№ 151
гр. Кубрат, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100316 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . . .., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът - „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „Черковна“ № 38, офис 4,
представлявано от И.Х.К. - управител чрез пълномощник юрк. Г. А., като твърди, че в
изпълнение на Договор за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., сключен между дружеството,
от една страна като кредитор, и И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, от друга
страна като кредитополучател, му е предоставило кредит в размер на 1499.17 лева,
преведени по разплащателната сметка на ответника; договорили краен срок за погасяване –
28.03.2025 г., чрез 24 месечни погасителни вноски, дължими на всяко 28-мо число от
съответния месец; фиксиран годишен лихмен процент – 22 %, ГПР – 56.40 %, обща сума на
лихвите за периода – 368.07 лв., договорена такса за разглеждане – 445.25 лева, при което
общия размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за
покриване на пълната му стойност възлизат на 2 312.49 лева; кредитополучателя не
изпълнил задълженията си по договора, като платил в изпълнение единствено сумата 50.67
лева, изпаднал в забава на дължимите по договора вноски за главница на 28.04.2023 г.,
поради което кредиторът предявил на длъжника целия дълг за плащане – главница, лихви и
такси, на 17.07.2023 г. с връчена на длъжника покана; след като той не платил в дадения му
допълнително срок депозирали на 13.03.2024 г. заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване
1
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника пред РС – Кубрат,
образувано в ч.гр. дело № 181/ 2024 г. по подсъдност, обусловена от наст.адрес на длъжника
на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 111/ 14.03.24 г. за претендираните
суми, а именно: главница в размер на 1 448.50 лева (хиляда четиристотин четиридесет и
осем лева, петдесет ст.) лв. – изискуем дълг по Договор за кредит № L319305/29.03.2023 г.,
ведно със законната лихва считано от 19.02.2024 г. до окончателното плащане; - 68.49 лева
(шестдесет и осем лева, четиридесет и девет ст.) – възнаградителна лихва начислена за
периода от 28.05.2023 г. до 17.07.2023 г.; - 376.74 лева (триста седемдесет и шест лева,
седемдесет и четири ст.) – обезщетение за забава начислено за периода от 28.05.2023 г. до
14.02.2024 г.; - 426.69 лева (четиристотин двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) –
такса за разглеждане; в заповедното производство издадената срещу него ЗИ е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни, че длъжника не живее на адреса, поради което
с разпореждане № 503/ 10.04.2024 г., връчено на заявителя на 17.04.2024 г., на ищцовото
дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 16.05.2024 г. пред РС –
Кубрат срещу ответника, в качеството на длъжник, задължен за предявените за плащане
вземания, моли съда да приеме за установено по отношение на същия вземанията по
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 111/
14.03.24 г. по ч.гр.дело № 181/ 2024 г. по описа на РС – Кубрат, както те са посочени, и го
осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът - И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, редовно уведомен чрез
лице от кръга на домашните на 06.06.2024 г., в дадения 1-месечен срок, считано от
уведомяването му, не представя писмен отговор и не ангажира становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 181/ 2024
г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие,
Договор за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., сключен между дружеството, от една страна
като кредитор, и И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, от друга страна като
кредитополучател, му е предоставило кредит в размер на 1499.17 лева, от които преведени
по разплащателната сметка на ответника – 1 049.00 лева, а разликата в размер на 450.17 лв. е
използвана за плащане на парични задължения на И. С. към същия кредитор по договор за
кредит № 319240; договорили краен срок за погасяване – 28.03.2025 г., чрез 24 месечни
погасителни вноски, дължими на всяко 28-мо число от съответния месец; фиксиран годишен
лихмен процент – 22 %, ГПР – 56.40 %, обща сума на възнаградителна лихва за периода –
368.07 лв., договорена такса за разглеждане – 445.25 лева, при което общия размер на всички
плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната
му стойност възлизат на 2 312.49 лева.
Заявителят твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил
2
задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума – 1 499.17 лева, а
заемателят е извършил плащания в общ размер на 111.34 лева .
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: По делото няма спор относно това, че ответника е кредитополучател по
договор за заем, като между него и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор
за кредит, по който ответника е усвоил заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор
за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
Налице са били предпоставките на закона по чл.411 от ГПК за издаване в полза на
заявителя – заемател, на исканата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу посочения в заявлението длъжник само по отношение на вземанията за: 1
387.83 (хиляда триста осемдесет и седем лева, осемдесет и три ст.) лева – главница, ведно с
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението(РС - Разград)
– 19.02.2024 г., до изплащане на вземането, съставляващо неплатено задължение по Договор
за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., като съдът зачита извършите от длъжника плащания на
погасителни вноски в размер на общо 111.34 лв., до които приема за погасено задължението
за главница – връщане на дадената в заем сума в размер на 1 499.17 лева, и приема, че
длъжника е останал задължен за разликата, която е в размер на 1 387.83 лева. За разликата
до предявения размер – 1 448.50 лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева,
петдесет ст.) лв., заявлението, респ. исковата претенция за установяване на така предявеното
вземане, следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за сумата:
- 426.69 лева (четиристотин двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) – еднократна такса
за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от
кредитора и подлежаща на възстановяване от кредитополучателя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план, претендирана като неплатено задължение по сключен
между страните Договор за потребителски паричен кредит № 319305 от 29.03.2023 г., съдът
приема, че клаузите по приложения към заявлението и исковата молба Договор за паричен
заем, съставляващ потребителски кредит, уреждащ плащането на определената от ищеца,
заявител в заповедното производство, като „такса за разглеждане“ – непосочено изрично на
какво, но вероятно на постъпилото заявление – искане за даване на заем, е неравноправно
договорена от доставчик на финансова услуга, в нарушение на закона – ЗПК, ЗЗП, и
добросъвестността.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора
очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното
отношение. На стр. 1/11 от договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна
3
такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран
размер и е около 1/3 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води
единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на
дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при
сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.
На следващо място, изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността
за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или
управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по
естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита
по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита,
изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне
на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл
въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин
потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
На трето място, изцяло недоказани са твърденията на ищеца за това, че клаузата е била
индивидуално договорена и, че предварително ответникът е бил запознат с нея. Не се
представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е
видно дали в него е посочен размерът на таксата за разглеждане, а оттук- да се направи и
извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото
сключване на договора и съответно - дали е информирано за това.
Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП, неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не
доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на
документи в предвидения в договора размер, поради което съдът приема, че тя има и
неравноправен характер по смисъла на чл.
144, т. 9 от ЗЗП, като по изложените съображения предявеният иск за установяване на това
вземане е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за сумите:
- 68.49 лева (шестдесет и осем лева, четиридесет и девет ст.) – възнаградителна лихва
начислена за периода от 28.05.2023 г. до 17.07.2023 г.; и
- 376.74 лева (триста седемдесет и шест лева, седемдесет и четири ст.) – обезщетение за
4
забава начислено за периода от 28.05.2023 г. до 14.02.2024 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Видно от л. 1/11 от договора е фиксиран ГПР в размер на 56.40 %
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по -
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, по-
конкретно основен лихвен процент – 0. 1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.
От елементарно алгебрично изчисление е видно, че размерът на ГПР, при включени
всички задължения по кредита – главница, лихви и такси, е не в размер на изрично
записания ГПР – 56.40 %, а е в размер на около 65.00 % , т.е. той е реално по – висок от
договорения – 56.40 %, който сам по себе си е по – висок от законоустановения минимум,
регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, следва извода, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
5
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
Налице е хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по - голяма
печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за претендираната такса „за
разглеждане“ и такса/неустойка за забава, определена като такса в ОУ и тарифа на
заявителя, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузите несъмнено са
неравноправни, тъй като са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тези клаузи водят до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането им и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на
закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или други
разходи по кредита.
Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".
С изменението на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
6
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Ето защо и в съответствие с правомощията на съда по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
(редакция от ДВ бр.100/20.12.2019г.), следва да бъде отречено обвързването на длъжника с
каквито и да е задължения, произтичащи от тези неравноправни клаузи. По отношение на
обсъдените вземания заявлението е следвало да бъде отхвърлено.
Предвид изложеното, за разликата до претендираната главница, за плащане на
договорена възнаградителна лихва, за плащане на такса „за разглеждане“ и такса за забава,
както и допълнително за плащане на претендираното обезщетение за забавено изпълнение,
заявлението е следвало да се отхвърли.(в т.см.Определение № 152/ 03.05.2022 г. по вчгр.дело
№ 115/ 2022 г.ОС – Разград, и др.), но след като съдът не е преценил така изложените факти
и обстоятелства в заповедното производство, на още по – голямо основание това е
задължение на исковия съд.
По изложените съображения исковата претенция за главница над сумата 1 387.83 лева,
до максимално предявения размер от 1 448.50 лв. и исковете за договорна лихва в размер на
68.49 лева (шестдесет и осем лева, четиридесет и девет ст.) – възнаградителна лихва
начислена за периода от 28.05.2023 г. до 17.07.2023 г.; - 376.74 лева (триста седемдесет и
шест лева, седемдесет и четири ст.) – обезщетение за забава начислено за периода от
28.05.2023 г. до 14.02.2024 г.; - 426.69 лева (четиристотин двадесет и шест лева, шестдесет и
девет ст.) – такса за разглеждане, се явяват неоснователни.
По разноските:
Предявени в заповедното производство са искови претенции в общ размер на 2 320.42
лева, а уважената част е в размер на 1 387.83 лв., респективно отхвърлената част е в размер
на 40 %, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 205.50 лв., от които – 50. 00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 27.75 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 27.75 лв. – държавна такса в исковото производство, и 100.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съобразно материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, изчислено съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
За разликата до предявените за плащане разноски в заповедното производство – до
46.41 лева, за платена държ.такса, и до 180.00 лева, претендирано от заявителя
юрисконсултско възнаграждение, макар и с ЗИ да е разпоредено за плащане такова в размер
на 50.00 лева, както и за исковото производство – до платените 161.50 лева, държавна такса,
и до претендираното 450.00 лева юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че искането
е неоснователно и възнагражденията завишени.
Воден от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК по отношение на И. Ф. С.,
ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК,
вземането на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „Черковна“ № 38, офис 4,
представлявано от И.Х.К. - управител чрез пълномощник юрк. Г. А., за сумата: 1 387.83
(хиляда триста осемдесет и седем лева, осемдесет и три ст.) лева – неплатена главница,
ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението(РС -
Разград) – 19.02.2024 г., до изплащане на вземането, съставляващо неплатено задължение по
Договор за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., за която е издадена в полза на дружеството
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 111/ 14.03.24 г.
по ч.гр.дело № 181/ 2024 г. по описа на РС – Кубрат, като ОТХВЪРЛЯ предявените искови
претенции: за разликата от 1 387.83 лева до претендираните като неплатена главница по
договор за кредит 1 448.50 лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева, петдесет ст.)
лв., както и за претендираните: - 68.49 лева (шестдесет и осем лева, четиридесет и девет ст.)
– възнаградителна лихва начислена за периода от 28.05.2023 г. до 17.07.2023 г.; - 376.74 лева
(триста седемдесет и шест лева, седемдесет и четири ст.) – обезщетение за забава начислено
за периода от 28.05.2023 г. до 14.02.2024 г.; - 426.69 лева (четиристотин двадесет и шест лева,
шестдесет и девет ст.) – такса за разглеждане, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, да заплати на
„ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „Черковна“ № 38, офис 4, на основание
чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК, за разноски в заповедното и исковото производства сумата 205.50
(двеста и пет лева, петдесет ст.) лв., от които: 50. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 27.75 лв. – държавна такса в заповедното производство, 27.75 лв.
– държавна такса в исковото производство, и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
като за разликата до първоначално предявените размери отхвърля искането за присъждането
им като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8