Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 187 23.07.2018
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На трети май Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 71 по описа за 2016 година.
Производството по делото беше образувано по повод
подадена искова молба от „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска № 19, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от
Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева
Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник Живко Руменов
Райков, със съдебен адрес: гр.София, ул.Цар Калоян № 1, ет.6 против В.С.К. с ЕГН ********** и С.И.К.
с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б., ж.к.„И.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
представлявани от адв.Веска Волева, с адрес: гр.София, ул.Алабин № 50, вх.А, ет.4,
да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на
сумата от 65 171.11 евро просрочена главница по
договор за ипотечен кредит; просрочена договорна лихва за периода от 11.12.2014 до 26.11.2015г. в
размер на 5485.63 евро; санкционираща лихва в размер
на 682.42 евро за периода 18.10.2015
до 26.11.2015г.; заемни такси по кредита в размер на 1461.23 евро за периода до 26.11.2015г.,
законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2015г. до окончателното й изплащане, направени
разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 5153.48 лв. внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и да заплатят направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2008г.
е бил сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, като ответниците са
получили сумата от 66 000 евро, със срок на издължаване 360 месеца. Сумата
е била усвоена изцяло. За обезпечение на вземането, не е посочено дали в полза
на банката са били ипотекирани недвижими имоти, собственост на ответниците.
Поради просрочие на дължими месечни вноски повече от 90 дни, на 23.11.2015г. кредитът е бил счетен за предсрочно изискуем
от банката и на ответниците са били изпратени нотариални покани, получени на 03.11.2015г. По молба на „Банка ДСК“ ЕАД е било образувано ч.гр.д.№ 7893/2015г. по описа на РС-Бургас, а след това и изп.д. № 1799/2015г. при ЧСИ Станимира
Николова с район на действие ОС-Бургас.
Въпреки, че са били уведомени за задължението си по договора, В.К. и С.К. не са плащали след 07.12.2014г. дължимите суми или на част от тях. Възраженията
по повод твърдяната недействителност на клаузи от договора за кредит от страна
на ответниците, обхващат запознаване на клиентите на банката с всички условия
по договорите, сред клаузите на основния договори и анексите към него липсват
неравноправни такива, правото на кредитодателя да изготвя общи условия е предвидено
в чл.298 от ТЗ. Надвнесени суми от ответниците също
няма, тъй като след изтичане на тригодишния срок е престанала да действа
направената отстъпка от 2,2 % по програма „Уют“ и се
начислявала стандартна надбавка от 4,1 %.
Според развитата от процесуалния представител на
ответниците в писмените отговори тези, банката не е имала основания да обяви
кредита за предсрочно изискуем. За обезпечение на кредита са били ипотекирани
два апартамента, собственост на ответниците. Банката без основание едностранно е
увеличила месечните вноски, които от 399.53 евро
достигнали 536.26 евро. Редица клаузи от договора са
недействителни – чл.7 и чл.15,
които са били предмет на разглеждане и по приключилото гр.д.№
28441/2015г. по описа на РС-София.
Поради надплащане на суми от страна на кредитополучателите, към момента на
сключване на споразумението от 28.09.2010г. същите не
са били в просрочие. Споразумението представлява анатоцизъм,
забранен изрично от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовата
страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги
уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира
съдебно-икономическа експертиза. Бяха изложени доводи и в писмен вид.
В съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален
представител, изразиха становище за неоснователност на предявените искове.
Ангажираха съдебно-икономическа експертиза, като защитната си теза развиха в
писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Ищецът се легитимира
като кредитор с договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008г.
(л.10-11), включващ общи условия (л.12-14)
и погасителен план (л.15-21) или исковата молба е
предявена от надлежна страна. Същата е допустима и предвид наличие
предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по
което е било образувано ч.гр.д.№ 7893/2015 г. по описа на РС-Бургас, издадения изпълнителен лист и заповед
за изпълнение № 4533/ 30.11.2015г.,
съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 5513.48
лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок е
подадено възражение от ответниците (л.79-82).
Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след
подаването на възражението. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415
и чл.124 ал.1 от ГПК.
Няма спор, че е бил сключен договор за жилищен и
ипотечен кредит от 16.09.2008г. (л.10-11)
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответниците, като В.К. и С.К. са получили сумата от 66 000 евро, която е била
усвоена на 26.09.2008г. Срокът на издължаване е бил 360
месеца или до 26.09.2038 г.
според приложения погасителен план (л.15-21). Поради
неплащане на дължимите вноски от кредитополучателите, на основание чл.20.2 от общите условия към договора, банката е счела
кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила нотариални покани до
ответниците, получени от тях на 30.10.2015г. (л.65; 66). След издаване за изпълнителен лист от РС-Бургас (л.58-59), ищецът е
подал молба до ЧСИ с район на действие ОС-Бургас, който е изпратил покана за
доброволно изпълнение до В.К. (л.74-75).
По повод частна жалба от В.К. и Ст.К.,
е било образувано ч.гр.д.№ 1851/2016г.
по описа на ОС-Бургас, приключило с влязло в сила определение № ІІ-2447/ 02.12.2016г.,
с което съдът е оставил без разглеждане подадената частна жалба. С влязло в сила на 24.08.2017г.
решение № 179577/ 25.07.2017г.
по гр.д.№ 28441/ 2015г. по
описа на РС-София (л.163-167),
съдът е обявил за недействителни на
основание чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗП на клаузата на чл.7 от процесния договор между
страните; на основание чл.26 ал.1,
предл.първо от ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗП клаузата на чл.15 от същия договор, като е осъдил на основание чл.5 ал.1, предл.първо от ЗЗД, „Банка
ДСК“ ЕАД да заплати на В.С. сумата от 1229.73 евро платена без основание за периода 15.09.2008 – 15.02.2015г., ведно
със законната лихва от 25.05.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на Ст.К. сумата от 1229.73 евро платена без основание за периода 15.09.2008 – 15.02.2015г., ведно
със законната лихва от 25.05.2015г. до окончателното
изплащане на вземането.
Според основното
и допълнително заключението на вещото лице Костенски (л.182-188; 194-209), последната вноска по кредита е била на
09.02.2015г., а дължимите суми по договора към 27.11.2015г. са: главница в размер на 65 171.11 евро; договорни лихви върху главницата от 5485.63 евро; санкционираща лихва от 682.42
евро и такси по тарифата на банката в размер на 1461.23
евро. Първоначалната вноска е била 399.53 евро на
месец, а след първите 36 месеца е 491.16 евро;
вноските с падежи от 25.10.2010 до 25.09.2011г. са по 420.35 евро,
от 25.10.2011 до 25.02.2014г.
са 503.58 евро, от 07.04.2014
до 15.02.2015г. са 547.50
евро. При съобразяване с поставените от ответниците условия, главницата към
датата на последната вноска би била 60 823.88
евро, а към датата на подаване на исковата молба - 60 015.80
евро съобразно първоначалния погасителен план. Капитализираните редовни и наказателни лихви и такси са 774.77 евро след първото и 2953.14
евро след второто споразумения.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност
на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Ответниците са усвоили одобрения кредит в
размер на 60 000 евро еднократно на 26.09.2008г., установено и в заключението на вещото лице К.
(л.195). Съобразно сключения договор за жилищен и
ипотечен кредит, кредитополучателите са се задължили да заплащат погасителни
вноски според погасителен план. С влязло в сила решение №
179577/ 25.07.2017г. по гр.д.№
28441/ 2015г. по описа на РС-София,
са били обявени за недействителни клаузите на чл.7 и чл.15 от договора. Със същото решение „Банка ДСК“ ЕАД е
била осъдена да заплати на настоящите ответници сумите от по 1229.73 евро на всеки от тях, дължими като надвнесени през
периода 15.09.2008 – 15.02.2015г.
Или към 02.11.2015г. (датите на връчване на
нотариалните покани до двамата ответници за предсрочна дължимост
на сумите по целия договор) К. и К. не само не са били в забава, а са внесли
суми в по-голям размер от дължимите. Изводът е, че банката не е имала основание
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което прави настоящата искова
претенция неоснователна.
Неоснователни
са и останалите доводи на ищцовата страна. Съобразно т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., в настоящата хипотеза предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Както беше посочено по-горе, обективните
предпоставки затова не са били налице. Те не са били налице и към момента на
получаване на преписи от исковата молба.
Двете последващи подписани от страните споразумения –
на 28.09.2010г. и 21.03.2014г.,
са недействителни поради съдържащите се в тях конструкции на анатоцизъм. Прибавянето на дължима лихва към главницата е допустимо
съобразно чл.294 ал.2 от
ТЗ, но само по търговски сделки. Процесната не е
такава за ответниците и същите имат качеството на потребители по смисъла на
ЗЗП. В този смисъл цит.в писмената защита на
ответниците съдебна практика (реш.№ 275/ 15.09.2014г. по гр.д.№ 3783/2013г. на ВКС, І г.о.) е
коректна и настоящата инстанция следва да се съобрази.
С оглед приетото за недължимост
на претендираните суми, неоснователни са и исковете
за заплащане на договорни и санкциониращи лихви за посочените периоди, както и
заемни такси.
Предвид отхвърлянето на предявения иск по чл.422, вр.чл.415 от ГПК, на
основание чл.78 ал.3 от
ГПК, „Банка ДСК” ЕАД следва да заплати в полза на В.К.
и С.К. направените по делото разноски в размер на 4330
лв., от които 330 лв. възнаграждение на вещо лице и 4000 лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София,
ул.Московска № 19,
вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова –
главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен
директор, чрез пълномощник Живко Руменов Райков, със
съдебен адрес: гр.София, ул.Цар
Калоян № 1, ет.6 против
В.С.К. с ЕГН ********** и С.И.К.
с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б., ж.к.„И.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
представлявани от адв.Веска Волева, с адрес: гр.София, ул.Алабин № 50, вх.А, ет.4
искове, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно
заплащането на сумата от 65 171.11 (шестдесет и
пет хиляди сто седемдесет и едно евро единадесет евроцента)
просрочена главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008г.; просрочена договорна лихва за периода от 11.12.2014 до 26.11.2015г. в
размер на 5485.63 (пет хиляди четиристотин осемдесет
и пет евро шестдесет и три евроцента); санкционираща
лихва в размер на 682.42 (шестстотин осемдесет и две евро
четиридесет и два евроцента) за периода 18.10.2015 до 26.11.2015г.;
заемни такси по кредита в размер на 1461.23 (хиляда
четиристотин шестдесет и едно евро двадесет и три евроцента)
за периода до 26.11.2015г., законната лихва за забава
върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2015г.
до окончателното й изплащане, направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 5153.48 (пет
хиляди сто петдесет и три лв. четиридесет и осем ст.) внесена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска № 19, вписано в ТР с
ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен
директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник
Живко Руменов Райков, със съдебен адрес: гр.София, ул.Цар Калоян № 1, ет.6 да
заплати в полза на В.С.К. с ЕГН ********** и С.И.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б., ж.к.„И.” бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, представлявани от адв.Веска
Волева, с адрес: гр.София, ул.Алабин
№ 50, вх.А, ет.4, сумата от 4330 (четири хиляди триста и тридесет лв.)
направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: