Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.10.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов ч.
гр. дело № 12561 по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника В.Я. Т.срещу постановление на ЧСИ С.Х.за
разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение
от 27.06.2019 г., по изпълнително дело № 20198630401457. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя и за неправилното
начисляване на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ. Жалбоподателката
моли да се отменят действията на съдебния изпълнител, като адвокатското
възнаграждение на взискателя се намали от 1000 лева на
200 лева, а таксите и разноските по ТТРЗЧСИ се намалят от 1746.01 лева на 1593.01
лева. Претендира разноски за настоящото производство. Пълномощникът й
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Взискателят „В.Б.“ ООД не взема становище по допустимостта
и основателността на жалбата.
ЧСИ С.Х.е представила подробни мотиви относно допустимостта и
основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, както и обясненията
на частен съдебен изпълнител С.Х.прие следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е
насочена срещу подлежащи на съдебен контрол изпълнителни действия по смисъла на
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Видно от връчената на длъжника
покана за доброволно изпълнение, задължението по изпълнителното дело възлиза общо
на 21 204.54 лева, в т.ч. 10000 лева – главница, 5376.32 лева – законна
лихва, 3082.21 лева – неолихвяеми вземания, 1000 лева
– разноски по изпълнителното дело, и 1746.01 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
В настоящия случай взискателят няма право на адвокатско възнаграждение, нито
за образуване на изпълнителното дело, нито за
процесуално представителство, защита, съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист. Упълномощената
от взискателя адв. Д.-Д. не е извършвала никакви процесуални действия в
изпълнителното производство, вкл. не е подписала молбата за образуване на
делото – всички молби са подписани от управителя на дружеството-взискател.
С оглед обаче на диспозитивното начало на процеса,
съдът не може да отмени изцяло постановлението на съдебния изпълнител, с което
е начислил адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 1000 лева, но това възнаграждение следва да бъде намалено до 200
лева.
Съдът намира, че таксите по ТТРЗЧСИ – по т. 1 (24 лева с ДДС),
по т. 5 (24 лева с ДДС) и по т. 10 (18 лева с ДДС), са правилно и
законосъобразно начислени от частния съдебен изпълнител, поради което са
дължими от длъжника. Допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 15
лева за държавна такса за вписване на възбрана не следва да бъдат възлагани в
тежест на длъжника, тъй като за тази такса няма никакви документи по
изпълнителното дело и за нея не е издаден документ по Закона за
счетоводството. Таксата по т. 26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ следва
да бъде изчислена само върху вземанията по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство – тези вземания представляват
„материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ за определянето на
пропорционалните такси по изпълнението. Посочената такса в настоящия случай е в
размер на 1593.01 лева с ДДС. Така дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ са в
общ размер на 1659.01 лева с ДДС (24
лева + 24 лева + 18 лева + 1593.01 лева). Ето защо, таксите и разноските по
ТТРЗЧСИ следва да бъдат намалени от
1746.01 лева на 1659.01 лева с ДДС.
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателката разноски
в настоящото производство и искането на пълномощника й за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв са неоснователни,
независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят
(ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 1000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя
„В.Б.“ ООД по изпълнително дело № 20198630401457 по
описа на ЧСИ С.Х.на 200 лева.
НАМАЛЯВА таксите и
разноските по ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20198630401457 по описа на ЧСИ С.Х.от 1746.01 лева на 1659.01 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Я.
Т.за присъждане на разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. И. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.