Решение по дело №186/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  275

 

гр. Стара Загора,  08.07.2020г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :  

    

при секретар   Николина Н.                                                                                         и с участието на прокурора                                                                                    като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 186 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от А.С.Н. *** чрез пълномощника адвокат С.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0327-000011/ 29.01.2020г, издадена от Началник група към ОД на МВР-Стара Загора, РУ Раднево, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на процесуалните правила и постановена въз основа на неистински обстоятелства. Жалбоподателката твърди, че на посочената дата, време и място лично е управлявала собствения си лек автомобил „Пежо 206” и не е предоставяла управлението му на лице, лишено от такова право. Възразява, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви, тъй като не са описани обстоятелства къде и в каква посока е управляван автомобилът, както и по какъв  ред и за какъв срок лицето, за което се твърди, че е управлявало автомобила, е било лишено от такова право. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноските за делото.

 

Ответникът - Началник група „Охранителна полиция“ към РУ Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява управление на автомобила от лицето М.М.. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

 С оспорената заповед № 20-0327-000011/ 29.01.2020г, издадена от Началник група „Охранителна полиция“ към РУ Раднево при ОД на МВР-Стара Загора Р.Г., на А.С.Н. *** е наложена  ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр регистрационни табели с № ***. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.а като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че като собственик на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *** А.Н. е допуснала управлението му на 25.01.2020г около 10.00ч от водача М.М.М. ***, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред, за което на М. е съставен АУАН № Д-07004310/ 29.01.2020г.

 

 Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу А.Н.  АУАН серия Д № 0704312/ 29.01.2020 г. от компетентния орган за нарушение на чл.102, ал.1 от ЗДвП за това, че на 29.01.2020г около 10.00ч в гр.Раднево по ул.“Гита“, западно от жилищен блок № 3 като собственик на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *** е допуснала управлението му от неправоспособния водач М.М.М..

 

 По делото са представени и приети като доказателства Докладна записка УРИ № 327р-1004/2020г. по описа на РУ-Раднево; Докладна записка рег. № 816-р/30.01.2020 г. по описа на РУ-Раднево; Докладна записка рег. № 795-р/30.01.2020 г. по описа на РУ-Раднево; Справка от АИС-КАТ за собственост на МПС с рег. № СТ 6627 ВА; справка за нарушител/водач на М.М.М., Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД МВР – Стара Загора, Удостоверение от 05.06.2020 г. на ОД на МВР Стара Загора за заеманата от Р.Г. към 21.01.2020г – началник група „Охранителна полиция“ в РУ Раднево, удостоверение за раждане на С.М.и Експертно решение на ТЕЛК от 26.08.2000г за В.С..

 

От разпита на свидетелката  В.С. – майка на М.М., се установява, че в деня на полицейската проверка в дома му от 8.30ч до 11ч е бил в нейния дом да й помага като е дошъл без автомобил. Налагането на ПАМ чрез снемане на регистрационните табели на автомобила на А.Н. причинило значителни неудобства както на нея, така и на М. и А., които живеят на съпружески начала и имат общо дете.

 

В показанията си полицейските служители А.П.В. и М.Т.М. са категорични, че на 25.01.2020г по ул. „Гита“ в гр. Раднево, западно от бл. №3 лек автомобил „Пежо 206“, черен на цвят, е управляван от М.М., когото познават лично. Въпреки подадения сигнал за спиране, той увеличил скоростта. Тъй като служебният автомобил бил паркиран в обратна посока, не успели да го настигнат. Проверили дали не се е прибрал в дома си, но едва към 19ч видели паркирания там автомобил. Тогава го извикали за връчване на призовка за явяване в управлението. По време на разговора М. признал, че той е управлявал автомобила, но заявил, че няма как това да бъде доказано, защото ще твърди, че е управлявала приятелката му А.. Попитал за видеозапис от полицейския автомобил, но такъв не му бил предоставен в момента поради липса на техническа възможност.

 

Видно от  писмо № УРИ-327000-4042/ 29.06.2020г на Началника на РУ Раднево, видеозаписите от 25.01.2020г от патрулния автомобил не се пазят.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е  процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

  Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник група „Охранителна полиция” в РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, както и от Удостоверение от 05.06.2020 г. на ОД на МВР Стара Загора за заеманата от него длъжност. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Доколкото е допустимо мотивите на административния акт да се съдържат да са изложени в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, то посоченият в заповедта АУАН № 0704310/ 29.01.2020г съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК, в това число къде е извършено управлението на процесното МПС и откъде произтича приетата  неправоспособност на водача.

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата редакция  /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. 

 

              Видно от доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. На М.М. е издаден АУАН № 0704310/ 29.01.2020г. за управление на МПС без да притежава валидно свидетелство за това, тъй като е лишен от право да управлява МПС по административен ред на 03.12.2018г. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. По тази причина ирелевантно за настоящото производство е дали е дадена правилна правна квалификация на извършеното нарушение. Действително АУАН № 0704310/ 29.01.2020г е подписан с възражения, но доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. От акта се установява, че на 25.01.2020г собственият на А.Н. лек автомобил е управляван от  неправоспособния М.М.. Всъщност жалбоподателката не сочи и не доказва друго по отношение на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на М.М. на посочената дата да управлява МПС, която се установява от представената справка за нарушител/водач. Спорът се концентрира върху въпроса дали това лице е управлявало автомобила на 25.01.2020г около 10.00ч в гр.Раднево. В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на полицейските служители-очевидци на нарушението, тъй като няма никакви основания да се съмнява в тяхната обективност и безпристрастност за  разлика от свидетелстването на В. Е.. То сочи очевидна заинтересованост от отмяна на наложената ПАМ поради факта, че е майка на М.М. и търпи негативни последици от невъзможността да ползва автомобила.

 

            Дадените сведения от полицаите В. и М. са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по делото. Както в докладните записки, така и в съдебно заседание, двамата са категорични, че автомобилът е управляван от М.М., когото  познават и който не е спрял на подадения му сигнал, последван е с патрулния автомобил, но не е настигнат и след изпълнение на други служебни задачи е посетен в дома му в 19ч на същия ден. Няма разминаване в показанията на двамата, че са тръгнали след него с патрулния автомобил. Свидетелката М. заяви в съдебно заседание: „ …той избяга много бързо и се върнахме да продължим задачата си на ул.“Гита“, което напълно съвпада с отразеното от нея в докладната й записка. Несъстоятелни са доводите за необективност на показанията, базирани на различия с докладната, тъй като по делото няма данни за различен адрес на М. от този, посочен в докладната записка на М.М. и съвпадащ с отразения в АУАН № 0704310/ 29.01.2020г. Липсват убедителни доказателства да се приеме, че полицейските служители имат специално отношение към М. и това е причина да му вменяват закононарушение, довело до налагане на оспорената ПАМ. Несъстоятелен е доводът, че след като В. не е запазил записите от системата за видеонаблюдение в патрулния автомобил /което не е негово задължение/, то показанията му са необективни. Няма основателна причина да не се приеме за достоверен фактът, че М. познава М., само поради скорошното си назначаване на служба в МВР и местожителство *** с оглед даденото логично обяснение при разпита й за това обстоятелство.

 

             Посочената от административния  орган правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая е безспорно, а и се установява от представената справка от АИС-КАТ за собственост на МПС, че „Пежо 2026“ с рег. № *** е собственост на А.С.Н.. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта,  регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно оспорената заповед, с която ПАМ е наложена в минимално предвидения от закона срок,  е съобразена с целта на закона и не засяга правата на адресата повече от необходимото за тази цел. Невъзможността да се ползва автомобилът и свързаните с това негативни последици за жалбоподателката и нейните близки не може да се противопостави на обществения интерес управлението на МПС да се извършва само от правоспособни лица.

 

 По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на А.Н. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото й на защита.  

 

 С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0327-000011/ 29.01.2020г, издадена от Началник група „Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора, РУ Раднево, е  формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

 

При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на ОД на МВР Стара Загора  – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.144 от АПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Н. ЕГН ********** *** против Заповед № 20-0327-000011/ 29.01.2020г, издадена от Началник група „Охранителна полиция“ към РУ Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП  е приложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС № *** за срок от 6 месеца, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА А.С.Н. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

    Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: