Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18/1.2.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 280 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на Д.Г.К. ***, против Решение № Ц2153-28-35 от 25.09.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № Ц1012-28-114/27.08.2020
г. против Разпореждане № РНП-3-4-28-00796658 от 16.04.2020 г. на Ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 2 т. 2 от КСО на
оспорващата е разпоредено да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 7 105.85 лева, представляваща
главница за периода от 15.10.2016 г. до 24.12.2017 г. без лихва до изтичане на
срока за доброволно изпълнение.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че паричното обезщетение поради общо заболяване е получавано добросъвестно и поради това не
подлежи на възстановяване. Иска се
отмяна на атакуваното решение.
В
съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Претендира се присъждане и на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, чрез
процесуалния си представител оспорва подадената жалба. В представените по делото писмено становище с
вх. № 2435/20.11.2020 г. и писмена защита с вх. № 111/15.01.2021 г. се
излагат подробни съображения досежно
законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира
се отхвърлянето на депозираната жалба поради нейната неоснователност с
присъждане в полза на административния орган на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С
Разпореждане № 3/прот. № 01219/26.06.2019 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, въз основа на
подадено заявление от 19.12.2018 г., личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката
К. била възстановена на основание чл. 97 от КСО.
С
Разпореждане № 11/прот. № 01072 от 21.02.2020 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, Разпореждане №
3/прот. № 01219 от 26.06.2019 г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол и всички последващи
били отменени във връзка със служебно заличени данни по реда на чл. 3, ал. 13
от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за
периода от 18.06.2013 г. до 15.01.2014 г. за осигурителен стаж в „ТОП ФУУДС 1“
ЕООД с ЕИК *********. Със същото разпореждане на жалбоподателката е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от по-късна начална дата – от
25.12.2017 г. и е определен нов размер
на пенсията. Разпореждането е връчено лично на К. на 03.04.2020 г., но същото не е обжалвано
и на 03.05.2020 г. е влязло в
сила.
На 16.04.2020 г.
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ издал ново
разпореждане - № РНП-3-4-28-00796658, с което на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО е разпоредил К. да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 7 105.85 лева, представляваща главница за периода от
15.10.2016 г. до 24.12.2017 г. без лихва до изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
Това разпореждане е
оспорено по административен ред с подаване на жалба до Директора на ТП на НОИ–Ямбол
с вх. № Ц1012-28-114 от 27.08.2020 г., с която е поискана отмяната му като
незаконосъобразно постановено, с аргумент, че не са налице нови данни по
смисъла на закона, за да се приеме, че добросъвестно получените суми за пенсия
подлежат на връщане.
С Решение
№ Ц 2153-28-35/25.09.2020 г. Директорът
на ТП на НОИ - Ямбол е оставил без
уважение жалбата на Д.К., като е приел, че дали сумите за пенсия са получавани
добросъвестно или не е без значение, тъй като в хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО на възстановяване подлежат и
добросъвестно получените суми. Решението
е връчено лично на К. на 06.10.2020 г. и на 16.10.2020 г. тя подала жалба
против него. Въз основа на последната е
образувано и настоящото съдебно производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на
някое от посочените изисквания опорочава издаденият акт и е основание за отмяната
му като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО Решение № Ц2153-28-35 от
25.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение
жалбата на Д.К. против Разпореждане № РНП-3-4-28-00796658 от 16.04.2020 г. на
Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 113 и чл. 114, ал. 2 и т. 2 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 7 105.85 лева, представляваща главница за периода от
15.10.2016 г. до 24.12.2017 г. без лихва до изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на
ТП на НОИ – Ямбол и касае разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което
съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение
на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичане
на срока за доброволно изпълнение: по
чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2 (т. 1) и когато след изплащането им са представени нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане (т.
2).
В конкретния
казус сумите, чието възстановяване се иска, са получени през периода 15.10.2016
г. – 24.12.2017 г. От данните по делото се установява, че макар да касае осигурителен
стаж в периода от 18.06.2013 г. - 15.01.2014 г., заличаването на данните по
реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е станало на 29.05.2019 г., когато НАП е уведомила с писмо
НОИ за извършеното заличаване. Сумите са
изплатени до м. декември 2017 г. и получаването им предхожда новите
данни, свързани със заличаването на данните за периода от 18.06.2013 г. до
15.01.2014 г. В тази връзка следва да се посочи, че Разпореждане № 11/прот. № 01072 от 21.02.2020 г., с което пенсията на
жалбоподателката е отпусната от по-късна дата - 25.12.2017 г. именно поради заличаването на данните за част
от осигурителния стаж и е определен нов размер на пенсията, не е обжалвано от К.
и е влязло в сила. Именно последното разпореждане определя началният момент, от
който К. има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изплатените
до 25.12.2017 г. суми се явяват неоснователно получени. А въпросът доколко това
разпореждане е законосъобразно, не може да бъде разглеждан в настоящото съдебно
производство. Същото обаче, както е видно и от самото него, е издадено въз
основа на служебно заличените данни, които несъмнено са от значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане на пенсията. Или, от казаното дотук единственият извод,
който може да се направи е, че получените от К. суми за пенсия от 15.10.2016 г.
до 24.12.2017 г., през който период от време същата не е имала право на пенсия,
макар и получени добросъвестно, подлежат на възстановяване на основание чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО. В тази връзка
следва да се посочи, че на възстановяване подлежат сумите, изплатени преди представянето на новите данни. В този смисъл е без
значение кога точно е отпусната
пенсията. Релевантен е моментът на изплащането на сумите, съпоставен с момента
на представянето на новите данни.
Що
се отнася до твърдението в жалбата, че е налице влязъл в сила съдебен акт между
същите страни, със същия предмет и при същия фактически състав, като са
посочени Решение № 34/09.02.2018 г. по адм. д. № 392/2017
г. и Решение № 123/26.06.2018 г. по адм. д. № 65/2018
г., и двете на ЯАС, съдът намира същото за несъстоятелно. След внимателния
прочит на въпросните две решения се установява, че те касая осигурителен стаж
при друг осигурител – „ЕЛДИА“ ООД – *. Поради това не може да се приеме,
че между същите страни със същия
предмет е налице влязъл в сила административен,
респ., че по оспорването има влязло в сила
съдебно решение.
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към който препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, ЯАС, първи административен
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Д.Г.К. *** против Решение № Ц2153-28-35 от 25.09.2020
г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № Ц1012-28-114/27.08.2020
г. против Разпореждане № РНП-3-4-28-00796658 от 16.04.2020 г. на Ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 2 т. 2 от КСО на
оспорващата е разпоредено да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 7 105.85 лева, представляваща
главница за периода от 15.10.2016 г. до 24.12.2017 г. без лихва до изтичане на
срока за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА Д.Г.К. да заплати на ТП на НОИ – Ямбол сумата от 100 (сто) лева, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба
пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете