О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
06.01.2014 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на 06.01.2014 г., в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1308 по описа за 2013 г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Постъпила е искова молба от
Д.П. ПЕКОВА /Б./, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, чрез адвокат
Величка Джамбазова и младши адвокат Светлин Тодоров против Л.Л.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.София, по предявени в условията на евентуално съединяване
искове с правно основание чл.61 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС.
С определение № 1716/12.06.2013 год. съдът е прекратил
производството по гр.д. № 1308/2013 год. в частта по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, като същото е изпратено
по подсъдност на ВРС.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с нотариален акт № 47, том I, per. № 939, дело № 43/2008 г., вписан акт № 45, том IX, per. №
3069, дело № 2088/14.02.2008 г. в СВ - гр. Варна се легитимира като собственик
на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност „Свети Никола" № 104, в
жилищна сграда, намираща се в УПИ № II - 127, идентичен с ПИ № 1894, в кв. 43,
по плана на 21 подрайон на гр. Варна, представляващ АПАРТАМЕНТ № 12 /с нов административен адрес: гр.
Варна, ул. „Василаки Пападопулу"
№ 44, ет. 2, aп. 12/, находящ се на 2 /втори/ етаж
в жилищната сграда, със застроена площ от 107, 15 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна с кухненски бокс, баня — тоалет, тоалет, дрешник и две тераси,
при граници на апартамента: ап. № 7, стълбищна клетка
и ап.11, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 4, 15 кв.м., при
граници на избеното помещение: коридор, изба № 11 и изба № 13, както и 0,0554 %
идеални части от общите части на сградата. Твърди, че с нотариален акт № 51, том II, per. №
6554/22.08.2011 г., нот.дело № 226/2011 г., вписан
акт № 39, том LII, дело 11260, вх.рег. №
18507/22.08.2011 г. в СВ - Варна, ищцата е учредила на бившия си съпруг -
ответника Л.Л.П. пожизнено право на ползване върху собствения си, описан по - горе
имот. Сочи, че в периода от учредяване правото на ползване - 22.08.2011 г. до
настоящия момент, ответникът не е заплащал дължимите данъци и такси за
посочения апартамент /данък недвижими имоти, такса смет/ в качеството си на
негов ползвател, както и че не е застраховал същия в полза на собственика му -
ищцата Б.. Излага, че съседи на имота са информирали общия син на ищцата и
ответника - Мартин Любомиров П., че в жилището свети непрекъснато електрическа
лампа, същото е необитаемо и това създава у всички притеснения за възможен
пожар. При пристигането на ищцата в апартамента през лятото на 2012 г.
установила, че е демонтирано вграденото в пода на апартамента електрическо
парно, с което са нанесени материални щети на подовото покритие на жилището.
Установила още, че апартамента е изключително мръсен, има разглобени мебели в
коридора, счупено е стъклото на масата в едната стая, оставена е храна, която е
мухлясала, санитарният фаянс в банята е неподдържан - с петна от ръжда, по земята
били разхвърляни купища мръсни дрехи. Твърди, че ответникът ограничава достъпа
на ищцата до собственото й жилище, като през лятото на 2012 г., самоволно е
подменил бравата и патрона на входната му врата и е поставил охранителна
система „СОТ" без нейно знание и съгласие, и отказва да й предостави
дубликат от ключа и кода за изключване на алармената система. Сочи, че с нотариални
покани peг. №
366/367 от 18.03.2013 г. на н-с Светлана Стойчева, per. №
193 в нот.камара, с район на действие - ВРС и per. №
260/26.03.2013 г. на н-с Даниела Груева, per. № 48 в нот.камара,
с район на действие - СРС, ответникът Л.П. е бил поканен от ищцата в срок от 5
работни дни, считано от получаване на същите, да изплати всички дължими данъци
и такси за апартамента, както и да застрахова същия в нейна полза в одобрена от
нея застрахователна компания срещу всички рискове /земетресение, пожар,
наводнение, некачествено строителство и др./. Ответникът е поканен в същия срок
да предаде на общия на страните син - Мартин П., по начин и на място каквито
уговори с него, дубликат от ключовете за входната врата на собствения на ищцата
апартамент, както и да му съобщи паролата за изключване на охранителната
система СОТ - при отключване на входната врата. Поканите съдържат изрично
предупреждение към ответника, че ако не изпълни в дадения му 5 - дневен срок
съществените си задължения на ползвател по чл.57, ал.1 ЗЗД и продължи да
нарушава същите, ищцата ще упражни правото си по чл.61 ЗС и ще поиска от
компетентния съд да прекрати учреденото от нея в полза на ответника право на
ползване върху собственият й апартамент. Сочи се, че с поканите ответникът е бил
предупреден още, че незаконосъобразно ограничава достъпа на ищцата до
собственото й жилище, тъй като учреденото му пожизнено право на ползване върху
описания по - горе апартамент не е изключително и не изключва правото на ищцата
да ползва собственото си жилище. Ответникът бил информиран, че дори да изпълни
задълженията си по чл.57, ал.1 ЗС, то ако в 5 дневения
срок от получаване на поканата не предаде дубликат от ключа от входната врата
на апартамента и кода от „СОТ" на сина си Мартин П., ще бъде предявен иск
за разпределение на ползването на описания по - горе апартамент между ищцата в
качеството и на собственик и него в качеството му на ползвател. Посочва се, че
нотариалните покани са връчени на ответника по надлежния ред по постоянния му
адрес в гр. София, Община Столична, „Зона Б - 5 - 3", бл. 26, ет. 13, ап.
55 /на 15.04.2013 г./, както и на адреса на процесния
имот в гр. Варна, м-ст „Свети Никола" № 104, с
нов административен адрес: гр. Варна, ул. „Василаки Пападопулу" № 44, апартамент № 12, ет. 2, ап. 12 /на
04.04.2013 г./. Твърди се, че ответника не е изпълнил задълженията си вкл. и
към момента на депозиране на исковата молба, произтичащи от качеството си на ползвател
на имота, както и да възпрепятства достъпа на ищцата до него и към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Сочи се, че с поведението си описано
подробно по - горе, ответникът си служи с апартамента по начин, който
застрашава същия със значително повреждане и/или разрушаване. Моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.61 ЗС да бъде прекратено учреденото
от Д.П. /Пекова/
Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.София, Столична Община, ж.к. „Зона Б - 5-3" № 26, ет. 13, ап. 5
в полза на Л.Л.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, „Зона Б - 5 - 3", бл. 26, ет. 13, ап. 55 пожизнено безвъзмездно
право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Свети
Никола" № 104, в жилищна сграда, находяща се в УПИ № II - 127, идентичен с
ПИ № 1894, в кв. 43, по плана на 21 подрайон на гр. Варна, а именно: АПАРТАМЕНТ № 12 /с нов административен
адрес: гр. Варна, ул. ,3асилаки Пападопулу" №
44, ет. 2, ап. 12/, находящ се на 2 /втори/ етаж в жилищната сграда, със
застроена площ от 107, 15 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски
бокс, баня - тоалет, тоалет, дрешник и две тераси, при граници на апартамента:
ап. № 7, стьлбищна клетка и an. №
11, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 4, 15 кв.м., при граници на избеното помещение: коридо, изба № 11 и избра № 13, както и 0,0554 % идеални
части от общите части на сградата, поради неизпълнение от страна на ответника Л.Л.П.
на съществените му задължения на ползвател - да заплаща дължимите за имота
данъци и такси и да застрахова същия в полза на собственика му Д.П.Б., поради
служенето с жилището по начин, който го застрашава със значително повреждане
и/или разрушаване и недопускане от негова страна на ищцата да ползва собствения
си недвижим имот. Прави искания по доказателствата. Претендира направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответника чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен
отговор вх. № 38327/27.12.2013 год, като в същия
излага, че предявените искове са допустими, но не основателни поради следното: По иска за прекратяване
на правото на ползване, че не са налице
основанията по чл.61 от ЗС за прекратяване
правото на ползване, тъй като ответникът не нарушава свои
съществени задължения, не променя имота и не го застрашава с
разрушаване или със значително повреждане, не си служи с недвижимия имот по
начин, който да го застрашава с разрушаване или значително повреждане. Сочи, че
дори да се приеме, че в жилището свети непрекъснато електрическа лампа това не
създава предпоставки за възникване на пожар. Твърди, че ответникът заплаща
дължимите за имота данъци, което било видно от приложената по делото
удостоверение за данъчна оценка на имота, включително и за правото на ползване,
доколкото в нея било посочено, че собственикът и ползвателят нямат непогасени данъчни
задължения. Сочи, че незастраховането на недвижимия имот от ответника не представлява
неизпълнение на съществено задължение, тъй като няма характера на такова
въздействие върху обекта, което да нарушава целостта или предназначението му,
както и че ответникът няма задължение да предоставя на ищцата дубликат от ключа
за входната врата на апартамента и да я уведомява за кода за изключване на
алармената система, тъй като съгласно сключения договор собственикът на имота
няма право да го ползва за срока на действие на договора. Твърди се, че ищцата
не е отправила до ответника предупреждение по
смисъла на чл.61 от ЗС, тъй като липсват доказателства приложените с исковата
молба нотариални покани да са връчени по надлежния ред на ответника.
Подписаното от нотариуса изявление за това, че е било залепено уведомление по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК, се сочи, че няма обвързваща сила за съда, тъй като
не представлява официално удостоверително изявление. Формата, в която следва да бъде направено изявлението, удостоверяващо залепване, е
разписката от залепеното уведомление, като предвиденият в закона ред задължително включва наличие на актуална справка за адресна
регистрация. Освен това, за да бъде валидно връчването чрез залепване следва
изрично да е посочено, кои от посочените предпоставки са обусловили прилагането
на този начин на уведомяване. В настоящия случай това изискване не е изпълнено,
тъй като в представените по делото нотариални покани е
отбелязано единствено, че връчването на екземпляр от тях е съгласно чл. 47 от ГПК чрез залепване на писмено уведомление. По
евентуалния иск за разпределение на ползването се твърди, че същия е неоснователен,
тъй като на ответника е учредено право на ползване върху целия имот и при това
положение собственикът няма право да полза имота или част от него за срока на
действие на договора. По доказателствата моли съда да бъдат приети
представените с исковата молба писмени доказателства, както и да бъде издадено
съдебно удостоверение за заплатените от ответника данъци за имота.
Съдът, на
основание чл.140,
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.146 от ГПК изготвя следния проект
за доклад по делото, който
обявява на страните:
Депозираната пред съда искова
молба формално отговоря на изискванията
на чл.127 и чл.128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като
не са налице
основания за съда да остави
исковата молба без движение по
реда на чл.
129 от ГПК. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на
предявяването на исковата молба.
Съдът,
въз основа на служебно извършената проверка за допустимост счита, че предявения
иск с правно основание чл.61 от ЗС е
процесуално допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите твърдения, като следва да ги докаже с помощта
на допустимите по ГПК доказателства.
Правото
на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея без да се променя
съществено, като с оглед разпоредбата на чл.57 и сл. от ЗС са вменени
задълженията на ползвателя.
По иска с правно основание чл.61 от ЗС – собственика
може да иска от съда да прекрати правото на ползване ако ползвателят въпреки
отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който
застрашава същата с разрушаване или значително повреждане, ако нарушава своите
съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Основанията за прекратяване на вещното право на
ползване са алтернативно дадени в ЗС. За успешното провеждане на иска за
прекратяване ищецът следва да установи наличието на някое от основанията, както
и че ползвателят не е преустановил нарушението, след като е бил предупреден.
Носителят на вещното право на ползване има към собственика задълженията да
съхранява вещта, да използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси по смисъла
на чл.57 ЗС. Освен тези задължения той е
длъжен да застрахова имота в полза на собственика и да плаща застрахователните
премии, ако не е уговорено друго по арг. на чл.57, ал.4 от ЗС. Нарушението на тези
задължения води до право на собственика да иска разваляне на акта за учредяване
на вещното право на ползване по чл.61 ЗС.
На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът указва на страните, че по предявения иск с правно основание
чл.61 от ЗС чрез пълно и главно доказване следва да установят: че е налице
учредяване право на ползване от ищцата на ответника; че ответника не е изпълнил своите
задължения за заплащане на консумативните разноски по ползуването на вещта,
данъци и други такси така, както предвижда разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗС; че е налице поведение и
служене с имота, което да го застрашава с разрушаване, значително повреждане
или съществено да го променя; че е застрахована вещта в полза на собственика и
че са заплащани застрахователните премии, на основание чл.57, ал.4 от ЗС; че е
налице съществено неизпълнение на задълженията; че
е налице предупреждение от страна на ищцата за прекратяването на правото на
ползуване поради това неизпълнение.
На основание чл.154 от ГПК, съдът
указва, че всяка от страните следва да докаже тези твърдения, от които извежда
благоприятни за себе си правни последици.
Ако
страната, която носи доказателствената тежест, не успее да създаде у съда
абсолютната сигурност относно истинността на твърденията си, съдът приема, че
твърденият факт не се е осъществил и е останал недоказан.
Съдът
след преценка на представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба
по делото, счита че същите са относими към предмета
на доказване и допустими.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК и
чл.140, ал.1 от ГПК, съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.234 от ГПК, съдът
приканва страните към постигане на извънсъдебна или съдебна спогодба по делото,
като пояснява че съдебната спогодба може да бъде одобрена в съдебното заседание
по делото при условията и по реда предвиден в разпоредбата на чл.234 от ГПК.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът намира искането за допускане
на един свидетел при условията на водене за установяване на състоянието на процесния имот и един свидетел за установяване на възпрепятстването
на ищцата от страна на ответника да ползва собственото си жилище, вкл.
подмяната на бравата на входната врата, инсталирането на COT и
т.н. за относимо и допустимо.
Производството
по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 14.03.2014 г. от 11.30 часа, за която дата страните да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание
чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на
страните следния проект за доклад:
Предявен
е иск по чл.61 от ЗС.
По иска с правно основание чл.61 от
ЗС – следва да бъде установено чрез пълно и главно доказване, че е
налице учредяване право на ползване в полза на ответника; че е налице неизпълнение на задълженията
от страна на ответника за заплащане на консумативните разноски по ползуването
на вещта, данъци и други такси така, както предвижда разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗС; че е налице поведение и
служене от страна на ответника с имота, което да го застрашава с разрушаване,
значително повреждане или съществено да го променя; че е налице съществено
неизпълнение на задълженията; че е налице
предупреждение от страна на ищцата за прекратяването на правото на ползуване
поради това неизпълнение.
На основание чл.146, ал.1, т.4 и т.5
от ГПК съдът указва на страните, че по предявения иск с правно основание
чл.61 от ЗС чрез пълно и главно доказване следва да установят: че е налице
учредяване право на ползване от ищцата на ответника; че ответника не е изпълнил своите
задължения за заплащане на консумативните разноски по ползуването на вещта,
данъци и други такси така, както предвижда разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗС; че е налице поведение и
служене с имота, което да го застрашава с разрушаване, значително повреждане
или съществено да го променя; че е застрахована вещта в полза на собственика;
че е налице съществено неизпълнение на задълженията; че е налице предупреждение от страна на ищцата за
прекратяването на правото на ползуване поради това неизпълнение, като всяка от
страните следва да докаже тези твърдения, от които
извежда благоприятни за себе си правни последици.
На
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК, съдът УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е
да установи и докаже всички възражения и
обстоятелствата, от
които черпи благоприятните за себе си последици.
На основание чл.146,
ал.1, т.1 и т.3 ГПК, съдът приема, че не са налице обстоятелства, които се признават от страните.
На основание чл.146,
ал.1, т.4 ГПК, съдът приема, че не са налице обстоятелства,
които да не се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО като доказателства по делото: копия от НА № 47, том I, per. № 939, дело № 43/2008 г., вписан акт № 45, том IX, per. №
3069, дело № 2088/14.02.2008 г. в СВ - гр. Варна; НА № 61, том II, per. №
6554/22.08.2011 г., нот.дело № 226/2011 г., вписан
акт № 39, том LII, дело 11260, вх.рег. № 18507/22.08.2011
г. в СВ - Варна; схема № 15028/04.06.2013 год. на СГКК – Варна; удостоверение №
168/16.07.2012 г. за идентичност на лице с различни имена; нот.покана
per. № 366/367 от 18.03.2013 г. на н-с Светлана Стойчева, per. №
193 в нот.камара, с район на действие - ВРС, ведно с
разписка за връчването й, нот.покана per. №
260/26.03.2013 г. на н-с Даниела Груева, per. № 48 в нот.камара,
с район на действие - СРС, с удостоверяване на връчването им по предвидения в
ГП ред; пълномощно за представителство пред нотариус; пълномощно per. №
5741/30.07.2012 г.; решение № 10/ 12.07.2012 г. на кмета на СО - район
„Възраждане" за признаване на територията на Република България присъда за
разтрогване на брак по дело № F 194/1994 г. от 18.08.1994 г.,
удостоверение за данъчна оценка.
На основание чл.146, ал.4 ГПК, съдът ДОПУСКА до разпит двама
свидетели при
условията на водене за установяване на състоянието на процесния
имот, както и за установяване на възпрепятстването на ищцата от страна на
ответника да ползва собственото си жилище, вкл. подмяната на бравата на
входната врата, инсталирането на COT и т.н.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на
ответната страна, по силата на което да се снабди от Дирекция „МД“ на Община
Варна с доказателства за заплатените от ответника данъци за ап.12, находящ се в
гр.Варна, ул.Василаки Пападопулу
№ 44, ет.2, след държавна такса.
НАСРОЧВА производството по делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2014 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
УКАЗВА
на страните съобразно разпоредбата на чл.140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности
за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор - медиация или друг способ за
доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: