Р Е
Ш Е Н
И Е № 260135
град
Пловдив, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Мария ШИШКОВА
Миглена
МАРКОВА
при секретаря
Христина НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева ВНЧХД №1172 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по глава ХХІ от НПК.
С
присъда №110/02.06.2020 г., постановена по НЧХД №7250/2019 г., Районен съд
Пловдив, І наказателен състав, е признал подсъдимия Т.С.Б.
за
невинен в
това, че на 22.09.2019 г. в град Пловдив, на кръстовището на ул.
„Железарска“ и ул. „Йоаким Груев“, като
длъжностно лице при изпълнение на задълженията си като *** към *** при ОД на
МВР – Пловдив, публично и в негово присъствие е казал нещо унизително за честта
и достойнството на частния тъжител П.В.В., а именно „боклук“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му в този смисъл
обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Отхвърлен е изцяло предявения граждански
иск от частния тъжител П.В.В. срещу подсъдимия Т.С.Б. за заплащане на сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
деянието - предмет на тъжбата.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК
частният тъжител П.В.В. е осъден да заплати на подсъдимия Т.С.Б. сумата от 500
лева, представляваща разноски за защита по делото.
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител В. чрез повереника
му адв. Н.К., като се твърди неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, без да се сочат конкретни доводи. Иска се отмяна на
съдебния акт, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен, да му се наложи наказание, като се уважи и гражданския иск.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК са депозирани допълнения към жалбата от частния тъжител В. чрез
поверениците му адв. Н.К. и адв. Ю.К. – П. с идентично съдържание, като се
развиват съображения за необоснованост, неправилна интерпретация на
доказателствата и се застъпват същите искания.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция повереникът адв. К. поддържа жалбата, допълнението към нея
и направеното искане. Твърди, че фактическата обстановка е различна от приетата
от първостепенния съд.
Повереникът адв. К. – П. се
солидаризира с изложените доводи, като моли да се отмени първоинстанционната
присъда и да се уважи гражданския иск, като им се присъдят и разноските по
делото.
Частният тъжител В. не се яви
и не изрази становище по жалбата.
От защитника адв. Т. се
излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. От състава на решаващия
съд са обсъдени всички противоречия в доказателствения материал, мотивите са
подробни и обосновават крайния извод за невиновност на подсъдимия. Обсъдени са
показанията на свидетелите, посочени от частния тъжител, изложено е защо не им
се дава вяра. Моли да се потвърди атакуваната присъда, като им се присъдят
разноските, направени пред въззивната инстанция.
Подсъдимият Б. поддържа
изложеното от защитника си и моли да се потвърди присъдата на районния съд.
Пловдивският окръжен съд,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и след
цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените основания, в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие за
установено следното:
Жалбата
срещу постановената от РС - Пловдив присъда е процесуално допустима – подадена
е в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е
неоснователна.
Въз основа на събраните от
състава на районния съд доказателства е приета за установена следната
фактическа обстановка:
Считано от 25.10.2018 г. подсъдимият Т.Б. заемал
младши изпълнителска длъжност като *** към *** при ОД на МВР – Пловдив. В
служебните му задължения се включвала работа по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия.
Съгласно изготвена ежедневна ведомост, на 22.09.2019
г. подсъдимият бил наряд по охрана на обществения ред заедно с колегата си Й. А.
за времето от 08 до 20 часа с периметър на действие централна градска част на
град Пловдив.
На същата дата - 22.09.2019 г. – частният тъжител П.В.
*** със свои приятели, сред които и свидетелят Г.Й. Към срещата В. се отправил
с личния си автомобил, марка „Ауди“, черно на цвят, с регистрационен номер ***.
Следобед на същия ден, между 15 и 16 часа, тъжителят, на път за уговорената среща, спрял управлявания от него автомобил „Ауди” в
зоната на кръстовището на ул. „Йоаким Груев“ и ул. „Железарска“. Двигателят на
МПС не бил изключен и бил в работещ режим. Тъжителят започнал да провежда
разговор по личния си мобилен телефон.
В същия момент през кръстовището преминавал
автомобил със специален режим на движение – линейка - с включена светлинна и
звукова сигнализация. Спряното МПС на тъжителя и останалите автомобили,
намиращи се в зоната на кръстовището, възпрепятствали движението на линейката,
която успяла да премине едва след извършването на няколко маневри.
Спрелият автомобил на тъжителя и обстоятелството, че
възпрепятства движението на линейката, били забелязани от подсъдимия Б., който
се приближил до шофьорската врата на „Ауди”-то, за да извърши проверка на тъжителя
по реда на ЗДвП. Свидетелят А., който придружавал подсъдимия Б. при обхода на
района, застанал на около 1,5 м от МПС и оттам наблюдавал развитието на
ситуацията.
Врата на автомобила до водача била затворена,
нейният прозорец бил вдигнат, като към момента на приближаването на подсъдимия Б.
към превозното средство тъжителят В. продължавал разговора по мобилния си
телефон.
За да привлече вниманието на разговарящия по
телефона тъжител, подсъдимият, който бил облечен със служебна униформа с надпис
на нея ***, почукал на прозореца на вратата до водача, легитимирал се и поискал
документите на П.В. за проверка. Тъжителят му махнал пренебрежително с ръка,
индикирайки, че не желае да му обърне внимание, и продължил да говори по
телефона си. Поради това подсъдимият продължил да почуква по прозореца и
настойчиво да изисква тъжителя да представи документите си за проверка. Повишил
и тон, за да може тъжителят да го чуе през затворения прозорец и да му обърне внимание.
Обидни обръщения към П.В. обаче подсъдимият не отправил.
След като тъжителят приключил телефонния си
разговор, между него и подсъдимия започнал разговор, който се водел през
затворената врата, при леко отворен прозорец. Подсъдимият обяснил на тъжителя,
че няма право да спира в зоната на кръстовище, и че така възпрепятствал
движението на автомобила със специален режим на движение. П.В. отговорил, че
имал право да отбие най-вдясно на пътното платно, за да проведе телефонен
разговор. Подсъдимият отново поискал тъжителят да представи документите си за
проверка, като той първоначално отказал и заплашил полицейския служител, че ще
подаде сигнал срещу него на тел. 112.
Впоследствие П.В. отворил прозореца не на предната лява,
а на задната лява врата и подал документите си на св. А., който междувременно
се бил приближил.
В даден момент, докато разговарял с подсъдимия,
тъжителят направил опит да потегли назад с управляваното от него МПС, при което
предна лява гума на автомобила преминала през дясното ходило на Т.Б.. В опит да
спре движението на МПС, подсъдимият натиснал предния капак на автомобила и
ударил с юмрук по него.
Т.Б. изпитал силна болка, поради което и направил
възклицание от неприятното усещане, но то не било свързано с произнасяне на
обидни думи спрямо тъжителя.
Междувременно, в 15:47:33 ч., тъжителят, възмутен от
настоятелността на подсъдимия Б. да му извърши проверка и да го санкционира за
нарушение по ЗДвП, позвънил от мобилния си телефон *** на ЕЕН 112 и подал
сигнал срещу дейността на полицейския служител. Тъжителят заявил, че Т.Б. удрял
с юмрук по стъклото на колата му и по нейния капак, както и, че го нарекъл
„боклук“.
Подсъдимият обаче през цялото време на извършваната
проверка се държал съобразно нормативните изисквания и в нито един момент не
бил отправял обидни реплики спрямо тъжителя.
В 15:56 подсъдимият позвънил на Център за спешна
медицинска помощ - Пловдив с оплакване, че кола е преминала през крака му.
Обаждането било отразено в регистрационния журнал и за него била издадена карта
№ 58517.
Тъжителят се притеснил от възникналата ситуация и му
прилошало. В резултат, той също в 17:29 ч. позвънил на ЦСМП-Пловдив, с
оплакване че му е лошо и е получил нервна криза. Обаждането било отразено в
регистрационния журнал и за него била издадена карта № 58539.
На мястото на инцидента, в резултат от обажданията
до ЦСМП - Пловдив, пристигнали две
линейки, едната за подсъдимия, а другата - за тъжителя. Двамата били прегледани
на място от служителите на спешна медицинска помощ. На тъжителя била поставена
диагноза – Нервна криза. Сърдечна дистония. Подсъдимият бил диагностициран с
contusion metatarsus pedis dex.
За констатираното на тъжителя били издадени АУАН бл.
№ 264039 и АУАН бл. № 605 150.
Случилото се било наблюдавано от свидетелите Г. Й.,
Ж. К., Е. Б., Й. А., А. П., които били наблизо.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно възприета, подкрепя се
от събраните по делото доказателства. Пред настоящата инстанция не се събраха
нови доказателства, като се възприеха именно така констатираните факти.
Правилно, за да приеме фактическата
обстановка, съдът се е позовал на обясненията на подсъдимия, на показанията на
свидетелите Й., К., С., Б., А. и П., на приложените по делото писмени и
веществени доказателствени доказателства.
От състава на първостепенния съд е
направен
изключително
подробен, обоснован и законосъобразен анализ на свидетелските показания.
Правилно е дадено вяра на обясненията на подсъдимия и на свидетелите, посочени
от защитата. Не съществува обаче и пречка да се ползват с доверие показанията
на св. Й. и К.. Нужно е да се отбележи, че последният не посочва каквито и да
било обиди или отправяни такива, а единствено говори за пререкания. Правилно не
следва да се даде вяра на показанията на св. С.. Изложени са подробни
съображения, законосъобразно е и позоваването на съдебната практика, доводите
напълно се споделят от въззивния състав и не следва да се преповтарят. За
пълнота следва да се отбележи, че показанията на този свидетел са съпоставени с
всички останали доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания, писмените доказателства, веществените доказателствени
средства, като съдът е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че не
следва да се даде вяра на изнесеното от него, още повече, че няма лични
впечатления от инцидента.
Не се възприемат съображенията в
допълнението към жалбата за неправилно установяване на фактическата обстановка,
както и за неправилна преценка на доказателствата. Доводите, които се развиват,
касаят твърдения на частния тъжител, които не се подкрепят от доказателства по
делото – какво той е възприел, какво е мотивирало действията му, как е реагирал
на видяното и чутото от него. НПК не предвижда процесуален способ, при който да
се извърши разпит на частния тъжител. Напротив – всички негови твърдения следва
да се докажат и проверят по реда, предвиден в НПК, като изложените съображения
от първостепенния съд напълно се споделят. За наведените твърдения не са
ангажирани доказателства. Нещо повече – голяма част от тях нямат отношение и
към предмета на доказване по делото.
Каква е била причината за спиране на
частния тъжител е без значение. Факт е, че е установил превозното средство в
кръстовището, и това спиране е затруднило преминаването на линейката. Точно в
този смисъл са показанията на св. П. /л.209 гръб от първоинстанционното
производство: „…колата със специален режим на движение … беше спряла там,
понеже имаше друга кола – л.а. Ауди, черно на цвят, с регистрационен №РВ ***…спряна
на кръстовището…“/. Свидетелят К., разпитан по инициатива на частния тъжител, е
категоричен: „…не знам защо е спрял на средата на кръстовището…“. Св. Б. също сочи,
че автомобилът е пречел на преминаващата линейка. Тези твърдения напълно
кореспондират с обясненията на подсъдимия и показанията на св. А., като именно
това е наложило и двамата да се насочат към спрялото превозно средство.
Безспорно установено е, че подсъдимият е
провеждал разговор по телефона си, като не е реагирал на отишлия на място
полицейския служител /в случая подсъдимия/. В тази насока са показанията отново
на посочения свидетел П., който е категоричен, че полицейските служители са се
опитвали да осъществят контакт с водача, което той е отказвал. Затворените
прозорци на автомобила са наложили разпореждане от подсъдимия с по – висок
глас. Тези показания подкрепят обясненията на подсъдимия, кореспондират и с
показанията на св. А. За тропане по стъклото на автомобила говори и св. Й.,
като предполага, че полицаят сигурно е искал документите. Всички свидетели
обаче са категорични, че подсъдимият е бил с униформено облекло и знаци,
показващи принадлежността му към органите на реда.
Безспорно според настоящия състав е
установено и това, че при маневра назад автомобила, управляван от частния
тъжител, е минал през крака на подсъдимия. В тази насока са обясненията на Б.,
показанията на св. А., възприел действията на частния тъжител и преминаването
на превозното средство през крайника, показанията на св. Б., писмото от ЦСМП,
медицинската документация, касаеща подсъдимия. Св. Й., посочен от частния
тъжител, също твърди, че при отиване към линейката „…полицаят … малко може би
стъпваше на пета…“, св. К. – че полицаят е бил „като на един крак“. От
показанията на свидетелите се установява, че действително подсъдимият е ударил
по капака на автомобила /факт, който и самия той твърди/, но това е станало по
време на движение на превозното средство, и то при преминаването му през крака
на Б..
Макар и несъществени – нямащи отношение
към съставомерността на инкриминираното деяние, тези факти и противоречията се
обсъдиха с оглед възраженията на поверениците, на които се дължи отговор, а и с
оглед преценка достоверността на изложеното както от подсъдимия, така и от
свидетелите.
Не следва да се обсъждат доводите, касаещи
приложена към делото докладна записка, тъй като същата няма характера на
писмено доказателство по НПК.
Спорният момент е отправени ли са обидни
реплики от подсъдимия. Същият в обясненията си отрича, както и очевидеца А. Св.
Й. посочва, че са се разменили обиди – „простак“ или „тъпанар“, обръщението е
било еднократно, но такива изрази не са инкриминирани с частната тъжба. Св. К.
говори за пререкания между полицая и частния тъжител, но не посочва конкретни
реплики или да е имало обиди. Нещо повече – същият този свидетел е бил учуден,
„че делото е от П. към полицая, а не обратното“. Единственият, който посочва,
че „човекът го нарекъл „боклук““, като визира отправена реплика от подсъдимия
към частния тъжител, е св. С. Същият обаче не е очевидец, а знае за случилото
се от частният тъжител В. и от Г. Й. Показанията на този свидетел се явяват
изолирани, в противоречие с всички останали свидетелски показания, като
правилно в тази част не им е дадена вяра.
Никой от останалите свидетели не е
възприел отправена обида към водача на автомобила. Както правилно е отбелязано,
твърденията на частния тъжител при обаждането на ЕЕН 112 също не доказват
извършено от подсъдимия деяние.
Изложени са и подробни, обосновани и логични съображения
относно несъществените разминавания в свидетелските показание, относно
писмените доказателства, които не се ползват, като отново доводите напълно се
споделят.
Основен
принцип в правото, залегнал както в Конституцията на Република България, така и
в чл. 16 от НПК е, че обвиняемият /респективно – подсъдимият/ се смята за
невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. В този смисъл
тежестта на доказване има ли извършено престъпление /виновно извършено деяние,
което осъществява състава на престъпление/, какво е то /като описание на факти,
обуславящи съставомерността, а не посочване на правна квалификация/ и автор ли
е подсъдимият, е възложено в тежест на обвинението, в конкретния случай – на
частния тъжител. Следва да се отбележи и това, че предметът на делото пред
първата инстанция е определен от изложените в тъжбата факти, като именно те
подлежат и на доказване. Освен при изменение на обвинението, направено по
предвидения от закона ред, съдът не може да се произнася по друго, освен по
обвинението, повдигнато с тъжбата.
Правилно
при установените факти е прието от състава на районния съд, че от обективна и
субективна страна от подсъдимия не е осъществен състава на престъплението, за
което е повдигнато обвинение.
Липсват
както преки, така и косвени доказателства, че подсъдимият е изрекъл нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител, а именно, че го е
нарекъл „боклук“. Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Единственото,
което се установява, е длъжностното качество на подсъдимия Б.. С оглед на това,
че не се установи да е извършено деянието, правилно състава на районния съд на
основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия за невинен в извършване на
престъплението и го е оправдал. Присъдата е правилна и законосъобразна в тази
ѝ част. Съображенията на контролираната инстанция напълно се подкрепят,
като не следва да се преповтарят.
Относно
гражданския иск: същият е с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи
такъв иск, следва да е налице виновно извършено противоправно деяние, от което
са причинени вреди, като е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Както вече се посочи, не е налице извършено от подсъдимия деяние, още по –
малко – виновно. Тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки,
правилно искът е отхвърлен – същият е неоснователен. И в тази насока са
изложени подробни съображения от първата инстанция, които напълно се споделят,
като не следва да се преповтарят.
Разноски
са поискани пред въззивната инстанция, като следва да се присъдят направените
от подсъдимия такива за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че не са налице основания за изменяване или
отмяна на съдебния акт, поради което и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Въззивният състав счита за
нужно да отбележи, че съгласно чл.85, т.1 от ПАС не се правят никакви бележки,
знаци и подчертавания в книжата по делото, което следва да се има предвид и
делото следва да съответства на изискванията на Правилника.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№110/02.06.2020 г., постановена по НЧХД
№7250/2019 година на Пловдивски районен съд, първи наказателен състав.
ОСЪЖДА
на основание чл.190, ал.1 от НПК П.В.В. да заплати на Т.С.Б. направените
във въззивното производство разноски в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по
чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: