МОТИВИ към Присъда № 275/16.07.2020г.
по
НОХД №181/2020г. на РС – Разград
Обвинението е
повдигнато срещу Ц.Г.М. ЕГН: ***********, за това, че в периода от 13.02.2019г.
до 07.03.2019г., в гр. Л., обл. Р., в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство - секретен
ключ, е отнела чужди движими вещи: 1бр. сребърен комплект, състоящ се от
синджир, на стойност 15 лева, гривна, на стойност 9 лева и обеци, на стойност 6
лева,на обща стойност 30 лева, 1бр. сребърен комплект, състоящ се от
синджир, на стойност 15 лева, гривна, на стойност 9 лева и обеци, на стойност 6
лева, на обща стойност 30 лева, 1бр. златен комплект, състоящ се от
обеци с бели камъчета, на стойност 100 лева, синджирче с висулка - камъче, на стойност 250
лева и пръстен с бяло камъче, на стойност 150 лева, на обща стойност 500 лева, 50 кутии цигари,
неустановена марка, на обща стойност 250 лева, 200 английски паунда/британски лири/, на обща стойност 455,48 лева и 70 евро, на обща стойност
136,39 лева, всичко на обща стойност 1 402,39 лева, от владението на А.М.С. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т.3 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по
безспорен начин и пледира на подсъдимата М. да бъде наложено наказание „ лишаване от
свобода” в размер на три месеца, изтърпяването, на което да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години, алтернативно при приложение на чл. 55 от НК, съдът да определи
наказание „ пробация „ за срок от шест месеца.
В хода на разпоредителното заседание по делото, съдът е конституирал частен
обвинител – св. А. С., за нея повереник – адв. Вл. Кузов, който счита
обвинението за категорично доказано, предлага на съда да наложи на подс. М. наказание „ лишаване от свобода „ в минимален
размер, изтърпяването, на което да отложи за изпитателен срок. Счита, че
наказание „ пробация „ при условията на чл. 55 от НК,
не би осъществило целите на чл. 36 от НВК.
Защитата на подсъдимата пледира за доказаност на обвинението само по отношение на златен пръстен с бяло камъче, на стойност 150
лева, 200 английски паунда (британски лири) и 70
евро, в останалата част намира обвинението за недоказно
и моли съда да се произнесе в този смисъл. Намира, че не е доказано от
обективна и субективна сткрана деянието да е
извършено в условията на чл. 26, ал.1 от НК, както, и че е използвала
техническо средство. Предлага на съда да я признае за виновна по чл. 194, ал.
194, ал.3 от НК и й наложи съответното наказание.
Подсъдимата Ц.Г.М. изразява съжаление за стореното,
признава да е извършила кражба на златен пръстен с бяло камъче, на
стойност 150 лева, 200 английски паунда (британски
лири) и 70 евро.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните и разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и
чл. 16 от НПК, събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Ц.Г.М.
е родена на *** г. в гр. Ш, с адрес за призоваване: гр. Л, ул. “***, българска
гражданка, в момента ученичка в *** клас в ПГ по ВМЗ „Ал. Стамболийски“- гр. Л.,
неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
Подс. Цв. М. и св. А. С. се познавали, двете живеели в съседни
жилища в гр. Л. и поддържали добри, почти приятелски отношения. За периода от
13.02.2019г. до 06.03.2019г., св. А С.
трябвало да постъпи за лечение в гр. В.. Преди да отпътува св.А. С. помолила и
подсъдимата приела да се грижи за кучето й, което оставало в апартамента. За целта св. А. С. предоставила
ключ от жилището си на подсъдимата. Преди да тръгне за гр. Велинград, св. А. С. дала ключ за входната врата на апартамента
си и на своята снаха, която последствие го предала на дъщеря си св. А. М..
На 14.02.2019г. подс. Цв. М. отишла в жилището на св. А. С., за да нахрани кучето. В спалнята, където стояло кучето, тя видяла мобилен телефон „Нокия“. Подсъдимата позвънила на св. А. С. и я попитала дали може да вземе посоченият телефон, за да го ползва. Св.А.С. обяснила на подсъдимата да влезе в хола, където имало найлонова
чанта с много мобилни телефони, от които да си избере един и да го ползва, докато я няма. Тъй като вратата на
хола била заключена, св. А. С. обяснила на подсъдимата къде е оставила ключа. Подс. Цв. М. взела ключа от
закачалката, където бил скрит по едно яке, отключила вратата на хола и влязла в него. От чантата с мобилни
телефони тя си избрала и взела един мобилен телефон. Подсъдимата се
огледала и видяла на един шкаф оставен златен пръстен с бяло камъче и го взела.
В шкаф намерила 200 британски лири, в банкноти с различен
номинал и 70 евро /в банкноти с номинал 20 евро и 50евро/, които също взела.
Подс. Цв. М., помолила съученика си св. Ив. И. да обмени
откраднатите от нея 200 британски лири,като не му обяснила,че същите са предмет
на кражба. Св. Ив. И. извършил обмяната в ЦКБ-Лозница, като левовата
равностойност на предоставените му от обвиняемата 200 британски лири, предал на
обвиняемата.
Последствие подс. Цв. М. дала на своя приятелка - св. Е. Х. банкнота от 20 евро,
в замяна на което свидетелката й дала 40лева. През този период подсъдимата
отишла в гр.Каспичан на гости на вуйчо си - св. А. А.. Там тя дала на св. А. А.
банкнота от 50 евро, в замяна на което той й дал 100 лева.
Златен пръстен, който подсъдимата взела от жилището на
св. А. С., подарила на св. Т. М., с която работела в бистро „Калимеро“ в гр. Лозница.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
в хода на досъдебното производство оценителна експертиза, се установява, че
общата стойност на отнетите от подс. Цв. М. вещи е в размер на 742.39 лева ,като
възстановената парична сума е в размер на 240лева.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза се установява:
Освидетелствата Ц.Г.М. не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в
регистрите на психиатричната служба в гр. Разград. Тя е с нормално протекло и
съответно на възрастта нервно-психично развитие. При направеното й изследване
не са установени смущения във възприятно-представната,
мисловната, паметовата и останалите психични сфери. Независимо,
че е била непълнолетна към момента на извършване на деянието, осв. М. е могла да възприема и запаметява факти и
обстоятелства, свързани с него, както и да може да ги възпроизвежда в
обясненията си, естествено през призмата на защитните си механизми и ако
желае.Тя е със запазена годност за участие във фазите на наказателния процес и
може да носи наказателна отговорност. Както към момента на извършване на
деянието - периода от 13.02.2019г. до 06.03.2019г., така и към настоящият
момент, осв. М. е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.31, ал.2
от НК.
Осв. М. е
осъзната личност, с изградени индивидуални характерови
особености, навици и поведение, позиция, която защитава стенично
(отричайки формално вината си) и всички тези обстоятелства, обсъдени в
съвкупност с конкретната ситуация на деянието сочат, че не би могло да се
приеме лекомислие и увлечение при участието й. От друга страна все пак, в
съображение с физиологичната незрялост, характерна за периода на
непълнолетието, личностовите особености във фазата им
на изграждане и съзряване са я улеснили до известна степен.
Подсъдимата Ц.Г.М. е неосъждана.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на частичното самопризнание на подс.
Цв. М., което се подкрепя от доказателствата събрани
в хода на съдебното следствие, частично от показанията на св. А. С., както и от
показанията на свидетелите Д. Б., А. М., Ел. Х., А. А., И. И. / приобщени по реда на
чл. 281, ал.5 от НПК, Т. М. / приобщени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК,
косвено на св. Х. В.. От заключението на вещите лица по назначената в хода на
ДП комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, от заключението на вещото лице по назначената
в хода на ДП оценителна експертиза, Докладни записки, Жалби, Предупредителни
протоколи, Харктеристика, Характеристична справка, Декларация и
Справка за съдимост на подс. Цв.
М.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи.
От правна
страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът
счете, че подсъдимата Ц.Г.М. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК.
От
обективна страна – в периода от 13.02.2019 г. до 07.03.2019 г., в гр. Лозница, обл. Р., чрез използване на техническо средство - секретен
ключ, е отнела чужди движими вещи: пръстен с бяло камъче, на стойност 150 лева,
200 английски паунда (британски лири), на обща
стойност 455,48 лева и 70 евро, на обща стойност 136,39 лева, всичко на обща
стойност 742.39 лева, от владението на А.М.С. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетна е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
субективна страна - подсъдимата М. е
извършила деянието при пряк умисъл. Съзнавала, е че отнема от владението на
другиго чуждата движима вещ и установява върху нея собствена фактическа власт,
съзнавала е също така, че действа без съгласието на държателя й, и че откраднатата
вещ има определена стойност. Предприетите
от подсъдимата действия по фактическото и юридическото разпореждане с вещите
по несъмнен начин доказват и нейното намерение за своенето
им.
Обективно в хода на съдебното следствие не се
събраха еднозначни и категорични доказателства подс. Цв. М. да е отнела от владението на св. А. С. - 1бр.
сребърен комплект, състоящ се от синджир, на стойност 15 лева, гривна, на
стойност 9 лева и обеци, на стойност 6 лева,на обща стойност 30 лева, 1бр. сребърен комплект, състоящ се от
синджир, на стойност 15 лева, гривна, на стойност 9 лева и обеци, на стойност 6 лева, на обща стойност 30 лева, 1бр. златен комплект, състоящ се от
обеци с бели камъчета, на стойност 100 лева, синджирче с висулка - камъче, на стойност 250 лева, 50 кутии
цигари, неустановена марка, на обща стойност 250 лева извън показанията на
самата А. С.. Не се установи и процесното деяние подс.
Цв. М. да е осъществила в условията на чл. 26, ал.1
от НК, поради което следва да бъде призната за невиновна и оправдана по тази
част от обвинението.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във
връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода
от една до десет години. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т.3 от НК,
поради непълнолетието на подсъдимата, това наказание следва да се редуцира в
рамките на до три години – лишаване от свобода.
Съдът като съобрази относително младата възраст на
подсъдимата, чистото й съдебно минало, искреното разкаяние, направено в съдебно
заседание, изразеното съжаление, възстановяването на част от отнетото
имущество, което е заместено с пари, намира, че следва да наложи наказание
лишаване от свобода в минимален размер от три месеца. Предвид чистото съдебно
минало на подсъдимата, съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание за изпитателен срок от три години.
Съдът намира така наложеното наказание за справедливо,
съответно на извършеното деяние, мотивите и подбудите и годно да осъществи
целите по чл. 36 от НК
С оглед изложеното съдът призна подсъдимата Цв. М. за невиновна в това, че в периода 13.02.2019 г. до
07.03.2019 г. в гр. Лозница, обл. Разград, в
условията на продължавано престъпление и чрез използване на техническо средство
– секретен ключ да е отнела чужди движими вещи 2 бр. сребърни комплекти на обща
стойност 60 лв., 1 бр. златен комплект, състоящ се обеци с бели камъчета на
стойност 100 лв., синджирче с висулка – камъче на стойност 250 лв. и 50 кутии
цигари неустановена марка на обща стойност 250 лв. и я оправда по тази част на
обвинението.
По
разноските:
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Ц.Г.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Р. сумата 537.60 лв., представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 250.00 лева
разноски в съдебното производство, на частния обвинител сумата от 990 лв.,
представляващи съдебни разноски по производството.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: