РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Перник, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Л. К. Л., чрез адв.
А.С. от АК ***, против Решение № 260231 от 26.02.2021 г., постановено по гр.д. №
3636 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., с което е оставено без разглеждане
като недопустимо поради липса на правен интерес от искането й за даване разрешение,
заместващо липсващото съгласие на бащата Ц. Н. К. за издаване на паспорт по реда на
Закона за българските лични документи на малолетното им дете Д.Ц.Н. и е прекратено
производството по делото в тази част, както и е отхвърлен искът с правно основание
чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от Л. К. Л. в качеството й на майка и законен представител
на детето Д.Ц.Н. против Ц. Н. К. за даване на разрешение, заместващо съгласието на
бащата, детето да пътува заедно с неговата майка и законен представител до Франция,
Великобритания, Италия, Испания, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Хърватска,
Черна гора и Румъния за неограничен брой пътувания, през определен срок от време за
период от 5 години.
Считайки решението за незаконосъобразно и неправилно, жалбоподателката моли
съда да го отмени и уважи предявения иск. В жалбата се изложени съображения, че
необосновано съдът е приел, че не е доказан най-добър интерес на детето от пътуване
извън пределите на Р. България, като такъв интерес се сочи планирано пътуване от
жалбоподателката до море в Р. Гърция, положително влияние върху психо –
емоционалното състояние на детето от пътуване в посочените държави, както и
правото на детето на свободно придвижване, регламентирано в Конституцията на Р.
България. Навежда доводи за неоснователност на извода на съда за липса на защитим
1
правен интерес за молителката, който да бъде отстояван в производството по даване
разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на
малолетното им дете, тъй като с ответника били във влошени отношения и липсвала
комуникация между тях по този въпрос.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Ц. Н. К., по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на Решението.
В съдебно заседание въззиваемият редовно призован не се явява и не се
представлява.
За ДСП-Перник се явява социалния работник П., която заявява, че след
постановяване решението на Районен съд Перник не и е известно да има промяна в
обстоятелствата изложени в приетия пред първата инстанция социален доклад.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 269 и чл. 270 от ГПК, настоящият
състав намира, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявената
за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което
решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предявеният иск по чл. 127а, ал. 2 от СК за издаване на документи за
самоличност на детето Д.Ц.Н. и за разрешение за пътуване на детето извън пределите
на Република България до Франция, Великобритания, Италия, Испания, Гърция,
Северна Македония, Сърбия, Хърватска, Черна гора и Румъния за неограничен брой
пътувания, през определен срок от време за период от 5 години, придружавано от Л. К.
Л. в качеството й на майка и законен представител, е обоснован с необходимостта на
ищцата да осигури пътуване на детето в чужбина, но ответника отказва да даде
съгласие за това.
Установено е от първоинстанционния съд, че страните са съжителствали
съвместно в периода от *** до края на ***, когато ответникът напуснал жилището на
ищцата, в което живеели. От приетото като доказателство заверено копие на
Удостоверение за раждане с № *** от *** се установява, че малолетното дете Д.Ц.Н. е
родено на *** и негови родители са страните по делото – Л. К. Л. и Ц. Н. К.. Безспорно
е по делото, че и към момента родителските права спрямо детето Д. се упражняват от
майката, при която детето живее. Не е спорно по делото, че след раздялата на
родителите майката живее при добри битови условия и работи в ***. Не е спорно, че
бащата живее на друго място, като често пътува извън страната за различни периоди от
време. От приетия социален доклад се установило, че социалния работник изготвил
доклада е наясно с проблема между страните. Установено е, че детето се вижда с баща
си, че контактуват добре, разбират се двамата. В заключение в социалният доклад е
посочено, че следва да бъде постановено решение, с което да се защитят интересите и
2
правата на детето в най-голяма степен.
Пред Районния съд показания в качеството на свидетел е дала А.Г.А.. От тях се
установява че молителката се грижи сама за малолетното си дете, като се справя много
добре в отглеждането му. Разказала е за случай, при който при една от разходките в
парка, срещнали бащата Ц. Н. К. и молителката поискала разрешението му да пътува с
дъщеря им до Р. Гърция. Ответникът обаче, отказал заявявайки, че не желае да се случи
сега, евентуално когато той реши. Свидетелката е уточнила, че молителката имала
намерение да пътува и до Р. Македония, но бащата на детето й отново отказал да й
даде разрешение за детето.
При тези доказателства и след обсъждането им Районният съд е постановил
обжалваното Решение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира,
следното:
Съгласно чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК съдът разрешава въпроса относно
пътуването на ненавършило пълнолетие дете извън територията на РБ и снабдяването с
необходимите документи за това, в случай, че липсва съгласие между родителите. По
аргумент от чл. 123, ал. 2, изр. 1 – во от СК и чл. 3, т. 3 от ЗЗ Детето при разрешаването
на възникналия между родителите спор, съдът се ръководи от най – добрия интерес на
детето. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗ Детето най-добрият интерес на детето е преценка
на желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните му
потребности, възрастта, пола, миналото му, опасността или вредата, която му е
причинена или вероятността да му бъде причинена такава, способността на родителите
да се грижат за него, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата
и други обстоятелства, имащи значение към разрешавания спор.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. №
1/2016 г. по описа на ВКС съдът следва да разреши въпросът за пътуването на детето,
като извърши преценка за целесъобразността му, въз основа на задълбочен и прецизен
анализ на установените факти. При вземане на решението си трябва да изключи
възможността детето да бъде отведено на място, в което съществува риск за
физическото или емоционалното му развитие или, в което Българската държава е
лишена от всякаква възможност за контрол върху поведението на родителя, с чието
съгласие пътува. Необходимо е да изследва причините за пътуването и условията, в
които ще пребивава, както и обстоятелствата, които мотивират родителя да се
противопоставя на това пътуване. При решаването на спора съдът не следва да допуска
чрез разрешението да се внася промяна в упражняването на родителските права или
местоживеенето на детето, както и да държи сметка до каква степен пътуването ще
промени социалната и жизнената среда на детето, ще настъпят ли затруднения за
образованието му, медицинското обслужване, социалната адаптация.
Спорен по делото е въпросът в интерес на детето ли е да пътува извън
територията на Република България.
Въззивният съд приема за неоснователни възраженията на бащата, че не може да
не бъде зачетено и неговото решение, детето да не пътува без съгласието му извън
пределите на страната. Наличието на несъгласие по въпроса за пътуванията в чужбина
на детето, както и опасенията на Ц.К., че това ще доведе до ограничаване на режима на
личните му отношения, не е основание да бъде отказано осъществяването на такива
пътувания. При противоречие между интересите на децата и интересите на родителя,
предимство трябва да намерят интересите на децата – Решение № 86 от 13.09.2016 г. на
3
ВКС по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай, по делото липсват
каквито и е доказателства, че желанието на майката, детето да пътува в чужбина е
обусловено от стремеж за осуетяване на личните контакти с бащата, а също такива, че
майката е нарушавала или е имала намерение да наруши личните контакти между
бащата и детето. В този смисъл обжалваното Решение не е съобразено и с
Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, тъй
като липсват данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето при посещение
на страните, попадащи в така очертания от жалбоподателката/ищец обхват.
Наред с това, необходимо е да се отчете, че искането за разрешение на детето да
пътува извън страната касае краткосрочни пътувания. Поради това, възможността от
възникване на конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на
лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в
негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на
правата си (в този смисъл ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСГК). От съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на
детето – *** години, както и обстоятелството, че родителят, който не упражнява
родителските права, има местоживеене в България. В настоящия случай
ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието,
поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след изтичането на срока, ако
между родителите все още няма съгласие за пътуванията на детето, съдът отново ще
бъде сезиран с искане по чл. 127а от СК и ще извърши нова преценка на релевантните
за разрешаването на пътуванията обстоятелства – с оглед интересите на детето. В
настоящото производство не се установяват обстоятелства от изключителен,
извънреден характер, които да налагат даването на разрешение от съда за пътувания до
навършването на пълнолетие от детето, поради което въззивният съд намира, че в
интерес на ***-годишната Д. е да бъде определен срок на разрешението за пътувания
без съгласие на бащата на 4 години.
Настоящият съдебен състав намира също така, че общуването с двамата родители
е в интерес на детето. Колкото по-продължително и пълноценно е то с всеки един от
тях, толкова по-защитен е най-добрият му интерес. Личните контакти между детето и
родителите, в пълния си обем, могат да бъдат реализирани в мястото, в което трайно се
е установил да живее всеки от тях, в неговия дом и в създадената от него социална и
културна среда. Затова създаването на пречки това да се случи, от който и да било от
родителите, не е в интерес на детето.
В тази връзка следва да се има предвид, че правото на личен и семеен живот, с
което разполага всеки от родителите относно детето, няма как да бъде упражнено в
равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие включително и във
връзка с пътуване на детето в чужбина. В хипотеза като настоящата на предвидена в
закона (в чл. 127а ал. 2 СК) намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на
едната страна. Изводът за пропорционалността на намесата, настоящият съдебен
състав обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде
защитен – правото му на свободно предвижване, правото да пътува и да живее с
родителя на когото са предоставени родителските права в избраната среда.
Относно преценката при какви ограничения, с оглед интересите на детето, следва
да се разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на
единия родител, настоящият въззивен състав изхожда от мотивите към т. 1 от ТР № 1
от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, съгласно които изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън
4
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки
на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. Като взе предвид горните изисквания
настоящият въззивен състав счита, че следва да бъде дадено разрешение – заместващо
съгласието на бащата Ц. Н. К., детето Д.Ц.Н., да пътува придружено от своята майка и
законен представител Л. К. Л., до Франция, Великобритания, Италия, Испания,
Гърция, Северна Македония, Сърбия, Хърватска, Черна гора и Румъния за неограничен
брой пътувания, през определен срок от време за период от 4 (четири) години.
Що се касае до възражението, че във връзка с възникналата епидемиологична
обстановка, може да се затворят границите, то това възражение също е неоснователно,
тъй като ограничителните мерки, са временни и динамични и не би могло да се твърди,
че те са пречка за даване на разрешение за пътуване. С дадено от съда разрешение или
без него, ако има забрана за влизане/излизане от страната тя ще важи за всички, които
не отговарят на противоепидемичните изисквания и забрани.
Според настоящият въззивен състав неправилен е извода на първоинстанционния
съд, че за Л. К. Л. в качеството й на майка и законен представител на Д.Ц.Н. липсва
правен интерес от искането за даване разрешение, заместващо липсващото съгласие на
бащата Ц. Н. К., за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични
документи на малолетното му дете Д. Н., родено на *** На първо място изложеното от
въззиваемия в отговора на исковата молба изрично съгласие, че не възразява да отиде
заедно с молителката в МВР, Дирекция „Български документи за самоличност” и да
извадят международен паспорт на детето, не се подкрепя от нито едно доказателство
по делото. Напротив от свидетелските показания събрани пред първата инстанция се
установява, че К. няколко пъти е отказал да даде съгласие за снабдяване на дъщеря му
със задграничен паспорт. На второ място ако той е имал това желание от датата на
подаване на отговор до настоящият момент е изминало достатъчно време, през което
той е имал възможност да инициира издаването на такъв документ, ако е имал такова
желание, но това не е сторено или поне по делото няма такива доказателства. Липсата
на съгласие от страна на въззиваемия за издаване на задграничен паспорт на детето,
води до ограничаване възможността на Д. от пътувания, ограничава възможностите й
да посещават други държави, което по същество ограничава нейни основни права и
свободи, регламентирани и защитени от закона.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде
уважен съобразно направените изводи относно срока и периодите на разрешеното
пътуване на детето в чужбина и издаване на документи свързани с тези пътувания.
Направените по делото разноски следва да остават така, както са направени, тъй
като производството е за спорна съдебна администрация, а съдебното решение
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им
дете и ползва и двамата родители.
С оглед предмета на делото – чл. 127а СК, и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (изм.
и доп. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), настоящото въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 260231 от 26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3636 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДАВА
Разрешение – заместващо съгласието на бащата Ц. Н. К., с ЕГН: ********** и ***,
детето Д.Ц.Н., с ЕГН: ********** да пътува придружавано от Л. К. Л., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител
до Франция, Великобритания, Италия, Испания, Гърция, Северна Македония, Сърбия,
Хърватска, Черна гора и Румъния за неограничен брой пътувания, през определен срок
от време, за срок от 4 (четири) години.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Ц. Н. К., с ЕГН:
********** и *** да бъде издаден паспорт за задгранични пътувания, на детето Д.Ц.Н.,
с ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6