Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. Сливен, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ БОЗУКОВ
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА, като разгледа
докладваното от административния съдия административно дело № 201 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Сливен, кв. ,,Българка”, бл. 26, вх. А, ап. 13, представлявано от у. Р.Д.О.,
подадена против Изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо изх. № 4704-3187/4/
от 25. 05. 2023 г., да се издаде скица –
виза за проучване и проектиране, по заявление с вх. № 4704-3188 / 12.08.2022 г.
В жалбата си оспорващият твърди,
че оспореният Изричен отказ е незаконосъобразен. Излага съображения, че с решение № 4352/25.04.2023
г. по АД №414/2023 г. на ВАС е отменен мълчалив отказ на Главния
архитект на Община Сливен и преписката е върната за произнасяне в срок. Във
връзка с указанията на съда Главният архитект на Община Сливен е издал
Уведомление изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., с което е отказал да издаде
скица – виза за проучване и проектиране, с което се замразява по – нататъшната
дейност на Дружеството. Главния архитект на Община Сливен се е произнесъл с
индивидуален административен акт, който не е бил в синхрон с инвестиционните
намерения на Дружеството, което е закупило имот, за да осъществи търговска
дейност. Оспорващия навежда съображения, че законът обвързва съответния
административен орган да издаде съответната скица – виза. Твърди, че Главният
архитект е постановил изричният отказ при неточно установени факти и са нарушени
принципите залегнали в чл. 6 и чл. 9 от АПК. Моли
оспореният отказ да бъде отменен и преписката да се върне на административния
орган за произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Взема становище по приложената от административният орган
преписка.
За ответната страна – Главен архитект на Община Сливен, редовно призован, не се явява
представител. Постъпила е молба от
12.07.2023 г. от ответната страна, с която се изпраща на съда цялата
административна преписка.
За Окръжна прокуратура – Сливен, надлежно
уведомена, не се явява представител.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните и събраните по делото относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за издаване на скица-виза за проучване
и проектиране, с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен,
оспорващият е поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл.
140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 200 киловата в УПИ, с
идентификатор № 67338.417.323 по картата на гр. Сливен, с адрес на имота: гр.
Сливен, м. „Дюлева река“. Към Заявлението са приложени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 2, том ХХIII, дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на Служба по
вписванията – Сливен, и Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г., издадена от Служба
по геодезия, картография и кадастър – Сливен. Видно от Нотариалния акт,
оспорващият е купувач на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота: гр.
гр. Сливен, м. „Дюлева река“, с площ 979 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на тайно ползване – ниско застрояване,
ведно с находящите се в имота: сграда с идентификатор
№ 67338.417.323.5, с предназначение – селскостопанска сграда, и сграда с
идентификатор № 67338.417.323.6, с предназначение – селскостопанска сграда.
Приложената скица е на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, като в нея е
отразено, че имотът е с предишен идентификатор № 67338.417.112. На 01.09.2022
г. от оспорващия е платена такса по подаденото Заявление – видно от Приходна
квитанция с № ********** от 01.09.2022 г. по описа на Община Сливен.
На 25.05.2023 г. от Главния архитект на Община Сливен е
издадено Писмо, изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., по описа на Община Сливен, относно издаване на скица
– виза за проучване и проектиране, по заявление с вх. № 4704-3188 / 12.08.2022
г., адресирано до оспорващия, в което е посочено, че във
връзка с постъпило заявление за издаване на скица с виза за проучване и
проектиране, с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г., обстоятелството, че сграда с
идентификатор 67338.417.323.5 по КК в УПИ II – 323 не е налична, е пречка за
издаване на Виза за проектиране на ФЕИ или ФЕЦ за ПИ № 67338.417.323 по КК на
град Сливен. Развива още съображения, че изграждане на фотоволтаична
електроинсталация, представлява строеж шеста категория, и е била допустима по
разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 14, само като инсталация към съществуващите
сгради и постройки и е било неприложима за имоти без застрояване. Посочва още,
че за имот с идентификатор 67338.417.323 по КК в УПИ II – 323, е приложима
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква ,,д” от ЗУТ, за което е необходимо имотът
да е отреден ,,за производство на електроенергия”, но това е било недопустимо
за устройствената зоната в която се намирал имота,
според ОУП на гр. Сливен, одобрен с Решение № 446 от 30.01.2009 г. на Общински
съвет Сливен.
В представените от административния орган документи се
съдържат : Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с Вх.
№ 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, подадено от оспорващия,
Скица № 1484 от 15.08.2022 г. по описа
на Община Сливен, Дирекция „Устройство на територията“. Протокол за
установяване на съществуващи сгради в ПИ с идентификатор № 67338.417.323 по
КККР на гр. Сливен от 19.05.2023 г., ведно със снимка на поземления имот и сградите
и др.
По делото са приложени и писмо с обратна разписка,
адресирани до жалбоподателя, с което е връчен изричен отказ обективиран в Уведомление изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., да се издаде скица – виза за проучване и
проектиране, по заявление с вх. № 4704-3188 / 12.08.2022 г..
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Отказът за
издаване на акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ, включително
изричният отказ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 219 от ЗУТ.
За оспорващия,
като подател на заявлението за издаване на скица-виза за проучване и
проектиране, е налице правен интерес от оспорване на изричния отказ. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, изричният отказ може да се
оспори в 14-дневен срок от получаване на отказа, в който административният
орган се е произнесъл. Жалбата е в посочения срок, тъй като Писмото с обратна
разписка адресирани до жалбоподателя с което е връчен изричен отказ обективиран в Уведомление изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г. да се издаде скица – виза за проучване и
проектиране, по заявление с вх. № 4704-3188 / 12.08.2022 г. е получено на 30.05.23
г., следователно от тази дата е започнал да тече
срокът по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Жалбата е подадена на 12.06.2023 г., при което
срокът е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Оспореният изричен отказ е формиран от произнасянето в
срок на компетентния, съобразно чл. 140, ал. 7, изр. 1 във връзка с чл. 140,
ал. 1 от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на Община Сливен, да се
произнесе в пределите на неговите правомощия по заявление с правно основание
чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени
налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36;
когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица
от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗУТ регламентира правото на виза за проектиране, както
и условията за нейното издаване. Разпоредбата, която изключва издаването
на виза за проектиране, е разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която
за обекти на техническата инфраструктура не се издава виза за проектиране. Съображенията,
основани на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, са неотносими към
съществуването на правото да се иска и да се получи административния акт - виза
за проектиране. В чл. 64, ал. 1 от ЗУТ са изброени изчерпателно
елементите на техническата инфраструктура, като сред същите липсва фотоволтаична централа в УПИ, по отношение на която е
поискано издаване на виза за проектиране с процесното
заявление. Наред с изложеното, приложното поле на разпоредбата на чл. 140, ал.
6 от ЗУТ, следва да бъде съобразено с нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, съгласно
която елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. От изложеното се налага извод, че
разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, следва да бъде приложима в случаите, при
които елементите от техническата инфраструктура са предвидени в ПУП. В случая
обаче не е налице забрана по смисъла на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, за издаване на
виза за проектиране.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, възложителят или
упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за
проектиране, която се издава от главния архитект на общината /чл. 140, ал. 7 от ЗУТ/. Оспорващият, подавайки заявлението си, е представил документ, че има
качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно, че е
собственик на поземления имот, в който желае проектиране, видно от приложения
към заявлението нотариален акт. За поземления имот е налице действащ подробен устройствен план и влязла в сила кадастрална карта. След
като заявлението за издаване на виза за проектиране е подадено от лице, имащо
право да получи административния акт, и липсват данни за неизпълнение на
техническите изисквания за постановяване на акта, изричният отказ на Главния
архитект на Община Сливен е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 140 от ЗУТ и с целта на закона.
Не може да бъде споделена тезата на административния
орган, че не е налице съществуваща Сграда в имот с идентификатор 67338.417.323
по КК в УПИ II – 323. В приложеният по делото Нотариален акт за собственост №
13, том III,
рег. № 3417, дело 340 от 2021 г. и скица № 15-734539 – 01.07.2022 г. са
посочени две Сгради, които са с идентификатори с №№ 67338.417.323. 5 и 67338.417.323.6..
Наличието на Сграда с идентификатор № 67338.417.323.6 се установява и от
снимковия материал приложен към Протокол за установяване на съществуващи сгради
в ПИ с идентификатор № 67338.417.323 по КККР на гр. Сливен от 19.05.2023 г.,
съставен от работна група. След като
са налице предпоставките за издаване на поисканата виза, а именно: подадено е
заявление до компетентния орган, заявителят има качеството на възложител, за
поземления имот е налице действащ подробен устройствен
план, липсва предвидена в закона забрана за издаване на поисканата виза и е
платена определената такса, административният орган е следвало в указания от
закона едномесечен срок да издаде поисканата виза за проектиране.
Неоснователно е и твърдението на административния орган,
че липсват сгради в ПИ с идентификатор № 67338.417.323. В изричният отказ е визирана
една сграда. Не става ясно коя точно сграда се има в предвид, тъй като от
събраните по делото доказателства се установяват две сгради. Едната е с площ от
76 кв.м., а другата с площ от 8 кв.м. Видно от снимковия материал приложен към
протокол от 19.05.2023 г. сградата с площ от 8 кв.м. съществува. Не става ясно
от мотивната част на изричният отказ, коя сграда има
в предвид Главният Архитект. Дори в хипотезата на липсваща сграда
67338.417.323.5, налице е сграда с идентификатор № 67338.417.323.6. Посоченото от административния орган в писмото
има характер на изричен отказ за издаване на виза, при който не са изяснени
всички факти и обстоятелства относно имота и сградите построени в него. Видно
от съдържанието му, това писмо може да бъде определено като индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК, но неможе да бъде основание за отказ за
издаването на исканата виза.
За пълнота на изложеното следва да се има
предвид, че Процесната фотоволтаична централа,
с оглед на посочената мощност от 200 kW, безспорно представлява инсталация за производство на електрическа енергия, а не „централа“ по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката
/ЗЕ/, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т.
14 от ЗУТ и за нея не се изисква одобряване
на инвестиционен проект, за
да бъде издадено
разрешение за строеж.
Това законодателно разрешение, не изисква издаването на виза за проектиране, доколкото същата е свързана с последващото изготвяне на инвестиционни проекти, но същото
обаче не води до забрана
за издаване на виза за проектиране за монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия с мощност до 1 МW в случаите, когато възложителят на това инвестиционно намерение поиска издаването на такава. Липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за издаване на разрешение за строеж в процесния случай не обосновава
извод за законосъобразност
на отказа на административния
орган /мълчалив или изричен/ да
извърши административна услуга в случаите, когато възложителят
е поискал и издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от
ЗУТ, какъвто безспорно е и процесния случай.
За целите на настоящото произнасяне, обстоятелството дали има сграда или не, респ. дали е наличен по-лек разрешителен
режим попадащ в приложното поле на чл.
147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ са без правно значение,
защото административният орган не разполага
с правомощия да отказва услуга по съображенията посочени в изричния
отказ,
за който е поискано издаване на скица – виза от
жалбоподателя. Според § 1 т. 2 б. "а" от ДР на Закона за администрацията (ЗА), административна услуга е издаването на ИАА, с който се удостоверяват факти с правно значение, каквито несъмнено са следните:
съществува ли заявеният имот и нанесен ли е в плана на град Сливен, съхраняван в община Сливен, какъв е обхвата на поземления имот и съседните му поземлени имоти,
с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на
подробния устройствен план. Извън тези обстоятелства ответният орган е нямал нормативно правомощие да проверява
и изследва други въпроси, а още по-малко да преценява
вещните права (евентуално наличие или липса на
сгради) или какъв режим за инвестиционен проект е избрал жалбоподателя. Няма законова разпоредба, която да вменява
задължение на компетентния орган, да НЕ издава скица- виза
на имота. Последната представлява
точно копие на действащ ПУП и нищо повече. Тя е иманентно свързана
с поземления имот и неговите характеристики, а не с постройките,
нито с инвестиционни намерения на оспорвощия. Следователно, щом всяко физическо или юридическо лице може да
поиска извършването на административна услуга от процесния вид, която е от значение за удостоверяване и признаване на негови права, т.е.
при наличие на заявен правен интерес,
то сезираният орган е длъжен да извърши услугата,
като отбележи всички данни и относими факти и обстоятелства върху документа по чл. 21, ал. 3 АПК.
Като не го
е сторил, Главният архитект на община
Сливен е нарушил закона, защото заявителят на услугата е собственик на УПИ, за който е поискано издаването на скица и посочените обстоятелства в изричният отказ са ирелевантни
в настоящото административно
производство.
Ето защо следва да
се приеме, че неправилно ответният
административен орган, с оглед конкретно установените факти по делото, е формирал оспорения отказ, което води до неговата
материална незаконосъобразност
и подлежи на отмяна. Предвид гореизложените мотиви и наличието на всички законови предпоставки, ответникът е следвало да издаде заявената
скица -
виза. По изложените
съображения, оспореният изричен отказ е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган за
произнасяне по подаденото заявление за издаване на виза за проектиране, при
спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение. В
хипотезата на чл. 174 АПК,
следва да бъде определен срок за издаване на исканата скица от 30
дни / едномесечен срок/ , по арг. от чл.
57, ал. 2
АПК.
При този изход на спора,
претенцията на оспорващото дружество
за присъждане на разноски е
основателна. Същите, съгласно
чл. 143, ал.
1 АПК, вр. с § 1 т. 6 ДР АПК, следва да бъдат възложени
в тежест на бюджета на администрацията, която е способна да се
разпорежда и да отговаря по имуществени претенции, т.е. разпоредител с бюджет. Юридическото лице, в структурата на което се намира ответният
орган, съгласно чл. 14 (общината
е юридическо лице и има право на собственост
и самостоятелен общински бюджет), във връзка
с чл. 44 ЗМСМА, е Община гр. Сливен.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на
1300 лева, от които: 50 лева- внесена държавна такса, и 1250 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1250 лева, указан е начин на плащане – в брой, отразено е, че договореното
адвокатско възнаграждение е платено в брой, поради което вписването в договора
за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Сливен, кв. ,,Българка”, бл. 26, вх. А, ап. 13, представлявано от у. Р.Д.О.,
Изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен обективиран
в Писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., да се издаде скица – виза за проучване и
проектиране.
ИЗПРАЩА преписката
на Главния архитект на Община Сливен за произнасяне по Заявление с Вх. №
4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, подадено от „ОРМИ ЕЛ“ ООД
с ЕИК: *********, в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на ,,ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Сливен, кв. Българка, бл. 26, вх. А, ап. 13, представлявано от
у. Р.Д.О., сумата в размер на 1300
/хиляда и триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: