№ 3431
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110207172 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя СВ. В. В., ЕГН: ********** с
вх. № 107229 от 27.05.2022 г. чрез адвокат К. М. срещу Заповед за задържане
на лице с рег. № 228зз-398 от 17.05.2022 г., издадена от СВ. Б. КЮЧ. на
длъжност „полицай“ – разузнавач във 04 РУ-СДВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на
жалбоподателя СВ. В. В., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя В. и в съдебно заседание от адвокат М. се
излагат подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата СВ. Б. КЮЧ., редовно
призован, оспорва в производството депозираната жалба и моли съдът да я
остави без уважение. Не се претендират разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 04 РУ-СДВР
редовно призована, не изпраща процесуален представител и не се
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
1
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на
04 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят В. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни
при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи
такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на
правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му
задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в
сградата на 04 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят СВ. В. В. е роден на 02.07.1973 г. в гр.София. Същият е
неосъждано лице. Има постоянен адрес в гр.София, ул. „Кирил Пърличев“ №
58. Настоящият му адрес е в гр.София, ж.к. „Стрелбище“ № 19А, вх.А. Срещу
жалбоподателят В. на 09.01.2018 г. е било образувано наказателно
производство за престъпление грабеж по състава на чл.198, ал.1 от НК, като
на 24.07.2020 г. влязла в сила постановената от СРС по НОХД 4596 от 2019г.
на основание чл.304 от НПК оправдателна присъда, потвърдена с решение по
ВНОХД № 391 от 2020 г. по описа на СГС. Жалбоподателят В. нямал
криминални регистрации за други престъпления и обществени прояви.
На 03.05.2022 г. на дежурен ОДЧ в 04 РУ-СДВР е било регистрирано
криминално събитие срещу пострадалата *** *** за отправена закана за
убийство.
Във връзка с проведени оперативно издирвателни мероприятия като
извършител на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК срещу
пострадалата *** бил установен бащата на две годишното им дете в лицето на
жалбоподателя СВ. В. В.. Жалбоподателят В. бил търсен на адрес в гр.София,
ж.к. „Стрелбище“, ул. „Златни врата“ № 15, вх.Б, ет.6, ап.36, където се
намирал по оперативни данни. Жалбоподателят В. бил търсен на 03.05.2022 г.
и на 04.05.2022 г. на посочения адрес, където се помещавал офисът на
охранителната му фирма „Секюрити къмпани“, ЕИК: ********* и на личния
му адрес в същата кооперация в ап.31, който обитавал. Жалбоподателят В. не
бил намерен и на двата адреса, доколкото липсвали и личните му автомобили
„Волво В40“ с рег.№ СВ 1333 РМ, „Ауди А8“ с рег. № СВ 1333НС и „Порше
2
Кайен“ с рег. № СВ 03333МХ, с които се придвижвал. Целта на провежданите
ОИМ била задържането на жалбоподателя В. по реда на ЗМВР.
В разпита си пред разследващия полица, проведен на 04.05.2022 г. в
сградата на 04 РУ-СДВР пострадалата *** *** изложила възприятия, че
срещу нея е било извършена закана за убийство по описания начин от дееца
СВ. В. В.. С показанията си пострадалата *** уличавала жалбоподателя В..
На 04.05.2022 г. пострадалата *** предоставила на разследващите органи
съдебно медицинско удостоверение, посочващо наличие на претърпени от нея
телесни увреди – кръвонасядания в областта на горния ляв клепач и долния
десен клепач, дължащи се на удари с или върху твърди тъпи предмети с
ограничени контактуващи предмети и отговарящи на начина, съобщен от
пострадалата за получаването им от нанесен побой от бащата на детето й в
лицето на жалбоподателя В..
На 05.05.2022 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по
разследването по повод на осъществен на 04.05.2022 г. в сградата на 04 РУ-
СДВР разпит на пострадалата *** *** било образувано досъдебно
производство № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № 19019/2022 г.
по описа на СРП, за това че на 01.05.2022 г., около 00.00 часа в гр.София, ул.
„Златни врата“ № 15, вх.Б, ет.6, ап.36 е била отправена закана за убийство
спрямо пострадалата *** *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването й, като деецът насочил огнестрелен
пистолет срещу ***, който опрял в главата й и й казал многократно, че щя
убие, заплашил я с отнемане на живота й, като започнал да я бута от терасата
на жилището и че щя я залее с киселина, след която й нанасял удари с
юмруци в главата, заявявайки че живота й струва 4000.00 лева –
престъпление по състава на чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК.
На 05.05.2022 г. пострадалата *** дала показания в 04 РУ-СДВР,
посочвайки че желаела ДП да бъде прекратено, тъй като отношенията й със
жалбоподателя В. са се стабилизирали. Същата заявявала, че от ревност е
подала сигнал на телефон 112 и че не се е чувствала застрашена за живота си.
Пострадалата *** оттеглила показанията си.
На 07.05.2022 г. жалбоподателят В. напуснал пределите на Р България
през ГКПП в посока Р Гърция с лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № СВ
1333НС.
В рамките в ДП били приложени ОИМ от органите на МВР за
установяването на местонахождението на жалбоподателя В..
На 10.05.2022 г. бил проведен телефонен разговор с жалбоподателя В. на
телефонен № ********** с цел призоваването му като участник в
образуваното ДП № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. №
19019/2022 г. по описа на СРП. Жалбоподателят В. заявил, че се намира на
екскурзия в Р Гърция, заедно с пострадалата *** *** и общото им дете, след
което щял да се върне в страната на 15.05.2022 г., а на 16.05.2022 г. щял да се
яви в 10.00 часа в сградата на 04 РУ-СДВР.
На 11.05.2022 г. прокурорът по образуваното ДП № 562/2022 г. по описа
3
на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № 19019/2022 г. по описа на СРП обективирал
указания към разследващите органи за събиране на доказателства и
доказателствени средства за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 пр.1
вр. ал.1 от НК.
На 17.05.2022 г. жалбоподателят СВ. В. В. сам се явил в сградата на 04
РУ-СДВР с упълномощен защитник.
На 17.05.2022 г. в 11.20 часа в присъствието на свидетеля Цветомир
Емилов Цветанов – полицейски инспектор „разузнавач“ от 04 РУ-СДВР
жалбоподателят СВ. В. В., с ЕГН: ********** бил задържан за срок до 24
часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице с
рег. № 228зз-398 от 17.05.2022 г., издадена от СВ. Б. КЮЧ. на длъжност
„полицай“ – разузнавач във 04 РУ-СДВР. В 11.30 часа на 17.05.2022 г.
жалбоподателят В. попълнил писмена декларация, в която е заявил, че желае
да ползва адвокатска защита за своя сметка, че не желае служебен защитник,
че страда от хипертония като здравословен проблем, че не желае медицински
преглед, че иска да бъде уведомен член на семейството му, че е задържано
лице – Александър Гелргиев, че е уведомен за правата си на свиждане и
получаване на колетни пратки.
На 17.05.2022 г. в 11.40 часа полицейският служител СВ. Б. КЮЧ.
извършил личен обиск на жалбоподателя В. по ЗМВР, при който били
установени притежавани син колан за панталон и 1 чифт връзки за обувки.
В писмено сведение от 17.05.2022 г. жалбоподателят В. заявил, че
изложените в жалбата на пострадалата В.а за извършена от него закана за
убийство не отговаряло на обективната истина.
На 17.05.2022 г. в последващ разпит пострадалата ***, проведен в 13.50
часа, заявила, че причините за оттегляне на показанията й срещу
жалбоподателя В. са основани на ревност, несигурност и нестабилност.
В разпит пред съдия по чл.223 от НПК от 17.05.2022 г. проведен в 16.10
часа по НЧД № 6143 по описа за 2022 г. пострадалата *** заявила, че спрямо
нея не е била осъществена закана за убийство по описания от нея начин от
разпита й от 04.05.2022 г.
На 18.05.2022 г. в 11.15 часа жалбоподателят В. бил освободен като
задържано лице от полицейския служител от 04 РУ-СДВР Кристиан
Руменов Г. (разпитан като свидетел по делото). Обискираните вещи на
същия му били върнати.
По образуваното ДП № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. №
19019/2022 г. по описа на СРП прокурорът не е привличал жалбоподателят В.
като обвиняемо лице, поради липсата на доказателствена съвкупност, с оглед
диаметралните показания на основния свидетел по делото, която
доказателствена съвкупност, ако бе налична, да може да докаже по реда на
НПК извършеното спрямо пострадалата *** престъпление по чл.144, ал.3,
пр.1 вр. ал.1 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
4
показанията на свидетелите Цветомир Емилов Цветанов – полицейски
инспектор „разузнавач“ от 04 РУ-СДВР, от показанията на полицейския
служител от 04 РУ-СДВР Кристиан Руменов Г. и от удостоверението за
компетентност на въззиваемата страна СВ. Б. КЮЧ., които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Цветанов и Г.
кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с
изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не
само въз основа на показанията им, но и въз основа на цялостната писмена
документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа
обстановка, описана по-горе в мотивите на решението си. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
В показанията на свидетелите Цветанов и Г. се съдържат възприятия за
факти, намиращи подкрепа в цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност. Съдът приема, че показанията на свидетеля Г. носят релевантна
информация, че срокът на задържането на жалбоподателя В. е продължило
точно 24 часа от 11.15 часа на 17.05.2022г. до 11.15 часа на 18.05.2022 г.
Свидетелят Г. има отношение само към оформянето на документацията за
освобождаването на жалбоподателя В. от 04 РУ-СДВР след изтичане на срока
на действалата спрямо него принудителна административна мярка.
Показанията на свидетеля Г. се потвърждават изцяло от писмената
документация по делото и водят до извода, че жалбоподателя В. не е бил
задържан повече от 24 часа в 04 РУ-СДВР. Съдът приема, че показанията на
свидетеля Цветанов са по-подробни. Същите са пълни, логични, конкретни,
детайлни, непротиворечиви, достоверни, добросъвестни, последователни, но
и кореспондиращи на останалия доказателствен материал. Съдът счита, че
свидетеля Цветанов излага преки възприятия, според които той е присъствал
по време на задържането на жалбоподателя В. в сградата на 04 РУ-СДВР на
17.05.2022 г. в 11.15 часа. Присъствал е на обиска му по ЗМВР.
5
Жалбоподателят В. не бил сам, тъй като е бил придружен от упълномощен
защитник, с който имал колизия за дължимия му адвокатски хонорар. Съдът,
позовавайки се на показанията на свидетеля Цветанов, приема, че
процедурата по задържането на жалбоподателя В. е била законосъобразна. Не
се установява превратно прилагане на полицейски правомощия от
въззиваемата страна СВ. Б. КЮЧ. по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Свидетелят Цветанов излага, че причина за задържането на жалбоподателя В.
била подадена от пострадалата *** срещу последния жалба за осъществена
закана за убийство в рамките на образуваното ДП. Тези възприятия се
потвърждават според съда изцяло от материалите по ДП, приложени по
настоящото дело. Съдът приема, че показанията на свидетеля Цветанов не се
опровергават от тях и за състава липсват основания да не ги кредитира.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за
задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на
лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем
по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на
полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за
задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при
проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с
правилото на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена
с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). Принудителната административна мярка
има преустановително и превантивно (охранително) действие. Задържането
осуетява продължаването на противоправното поведение и препятства
последващи прояви, които са несъвместими с принципите на правовата и
демократична държава – каквато недопустима проява е въздействието върху
свидетел, който е жертва на тежко умишлено престъпление, от страна на
6
неговия извършител. Задържането по ЗВМР на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е принудителна административна мярка, която се прилага в
изпълнение на правомощията на служителите на МВР да предотвратяват и
разкриват престъпления от общ характер, респективно същото е правен
способ/инструмент не само за постигането на тези цели, но и за събирането на
релевантна информация при извършени специфични по вид престъпления от
общ характер, каквато е заканата за убийство по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от
НК в условията на домашно насилие.
Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита, че няма пречка фактическите
обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да се
извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно Решение № 149
от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Блага Иванова достатъчно е да има данни за извършено
престъпление към момента на постановената заповед за 24 часово задържане
на жалбоподателя СВ. В. В.. Правото му на защита не е нарушено според
съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа във 04 РУ-СДВР.
Задържането му е продължило по време за точно от 24 часа за времето от
11.15 часа на 17.05.2022 г. до 11.15 часа на 18.05.2022 г.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално
излагане на установените фактически обстоятелства според съда не
представлява съществено процесуално нарушение, след като спецификата на
конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР предполага
обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са установени в
хода на образуваното досъдебно производство и данни за него са посочени в
оспорваната заповед.
Именно 1.). установените факти за извършеното престъпление
закана за убийство по ДП № 562/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. №
19019/2022 г. по описа на СРП и 2.). съпричастността на задържаното лице
В. към нея по повод на показанията на пострадалата *** *** от 04.05.2022
г., посочваща че на 01.05.2022 г., около 00.00 часа в гр.София, ул. „Златни
врата“ № 15, вх.Б, ет.6, ап.36 е била отправена закана за убийство спрямо нея,
като жалбоподателят В. насочил огнестрелен пистолет срещу ***, който
опрял в главата й и й казал многократно, че щя убие, заплашил я с отнемане
на живота й, като започнал да я бута от терасата на жилището и че щя я залее
с киселина, след която й нанасял удари с юмруци в главата, заявявайки че
живота й струва 4000.00 лева, 3.). с оглед подадения на 03.05.2022 г. от
пострадалата *** сигнал на телефон 112 и 4.). предвид показанията на
разпитаните в ДП свидетели в лицето на отзовалите се на този сигнал
полицейски служители *** и ***, потвърждаващи разказаното им от ***,
както и 5.). с оглед опасността от оказване на въздействие върху
пострадалата *** от страна на извършителя на престъплението (което е
постигнало своя ефект още към 05.05.2022 г., когато пострадалата
поискала прекратяване на ДП по изложените от нея причини) са
мотивите за налагане спрямо жалбоподателя В. на предвидената
принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа по чл.72,
7
ал.1, т.1 от ЗМВР.
В този смисъл е допустимо и в съответствие на закона тези факти да са
изложени и изведени в обозначеното досъдебно производство, съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС , в какъвто
случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за
законосъобразността на издадената заповед, каквото по същество е
настоящото производство.
Съдът приема, че задържането на жалбоподателя В. за срок до 24 часа е
имало за цел прилагането на разпоредбите на ЗМВР от правоохранителните
органи свързани с осуетяване на опасността да продължи въздействието
върху пострадалата ***, която на 04.05.2022 г. е уличила жалбоподателя В. в
закана за убийство по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК по описания от нея в
първия й разпит начин. Тази наложена спрямо жалбоподателя В. ПАМ е
имала за цел да неутрализира въздействието на извършителя В. върху
пострадалата ***, давайки пълноправна възможност на органите на МВР да
проведат други процесуално-следствени действия, които да установят по реда
и способите на НПК извършеното престъпление закана за убийство със
събиране на доказателства и доказателствени средства. В резултат на разпита
на свидетеля *** пред съдия от 17.05.2022 г., след като същата се е върнала от
почивка с жалбоподателя В., същата заявила, че е ревнувала, че е изпитвала
несигурност и нестабилност, и заради това на 03.05.2022 г. е подала сигнал на
телефон 112 и е посочила В. като автор на престъплението. В случай че в
разпита си пред съдия пострадалата *** бе потвърдила първите си
показанията по ДП от 04.05.2022 г., тази наложена спрямо жалбоподателя В.
ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР би изпълнила и осигурила последващото
ефективно изпълнение на правомощията на прокурора не само да повдигне
обвинение и да го докаже по реда на НПК, но и да поиска неговото (на дееца)
постоянно задържане с мярка за неотклонение с довеждането му пред съда
след изтичане последващо на 24-вото задържане задържане за срок от 72 часа.
По този начин, не само с изпълнението на правомощията на органите на МВР
да предотвратяват и разкриват престъпления по НК, но и с постигането на
целта на чл.1 от НПК ще се осигури и би се осигурила възможността на
правораздавателните органи в страната да установяват по реда на
процесуалния закон има ли доказано престъпление от общ характер, налице
ли е виновно поведение от деец, какъв материален и процесуален закон
следва да се приложи правилно, и какво наказание да се наложи на
извършителя на престъплението. Престъплението по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1
от НК, за което е било образувано конкретното ДП е изключително тежко и
укоримо с оглед механизма и условията при което е извършено – при
условията на домашно насилие. Доказването на такова престъпление в ДП за
разлика от типичните престъпления от същия вид се извършва по сложен и
специфичен начин, не само с разпит на свидетели, но и с множество от
КСППЕ, които да установят не само константните въпроси за такива
престъпления, но и дали има данни за измисляне на факти, преиначаване или
фантазиране на такива; налице ли са данни за въздействие върху психиката на
пострадалата; виктимизирана ли е; изпитва ли застрашеност за живота и
8
здравето си; каква психика има същата, поддава ли се на влияние; налице са
данни за изградена зависимост между пострадалата и извършителя на
престъплението и др. Органите на разследването имат и възможността да
изяснят и проверят показанията на пострадалото лице с други доказателства и
доказателствени средства – с разпити на свидетели за обективното поведение
на съща и за проверка дали е показвала поведение, което е свързано с изпитан
реален страх за живота й, с изслушване и проверка на данните от аудиозаписа
от телефон 112, с проверяването му с КСППЕ дали и какви емоции изпитва
пострадалото лице по фоновия глас от аудиозаписа, а именно изпитва ли
страх за живота и здравето, как говори и т.н.; налице са доказателства за
подавани жалби и сигнали от пострадалата срещу извършителя на
престъплението за други сходни прояви, има ли данни за образувани
производства по ЗЗДН и за резултатите от тях, налице ли е поставяне в
положение на финансова зависимост на пострадалата от дееца с оглед
издръжката на детето и др. Именно тежестта на престъплението и
специфичността на доказателствената му проверка в рамките на образуваното
ДП изисква спазването на определен доказателствен подход за събиране на
преки и косвени доказателства за установяване на виновността на
извършителя на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, тъй като се касае
за твърдения срещу твърдения. В съдебната практика при разследването на
такъв вид престъпление - закана за убийство в условията на домашно насилие
жертвите от престъплението изпитват страх, трудно се решават да дават
показания, търпят значително време заплахи за убийство и насилие, ако
жертвата е с ранима и повлияваща се психика, определящи са много фактори
свързани с финансова зависимост на жертвата от дееца, възприемането и от
обкръжението й, от обществеността и т.н.
По отношение на административното производство по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР издаването на заповед за задържане на лице се обуславя от 1.).
събирането на предварителна информация чрез оперативни способи за
установяване и разкриване на автора на престъплението или 2.). с оглед
улесняването събирането на доказателства или тяхното запазване в същинско
наказателно производство в досъдебната му фаза, когато има опасност от
скриване на доказателства, предупреждаване на свидетели, въздействие върху
свидетел или свидетели, водещо например до даване от този свидетел на
други коренно противоположни показания от пострадалия, както съдът
отчита да е постигнато в настоящия случай. Този съдебен състав е на мнение,
че едно тежко умишлено престъпление е останало неразкрито, тъй като дори
и със задържането на жалбоподателя В. на 17.05.2022 г. в 11.15 часа в
сградата на 04 РУ-СДВР, въздействието от негова спрямо пострадалата *** в
по-ранен момент е довело до избягване на реализирането на последващата му
наказателна отговорност, но и до осуетяване на правомощията на органите на
МВР по ЗМВР да установят и разкрият тежко криминално престъпление,
извършено с общоопасно средство – огнестрелно оръжие. Но съдът отчита, че
е направен в ДП и реален законов опит с оглед задържането на
жалбоподателя В. по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за събиране на
доказателства с нов разпит на пострадалата *** пред съдия по чл.223 от НПК.
9
Съдът приема, че този разпит е следвало да се реализира на 04.05.2022 г., а не
след тази дата, тъй като извършителят на престъплението е могъл и е
въздействал върху пострадалата, и е възпрепятствал реално по този начин
органите на МВР да установят и докажат по установения в страната законов
ред престъпление по състава на чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК.
Този съдебен състав намира, че органите на реда по силата ЗМВР имат
за правомощия да се противопоставят на извършените престъпления и да ги
разкриват. Чрез прилагането на конкретни оперативни способи органите на
МВР и тактика на процедиране, разследване и проверка установяват авторите
на престъпленията. Същите имат задължение да реализират тези законови
цели на ЗМВР в съответствие с принципите на правовата и демократична
държава, повеляващи, че Държавата чрез правоохранителните си органи
следва да се противопоставя на извършените престъпления по НК, да ги
предотвратява, да ги разкрива и да ангажира към наказателна отговорност
техните извършители по установения от закона ред. Държавата не може да
бездейства и да остави неразкрито престъплението от 01.05.2022 г. спрямо
пострадалата ***, без да положи изобщо усилия за установяване на неговия
автор, като събере съответните доказателства. Задържането на жалбоподателя
В. на 17.05.2022 г. в 11.15 часа в 04 РУ-СДВР е имало за цел да съдейства на
органите на разследването да се разпита пострадалата *** пред съдия по
чл.223 от НПК с оглед фактическото й отделяне от самия извършител,
независимо, че отношенията им е възможно да се стабилизирали след обща
почивка в Р Гърция. Стабилизирането на отношенията между пострадалата и
дееца по повод на извършено престъпление от общ характер има отношение
само към индивидуализацията на наказанието по НК, но не заличава факта на
извършено в обективната действителност тежко умишлено престъпление от
общ характер.
Този съдебен състав счита, че прилагането на принудителна
административна мярка – фактическо задържане на лице по ЗВМР дава
възможност на органите на МВР да предотвратят въздействието върху
свидетели, скриване на доказателства и др. с оглед събирането на надлежни
доказателствени източници на информация, свързани с разкриването на
извършеното престъпление от общ характер. А е известно, че едно ДП се
образува винаги и само по факта на извършено престъпление, дори да няма
първоначални данни за неговия автор. В случая образуваното по чл.212, ал.2
от НПК с първото действие по разследване досъдебно производство №
562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР е доказателствен извод, че е имало
достатъчни доказателствени данни за реализирана спрямо пострадалата ***
закана за убийство с огнестрелно оръжие. Същата е съзнателен човек и е
наясно, че само от ревност, несигурност и нестабилност не би подала сигнал
на телефон 112 за извършена закана за убийство спрямо нея, не би
потвърдила същото пред двама полицейски служители за извършена такава
спрямо нея и не би дала лично показания от 04.05.2022 г., с които
изключително детайлно, точно, последователно, изчерпателно, логично и
ясно да описва криминалната дейност на извършителя на престъплението по
чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК. Съдът приема, че единственото изискване на
10
една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо
задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да
предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по
установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното разкриване
с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели
и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано или вече е
задържано. В заповедта за задържане и в рамките на административната
процедура, и оформена документация органите на МВР имат редица
задължения – да разяснят правата на задържаното лице, да му дадат
възможност да се консултира с адвокат, да ползва медицинска помощ, да се
свърже със свой близък и т.н. Налице са съответни гаранции, при
проявлението на които се ограничават пропорционално и съответно правата
на задържаното лице, което по доказателствени данни, изведени от
образуваното ДП от съответен доказателствен източник, има вероятност да
бил съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите
на МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни права и правни
възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице, зачитането на
които са свързани с изпълнението на задълженията на полицейския служител
СВ. Б. КЮЧ. да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя В., са осъществени
и за съда няма съмнения, че това не е евентуално сторено спрямо него. Съдът
в тази насока се довери на показанията на свидетелите Цветанов и Г., които
кореспондират на писмените доказателства по делото. Съдът намира, че
полицейския служител от СДВР К. в присъствието на свидетеля Цветанов е
разяснил правата на жалбоподателя В. от момента на задържането му. В
случая формата на административния акт е спазена, тъй като заповедта е
издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат
реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността,
местоработата на служителя, неговата компетентност, който е издал
заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и
час на задържането на лицето СВ. В. В., както и къде същият следва да
изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни
за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени
правата му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани,
респективно записани в заповедта негови възражения при задържането му и
освобождаването му като привременна мярка за срок от 24 часа, нито са били
посочени от него данни, че е имал евентуален проблем със здравословното си
състояние.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна СВ. Б.
КЮЧ. е законосъобразна. Това е така, тъй като на първо място са налице
данни за извършено престъпление от общ характер по чл.144, ал.3, пр.1 вр.
ал.1 от НК , за което е образувано ДП № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР
и пр.пр. № 19019/2022 г. по описа на СРП, което е висящо към датата днешна
дата и няма привлечено като обвиняем лице. ДП е неприключило поради
липсата на годен доказателствен източник, водещ до установяване на автора
на престъплението от 01.05.2022 г., дори и да е известен по силата на т.нар.
11
уличаващи доказателства, разяснени в практиката на ЕСПЧ. Освен това
съдебният състав намира, че посоченото основание за задържане в издадената
заповед изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез наложената
привременна мярка да се обезпечат целите на разследването и за да не се
създават основания за евентуално отклонение от органите на ДП от
задържания субект и за настъпване на други неблагоприятни за разследването
правни последици – укриване на доказателства, въздействие на свидетели,
тяхното предупреждение, укриване и др.
По тези съображения съдът приема, че наложената спрямо
жалбоподателя В. ПАМ – фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
за срок до 24 часа от 17.05.2022 г., в 11.15 часа до 11.15 часа на 18.05.2022 г.,
се явява съразмерна, адекватна, съответна, справедлива и пропорционална
административна принудителна мярка и необходима такава спрямо личността
на жалбоподателя В. с оглед факта на извършено престъпление от общ
характер, доколкото, както вече се посочи, досъдебно производство по НПК
се образува винаги по факта на извършено престъпление. От материалите по
преписката и събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, се извежда, че принудителната административна мярка е насочена
към защита на правовия ред на страната и на принципите на правовата и
демократичната държава, на правата и свободите на гражданите и към
спазване на обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като
доказателствата потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е
съобразено от ответника по жалбата СВ. Б. КЮЧ.. В тази насока е Решение
№ 3272 от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190 по описа за 2022 г.,
според което за прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно
само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
12
наркотични вещества/”.
Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
На жалбоподателя В. разноски са недължими, поради неоснователността
на депозираната жалба. Въззиваемите страни не са претендирали разноски, и
такива не им се следват, поради липсата на доказателства за реално
извършени такива.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя СВ. В. В., ЕГН:
********** с вх. № 107229 от 27.05.2022 г. чрез адвокат К. М. срещу Заповед
за задържане на лице с рег. № 228зз-398 от 17.05.2022 г., издадена от СВ. Б.
КЮЧ. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 04 РУ-СДВР, с която е
постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24
часа на жалбоподателя СВ. В. В., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13