Р
Е Ш Е
Н И Е
798/23.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.04.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 509 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Д.С.
против НП № 18-0819-005070/17.11.2018г. на Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР - Варна, с което
му е наложено административно наказание, “ГЛОБА” в размер на 50 лева, на
основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, сочи влошеното си здравословно
състояние като причина за непоставяне
на обезопасителен колан.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Въззиваемата страна
в съдебно заседание редовно
призована, не се явява и не
е изразила становище по делото.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна
страна следното:
На 18.08.2018г., в гр. Варна, по
бул. „Ца*, въззивникът управлявал л.а. с ДК №*, негова собственост, като не използвал
обезопасителен колан по време на движение,
с който е оборудван автомобила.
За констатираното нарушение бил съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което АНО издал атакуваното наказателно постановление.
Съдът разпита свид. М. и М., които дават достоверни и непротиворечиви показания, които съдът кредитира. Според свид.М. още при проверката въззивника посочил, че е с влошено здравословно състояние и колана ме причи да диша но нямал документи в себе си да докаже това и поради липсата
на документ му съставили
АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа
на
императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното, административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР - Варна.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния
закон, като е констатирал
нарушения по чл. 137А ал.1 от ЗДП и е сътнесъл нарушенията към административнонаказателната отговорност
по чл. 183
ал.4 т.7 от ЗДП, като е
наложил наказание "Глоба".
В
този смисъл съдът намира, че
правилно АНО е определил и размера на наказанието,
който е императивно определен от законодателя.
Съдът не споделя
възраженията изложени в жалбата, че АНО не е посочил мотиви
за определяне размера на наказанието
глоба, нито е обсъдил личната и генералната превенция, тъй като както
бе посочено по-горе санкцията предвидена за нарушение
по чл. 137А ал.1 от ЗДП е императивно посочена от законодателя,
а именно глоба в размер на 50 лева.
В този случай
АНО не е задължен да изследва характеристични
данни на нарушителя, нито да съобразява размера
на глобата с оглед генералната и специалната превенция на наказанието.
В настоящият
случай по безспорен начин бе доказана вината
на въззивника и извършеното нарушение - управление
на автомобила без да използва обезопасителен
колан. И двамата
свидетели са възприели, че управлява
автомобила без колан. Страните не спорят по този факт.
Поради това и съдът приема, че
възведеното нарушение е безспорно установено.
Съдът, противно на изразената позиция на въззивника, намери, че както в АУАН , така и в НП са
описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото
на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението, както и факта на управление на превозното средство от въззивника без обезопасителен
колан с което се изчерпват елементите от състава на нарушението.
По делото са
представенеи доказателства,
за влошено здравословно състояние на въззивника. Съгласно представеното експертно
решение на ТЕЛК той е 100% инвалид без чужда помощ.
Посочени са множество заболявания
от който страда.
Разпоредбата на
чл. 137 а ал. 2 т. 2 от ЗДП предвижда,
че обезопасителен колан могат да
не използват лицата, чието физическо
състояние не позволява това. В процесния случай,
още при съставянето
на АУАН санкционираното лице е възразило в тази насока. В административнонаказателната преписка
се съдържа Експертно решение № 2429 от 20.11.2018 г. на ТЕЛК Р*д., видно от
което е, че жалбоподателят има признато увреждане с водеща диагноза фиброза на черния
дроб, в резултат на което е настъпила
100 % инвалидност. Нито в ЗДвП,
нито в ППЗДвП е налице изискване как следва да
се установява факта, че физическото
състояние на лицето не позволява
ползване на обезопасителен колан. Още по – малко има
изискване това да се установява
с някакво специално медицинско удостоверение, в което изрично да
е вписано, че лицето се освобождава
от ползването на такъв колан
при шофиране. За това обстоятелство се съди от
общото физическо състояние на лицето,
от данните за неговото здравословно
състояние, претърпяни травми, медицински интервенции и др. Такива данни се съдържат
в представеното от жалбоподателя решение на ТЕЛК, има силата
на официален документ, удостоверяващ вписаните в него обстоятелства относно физическото състояние на жалбоподателя. Макар и издадено след нарушението,
т.е. то определя
от този момент
на липсата на трудоспособност, но не и характера
на увреждането и заболяването на жалбоподателя. Очевидно е, че при тая диагноза и общо заболяване, той и към датата
на нарушението е бил във физическо
състояние, непозволяващо използването на обезопасителен колан. Неговите заболявания и по конкретно затлъстяване
и фиброза на черния дроб биха
попречили на използването на обезопасителния колан, като за съда
е безспорно, че неговото ползване би могло да
причини допълнителни увреждания на наказаното
лице, или да предизвика страдание,
дискомфорт и изобщо повече неудобства от допустимите, а и би могло да
застраши дори други участници в движението в случай, че се предизвика
внезапна болка или травма по
време на движение.
След анализ
на представените по делото доказателства,
съдът намира, че в конкретния случай е било налице
основание за прилагане на изключението
по чл. 137 а ал. 2 т. 2 от
ЗДП, при което санкционирането на жалбоподателя с обжалвания акт се явява
неправилно, а и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 18-0819-005070/17.11.2018г. на Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР - Варна на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Варна, с което на М.Д.С. ЕГН е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева, за нарушение по чл.183 ал.4 т.7 от .
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
СЪДИЯ при
PC- Варна: