ПРОТОКОЛ
№ 237
гр. Ямбол , 16.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело
№ 20202330102124 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителят И. С. С., редовно призован, се явява лично и с
пълномощник адв. М. Х. от АК – Я., редовно упълномощена.
Ответникът С. А. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява
пълномощника й адв. Н. от АК – В..
Явява се призования свидетел П. Н. П..
Не се явява свидетеля Г. И. И..
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Адв. Х.: Уважаеми господин Председател, поддържам молбата така,
както е предявена, с допълненията, които са направени, но считам, че е
налице преклузия за събиране на нови доказателства в настоящото
производство, тъй като сме минали първо съдебно заседание по
настоящото гражданско дело. С Ваше определение сте допуснали
доказателствено средство, а именно дискове, представени от двете
страни, но считам, че такова доказателствено средство не следва да бъде
допуснато и ще Ви моля да отмените определението си, с което сте
допуснали доказателственото средство, а именно диска, представен от
другата страна. Водим допуснатите свидетели Р. И. С. и С. Г. Р., които да
бъдат изслушани в днешното с.з., като само ще допълня, че психическото
насилие от страна на ответницата С. А. Д. по отношение на молителя
продължава и към настоящия момент, като същото се изразява чрез
осъществяване на психическо такова, чрез малолетното дете на
доверителя ми, чрез отказ на същата, обективиран в протокол от ДСП-П.,
Отдел „Закрила на детето“, с отказ да бъдат провеждани срещи между
малолетното дете и бащата, като доверителят ми от 29.04.2021 г. до
настоящия момент е осъществил само две такива срещи с малолетното си
дете, като втората среща е била едва вчера, единствено и само под
давленитео на Отдел „Закрила на детето“, като на проведената среща на
01.07.2021 г. след многократни сигнали от наша страна, че бащата е
възпрепятстван да осъществява срещи с малолетното си дете, отново С.Д.
е проявила агресия в ДСП – П.. Това е единствено само твърдение по
отношение на нейното агресивно поведение, като в тази връзка Ви
представям доказателство за продължаващото психично насилие по
отношение на доверителя ми. Ответната страна е запозната тези
доказателства, тъй като са страна по делото по домашно насилие, на
осъщественото такова по отношение на доверителя ми. Едното
доказателство е протокол от проведен заключителен преглед по случай, в
който социалните удостоверяват, че майката С.Д. отказва срещи на
бащата с детето, а другото е нашия сигнал до ДСП-П., Отдел „Закрила на
детето“.
2
Адв. Н.: Уважаеми господин Председател, аз мисля, че спорът е
очертан с молбата, с която е образувано делото. Всички тези твърдения за
продължаващо насилие, нямат нищо общо с посоченото в молбата, които
са конкретни и съобразно ЗЗДН. Няма как да е продължавано, доколкото
това, за което днес се говори са нови факти, които нямат нищо общо с
твърдяното насилие на посочените дати. Единствено може да послужи за
сведение на съда за развитие на отношенията между страните, но не е
относимо към настоящия спор. Молбата, която сме депозирали пред
съда, за нередовностите по молба ищеца, считам, че съдът може да
възприеме това във всеки един етап от първоинстанционното
производство преди да обяви делото за решавате, и не виждам пречка, че
съдът сам е установил, че има нередовности. Моля да се приемат
доказателствата, представени с молбата, доколкото те имат пряко
отношение с твърдяното насилие. Тъй като молителите продължават да
твърдят, че моята доверителка продължава да осъществява насилие
спрямо И. И., представям и моля да приемете писмени доказателства, те
са приети по другите ни дела – становище от Община П., от „***“ от
10.06.2021 г., заключителен доклад от Фондация „***“, която изследва
изцяло случая на С.Д. и заключава в своето психологично заключение, че
тя е жертва на едно продължаващо домашно насилие, включително и в
периода, за който молителят твърди, че той е станал обект на домашно
насилие. Както и желая да представа социални доклади, известни на
другата страна, от ДСП П. и ДСП С., от които е видно, че майката ползва
социални услуги, настанена е в кризисен център, първо в С. и след това в
П., където са осъществени две срещи на детето с бащата, по желание на
майката, вкл. и вчерашната. Затова се е осъществила срещата на детето с
бащата по нейно желание. По отношение на искането на молителя да се
отмени определението на съда в частта, с която е допуснал изслушването
на 2 бр. дискове, представени от страните, считам, че това не са
доказателства, които можем да ползваме в процеса и се присъединявам
към искането на колежката, като заявявам, че не желаем да бъдат
слушани записите от дисковете, с оглед на това, че същите не са годни
доказателствени средства по ГПК.
3
С оглед изявленията на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си в частта, с която е допуснал
изслушването на представените в с.з. 2 броя диска.
След приключването на делото с вляза в сила съдебен акт, същите
ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на страните.
С оглед изявленията на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел, чиято
самоличност СЕ СНЕ, както следва:
П. Н. П. - 46 год., българин, бълг.гражданин, неосъждан, без дела и
родство със страните.
Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност, която носи
съгласно разпоредбите на чл.290, ал.1 от НК. Същият обеща да говори
истината.
Свид. П.: Работя в РУ – гр. С., като ***. Мисля, че се сещам за какво
става въпрос. Беше получен сигнал от ОДЧ за възникнал скандал на ул.
„*** в гр. С., на 26.08.2020 г. Точния час не се сещам, може би беше
около 13.30 часа, по обяд. Бяхме с колегата И. и Ж., извън С., за което
отреагирахме малко по-бавно. Пристигайки на място, скандал вече
нямаше, установихме само живущите на адреса И.С. и родителите му. От
тях разбрахме, че малко преди нашето пристигане, е възникнал скандал
между бащата на И.С. и майката на детето С., и майка й С., по време на
осъществяване на свиждане. Ответната страна бяха вече отвън, след
което изслушахме и двете страни. Депозираха жалби и двете страни.
Съставихме предупредителни протоколи съгласно ЗМВР и общо взето
това е, което знам по случая. Имат спор за упражняване на родителските
права, водят и двете страни дела. И това са поводите за скандалите
4
помежду тях. По данни на тъжителите, подали сигнала, С.Д. била
избутала бащата на И.С. по стълбите на къщата. Лично аз на други техни
скандали не съм ходил. Няколко жалби имат, които съм ги разглеждал аз,
между двете страни, но на скандали между страните лично не съм ходил.
Детето е в момента е при майката. Там, във въпросния случай в края на
месец април бях в отпуск, и не съм запознат със случая.
На въпроси от адв. Х.: Сещам се за С. Р., но не си спомням дали са
снети сведения от нея. Мисля, че на по-късен етап, след като жалбата
беше входирана, може и да е било същия ден, но не помня. С. Р. живее
срещу И. и е била очевидец на случилото се.
На въпроси от адв. Н.: Нямам спомен, каквото е отразено в
сведението, което съм снел, това е. Общо взето е едно правене „на пук“
малко. Претенциите на Стела са за детето основно. Единствено само съм
ги търсил по повод проверка по жалбите. Ако е идвала в С., не мие
известно. Всички жалби които съм разглеждал са във връзка с детето.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели в режим на
довеждане, чиято самоличност СЕ СНЕ, както следва:
С. Г. Р. – 70 г., българка, бълг. гражданин, неосъждана, без родство
със страните.
Р. И. С. – 58, г., българка, бълг.гражданин, неосъждана, майка на
молителя И. С. С..
С. С. Б. – 55 г., българка, бълг.гражданин, неосъждана, майка на
С.Д..
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която
носят съгласно чл. 290, ал.1 от НК. Същите обещаха да говорят
истината, след което в залата остана само свидетелката С. Р..
5
Свид. С. Р.: Живея в С., на ул. „***, точно срещу И.С.. Знам за какво
съм тук. На 26.08.2020 г. дойдоха в С. С. и майка й, да видят детето.
Някъде към обяд беше. Точно не мога да кажа часа. С. започна да вика по
улицата още от пътната вратичка, да крещи – „Дайте ми детето, искам да
го видя, И., ти си ***, ти си ***, ти си ***“. Почна да го обижда. Аз бях
във двора си. Имам точно до оградата барбекю, където правих буркани.
Р. и И. бяха отвън, и казаха – „С., не викай толкова много, детето спи.
Като се събуди ще го видиш“. Обаче тя продължи да го обижда и вика на
Р. – „Млъкни, ма,***, ти ли ще ми кажеш какво да правя аз“. А на И.
викаше – „Ти си ***, ***, ***“. Такива глупости. После майка й я дръпна
на една страна и тръгнаха нагоре по улицата и след малко се върнаха и
влязоха вече в тях. Детето се беше събудило. И. и Р. ги поканиха, баща
му на И. го нямаше. Те влязоха вътре, а аз не можех да чувам вече какво
си говориха. После се върна баща му на И. - С., какво са си говорили не
знам, изведнъж запознаха да се чуват високи гласове, като пак не се
разбираше какво се говори. Майката на С. излезе на улицата с детето, а С.
го настигна С. по стълбите, блъсна му ръцете, дръпна С., той изтърва
багажа, чантата, носеше покупки, те се пръснаха по стълбището. Това е,
което видях. След известно време те изчезнаха и вече ги нямаше. Една
седмица преди това на 21-ви, мисля че беше, те дойдоха пак С.и майка й,
обаче И. и баща му бяха завели детето на море. Бяха ангажирали стая за
два дни да са там. С. беше предупредена, че ще ги няма. Те ми казаха –
„Ние ще отиваме на море, тя С. се обади, че ще идва, но ние вече бяхме
ангажирани стаята и ние я предупредихме за това.“ Но въпреки това, те
дойдоха. Дойдоха, гледат - заключено викат – „Къде са тези хора“.
Казвам им – „На море отидоха“. И те викат – „Ами колата им е тука.“, а
аз им казвам – „Ами те са с другата кола.“ Те хората си имат две коли.
Всичко си имат устроено. Преди това са идвали на рождения ден на
детето. Майка й дойде преди обяд, С. дойде след обяд. Не дойдоха заедно
двете. Посрещнаха ги пак. Винаги са ги посрещали. Малко преди
рождения ден, идва С. с една нейна приятелка, със сестра й, с мъжа на
сестра й, много хора бяха. Три деца водеха. Пак ги посрещната. Децата
си играха до късно на улицата, ритаха топка. Сигурно до 7 часа вечерта
си играха децата. Не знам, лошо нищо не мога да кажа за тези хора. Те са
хора уважавани. Не са някои така да ги наричат, да ги обиждат. Това
6
нещо за първи път го виждам и чувам. Сега не живеят с И. заедно. С. даде
детето на И.. С. идва да вижда детето си в С., след като го даде на И..
Винаги са й давали да си вижда детето, никога не са й отказвали. Вече,
последно време срещите с детето бяха в социалните грижи. Вече там им
бяха срещите. Те не са й отказвали никога да вижда детето, но може би
след този инцидент, който стана, не знам какво е станало по-нататък, но
срещите ставаха в социалните грижи.
На въпроси на адв. Х.: С. излезе с детето на улицата. Те и другите
комшии чуха, когато обиждаше И.. Даже внучето им беше на гости,
детето им спеше, то се събуди от гюрлутията. Даже ме питат – „Каква е
тази гюрлутия?!“. Аз им казвам – „Ами С. викаше отвън.“
На въпроси на адв. Н.: Правих буркани тогава и аз не мога
непрекъснато да седя, но то се чува дори и да си прав или седнал.
Оградата ми е открита. Ние сме хора любопитни. На едно ниво са ни
дворовете – моят и на И. двора. Има видимост. Бях в отпуска тогава и си
правих буркани, затова помня.
На въпрос на съда: Аз видях полицейска кола. Идва едно момче.
Понеже нямаше вече гюрлутия, аз не обърнах внимание.
Свид. Р. И: Аз съм майка на И. С. С. и желая да свидетелствам. Ще
Ви кажа, че С., откакто дойде в нас, ние я приехме като наша снаха.
Грижехме се всичко добро да бъде, все пак имаме един син. Но това
момиче, в последствие започна проявява странно и агресивно поведение.
Не знам в каква депресия беше изпаднала, но начупи банята. Посягала е
на И. и пред мен да го бие, изобщо за няма нищо. На 08.08.2020 г., мисля
че беше, надвечер звъня С. на Вайбър. Преди това бяхме на рожден ден,
тя идва със сестра си и други хора, но на 8-ми август, може би към 7 и
нещо, звънна по Вайбър, за да види детето. И. пусна Вайбър-а, аз го
държах детето. С., не знам защо, но се показа по черен сутиен и веднага
започна да вика, да псува – „***, ***“. Започна да обижда В., да го псува.
Беше по черен сутиен и държеше в ръцете си една чаша, винена чаша
беше. Аз махнах детето да не слуша, а тя продължи да крещи. И. искаше
7
да я успокои, но тя беше много агресивна, крещя, вика, обижда, бил ***,
***. „Цялата ви къща ще запаля.“ Махнах детето и приключи. На 05.08.
беше на рожден ден в нас, нямаше никакъв повод за скандал. Още като
включи В. Вайбър-а, тя се показа по сутиен, така се появи пред детето и
започна крещи. На високоговорител беше Вайбър-а, аз дръпнах детето да
не я слуша, И. се опита да я успокои. Никога не сме я ограничавали от
посещенията вкъщи. После един ден дойде пак, майка й беше писала, че
ще дойдат да видят детето. Аз й писах, че ще водят детето на море. Тя
дошла, блъскали по вратата, викали, проявила агресия пред съседите.
Ама аз не разбирам защо са дошли, след като всичко беше написано и те
бяха предупредени. На 26.08.2020 г. отново дойде с майка си, крещеше
отвънка. Започна да крещи, че иска да види С.. Ние й казахме, че С. спи,
тя започна да крещи - „***, ***, ***, ***, ***“. Не знам защо е ***, при
положение, че доброволно ни е дала детето и го гледахме една година в
нормални условия. Крещеше – „ще ви запаля къщата, ***, ***“. И. се
опита да я успокои и й каза, че като се събуди детето ще й го дадем.
Както и стана. Дойде мъжа ми, тя го обвини, че е ***. Ние си имаме си
къща на два етажа, три коли си имаме, всеки си има кола, един *** не
може да направи къща на два етажа, обзаведена. И на нея много пъти й е
давал пари, нищо не я е ограничавал, но тя винаги е била агресивна. Даже
съпруга ми С. беше ходил на лекар, показа си изследванията на черния
дроб и й каза – „да знаеш, че съм добре“. Тя започна да крещи, да вика,
съседи излязоха. ***,***му вика. Тя стои едно така и вика с пълно гърло
– „помощ“, без някой да я пипа. Даже се чудя как не го болят сливиците
това момиче, от толкова викане. Майка й грабна детето и хукна по
улиците. С. взе да се прибира вкъщи, тръгна по стълбището, оная хукна
разярена. Младо момиче, а толкова агресивна, започна да го блъска по
стълбите, да крещи пак – „ще горите в ада“, взе да псува най-вулгарно -
„***“. Дори и съседите наскочиха, детето на съседката се събуди. Блъсна
С. по стълбите, рита го по краката. Ами, ако беше паднал тоя 100 кг човек
по стълбите, тя дава ли си сметка какво щеше да стане с нея. Това не е
първото агресивно поведение от нея. Ами от миналата година края, на
февруари, те не живеят заедно. С. беше при нас, ходеше на среща с майка
си в един център, за среща с майка си. Сега вече я няма при нас С.. Тя
укрива детето, като по този начин му налага психически тормоз на И.,
8
като не му дава да вижда детето, взе да вдига кръвно И.. Праща и СМС-и
с молби да му прати една снимчица, разговор, видео, както ние не сме я
ограничавали тогава. Но от 29.04.2021 г. няма снимка, няма видеовръзка,
при наличието, че бащата го е гледал цяла година, от бебе е при нас
детето на отглеждане, сега е вече на година и половина С., една на
01.07.2021 г., може би с намесата вече на социалните, се разреши на И. да
отиде в П., на социална услуга да види детето. Детето не го познава. Ние
през цялото време сме разказвали на детето, че има майка, то я
познаваше. Сега вече и психиката на детето е изтормозена, не му се
говори за баща му, то не познава баща си. Също е правила и там панаири,
когато е завела детето, крещяла и изпадала в някакви истерии, които
самите социални казаха. Това е психически тормоз, да не си видиш
детето, тя нанася и на бащата, и на детето психически тормоз. От
момента, от който взема детето, не е идвала повече в С.. Тя не го е
показала на И., въпреки молбите. И. взе да вдига кръвно, баща му беше с
него на срещата в П., той не е влязъл вътре, но и той се върна с висока
захар.
На въпроси на адв. Х.: Имали са една среща на 01.07.2021 г. от
29.04.2021. Срещата беше в П., в закрила на детето. Тя е крещяла
отвънка, изпадала е в някаква истерия, когато е видяла И. и баща му. На
26.08.2020 г., освен по отношение на И., тя започна И. да псува – „***,
***, ***, аз ще ви изложа пред цялото ви село“, въпреки, че С. е град от
доста години, „ще доведа всички министри в С.“, да показвала какъв е И.,
телевизии щеше да води, да показвала какъв е И.. Обидните думи, по
улиците да крещи една майка и да обижда бащата на това дете.
Родителските права дадохме на С.. Имаме заведено дело за промяна на
родителските права. Майка й беше в Х., когато крещя по телефона, даже
аз бях на работа, но нея не я интересуваше, но заплашваше, че ще му
вземе бащинските права, нямало да му даде детето, казвала, че С. не
може да гледа детето, това е И., който гледа детето, че на всяка цена
детето трябва да се вземе от И..
На въпроси на адв. Н.: То толкова дела станаха в рамките на една
година. Когато дойде при нас, и когато тя наби майка си, и майка й рева,
че няма къде да отиде, и трябваше да я приберем цялата синя… Да Ви
9
кажа – не знам вече дали има обезпечение. Не си спомням с точност, че
то толкова много дела станаха и ги бъркам. С. не е идвала да си иска
детето. Тя е идвала много пъти, дори не е попитала за здравословното му
състояние. Когато И. обеща, че ще върне детето в П., на края на месец
май, тя С. я нямаше в П., беше на море във В.. На края на май, тя я
нямаше тогава в П.. Тя го даде детето. Като го даде, каза, че изпити ще
има и беше говорила с И. да отиде да го вземе И. от П. и да го гледаме.
Имаше един период, в която не го търсеше изобщо. Заради нейната
агресия се провеждат срещите между нея и детето при социалните. ЦОП
С. е обзаведен, хубаво е там, спокойно е, не е затвор, там може да се
срещат. С. подаде жалба за полицейска защита, защото можела да влезе в
престъпление като е във нас детето, а пък тя по какъв начин го взе от
социалните, от ЦОП-а, не знам. Имаме дело със социалните, делото,
което се води. Аз не съм свидетел по друго дело за домашно насилие.
Свид. С. С. Б.: Майка съм на С. А. Д. и желая да свидетелствам.
Познавам молителя И.С., С.. От отношенията му с дъщеря ми го
познавам. Известно време живяха заедно в С., посещавах домът му. Те
имат дете, внучката ми С.. Аз съм тук за случилото се на 26.08., миналата
година. Решихме с дъщеря ми С. да посетим внучката ми С.. От седмици
нямахме информация за нея, бяхме правили безуспешен опит дни преди
това да я видим, но нямаше никой в дома им. Не успяхме да се свържем
по никакъв начин с И. и майка му, за да уговорим среща. Предстоеше ми
пътуване за Х., където работех и живеех по това време, и много исках да
видя внучката си, и за да бъде спокойна и дъщеря ми, че всичко ще е
наред, аз реших да я придружа. Около 11 часа – 11.30 часа позвънихме на
вратата на И.. Излязоха той и майка му, като ни казаха, че С. спи и не
можем да я видим. И. запозна да ни обижда и двете, изгони ни. Отидохме
до най-близкото заведение, за да обсъдим какво да предприемем. След
известно време И. се обади на дъщеря ми, като й каза, че малката е будна
и може само тя да я види. Върнахме се обратно, останах пред външната
врата, дъщеря ми влезе. След малко Иван ме покани, каза, че мога за
малко да присъствам и аз. С. беше много щастлива да ни види,
нахранихме я, играхме си с нея. Позволиха ни дори да излезем на
10
улицата, да играем с котките на съседите. Върнахме се обратно, вече с
намерение да си тръгваме и в това време пристигна С.. С. е на И. баща
му. Изненадващо за мен, много агресивно настроен. Нападна дъщеря ми,
удари я по врата, като й показваше снимка, ехографска, на черния дроб, с
твърдения, че не е ***. Аз държах С. в ръцете си и първата ми реакция
беше да я предпазя от всичко това, за да не бъде свидетел на случващото
се, тръгнах към улицата в една от посоките, не помня накъде. Дъщеря ми
ме последва. През това време чух словесен дуел, подробности не си
спомням. Тя се опитваше да се защити, „не ме докосвай, не ме удряй, не
ми посягай“. Междувременно беше успяла да се обади на полицията,
пристигна служител на криминална полиция, не помня точното името,
представи се, обясних му какво се е случило. През това време и С. излезе,
качи се в колата си и тръгна на някъде. Служителят на полицията ни
закара в РПУ-то, където дъщеря ми подаде обяснения, писмени и жалба,
аз само устни, след което тръгнахме за Я. за Агенцията за закрила на
детето и поискахме срещите да бъдат осъществявани чрез
посредничеството им. Това е, което мога да кажа. Да, имаше такова
решение от споразумение, и то е действително, в сила все още,
родителските права са предоставени на дъщеря ми. След уговорка да
бъде взета за 4 дни внучката ми, не се върна повече от баща й, който в
последствие успя да си осигури и обезпечение и така не ни съдействаха
инстанции, нито полицията. Правихме многократни опити да си я върнем
обратно, и единствената възможност беше да я посещаваме в дома на И..
На И. не съм се обаждала да дойде да вземе детето от П..
На въпроси на адв. Н.: Никога не е заявявала дъщеря ми такова
намерение да се отказва от родителските права на детето. И. не идвал до
П., за да връща детето. С. многократно, не помня колко пъти, със сина
ми, с приятели на сина ми, сме ходили да си вземаме детето. Нагло и
арогантно И., с твърдение, че ни се помага по този начин, много лошо
отношение и психически тормоз. Детето на мене не ми се даваше да го
държа в ръце. Нито на дъщеря им, с постоянно забележки от тях и
натяквания, че тя не знае как, нито пък аз, макар че съм се грижила за
деца в Х. и считам, че професионално мога да се занимавам с това. На
26.08. първите обиди точно И. ги каза, когато вече пристигна служителят
11
на полицията, ме наричаше „***“, опитваше се да ме удари, полицаят ме
защитаваше с тяло и с ръце. Този полицай не се намираше днес в съда.
Мисля, че това беше Началника на РПУ-то, а началника на криминална
полиция в С. е друг. Този полицай, който свидетелства днес, беше
полицейския служител който ни снема сведенията в полицията в С.. Не
той, а друг дойде. Словесен дуел с баща му на И., със С.. Категорично
мога да заявя, че С. не е ритала и удряла С.. С. не е обиждала И.. С И. не
си размениха дори и дума. Не съм запозната да е провеждала телефонни
разговори с И.. Имаха комуникация. След като беше взета на 06.05., е
датата. На 29.04., когато детето беше взето от С., от тази дата нямам
връзка с тях, и не желая да имам.
На въпроси на адв. Х.: На 06.05.2020 г. не бях с детето. Не бях с И..
Дъщеря ми е дала сама детето си на И. с уговорка. Не бях заедно с
дъщеря ми, нито с И. съм била.
На въпрос от адв. Х.: „На същия или на следващия ден ходихте ли с
детето или с И. до С.?. Отговор: Със знанието, че е за няколко дни,
придружих детето, за да мога да предам режима на хранене, защото до
този момент само ние я бяхме гледали, единствено за това тръгнах със И..
През м. август 2020 г. два пъти сме ходили да видим С. – за
рождения ден на детето и след това още веднъж. Разполагам със снимков
материал за 26-ти и за рождения ден. Да, също разполагам със снимки,
които са доказателство. За много малко, нямаше торта, никой не беше
празнично настроен и аз бях отпратена да си тръгна. Дъщеря ми,
полусестра й, и семейството са празнували след това, по тяхно
настояване, на дъщеря ми. С Р. основно, чрез месинджър, правихме
опити да се свържем. На разходка не, след като се случи пред очите ми
инцидента, излязох на улицата, за да предпазя малката. И дъщеря ми
тръгна след мене, чувах стъпките й.
Съдът намира, че делото не изяснено от фактическа страна, като
счита, че разпита на мл.инспектор Г. И. И. е от изключително значение за
разкриване на обективната истина, както и своевременното направено
12
доказателствено искане за изискване на пр.преписка № *** г.,
пр.преписка №***, и пр.преписка № ***г., всички по описа на ЯРП.
Също така, с оглед твърдението на свидетелката Б. в днешното с.з.,
че първият, който е посетил инцидента на 26.08.2020 г. полицейски
служител е началника на криминална полиция в РУ – С., в тази насока, от
началника на РУ – С. следва да се изиска справка за трите имена на
началника на криминална и икономическа полиция, които да бъда
надлежно предоставени на съда.
Относно представените в днешното с.з. писмени доказателства,
както и представените с молба вх. №*** г., съдът ще се произнесе в
закрито с.з.
Адв. Н.: Господин Председател, във връзка с твърдението от
разпитаната в днешното с.з. свидетелка Р. И., че комуникацията на 08.08.
се е провела по Вайбър, ние, ако това е твърдение на молителя, чрез
неговия свидетел, ние оспорваме това твърдение и в тази връзка бихме
желали, съдът да допусне съдебно-техническа експертиза, която да бъде
направена върху мобилните телефони и приложението Вайбър, като ще
помоля за коректност и точност на въпросите, да ми дадете възможност,
да ги изложа в писмена молба. И с оглед направеното твърдение от
свидетелката Р. И., че на нея не й е известно да съществува обезпечение,
да ми се даде възможност до следващото с.з да представим копие на
обезпечителната заповед, която е издадена, и ще помоля, съдът да ни
даде възможност да представя заверен препис от проведено с.з. на *** по
гр.д №*** г. по описа на ЯРС, доколкото в това съдебно заседание бяха
разпитани свидетелите на молителя, считам, че този протокол е
необходим за сведение на съда как да цени техните показания, доколкото
бяха заявени различни показания за едни и същи факти и обстоятелства,
както и за знанието за това обезпечение. Считам, че показанията, които
са заявени пред съда моля да бъдат взети предвид в настоящото
производство, тъй като спорът е за същите дати и са давани показания и
по другото дело.
13
Адв. Х.: Уважаеми господин Председател, считам искането за
назначаване на съдебно-техническа експертиза за неоснователно, тъй
като още с отговора по първоначалната ИМ, адв. Е. П. е представила,
самата ответница е представила справка от телефона си, видно от която
същата е говорила на 08.08.2020 г. по Вайбър с доверителя ми, има
мобилни данни и, има мобилни данни и доказателства това и считам
същото за неоснователно, както и другите искания. Считам, че същите
доказателствени искания не са направени в срока.
Съдът, след като се запозна със становището на страните, НАМИРА
направеното искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза за
НЕОСНОВАТЕЛНО, с оглед на това, че по делото са събрани достатъчно
гласни и писмени доказателства, установяващи отношенията между
страните.
Също така, съдът НАМИРА ЗА НЕОСНОВАТЕЛНО и искането на
пълномощника на ответника за изискване на протоколи от с.з., с оглед на
това, че същите не могат да се ползват като писмени доказателства в
настоящото дело, съгласно разпоредбите на ГПК, както и изложеното по-
горе обстоятелство, че по делото са събрани достатъчно писмени и
гласни доказателства, които очертават отношенията между страните.
С оглед на изложеното, съдът намира, че делото не е изяснено от
фактическа страна и същото следва да бъде отложено за друга дата и час,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА гр.д. № 2124/2020 г. по описа на ЯРС за
24.09.2021 г. от 11.45 часа, за която дата и час на страните БЕ
СЪОБЩЕНО.
За следващото с.з. ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят мл.експерт Г. И. И.,
14
както и да се изискат посочените по-горе преписки от ЯРП, като изрично
им бъде указано, че делото е насрочено за 24.09.2021 г.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Началника на РУ-С. за трите имена на
началниците на криминална и на икономическа полиция при РУ – С..
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 11.35 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
15