Решение по дело №10001/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 643
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Мая Михайлова
Дело: 20211100510001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100510001 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. К. ИЛ. срещу Решение № 20123271/25.05.2021 г.
постановено по гр. дело № 58137/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти
състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.
Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да уважи
предявения иск до размера на сумата от 160.00 лв., представляваща дължима месечната
издръжка на въззиваемата страна, като излага твърдения, че от 2019 г. е безработен и е в
състояние да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер между 180.00 лв. –
200.00 лв. месечно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.Ж.И.., действащ чрез своята майка и законен представител Е.М.. П.,
оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20123271/25.05.2021 г. постановено по гр. дело № 58137/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, Ж. К. ИЛ. е осъден да заплаща на малолетното си
1
дете А.Ж.И.. месечна издръжка в размер на 280.00 лв., считано от 24.11.2019 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като
искът за издръжка до пълния предявен размер от 350.00 лв. е отхвърлен, като неоснователен.
С решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част
са неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на
детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази. Присъдената в настоящия случай от районния съд
месечна издръжка от 280 лева напълно отговарят на нуждите на детето А. (който
понастоящем е на 7 години) от средства за съществуване и образование. Доказателства за
доходите на бащата не са събрани, но същият е в трудоспособна възраст и няма данни да
страда от заболявания, които да му пречат да работи и да получава трудово възнаграждение,
посредством което да задоволява, както собствените си, така и на малолетното му дете,
екзистенциални нужди. За пълнота следва да се посочи и, че въззивникът Ж. К. ИЛ. още с
депозирания отговор на исковата молба е признал предявения иск с правно основание чл.
143, ал.2 СК до размера на сумата от 200.00 лв. месечна издръжка.
Следва да се има предвид също така, че под формата на издръжка се предоставят основно
средства за съществуване. Именно такова е предназначението на издръжката. Задължението
за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е безусловно и с
приоритет пред всякакви други задължения. Обратното би означавало, че родителят, за да се
освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява
своето имущество – това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.
Трябва да се посочи също, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение
да издържа своето дете, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща
известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето А..
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по производството
2
Предвид изхода на делото, въззивникът Ж. К. ИЛ. няма право на разноски за въззивното
производство.
Въпреки претенцията на въззиваемата страна А.Ж. за разноски, тъй като не е представил
доказателства, че реално е направил разноски в настоящето производство, такива не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 58137/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 83-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Ж. И., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Е.М.. П., ЕГН *******, за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3