О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1808
гр. Пловдив, 14 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, ХІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. К., като разгледа административно дело №688 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.88, ал.3, във връзка с чл.88, ал.1, т.3 от Административнопроцесдуалния кодекс (АПК).
С.И.Н., ЕГН **********,***, представляван от адвокат М.М.М.-М.- пълномощник, обжалва Акт по искане за възобновяване на административно производство (АИВАП) с №1040-15-24 от 24.02.2022г. на директора на Териториално поделение (ТП), гр. Пловдив, на Националния осигурителен институт (НОИ), с който е оставено без разглеждане искане с Вх.№1029-15-5184 от 11.02.2022г. на жалбоподателя да бъде възобновено производството, по което са дадени задължителни предписания №ЗД-1-15-00845197 от 24.11.2020г. на контролен орган при ТП- Пловдив на НОИ, и производството се прекратява.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, възобновяване на административното производство на основание чл.101 от АПК, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 157).
Ответникът- директор на ТП- Пловдив на НОИ, представляван от юрисконсулт Г. В.- пълномощник (лист 147), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Освен това, на 31.10.2022г. по делото постъпва становище с Вх.№20143 (листи 168-169) от юрисконсулт В., подкрепящо изразеното такова в съдебно заседание.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 12), на 28.02.2022г. С.Н. получава пощенска пратка, изпратена от ТП- Пловдив на НОИ и съдържаща “1040-15-24/24.02.2022г. – акт по искане за възобн.“, поради което настоящият състав на съда приема за установено, че оспореният по делото АИВАП (листи 10-11) е получен от жалбоподателя на 28.02.2022г. От своя страна, жалбата (листи 4-9) е подадена чрез директора на ТП- Пловдив на НОИ на 09.03.2022г. или при спазване на изискването за срочност, независимо от обстоятелството, че е подадена след изтичането на 7-днвения срок по чл.88, ал.3 от АПК, но пък е подадена в указания от ответника 14-дневен срок. Освен това, жалбата е подадена против подлежащ на съдебно оспорване акт и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства и изразените от страните становища, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Издадени са Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-15-00845197/24.11.2020г. (лист 92) спрямо “РОМЕД“ ЕООД, ЕИК *********, осигурител на жалбоподателя Н., с които е вменено задължение в срок от 14 работни дни от тяхното получаването им дружеството да заличи подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с код “01“ за вид осигурено лице за общо 12 лица, между които и жалбоподателят, за периода от 02.01.2018г. до 05.12.2018г. включително.
С оглед неизпълнението на така дадените ЗП, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, са служебно заличени.
От жалбоподателя Н. е подадена жалба с Вх.№1019-15-1524 от 23.09.2021г. (листи 29-30, 43-44, 67-68), адресирана до директора на ТП- Пловдив на НОИ, за получаване на информация относно заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от януари 2018г. до ноември 2018г., подадени за него от “РОМЕД“ ЕООД, както и копие на акта, въз основа на който е извършено заличаването.
В отговор, до Н. е изпратено писмо с Изх.№1019-15-1521#1 от 11.10.2021г. (лист 65) на директора на ТП- Пловдив на НОИ с разяснение относно извършеното заличаване, включително с посочване и на акта, въз основа на който е сторено, като му се указва, че следва да конкретизира акта, който се оспорва с подадената жалба, както и органът, издал акта. Посоченото писмо е получено лично от Н. на 12.10.2021г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне с баркод ИД PS 4000 02N64B V (лист 66), като в указания 7-дневен срок жалбоподателят не отстранява нередовностите на подадената жалба. Предвид това, на основание чл.87, ал.3 от АПК, като приложение към писмо с Изх.№1019-15-1521#2 от 25.10.2021г. (лист 63) на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на ТП- Пловдив на НОИ, жалбата се връща на Н.. Посоченото писмо е получено от Н. на 26.10.2021г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне с баркод ИД PS 4000 02OZ3J W (лист 64). По делото не са ангажирани доказателства, че актът, с който жалбата е върната, е оспорен.
Наред с това, по жалба на Н. с Вх.№18526 от 20.10.2021г. (листи 40-42) срещу “Административен акт на НОИ за заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО“, е образувано административно дело №2763 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г., II-ри състав. С Определение №1739 от 12.11.2021г. (лист 39), производството по дело №2763/2021г. е прекратено и делото е изпратено като преписка на ТП- Пловдив на НОИ. Определение №1739 от 12.11.2021г. влиза в сила на 02.12.2021г. и дело №2763/2021г. се изпраща в ТП- Пловдив на НОИ като приложение към писмо с Изх.№4625 от 07.12.2021г. (лист 38), където постъпва на 09.12.2021г.
В изпълнение на Определение №1739 от 12.11.2021г. и на основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК, чл.117, ал.1, т.3 и чл.117, ал.2, т.2 от КСО, с Акт за прекратяване №1040-15-176/14.12.2021г. (листи 35-36, 37) ответникът по делото прекратява производството по жалбата на Н. с Вх.№18526 от 20.10.2021г. в Административен съд- Пловдив, както и допълнението към същата с Вх.№1012-15-597 от 30.11.2021г. (листи 32-34, 51-53), против ЗП с №ЗД-1-15-00845197/24.11.2020г., в частта, касаеща заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за жалбоподателя.
По жалба на Н. (листи 21-25) с Вх.№23094 от 20.12.2021г. против Акт за прекратяване №1040-15-176/14.12.2021г. е образувано административно дело №3271 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г. VII-ми състав.
С Определение №148 от 01.02.2022г. (лист 19) жалбата на Н. е отхвърлена.
От съда е прието за установено, че правилно административният орган оставя без разглеждане жалбата на Н. против процесните ЗП и прекратява административното производство, тъй като жалбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано да оспори посочените ЗП и за което не е налице правен интерес.
На 11.02.2022г. в ТП- Пловдив на НОИ постъпва “Искане за възобновяване на административно производство по чл.101 от АПК“ с Вх.№10129-15-5184 (листи 13-17), адресирано до Директора на ТП- Пловдив на НОИ, за възобновяване на административното производство, приключило с издаването на ЗП с №ЗД-1-15-00845197 от 24.11.2020г., с твърдения, че са налице основанията, предвидени в чл.99, т.1, т.3 и т.6 от АПК, след което е издаден оспореният по делото акт.
Видно от акта, същият е мотивиран с обстоятелството, че искането е подадено от лице, което не попада в обхвата на чл.101 от АПК и е насочено срещу административен акт, който е бил оспорен пред съд, респективно искането на Н. е недопустимо.
При горните фактически констатации, настоящият състав на съда приема за установено от правна страна следното:
Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.108, ал.1, т.т.1 и 3 от КСО, контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения извършват проверки във връзка с дейността, възложена на НОИ и дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване (ДОО) и дейността, възложена на НОИ.
Съгласно чл.108, ал.3 от КСО, Управителят на НОИ издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, каквато се явява Инструкция №1 от 3.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (Инструкция №1/03.04.2015г.).
При нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО контролните органи дават задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Задължителните предписания се дават на осигурителите, изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, осигурените и самоосигуряващите се лица, както и на други лица, допуснали нарушенията.
Съгласно чл.99, т.6 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съгласно чл.100 от АПК, в случаите по чл.99, т.1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл.99, т.2 - 7 – и по искане на страна в производството. А според чл.101 от АПК, възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.
В случая, от страна на ответника в производството правилно е прието, че жалбоподателят Н. не е сред лицата по чл.100 и чл.101 от АПК, поради което не е активно легитимиран да прави искане за възобновяване на административното производство по чл.99 и следващите от АПК, в какъвто смисъл е Определение №3459 от 12.04.2022г. по административно дело №2810 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2022г., Шесто отделение. Страни в административното производство по издаването на задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО за спазване на разпоредбите по ДОО са контролният орган и осигурителят (в случая “РОМЕД“ ЕООД), като единствено осигурителят е адресат на издадените от контролния орган задължителни предписания. Правото на защита на осигуреното лице (в случая жалбоподателят), с оглед на заличените по чл.5, ал. 4 от КСО данни, се осъществява по реда на чл.117, ал.1, т.4, пр. последно от КСО – чрез обжалване на отказ за заверяване на осигурителния стаж и доход в осигурителната книжка, където жалбоподателят има възможността да представи всички допустими доказателства за мястото на извършената от него трудова дейност по съществувало трудово правоотношение с “РОМЕД“ ЕООД, както и да представи доказателства за осигурителния си статус.
Обосновани са изводите на административния орган, че издадените задължителни предписания са обвързващи само за страните, същите нямат сила за трети лица и следователно не рефлектират пряко в правната сфера на жалбоподателя, който не е участник в административното производство.
Също така, следва да се посочи, че за да се инициира производство по чл.99 и следващите от АПК е необходимо влезлият в сила административен акт, чиято отмяна се иска (в конкретния случай влезлият в сила административен акт, чието производство се иска да бъде възобновено), да не е бил оспорен пред съд. Съответно, в случая не е налице една от основните предпоставки за разглеждане на искането по същество - индивидуалният административен акт да не е оспорен пред съд. Разпоредбата на чл.99 от АПК не поставя разграничение дали при оспорването на административния акт пред съд спорът е разгледан по същество, или е приключил с определение относно процесуална недопустимост на подадената жалба, в какъвто смисъл са Определение №11207 от 27.09.2017г. по административно дело №10348 по описа на ВАС за 2017г., Второ отделение, Решение №3300 от 11.03.2021г. по административно дело №11674 по описа на ВАС за 2020г., Пето отделение, както и Решение №13298 от 18.10.2011г. по административно дело №6889 по описа на ВАС за 2011г., Четвърто отделение.
И след като процесните ЗП №ЗД-1-15-00845197/24.11.2020г. са предмет на оспорване по дело №2763/2021г., както и на дело №3271/2021г. (приключило с окончателно Определение №148 от 01.02.2022г.), то не е налице хипотезата на чл.99 от АПК и за Н. липсва правен интерес по отношение на заявеното искане за възобновяване на административното производство.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира оспорения по делото акт за валиден и законосъобразен, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НОИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и чл.143, ал.3 от АПК.
А по аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.3 от АПК, настоящето определение ще е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Н., ЕГН **********,***, против Акт по искане за възобновяване на административно производство с №1040-15-24 от 24.02.2022г. на директора на ТП- Пловдив на НОИ, с който е оставено без разглеждане искане с Вх.№1029-15-5184 от 11.02.2022г. на жалбоподателя да бъде възобновено производството, по което са дадени задължителни предписания №ЗД-1-15-00845197 от 24.11.2020г. на контролен орган при ТП- Пловдив на НОИ, и производството се прекратява.
ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/