№ 485
гр. Плевен , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430101591 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на А. С. А. с ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв. С. Г. – *** против И. С. А. с ЕГН
**********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че страните сключили
граждански брак на 13.05.1999г. в село ***, общ.Ч.*** като от брака имат
родени две деца, които понастоящем са пълнолетни. Твърди се, че
първоначално отношенията между съпрузите били хармонични, но през
2020г. ищцата установила, че съпругът й поддържа извънбрачна връзка с
нейна приятелка, което довело до раздялата им. Твърди се, че от м.май 2020г.
страните живеят разделени, като голяма част от времето прекарват в ***.
Посочва се, че при посещението си в България страните избягват да
контактуват помежду си и да съжителстват в семейното жилище. Сочи се, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, и изпразнен от
съдържание. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без съда да произнася по въпроса за вината, както и да
постанови ищцата след развода да носи брачното си фамилно име – А.,
семейното жилище да бъде предоставено и на двамата съпрузи за ползване.
1
Посочва се от А., че имуществените отношения на страните ще бъдат уредени
извънсъдебно, както и ищцата не претендира издръжка или деловодни
разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законоустановения срок не е постъпил отговор.
В съдебно заседание А. С. А., редовно призована, се явява лично и с
пълномощник адв.С. Г. - ***.
Ответникът И. С. А., редовно призован, не се явява, не се представлява и не
взема становище по исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, че И. С. А. с ЕГН ********** и А.С. *** с ЕГН
********** са сключили граждански брак на 13.05.1990г. в село ***, община
*** ***, за което бил съставен акт за граждански брак №5/13.05.1990г. от
дл.л. при Кметство с.***, като съпругата приела да се именува А..
Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните.
За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетелката *** А. ( п***е), страните са разделени
от години фактически, както и ответникът има извънбрачна връзка с друга
жена, живее в *** и при пребиваването си в България не отсяда в семейното
жилище. Въпреки наличието на роднинска връзка на свидетелката със
страните по делото, показанията на А. кореспондират със заявеното в
исковата молба и следва да бъдат кредитирани с доверие изцяло от състава на
съда. Гласните доказателства обуславят категоричен извод, че съпрузите са
охладнели един към друг и настъпилото разстройство на брака не може да
бъде санирано, а бракът им заздравен. Съдът кредитира показанията на
свидетелката изцяло като обективни и безпристрастни и с оглед на
обстоятелството, че *** А. има преки наблюдения върху личния живот на
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Съдът е сезиран с иск чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс (иск за прекратяване
на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство) и искове по чл.53 ( за определяне на фамилното име след
развода) и чл.56 СК( за предоставяне на семейното жилище).
От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на
събраните в хода на делото доказателства. По категоричен и убедителен
начин последните установяват, че между страните са се създали отчуждение в
брачните отношения, особено ясно у съпругата – ищец по делото. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1
от СК.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и
следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод
като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилото разстройство е дълбоко
и непоправимо и не може да бъде санирано с поведението на съпрузите. В
тази насока са и показанията на разпитаната в хода на съдебното дирене
свидетелка *** А..
По въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака:
Поради липса на искане в тази насока, съдът не следва да се произнася по
въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
По иска с правно основание чл. 53 от СК:
Предвид искането на ищцата за запазване на брачното фамилно име, съдът
намира, че искането е основателно и ищцата следва да носи фамилно име А.
след развода.
По иска с пр.основание чл. 56 СК
Семейното жилище, находящо се на адрес: *** следва да се предостави и на
двете страни за ползване.
3
Страните не претендират издръжка помежду си и заявяват, че са уредили
имуществените си отношения извънсъдебно, поради което съдът не следва да
се произнася в тази насока.
Предвид изхода от спора и на основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в
сила от 01.03.2008 г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на
50,00 лв., от която следва да се приспадне внесената първоначална такса от 25
лв. т.е. ответника следва да заплати сумата от 25 лв. държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения,съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК брака между И. С. А. с ЕГН
**********, адрес: *** и А. С. А. с ЕГН **********, адрес: ***, сключен на
13.05.1990г. в село ***, община *** ***, за което бил съставен акт за
граждански брак №5/13.05.1990г. от дл.л. при Кметство с.***, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася
по вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода А. С. А. с ЕГН
**********, адрес: *** да носи фамилното име А..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в ***, на И. С. А. с ЕГН ********** и А. С. А. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА И. С. А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Плевен
окончателна държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
гр.Плевен в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4