Протокол по дело №1689/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 716
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20215220101689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 716
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двАдесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220101689 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно и своевременно призовани.
За ищците К.Ф. и А Д се явява пълномощникът им адв. Е.П..
Ответниците М, Г и П.З.и се представляват от пълномощника си адв.
Б.Н..
Не се явяват вещите лица инж. С.Б. и С.Г., редовно и своевременно
призовани.
От вещото лице Б. е постъпила молба, с която уведомява съда и
страните, че не е изготвила заключение по допуснатата СТОЕ, тъй като не е
могла да огледа имота своевременно.
Вещото лице Г. е депозирал заключение.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
АДВ. Н.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА ГО.
Производството е за съдебна делба, заседанието е първо във втората
фаза на делбата. С влязло в сила Решение по чл. 344 от ГПК съдът е допуснал
1
съдебна делба между АН. СТ. Д. с ЕГН ********** от ***; К С Ф с ЕГН
********** от гр.*** Г. М. ЗДР. с ЕГН **********; П. С З с ЕГН **********
и М. С З с ЕГН ********** и тримата от гр.** на следното имущество:
- Поземлен имот с идентификатор 32010.501.252 по КККР на с.И, общ.
Пазарджик, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-245/13.07.2020 на
Изп. директор на АГКК, с площ от 944 кв.м., адрес на поземления имот: с.И,
ул. **, трайно предназначение на територията: Урбанизиране, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 131, кв.13, парцел ХVІ-131, съседи:
32010.501.253, 32010.501.1230, 32010.501.251 и 32010.501.240, както и на
построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 32010.501.252.1 със застроена площ от 119 кв.м.;
- Лек автомобил марка „Ф“, модел „*“, рег. №** рама №*, двигател №*,
който се намира в държане на ответника М. С З с ЕГН ********** в описания
по-горе жилищен имот.
Делбата е допусната между съделителите при следните дялове 6/10 ид.
част за съсобственика Г. М. ЗДР. и по 1/10 ид. част за остАлите съделители
АН. СТ. Д., К С Ф, П. С З и М. С З.
СЪДЪТ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ да заявят своите
претенции по сметки или искания за възлагане на жилищния имот.
АДВ. П.: - Нямам възлагателни претенции. Имам претенция за
уреждане на сметки между съсобствениците. Претенцията ми се изразява в
следното: Моля дяловете на моите доверителки А Д и К.Ф., съделителки с
ответниците Г.З., П.З. и М.З. да бъдат уредени по сметки, без претенции за
възлагане на имуществото.
Съдът УКАЗВА на пълномощника на ищците, че претенцията по сметки
формулирА по смисъла на чл. 346 от ГПК по своето естество представлява
иск за уреждане на материални субективни притезателни права ,произтичащи
от съсобствеността. В тази връзка, исковете по чл. 346 от ГПК следва да
съдържат основание за обстоятелствата от които произтича претендираното
вземане, както и за неговия размер, а също така и имената на съсобственика
спрямо когото се претендира вземането.
АДВ. П.: - Ние претендираме парично вземане, което произтича от
2
съсобственост на наследствен недвижим имот посочен в исковата молба и
наследствен автомобил МПС посочено в отговора на исковата молба на
ответниците, които също притежават дялове, като моите две доверителки
притежават по 1/10 ид.ч. от посочените имоти и посоченото МПС, които
желаем при извършване на делбата съответните части да бъдат заплатени на
моите доверителки като размер, който не мога да посоча, тъй като към
настоящия момент няма изготвена СТЕ. И по същия начин разноските за
поддържане на имота и всички остАли разноски. Тези разноски за
поддържане на имота касаят периода от датата на смъртта на наследодателя
до настоящия момент. В този период ние не сме ползвали имота и не сме
правили разноски за поддържането му, и затова уточнявам, че ние не
претендираме от ответника такива разноски, но искаме да ни бъдат заплатени
стойността на нашите дялове така, както ще бъдат определени от вещото лице
от СТЕ.
Съдът счита, че така направеното искане от пълномощника на ищците
не представлява искова претенция за уреждане на имуществени отношения
между съсобствениците свързани със съсобствеността, а е изявление,
касаещо начина и способа за извършването на делбата, поради което не се
налага да се чете определение за приемане на предявени от ищците искове по
сметки и тяхното съвместно разглеждане в делбеното производство наред с
иска за съдебна делба.
АДВ. Н.: - Моля да възложите недвижимия имот и моторното превозно
средство на Г.З., П.З. и М.З. – поискали сме в общ дял да бъде възложен на
тримата, при условие заплащане на дяловете на другите две съделителки, в
паричната им стойност.
Съдът разяснява на пълномощника на ответниците, че под претенции за
възлагане следва да се има предвид хипотезите в чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК
, касаещи възлагането на неподеляем жилищен имот, като в първата хипотеза
се разглежда случай, когато същият е бил СИО прекратен със смъртта на
единия съпруг или с развод, а преживелият съпруг, който предявява
претенцията и на когото е предоставено упражняването на родителските
права не притежава друго жилище. Втората хипотеза за предявяване на
възлагателна претенция касае неподеляем жилищен имот, чието възлагане се
иска в изключителен дял на сънаследник, който при откриване на
3
наследството е живял в него и не притежава друго жилище.
АДВ. Н.: - Аз смятам, че моята възлагателна претенция е точно по чл.
349, ал. 2 от ГПК, защото тримата Г.З., П.З. и М.З. са наследници на
починалото лице, обитават този имот, и нямат друго жилище. Претенцията ми
е неподеляемият жилищен имот да се постави в общ дял на моите
доверители. Същото се отнася за моторното превозно средство – желаем да
ни бъде възложено.
Освен това имам и искове по сметки, които са подробно изложени в т.3
и т.4 в отговора на исковата молба, и още веднъж, не толкова в такива
подробности са изложени в молбата, с която съм внесъл депозита за вещи
лица, повторно са изложени, но вече не в такива подробности, и сме поискали
доказателства за установяване на тези претенции.
В т.3 ние твърдим, че той не е имал възможност да участва в това
поддържане, тъй като самият той е бил трудоустроен с онкологично
заболяване. Представили сме доказателства какви суми е получавал като
пенсия, които не са стигали дори за лекарствата му – това подробно сме
описали и сме представили доказателства в тази насока, така, че поддръжката
е била безспорно изцяло за тримата съделители. Поддържането на имота е
задължително, за да не бъде намалена неговата стойността, за запазване на
неговата стойност да кажем – не за поддържане, а за запазване, нали, един
имот, който девет години не се грижим за него, той най-вероятно ще му бъде
намалена стойността – ще падне покривът, ще протече, нещо ще стане с него.
Във връзка с подобренията, които съм описал, искането ми е, значи,
общата им стойност, аз условно съм я сметнал, не знам колко ще излезе, и
искаме тази стойност да бъде намалена от при оценката на имота, и с тази
стойност да не бъде извършена в нейния размер делба. В смисъл, като се
оцени колко струва в момента имотът, да се установи дали са налице тези
подобрения, те да бъдат приспаднати от стойността на имота и така да се
определи стойността на дяловете. Не претендираме заплащане на стойността
на подобрения от остАлите съсобственици, а да се приспаднат от пазарната
оценка на имота определена от вещото лице. Същото и по точка трета, тази
сума като бъде определена от вещото лице колко е обичайно за поддръжка на
този имот, тя да не бъде изплащА в пари, да бъде намалена от стойността на
имота.
4
АДВ. П.: - Нямам възражения по възлагателните претенции на
ответниците. Имам възражения по твърдените подобрения, че са били
извършени само от ответниците. Представили сме писмени доказателства, а
именно справка от НАП относно трудовите договори и доходите, тоест
възнагражденията, които са получавали по трудов договор, от които е видно,
че ответниците не са имали такива размери на доходи, с които да извършват
сами подобрения в имота, именно затова възразяваме тези подобрения да
бъдат изключени в делбената маса.
Съдът по направените искания от ответниците намира следното:
Претенцията за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 от ГПК е предявена
ненадлежно и следва да се дадат указания на ответника да изправи
недостатъците на искането. Съгласно формулираното искане възлагането се
претендира в общ дял на трима от сънаследниците. По този начин искането е
заявено в противоречие с разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение второ от
ГПК, от която става ясно, че възлагане на неподеляемо жилище може да се
претендира само в дял на отделен съделител, но не и в общ дял на повече от
един съделител. Аргумент в подкрепа на този довод е факта, че когато повече
от един съделители претендират възлагане на имот в техен дял предпочита се
този, който предложи по-висока цена. Ето защо, съдът УКАЗВА на
пълномощника на ответниците да поправи днес предявената възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от днес, като заяви
същата от името на конкретен съделител, или, ако повече от съделителите
които представлява имат такава възлагателна претенция, да посочи това
изрично, но не и да я предяви за възлагане в общ дял на трима от
сънаследниците. УКАЗВА на пълномощника на ответниците, че ако не
поправи възлагателната претенция в дадения срок, същата няма да бъде
приета за разглеждане в делбеното производство.
По отношение на искането за подваждане от пазарната стойност на
допуснатия до делба жилищен имот на стойността на направените от
ответниците полезни разноски, съдът счита, че това искане не представлява
такова по смисъла на чл. 346 от ГПК и няма характера на искова претенция
срещу другите съсобственици за заплащане на произтичащи парични
вземания от ликвидирАта съсобственост. Както вече бе посочено, исковата
претенция по сметки може да се предяви само срещу друг съсобственик и тя
5
има за предмет вземания на ищеца спрямо ответника, чиито правопораждащи
факти се коренят в съществуващата съсобственост. Такива могат да бъдат
искове за заплащане на стойността на полезни и необходими разноски, искове
за обезщетение за ползване на съсобствения имот от само някои от
съсобствениците, искове за получаване на припадащата се част от получени
доходи от общата вещ и т.н. В случая, пълномощникът на ответниците не
претендира парично вземане спрямо никой от остАлите съсобственици, а
неговото искане е насочено към съда, който да намали пазарната оценка на
жилищния имот със стойността от извършените от неговите доверители
подобрения. Затова счита, че претенции по сметки не са предявени и не се
налага произнасяне с нарочно определение относно тяхното приемане и
поставяне за съвместно разглеждане наред с исковата молба за делба.
АДВ. Н.: - Мога още днес да отстраня нередовностите в претенцията за
възлагане на имота. Претенции за възлагане на имота имат съделителите П. С
З и М. С З – всеки от тях поотделно.
АДВ. П.: - Нямам възражения по претенцията за възлагане на имота.
Съдът счита, че така предявената претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК от
двама от сънаследниците, а именно П. С З и М. С З е своевременно заявена и
следва да се приеме за разглеждане в производството по извършване на
делбата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПОСТАВЯ за разглеждане в производството за извършване
на делбата претенции от сънаследниците П. С З и М. С З по чл. 349, ал. 2 от
ГПК, за възлагане в самостоятелен дял на всеки от тях на допуснатия до
делба недвижим имот в с. И.
УКАЗВА на тези сънаследници, че върху тях лежи доказателствената
тежест да установят обстоятелствата върху които облягат своите
възлагателни претениции, а именно, че допуснатият до делба недвижим имот
има жилищен характер, че същият е неподеляем, че към момента на
откриване на наследството са живели в него, както и, че не притежават друго
жилище.
АДВ. Н.: - Моля да ми дадете възможност да представя, всъщност,
представили сме вече за това, че допуснатият до делба имот е жилищен сме
6
представили доказателства, за това, че е неподеляем ще се произнесе вещото
лице с експертизата, затова, че са живели в него към момента на откриване
на наследството моля да ми допуснете двама свидетели при режим на
довеждане, а за това, че нямат друго жилище моля да ми дадете възможност
да представя извлечение от имотния регистър.
АДВ. П.: - Нямам възражения.
Съдът счита исканията за основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
съделителите П.З. и М.З..
ДАВА възможност на техния пълномощник, в срок до следващото
съдебно заседание, да представи писмени доказателства извлечени от
имотния регистър за установяване на обстоятелството дали същите
притежават други жилища.
Съдът счита, че делото следва да се отложи за събиране на допуснатите
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.06.2022 г.
АДВ. Н.: - На тази дата съм зает, моля за друга дата.
Съдът, с оглед становището на пълномощника на ответниците,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.06.2022 г. от 09:30 часа, за
която дата страните са уведомени, чрез своите пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица.
УКАЗВА на адв. Н. да посочи по делото мобилен телефон, на който
вещото лице да се свърже за оглед на имота.
АДВ. Н.: – Моят телефонен номер е: ***.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:41
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7
Секретар: _______________________
8