№ 11639
гр. С., 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110106747 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Н., ЕГН: **********,
адрес: гр. В., бул. „В. В.“ № 20, ет. 4, ап. 7, срещу „Финансцентър“ ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. Д.“ № 103, ет. 2,
офис 3, с която са предявени следните искове:
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата по чл. 11.3 от договор за паричен заем №
*****/31.08.2021 г., сключен между ищеца и „Финансцентър“ ЕООД –
неравноправна клауза, предвиждаща заплащане на необосновано висока
неустойка;
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лв., частично от сума в общ размер на 210,86 лв.
представляваща недължимо платена сума по неустоечна клауза по
договор за паричен заем № *****/31.08.2021 г., сключен между ищеца и
„Финансцентър“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от
07.07.2022 г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 10.04.2023 г. съдът е уточнил първия иск
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а с протоколно определение от 31.05.2023 г. съдът на
основание чл. 214 ГПК е допуснал увеличение на размера на иска по чл. 55
ЗЗД, който да се счита за предявен изцяло за сумата от 128,48 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 50 лв. от 07.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че погасил всички 13 погасителни вноски по договор за
паричен заем № *****/31.08.2021 г., сключен между него и „Финансцентър“
1
ЕООД за сумата от 300 лв., но още със сключването на договора му била
начислена неустойка от 210,68 лв., тъй като не предоставил в срок надлежно
обезпечение – банкова гаранция или застраховка съгласно чл. 11 от
процесния договор. Навежда различни основания за нищожност на договора:
- посочване на ГПР единствено като процент без изрично посочване на
основните данни, послужили за неговото изчисляване;
- изначална невъзможност на клаузата за предоставяне на гаранция в
толкова кратък срок;
- предвидената неустойка накърнява добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и
цели единствено неоснователно обогатяване;
- налице е заобикаляне на закона, тъй като неустоечната клауза
предвижда още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичали
вреди, а според чл. 33, ал. 1 ЗПК кредиторът има право само на лихва в размер
на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата;
- неустоечната клауза е неравноправна, тъй като предвижда
необосновано висока размер на неустойката и не е индивидуално уговорена.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Финансцентър“ ЕООД оспорва
иска по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
С молба с вх. № 98859/10.04.2023 г. ищецът е поискал да бъде
допуснато изменение на иска по чл. 55 ЗЗД чрез увеличаване на неговия
размер, като същият се счита предявен за сумата в размер на 128,48 лв.
С молба с вх. № 126130/05.05.2023 г., в изпълнение на дадените от съда
указания, ищецът е заявил, че не оспорва, че е получил сумата по кредита.
Уточнил е, че иска цялостно увеличаване на размера на иска по чл. 55 ЗЗД,
като същият се счита предявен за сумата в размер на 128,48 лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 26 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между него и ответника договор за паричен заем №
*****/31.08.2021 г. със соченото в исковата молба съдържание. В тежест на
ответника е да докаже възраженията си, в това число, че процесните договори
са действителни.
За да бъде уважен искът по чл. 55 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи. В тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
2
отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 146 ГПК, приет за
окончателен в проведеното на 20.03.2023 г. съдебно заседание, е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство,
включено във фактическия състав на спорното право, а именно, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № В000126 от
31.08.2021 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит №
В000126 от 31.08.2021 г. ответникът „Финансцентър“ ЕООД в качеството си
на кредитодател се задължил да предостави на ищеца Д. А. Н. в качеството му
на кредитополучател сумата в размер на 300 лв. Ответникът се задължил да
върне посочената сума ведно с договорна възнаградителна лихва на 13
погасителни вноски, всяка от които в размер на 25,18 лв., в срок до
01.03.2022 г., съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора.
Уговорени са годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 38,96% и
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 33,02%, като общата
дължима сума по кредита е в размер на 327,34 лв.
Съгласно чл. 11 от договора в 7-дневен срок от подписването на
договора кредитополучателят се задължава да предостави на кредитодателя
някоя от посочените гаранции относно изпълнение на задълженията му по
договора, а именно безусловна банкова гаранция или застрахователна полица
за сключен в полза на кредитодателя договор за застраховка с одобрен
застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от
страна на кредитополучателя във връзка с договора, както и да поддържа
валидна застраховка за срока на договора. А в чл. 11. 3. от договора е
предвидено задължение на кредитополучателя за плащане на неустойка в
размер на 210,86 лв. в случай, че в посочения срок не представи едно от
посочените обезпечения.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено,
се установява, че по процесния договор е платена сума в общ размер на
458,50 лв., с която са погасени главница в размер на 300 лв., възнаградителна
лихва в размер на 26,92 лв., неустойка по чл. 11 от договора в размер на
128,48 лв., наказателна лихва в размер на 0,37 лв., като е налице надвнесена
сума в размер на 2,37 лв. Посочено е, че поради предсрочно погасяване
неустойката е била изчислена пропорционално за периода към датата на
окончателното плащане – 30.12.2021 г. в размер на 128,48 лв., която била
платена от ищеца.
Ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 ЗПК, а ответникът -
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният
между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
3
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съдът намира, че уговорената в чл. 11.3 от договора неустойка в размер
на 210,86 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите
нрави и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Процесната клауза за неустойка по чл. 11 от договора въвежда възникването
на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер над 70% от отпуснатия
заем. С оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не
зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока. Така както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
4
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед относително
самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води до
нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването
на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
На следващо място, видно от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза по процесния договор за паричен заем от страна на кредитора са
начислени задължения в общ размер на 458,50 лв., от които 300 лв. –
главница, 26,92 лв. – възнаградителна лихва, 128,48 лв. – неустойка по чл.
11.3 от договора, 0,37 лв. – наказателна лихва, като същите са погасени от
ищеца изцяло. Предвид изложеното, съдът намира, че платената от ищеца
сума в размер на 128,48 лв. по предвидената в чл. 11.3 от договора неустоечна
клауза е платена без основание с оглед нищожността на клаузата поради
изложените по-горе съображения.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани
по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, върху сумата от 50 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2022 г. до окончателното
плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба. Законна
лихва се дължи върху първоначално предявения размер на иска, доколкото с
искането за изменение на иска ищецът не е поискал присъждане на законна
лихва и върху увеличения размер на иска.
По разноските
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер на 100 лв. и
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 лв., които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са в съответните размени, като при интерес до 1000 лв.
(какъвто е настоящият случай) този размер е 400 лв. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид Определение № 29
5
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., съгласно което,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай
сборът от цената на всички искове възлиза на сумата от 339,34 лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400 лв., до
който размер следва да бъде уважено искането за присъждане на адв.
възнаграждение, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Д. А. Н., ЕГН:
**********, адрес: гр. В., бул. „В. В.“ № 20, ет. 4, ап. 7, и ответника
„Финансцентър“ ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Г. Д.“ № 103, ет. 2, офис 3, че клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредит в размер на 210,86
лв., уговорена в чл. 11. 3. от договор за потребителски кредит №
*****/31.08.2021 г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като неравноправна клауза на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Финансцентър“
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. Д.“ № 103, ет.
2, офис 3, да заплати на Д. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. В., бул. „В. В.“
№ 20, ет. 4, ап. 7, сумата от 128,48 лв., представляваща недължимо платена
сума по нищожна неустоечна клауза на чл. 11.3. от Договор за потребителски
кредит № *****/31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 50
лв. от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Финансцентър“ ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. Д.“ № 103, ет. 2,
офис 3, да заплати на Д. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. В., бул. „В. В.“ №
20, ет. 4, ап. 7, сумата от 350 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Финансцентър“ ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. Д.“ № 103, ет. 2,
офис 3, да заплати на адв. Д. М. М. сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна защита и
съдействие на ищеца Д. А. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7