№ 5120
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Частно гражданско дело №
20221110101283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 4611/12.01.2022 г. на „.... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. ЦВ. Н., ЕГН ********** за сумите, както следва: 400
лв. – главница по договор за паричен заем № 3986022 от 25.11.2020 г.; 20,24 лв. – договорна
лихва върху за периода от 04.12.2020 г. до 19.02.2021 г.; 36,45 лв. – лихва за забава за
периода от 05.12.2020 г. до 21.12.2021 г.; 119,76 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 25.11.2020 г.; 60 лв. – такса за извънсъдебно събиране на
вземането, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.01.2022 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумите, както следва: 119,76 лв. – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 25.11.2020 г. и 60 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането.
В настоящия случай се претендират вземания по договор за паричен заем № 3986022
от 25.11.2020 г., сключен между „.... и М. ЦВ. Н., по силата на който кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя сумата от 400 лв., а кредитополучателят се
задължава да я възстанови чрез 12 броя седмични вноски от по 45 лв. всяка, ведно с
уговорената по договора възнаградителна лихва.
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и
посоченото от длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че
кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в
това число и поръчителство. В случая е представен договор за предоставяне на
поръчителство от 25.11.2020 г., сключен между ..., от една страна в качеството на
поръчител, и М. ЦВ. Н., от друга страна в качеството на потребител, по силата на който
поръчителят се задължава да сключи с „.... договор за поръчителство, като отговаря
солидарно за задълженията на потребителя по договора за кредит, както и за всички
последици от неизпълнението. От своя страна, потребителят се задължава да заплати
възнаграждение на поръчителя в размер на 9,98 лв. за всеки месец за периода на действието
на договора за кредит (видно от приложение № 1 към договора), като с оглед уговорения
погасителен период по договора за кредит, възнаграждението на поръчителя ще възлиза на
общо 119,76 лв. В изпълнение на този договор „.... е сключил договор от 25.11.2020 г. за
1
поръчителство с ..., като се е задължил солидарно за сумите по договора за кредит.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
В настоящия случай се претендира възнаграждение за поръчителя за целия срок на
договора за кредит в размер от 119,76 лв., но настоящият съдебен състав намира, че същото
не се дължи, поради противоречие на клаузата с императивна законова норма. Съгласно
нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая, уговореното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 25.11.2020 г., чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е
заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от това следва да се
посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за
поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е
безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая,
след служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на капитала
на поръчителя ... е „.... – кредитор по договор за паричен заем № 3986022 от 25.11.2020 г.,
въз основа на което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към
кредитора „.... също цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи
за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Сумата за „административни разноски“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, която в случая вече е присъдена с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
ѝ с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4611/12.01.2022 г. на „.... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. ЦВ. Н., ЕГН ********** за сумите, както следва:
119,76 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 25.11.2020 г. и
60 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането, във връзка с договор за паричен заем
№ 3986022 от 25.11.2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3