Решение по дело №849/2014 на Районен съд - Ловеч

                                         Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                           гр.ЛОВЕЧ, 11.09.2014 год.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично заседание на четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №849 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Иск за заплащане на издръжка за минало време с правно основание чл.149 във връзка с чл.139 от СК.

          Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от И.К.И. ***, като майка и законна представителка на малолетните си деца Алберт Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** и Виктор Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** против ответника Л.Р.К. ***, в която изтъква, че от съвместното им съжителство с ответника имали родени две деца – Алберт, роден на *** год. и Виктор, роден на *** год.

          Твърди, че с ответника са разделени от раждането на второто им дете. Децата живеели при нея и за тях се грижи изключитнелно тя. Безработна е и разчита единствено на социални помощи. Няма никакво движимо и недвижимо имущество. Живее в  на майка си, която също била безработна, а баща й е починал. Заедно с тях живеел и по-малкият й брат.

          Не отрича, че ответникът ги посещавал по 1-2 пъти месечно, оставяйки на децата по 20 лева или им купува сладкиши, като с това се изчерпвали грижите му към тях. Счита обаче, че тези негови грижи са крайно недостатъчни за осигуряване нормален живот на двете деца.

          С оглед все още малката им възраст намира, че ответника дължи поне минималният размер издръжка, изчислена съгласно чл.142, ал.2 от СК, една година преди завеждане на делото, през което време са били разделени. Всичко това пораждало за нея правният интерес от предявяване на настоящия иск.

          Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността на изложените по-горе обстоятелства, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди Л.Р.К. *** й заплаща като майка и законна представителка на малолетните им деца Алберт Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** и Виктор Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** по 85 лева месечна издръжка за всяко от децата или общо 170 лева, начиная от 01.06.2013 год. до настъпване на законна причина за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

          В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично като поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея. Моли съда да направи поправка в петитума на исковата молба относно началния период на издръжката за минало време, който вместо 01.06.2013 год. да се счита с начална дата 28.05.2013 год., която поправка съдът е допуснал. По съществото на делото моли съда да уважи исковата й претенция и да осъди ответника да й заплаща исканата издръжка за двете деца.

          Ответникът, редовно призован, не се явява лично или чрез процесуален представител и не изразява становище по предявения срещу него иск за издръжка.

          Представител на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч е депозирал социален доклад по делото, в който счита, че определянето на издръжка е в интерес на малолетните деца.

          Съдът като взе предвид становището на ищцата, както и събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

          Малолетният Алберт Личов Р. е роден на *** год. в гр.Ловеч, а неговият брат Виктор Личов Р. на 27.08.2012 год. и двамата от родители : майка – И.К.И. и баща – Л.Р.К., видно от представените два броя удостоверения за раждане първото №**********/08.02.2011 год., издадено въз основа на акт за раждане №0035/08.02.2011 год. на Община-гр.Ловеч, а второто №**********/29.08.2012 год. на Община-гр.Ловеч, т.е. установява се по безпорен начин, че е налице активна процесуална легитимация и иска за издръжка е заведен от единият от законните представители на децата /в случая майката/ против бащата.

          Като доказателство по делото е представено удостоверение изх.№193/20.05.2014 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, в уведерение на това, че на И.К.И. *** за периода от 01.06.2013 год. до 31.05.2014 год., са й изплатени семейни помощи за деца съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 900 лева, както следва : за периода от 01.06.2013 год. до 30.09.2013 год. месечна помощ за отглеждане на дете до 1 година – чл.8, ал.1 от ЗСПД в размер на 400 лева; за периода от 01.12.2013 год. до 31.01.2014 год. месечна помощ съгласно чл.9 от ППЗСП в размер на 252,60 лева; за м.ноември 2013 год. и м.януари 2014 год. целева помощ за отоплителен сезон 2013/2014 год. в размер на 328,60 лева и за м.април 2014 год. еднократна финансова помощ – ПМС 42/27.02.2014 год. в размер на 30 лева.

          С декларация /без дата/ ищцата И.К.И. е декларирала, че е безработна и живее в жилището на майка си в гр.Ловеч. Няма сключени граждански договори, не притежава никокво движимо и недвижимо имущество, не получава други странични доходи, в момента се грижи за двете си деца, второто от които е на 1 година и 9 месеца.

          Факта, че ищцата е безработна се установява по безпорен начин от служебна бележка изх.№435/28.05.2014 год. на Дирекция “Бюро по труда”-гр.Ловеч, където същата е регистрирана за периода : 20.06.2008 год.-04.01.2009 год. и 19.09.2013 год.-09.12.2013 год.

          От своя страна бащата на децата не е представител никакви доказателсва, от които да е видно работи ли и какви доходи получава или е безработен, въпреки, че с определение от 02.07.2014 год. съдзът му е дал указания в тази насока.

          При наличието на тези писмени доказателства съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на издръжка на малолетни деца за минало време с правно основание чл.149 във връзка с чл.139 от СК. Законодателят в текста на чл.143, ал.1 от СК е предвидил, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на своите деца, като алинея 2 на същия текст от Кодекса е категорична, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособн и дали могат да се издържат от имуществото си.

          Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но чл.142, ал.2 от СК фиксира, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, без да се определя максимален размер. При минимална работна заплата, считано от 01.01.2014 год. от 340 лева минималният размер на издръжката е 85 лева.

           Съдът счита, че за да се задоволят сега и за в бъдещ период от време нуждите на децата Алберт и Виктор Рашкови, съответно на 3 и на 2 години, родителите им ще следва да им осигурят обща месечна издръжка от 150 лева за всяко едно от децата. При разпределянето й съдът преценява техните възможности съобразно представените и неоспорени по делото писмени доказателства от страна на ищцата, даващи реална представа за нейното материално състояние към настоящия момент. Данни за бащата не се представени и не е установено по безпорен начин дали той работи и какви доходи получава или е безработен, грижи ли се за други лица и какви са ежемесечните му разходи, има ли имущество на свое име, от което да се издържа. Независимо от своя статус той като родител дължи издръжка на своите малолетни деца, като нормата на чл.143, ал.2 от СК е императивна и въз основа на нея за съда е без значение дали ответника е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Затова Л.Р.К. следва да поеме малко по-голямата част от минималната издръжката на едно дете, определена в чл.142, ал.2 от СК, действащ нормативен акт от 01.10.2009 год., следователно приложим и за настоящия казус, или да заплаща на ищцата като майка и законна представителка на малолетните си деца по 85 лева месечна издръжка за всяко едно от децата или общо 170 лева, но считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.05.2014 год. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа й до окончателоното й изплащане. Осталата част от средствата, необходими за издръжката на двете деца, т.е. по 65 лева за всяко едно от тях ще следва да се поемат от майката, която както преди, така и понастоящем полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата, а получава семейните помощи за даца по чл.7, ал.1 от ЗСПД. И.И. не работи, за което получава съответно обезщетение за отглеждане на двете си деца, за които не се представиха доказателства да посещават обществено заведение /детска ясла/. За ищцата няма данни да се грижи за други лица, освен за синовете си, което показва, че разходите й са свързани предимно със задоволяване нуждите на малолетните деца.

          За да определи този размер издръжка, която ответникът следва да заплаща на ищцата съдът отчита факта, че се касае за все още малки деца – съответно на 3 и на 2 години, чиито нужди са по-минимални, в сравнение с времето когато децата ще бъдат в предучилищна възраст или ще станат ученици, студенти. Уважаването на издръжката до пълния претендиран размер е изцяло съобразен със съдържащите се по делото доказателства, които ищцата е представила относно това с какви доходи разполага, както и с изцяло дезинтересираното поведение на бащата, който не е представил каквито и да е доказателства за доходите си, с което не е изпълнил указанията на съда и не се яви лично в съдебно заседание, за да изрази становището си по делото, а също и с възрастта на децата.

          Съдът преценява, че издръжката се претендира за минало време, считано след направената корекция в петитума на исковата молба в последното съдебно заседание на 28.05.2013 год., която дата е точно е една година преди предявяването на иска в съответствие с изискванията на чл.149 от СК. Дори и да бе направено изменение в тази насока съдът преценява, че тази претенция на ищцата остана изцяло неоснователна и недоказана, тъй като не се ангажираха каквито и да е гласни доказателства в подкрепа на тезата й, че и за този минал период от време само и единствено тя се е грижила за своите деца, а бащата, с когото се е разделили е изцяло дезинтересиран. Тъй като липсват каквито и да е доказателства за съда не остава друга възможност освен да отхвърли претенцията й за присъждане на издръжката за минало време, а да я присъди, както е посочил по-горе, считано от датата на предявяване на иска – 28.05.2014 год.

          С оглед на изложените дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че иска с правно основание чл.149 във връзка с чл.139 от СК, с който е сезиран се явява частично основателен и доказан, като ответникът Л.Р.К. следва да бъде осъден да заплаща на ищцата И.К.И. като майка и законна представителка на малолетните си деца Алберт Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** и виктор Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** месечна издръжка по 85 лева месечна издръжка за всяко от децата или общо 170 лева, начиная от 28.05.2014 год. до настъпване на законна причина за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане, а претенцията й за присъждане на издръжката за минало време, считано от 28.05.2013 год. се отхвърли като изцяло неоснователна и недоказана.

          При този изход на процеса ищцата е претендирала да й бъдат заплатени съдебно-деловодни разноски, но тъй като няма доказателства в тази насока, то и такива не следва да й се присъждат.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч в размер на сумата 244,80 лева, представляваща държавна такса върху присъдените за децата издръжки.

          Водим от горното, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА Л.Р.К., ЕГН-********** *** да заплаща на И. КРАСИМИРАВА И., ЕГН-********** ***, като майка и законна представителка на малолетния си син Алберт Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 85 /осемдесет и пет/ лева, на основание чл.143, ал.1 във връзка с чл.139 от СК, начиная от 28.05.2014 год. до настъпване на законна причина за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА Л.Р.К., ЕГН-********** *** да заплаща на И. КРАСИМИРАВА И., ЕГН-********** ***, като майка и законна представителка на малолетния си син Виктор Личов Р., роден на *** год., ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 85 /осемдесет и пет/ лева, на основание чл.143, ал.1 във връзка с чл.139 от СК, начиная от 28.05.2014 год. до настъпване на законна причина за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане.

          ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. КРАСИМИРАВА И., ЕГН-********** *** против Л.Р.К., ЕГН-********** *** за присъждане на издръжката за двете деца за минало време, на основание чл.149 от СК, считано от 28.05.2013 год. като изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

          ОСЪЖДА Л.Р.К., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 244,80 лева, представляваща държавна такса върху присъдените за децата издръжки.

          Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :