нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП- водача не контролира ППС което управлява.

Последователната и непротиворечива съдебна практика приема,че контролът на ППС обхваща редица действия които трябва да извърши водача.Тези действия засягат техническото състояние на ППС,положението му по време на движение, съобразяване с показателите на отделните уреди/температура на двигателя, светлини,износеност на гуми и др./, положението на ППС спрямо терена и др..Този контрол е непрекъснат и обхваща цялото време през което водача управлява автомобила, поради което съдът счита от момента в който се предприеме управлението на МПС до прекратяването  водача е длъжен непрекъснато да го контролира.

Спазването на правилата за движение осигурява безопасно движение по пътищата.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

От настъпилото ПТП следва извода,че  жалб. като водач на ППС не е съобразил поведението с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП  поради което съдът счита,че това обвинение е доказано.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление се установява ,че е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на  чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.3  от ЗАНН – мястото където е извършено.

В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени две места където е извършено нарушението.Едното е на път Общински № SZR 1068,  а другото място е ПП І -5.

В  АУАН е посочено трето място на нарушение- път І -5.

Път І -5 е от републиканската пътна мрежа и свързва гр.Русе със ГКПП-Маказа, и който път не преминава през мястото където според показанията на св.Н.- актосъставител е настъпило ПТП  между селата  Бузовград и Горно Черковище, на път който е общински и от  четвърти клас.

ПП І -5 не съществува като означение в Р България.

По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила тъй като е отнето правото на жалб. да разбери къде се твърди,че е извършил нарушението.

Това нарушение  е съществено и не може да се санира и само по себе си води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В този смисъл жалбата се явява основателна.

Водим от горните мотиви съдът,

 

 

                                   Р     Е     Ш     И   ;

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление №19-0284-000758 от 10.04.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ-Казанлък с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. , на основание чл.185 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 20 лв. ,  на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от един месец и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 10 лв. наложени на И.И.Т. *** с ЕГН ********** като незаконосъобразно и неправилно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ ;