Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 30.06.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 26.05. 2021
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 83 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
В исковата молба ищците сочат, че при ПТП на 27.10.2018г., около 19,10ч., на път ПП 1-5, км. 206+200, в
района на община гр. ***, причинено виновно от Ц.П.П., водач на л.а. марка „Ф.”,
модел „ Г.“, с ДК № ***, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД /№ BG/03/118000374663,
валидна от 24.01.2018г. до 23.01.2019г., е била причинена смъртта на В. С.Г.,
ЕГН ********** - дъщеря на Я.И.Г. и сестра на Г.С.П..
Произшествието настъпило при
следните обстоятелства: л.а. марка „Ф.”, модел „Г.", с ДК № ***, в който
пътувала пострадалата, навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал с
насрещно движещ се л.а. марка „ М. модел „ ***“ , с ДК № ***, управляван от Ф.С.К..
За
произшествието бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица на
05.11.2018г. от РУ на МВР- Казанлък.
Ищците твърдят,
че са били изключително близки със своята млада родственица, която живеела при
своята майка. Бащата на починалата и на нейната сестра, С.И.Г., починал на
22.05.1996г. Към този момент Г. била на 4г., а В. на 1г. При тези изключителни
обстоятелства, останали сираци в най-ранна възраст, двете сестри били отгледани
с изключително много грижи и с много обич от тяхната майка, за да бъде
компенсирана липсата на баща.
Майката
лишавала себе си и подчинила целия си живот, за да могат да растат без лишения
двете й дъщери. Двете сестри станали много близки и сплотени, трябвало
постоянно да си помагат една на друга. Г. била по- голямата сестра и затова тя
често отговаряла за гледането на своята по-малка сестра, когато майката била
ангажирана. Между двете сестри и тяхната майка била създадена силна емоционална
връзка, те си помагали постоянно, били много задружни, всички живеели в
гр.Казанлък и поддържали ежедневен контакт. Смъртта на пострадалата причинила
на ищците силен шок, те не били в състояние да повярват, постоянно плачели,
страдат и досега и няма да превъзмогнат мъката от загубата на младата им
родственица. Посочва се, че загубата за ищците е огромна, те променили изцяло
начина си на живот, станали са мрачни и затворени, избягват общуване с хората,
мислите им са изцяло ангажирани с починалата им близка. Майката останала съвсем
сама в жилището си и е непрекъснато депресирана. Сестрата загубила единствената
си сестра и това е втората голяма трагедия в нейния живот, която тя трябва да
преживее в млада възраст и която ще бележи целия й живот. Страданието за двете
ищци ще продължи, докато са живи. Загубата на дете в млада възраст е несравнима
трагедия за майката, която го е отгледала с цялата си любов и с много грижи.
Загубата на единствената сестра, с която Г. е израснала заедно, ще бележи
живота на ищцата като непоправима огромна трагедия.
Ищците
посочват, че за причинените им вреди не са обезщетявани.
За
произшествието, ищците уведомили ЗАД „ Б.В.И.Г.“ АД с уведомление вх. № 5492/09.11.2018г.
С молба от 17.12.2018г. ищците поискали от ответника да определи и да им плати
обезщетение за причинените им неимуществени и имуществени вреди, но ответникът
не определил и не платил обезщетение.
Считат, че
ответникът им дължи обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и законна лихва върху обезщетението,
считано от датата на уведомлението.
Молят, да се осъди ответника да плати на:
Я.И.Г. сума в размер на по 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени
вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на уведомлението
- 09.11.2018г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото;
Г.С.П. /впоследствие Г. видно от удостоверение 157/10.01.2019 г. на Районен
съд – Казанлък – стр. 108 от делото/ сума в размер на по 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от
датата на уведомлението - 09.11.2018г. до окончателното плащане, както и всички
разноски по делото.
С молба вх. №
9875/29.07.2019г. ищцата Я.И.Г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК прави искане
за изменение размера на предявения иск от 250 000 лв. на 150 000 лв.,
като частичен от общо дължими 250 000 лв.
В съдебно заседание от 26.05.2021 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения от ищцата Я.И.Г.
иск, който вместо предявен за сумата 150 000 като частичен от 250 000
лв., да се счита за предявен за сумата 200 000 лв., предявен като частичен
от 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомлението –
09.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Посочват лични банкови сметки за
превод на присъдените суми.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва иска изцяло по основание и
размер.
Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение. Заявява, че ответното дружество е
сключило застрахователна полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите с №BG/03/l 18000374663.
Оспорва изцяло
приложения като доказателство Констативен протокол за ПТП от 05.11.2018 г.,
приложен по делото в копие, като излага съображения.
Сочи се, че към
исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на
механизъм на ПТП, на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за
движение на водача на МПС „Ф. Г.“,с ДКН ***, ангажиращо от своя страна
отговорността на застрахователя. Счита, че в исковата молба дори не се заявя и
посочва пострадалата пътничка В. Г. на коя седалка е пътувала - на предна или
задна, а още по-малко са ангажирани и доказателства за това от ищцовата страна,
за да се изясни пред съда механизма на ПТП. Пред настоящия съдебен състав не са
окончателно изяснени и безспорни всички въпроси около механизма на ПТП,
обстоятелствата около него и наличие на виновно поведение от страна на
участниците в ПТП.
Оспорва и прави
възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно
поведение от страна на водача на застрахованото МПС.
Твърди, че е
налице съпричиняване от страна на В. Г., като видно от вида и степента на
нараняванията й - причина за смъртта тежка черепно мозъчна травма и множество
счупени лицеви кости на главата, може да се направи обоснован извод, че същата
е била без поставен обезопасителен колан, при удара е полетяла напред и си е
ударила главата. Като пътник в МПС (в исковата молба липсвало яснота за това
къде, как и при какви обстоятелства е пострадала и на коя седалка е седяла) тя
е била длъжна да изпълни разпоредбите на Закона за движението по пътищата
конкретно посочени. Изложени са аргументи по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът
счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете
факта на съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва
наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищцата Г.П. в
производството, като счита, че същата не попада в кръга на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че ищцата се
явява сестра на пострадалата при ПТП В. Г., което не я превръща априори в
правоимаща да получи застрахователно обезщетение лице. Твърди, че в случая не е
налице екстраоридинерност на болките и страданията на ищцата, което да прави
допустими и основателни предявените искове. Заявените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения не могат да се кредитират като верни - заявено е,
че Я.Г. и Г.П. са живеели заедно със починалата В. Г., както и че всички
живеели в гр.Казанлък и поддържали ежедневен контакт. Но, от представените към
исковата молба на ищците доказателства - препис извлечение от акт за смърт на В.
Г., издаден от населено място гр. Мъглиж - актът се издава от района, в който
починалата е живяла и имала постоянен адрес и пребиваване. Независимо от тази
неточност между заявеното и документите, изложеното в исковата молба и
наличните доказателства по делото навеждат на мисълта за обичайни отношения между
майка и две дъщери в едно обичайно българско семейство и не водят до извода за
наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер и
различни от тези между майка и две сестри. Нормално е с оглед възрастта им като
са били деца сестрите да са израснали заедно с майка си в едно семейство - в
едно домакинство, като това е характерно за почти всички семейства, в които
майката е отглеждала своите дъщери. Акцентираното, че бащата е починал през
1996 г., ответникът счита, че не е относимо към настоящия спор, в който следва
да се изследва връзката между майка и дъщеря и между две сестри към датата на
инцидента през 2018 г. и последствие по отношение на търпените болки и
страдания.
Счита, че
тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като
в случая посоченото ТР 1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а
извежда кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за
права породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно не
може да води до преуреждане на заварени положения.
Оспорва
предявените искове по размер, като твърди, че същите са прекомерно завишени и
не отговарят на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Това
становище се потвърждавало от трайната съдебната практика по отношение на
определяне на обезщетение на наследници на загинали при ПТП. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.
52 ЗЗД.
Моли, да се постанови решение, с
което изцяло да се отхвърлят предявените искове. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Алтернативно,
ако се счете наличие на основание за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение по отношение на Г.П., то моли да се приложи относимата норма в
конкретния случай на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ,
както следва: „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл. 493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.”, както и да се отчете наличието на съществено
съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва
претендираната от ищцовата страна в исковата молба законна лихва от датата на
Уведомяване на застрахователното дружество за настъпило събитие 09.11.2018 г.
Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита
причинителят на ПТП. Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г. приложим е
чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя
дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането,
както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Моли,
да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани,
заедно с всички произтичащи от това законови последици.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е
установено, че на 27.10.2018 г., около 19:10 ч, на път ПП 1-5, км. 206+200, в
района на гр. *** е настъпило ПТП между автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, ДК № ***,
управляван от Ц.П.П. и насрещно движещият се лек автомобил „М. *” ДК № ***, управляван от Ф.С.К., при което
била причинена смъртта на В. С.Г., ЕГН: **********, дъщеря на Я.И.Г. и сестра
на на Г.С.П.
За управлявания
от Ц.П.лек автомобил марка „Ф. Г.”, има сключена при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица
№ BG/03/118000374663, със срок на валидност, считано от 24.01.2018 г. до
23.01.2019 г.
Застрахователят
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е уведомен за произшествието с Уведомление вх. № 5492 от
09.11.2018 г.
От заключението
на автотехническата експертиза се установява следното:
На 27.10.2018
г. около 19:20 ч., лек автомобил Ф. Г. с рег. № ***, управляван Ц.П.се е движил
със скорост около 126 км/ч по път 1-5 в посока юг, към гр. Стара Загора. В
същото време в обратната посока на север, към гр.Казанлък със скорост около 102
км/ч се е движил л.а. М. Е 220 с рег. № ***, управляван от Ф.К.. Участъкът от
пътя прав, без дупки и неравности, покрит с дребнозърнест асфалт. Било е
тъмната част на денонощието. И двата автомобила са се движили с включени къси
светлини на фаровете. На км 206+200, водачът на л.а. Ф. внезапно напуска своята
пътна лента, наляво по посока на движението си и навлиза в лентата за насрещно
движене. На около 48-49 м северно и на около 1,3-2 м западно от източната
граница на платното за движение настъпва страничен кос удар между двете МПС. За
л.а. М. ударът е настъпил с предна челна дясна част, а за л.а Ф. в предна дясна
странична, в областта на предното дясно окачване.
Към този момент
надлъжната ос на л.а. М. е била разположена почти успоредно на надлъжната ос на
платното за движение с предна част насочена в посока север, като десните
състави на автомобила са се намирали на около 1-1.3 м западно от източния край
на платното за движение. Към същия момент надлъжната ос на л.а. Ф. е била
ориентирана на около 37 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за
движение с предна част насочена в посока югоизток. Ударът е настъпил в пътната
лента на л.а. М.. В резултат от настъпилия удар л.а. М. се е завъртял надясно
около вертикалната си ос и се установява в покой с предната си част, насочена
на североизток, на около 7 м от мястото на удара, така както е описан в
протокола за оглед. Вследствие на удара, л.а. Ф. се е завъртял последователно
наляво около вертикалната и наляво около хоризонталната си ос, като се е
установил в покой на около 8,6 м от мястото на удара, обърнат на лявата си
страница.
Вследствие на
ПТП е причинена смъртта на Цанко Павлов, водач на л.а. Ф. и на В. Г., пътник в
автомобила. На автомобилите са нанесени значителни материални щети.
Техническата
причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Ф.,
който е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се МПС.
Водачът е имал
техническата възможност да предотврати ПТП като запази разположението на МПС в
своята пътна лента. Технически правилно е при избора си на скорост за движение
водачът да се съобрази с конкретните условия на видимост - движение с включени
къси светлини на фаровете, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Технически правилно е водачът да намали скоростта и при необходимост
да спре ако възникне опасност за движението.
В. С.Г. е била
пътник в л.а.Ф. Г. с рег. № ***. Непосредствено преди ПТП е заемала предна
дясна седалка. Непосредствено след ПТП, пострадалата е открита в купето, на
дясната седалка, притисната от деформираните детайли на купето на автомобила.
Обективни данни за местоположението й в купето на автомобила са снимковия материал,
приложен към делото на стр.22 (гръб) и данните от протокола за оглед на ПТП,
където е записано: „ На предната дясна седалка се намери труп на млада жена
също притиснато от силно деформирана дясна страна на автомобила.“
Първоначалният
удар за л.а. Ф. е предна дясна странична част, а пострадалата е заемала предна
дясна седалка.
Концентрация на
деформациите на лек автомобил Ф. са в дясната странична част. Купето е цялостно
деформирано и се е намерило по време на огледа на местопроизшествието без
двигател и предавателна кутия. Това е видно и от снимковия материал, приложен
към делото на стр. 21 и стр. 22.
Вещото лице
посочва, че в протокола за оглед на ПТП е записано: „На шофьорската предна лява
седалка се намери труп на млад мъж силно притиснато почти пресовано от
деформация на дясната половина на автомобила. На предната дясна седалка се
намери труп на млада жена също притиснато от силно деформирана дясна страна на
автомобила. И двата трупа лежат върху десните си странични повърхности. И двата
трупа са с поставени колани за безопасност “
Вещото лице
посочва, че от представените доказателства и характерът и степента на
получените наранявания по тялото и главата, В. С.Г. е използвала предпазни колани.
Вследствие на
силната деформация на купето на л.а. Ф. Г. с рег. № ***, пострадалата В. С.Г. е
получила тежки травматични увреждания довели до смъртта й, независимо от
поставения предпазен колан по време на възникване на ПТП.
От заключението
на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
Във връзка с
ПТП – то, В. С.Г. е получила: Черепномозъчна травма/охлузвания и кръвонасядания
на лицето, многофрагментно счупване на костите на главовия и лицевия череп,
кръвонасядания на меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
контузия и разкъсване на мозъка/. Вдишване на кръв в белите дробове. Гръдна
травма /охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, счупване на ребра
двустранно, контузии на белите дробове, разкъсване на околосърцевата торбичка и
лявата камера на сърцето, кръвоизлив в гръдната кухина/. Коремна травма
/разкъсвания на слезката и черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина/.
Счупване на таза. Счупване на лявата раменна кост. Счупване на двете бедра. Счупване
на дясната подбедрица. Охлузвания и кръвонасядания по шията и крайниците.
Причината за
смъртта на В. С.Г. са тежките и несъвместими с живота множествени травматични
увреждания.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката Диана Маркова Палева
посочва, че с Я. и Г. са съседи от 2002 г. и били постоянно заедно и били като
сестри. Майката Я. и В. и Г. живеели заедно, баща им починал рано и Я. ги
отгледала сама с много лишения. Спомня си, че сутринта към 7 без 20 й звъннала Я.
и казала, че В. е починала. Я. била много зле и била с повишено кръвно
налягане. Свидетелката установява, че след смъртта на В., майка й и сестра й се
чувстват много зле, затворили се в себе си и никъде не ходели.
Особено Г. се затворила в себе си и
никъде не ходела. Свидетелката посочва, че Г. от малка се грижела за сестра си В.,
водела я на училище, грижела се за нея,
когато В. била болна. Според свидетелката двете сестри много се грижели една за
друга и не можели една без друга. Преди
смъртта си В. работела на едно барче и всяка вечер Г. я посрещала да не е сама.
Г. сключила брак с едно момче в Америка и декември месец щяла да заминава, но
след смъртта на сестра си се отказала да замине при него, за да не остави майка си и се развела с
момчето. Според свидетелката, майката се
чувствала много зле от смъртта на дъщеря си, изминалият период не е заличил
тъгата, все още носела траур, спряла да излиза и се затворила в себе си.
Свидетелката
Р.Й.П. посочва, че с Я. са приятелки от 2007 г., заедно работят в Арсенал една
до друга, непрекъснато си ходели на гости. Я. живеела заедно с двете си дъщери
и баща си, който е болен. Според свидетелката „И трите са като скачени съдове,
не могат една без друга, грижат се една за друга“.
Свидетелката посочва, че за
инцидента с В., научила от третата им приятелка, която й писала сутринта да
влезе във Фейсбук и да види какво пише. Свидетелката влязла във Фейсбук и видяла
скръбната вест за В.. Веднага отишла в дома им и видяла пълната трагедия, Я.
била упоена и плачела, Герито също плачела. Според свидетелката след инцидента
Гери вече по тъмно не се прибирала, ако се прибира майка й ходила да я прибира.
Г. и В. били неразделни. Според свидетелката Я. не е преживяла загубата на
дъщеря си. След инцидента Я. вдигала кръвно налягане, дори се случвало в цеха,
където работи да и стане лошо и Г. идвала да я прибира. Спряла да ходи на
банкети, организирани от работа.
Свидетелката посочва, че Г. имала от
доста време връзка с Р., който живеел в Америка. Сключили брак с оглед да отиде
в Америка и след това да отидат сестра й и майка й при нея. След смъртта на В.,
Г. била категорична, че няма да ходи в Америка, тъй като не можела да остави
майка си. Свидетелката посочва, че Я. й разказвала, че когато били малки, Г. водела и
прибирала В. от училище и се грижела за нея, когато била болна били неразделни.
През ученическите години двете сестри също много се подкрепяли. Когато В.,
кандидатствала в техникума и се оказало, че били само две момичета в техникума,
Г. я подкрепила.
Към
настоящия момент, Г. говорела за В. все едно още е жива и все още не може
да повярва станалото. Свидетелката посочва, че не била виждала такива неразделни
деца. След инцидента, Г. се затворила в себе си, не излизала с приятели, както
преди, все била с майка си. Според свидетелката Г. все още не е преодоляла
загубата, всяка събота с майка й ходели на гроба на В. и двете все още ходели в
черно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 27.10.2018 г., по силата на което ЗАД „Б.В.И.Г.” АД по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на лек автомобил марка „Ф.”,
модел „Г.”, ДК № *** трети лица, се установява от справка в Гаранционен фонд,
от която е видно, че е налице застрахователна полица № BG/03/118000374663, със
срок на валидност, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г.
Съдът намира,
че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването
на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане
на застрахователно обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.” АД и са представили всички
документи, с които разполагат, които са получени от ответното дружество на 09.11.2018 г.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия
случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки
следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението
на автотехническата експертиза се установява, че техническата причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Ф., който е
навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се МПС. Според
заключението водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като
запази разположението на МПС в своята пътна лента. Технически правилно е при
избора си на скорост за движение/ в случая по – висока от 120 км/ч./ водачът да
се съобрази с конкретните условия на видимост - движение с включени къси
светлини на фаровете, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Технически правилно е водачът да намали скоростта и в необходимост
да спре ако възникне опасност за движението.
С оглед
изложеното съдът намира, че водачът на лек автомобил марка „Ф. Г.”, ДК № *** е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на лек автомобил
марка „Ф. „Г.”, ДК № ***, са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод,
че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера
на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
По предявения иск на ищцата Я.И.Г. за сума в размер на
200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди при процесното ПТП.
В настоящия
случай следва да се вземат предвид особено близките отношения и силната връзка
между родители и дете, младата възраст на загиналата, съответно възрастта на
майка й - в аспект на обстоятелството, че дълго ще преживява сполетялата ги
участ и ще носи в себе си болката от загубата на детето; начина по който
родителят преживява трагедията; начина и обстоятелствата, при които е загинала
ищцата.
Житейски погледнато
загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сподели родителя.
Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество
е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така
и в поведенческите му реакции. Смъртта на В. се е отразила изключително зле
върху психиката на майка й, като болките и страданията я съпътстват и сега, а и
ще продължат през целия й живот, поради невъзвратимостта на загубата й.
Внезапната смърт на В., която е била в началото на житейския си път е лишила
завинаги майка й от нейната обич, включително и перспективата да бъде опора на
майка си в един по-късен етап от живота, от възможността да види как В. ще създаде семейство, да има
внуци. От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че след
сполетялата я загуба, Я. е с коренно променена житейската мотивация, ограничено
и затруднено е социалното й общуване. Дните й са помрачени от случилата се
трагедия и подчинени на същата, с непрекъснато посещаване на гробищата, което
неминуемо ще поддържа състоянието й на отчаяние и безсилие през целият й живот.
Животът на ищцата е изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги
причинява. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви
обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради
което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и
необратимата загуба. Мъката на родителя никога няма да бъде преодоляна, но все
пак съобразявайки горните критерии съдът определя обезщетението в размер на 200 000
лв.
По предявения иск от Г.С.Г. за сума в размер на 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при процесното ПТП.
Основен
спорен момент по делото е дали ищцата има качеството пострадал от процесното
ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С
горепосоченото Тълкувателно решение не се дава неограничена възможност за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия,
които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези случаи -
за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред
най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му.
Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори
ищецът да не е сред най-тесния родствен кръг следва да се установи, че на
практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо
да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези
между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
В настоящия случай от показанията на разпитаните
свидетели, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че между починалата В. и ищцата Г. е създадена
трайна и дълбока емоционална връзка от ранна детска възраст. Действително в
българския бит отношенията между сестрите се отличават с обич, топлота,
взаимност, взаимопомощ и разбирателство. В случая съдът счита, че обичайните
отношения са надградени. По делото се установи, че отношения между В. и сестра
й Г. се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и
грижа. Това до голяма степен е било предизвикано от ранна загуба на бащата на В.
и Г.. От свидетелските показания се установява, че двете сестри били
неразделни, както като деца, така и до момента на трагичната смърт на В. /все
още продължавали да живеят в едно домакинство/. Когато били малки, Г., като по
– голямата сестра се грижела за В., водела я на училище, грижела се за нея,
когато била болна, подкрепяла я при вземането на важни решения/ да продължи
образованието си в техникум/. След смъртта на сестра си Г. не е заминала при
съпруга си в САЩ и към настоящия момент
все още не може да преодолее загубата на сестра си.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалата В.
Г. и нейната сестра Г. е изградената силна и дълбока емоционална връзка и
следователно преживените и търпени болки и страдания на ищцата от смъртта на нейната
сестра следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията
и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при
така събраните доказателства ищцата е провела пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата й сестра В.
и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата би била справедлива сума в размер на 100 000
лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на
размера на обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението
следва да се определи в размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на
застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия) не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "гражданска отговорност" да покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта
на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се отправя
преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, в какъвто смисъл се
оплаква ответника, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по
въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде
ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване от страна на В. Г., като са изложени твърдения, че
същата е бил без предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В заключението на автотехническата експертиза, вещото
лице е посочило, че в протокола за оглед на местопроизшествието е отразено, че
на предна дясна седалка е намерен трупа на млада жена / В. Г./, с поставен
предпазен колан, притисната от деформациите на купето в дясната част. Поради
това съдът приема, че В. Г. не е нарушила разпоредбите на ЗДвП, тъй като е бил
с поставен предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. В случая ищците претендират лихва за забава от датата
на уведомяване на ответното дружество – 09.11.2018 г. до окончателното плащане.
От представените доказателства се установява, че действително на 09.11.2018 г.
ищците са изпратили уведомление до застрахователя, поради което законна лихва
се дължи от 09.11.2018 г. до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на Я.И.Г. сумата от
200 000 лв., частичен иск от 250 000
лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й В. С.Г. при настъпилото
ПТП на 27.10.2018 г. ведно със законната лихва от датата на уведомлението -
09.11.2018г. до окончателното плащане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на
Г.С.Г. сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
сестра й В. С.Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г. ведно със законната лихва
от датата на уведомлението - 09.11.2018г. до окончателното плащане, като над сумата от 100 000 лв. до
претендирания размер на 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По
отговорността за разноски:
По отношение на предявения иск
на ищцата Я.И.Г. за сума в размер на 200 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП.
От представените по делото доказателства се
установява, че ищцата Я.И.Г. е материално затруднено лице, поради
което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 3 530
лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на всеки от ищците е в размер на по 5 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско
дружество „Й. ***
е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на
Адвокатско дружество „Й. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата Я.И.Г. е в размер на в размер на 6 636 лв. с ДДС
/5 530 лв. х 20 % = 6 636 лв. /.
С оглед изхода
на делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на Адвокатско
дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лв. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата Я.И.Г..
Видно от данните
по делото ищцата Я.И.Г. е направила следните
разноски: държавна такса в размер на 6 000 лв.; държавна такса върху
увеличената част от иска на Я.И.Г. в размер на 2 000 лв., депозит за
изготвяне на автотехническа експертиза в общ размер на 300 лв. и депозит на
изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 150 лв. или в общ размер на 8 450 лв.
С оглед изхода
на делото /уважаването изцяло на предявения иск от Я.И.Г./, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД следва да заплати на Я.И.Г. направените разноски в размер на 8 450 лв.
По предявения иск от Г.С.Г. за сума в размер на 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при процесното ПТП.
От представените по делото доказателства се
установява, че ищцата Г.С.Г. е материално затруднено лице, поради
което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 3 530
лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на всеки от ищците е в размер на по 4 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско
дружество „Й. ***
е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на
Адвокатско дружество „Й. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата Г.С.П. в размер на в размер на 5 436 лв. с ДДС
/4 530 лв. х 20 % = 5 436 лв. /.
С оглед изхода
на делото по предявения иск от Г.С.Г., ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД
следва да заплати на Адвокатско
дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение в размер на 3 624 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата Г.С.Г. съразмерно с уважената част от
иска.
Ответникът е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.
Съдът определя на ответника възнаграждение на основание чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева. Същият е направил и следните разноски: депозит за изготвяне на автотехническа експертиза в общ размер на 300 лв.,
депозит на изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 150 лв. и
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. или
разноски в общ размер на 755 лв.
С оглед изхода на делото Г.С.П. следва да заплати ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД разноски в размер на 251, 66 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Видно от данните по делото, само ищцата Г.С.Г. е
освободена от внасяне на държавна такса по предявения от нея иск. Предявеният от нея иск е уважен за сумата от 100 000 лв., като над тази сума до претендирания
размер от 150 000 лв. е отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 4
000 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****да заплати на
Я.И.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
200 000 лв.,
частичен иск от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря й В. С.Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на уведомлението - 09.11.2018г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в
размер на 8 450 лв. по банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****да заплати на Г.С.Г.
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
сестра й В. С.Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на уведомлението - 09.11.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 100 000 лв. до претендирания размер
на 150 000 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдената на Г.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** сума може да бъде заплатена
по следната банкова сметка: ***: ***, BIC *** „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК “ АД.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****да заплати на Адвокатско
дружество „Й. ***,
офис 4, БУЛСТАТ № ***** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на Я.И.Г. в размер на
6 636 лв.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****да заплати на Адвокатско
дружество „Й. ***, офис 4, БУЛСТАТ № ***** адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата Г.С.Г. в размер на 3
624 лв. съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****разноски в
размер на 251, 66 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер
на 4 000 лв., съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :