РЕШЕНИЕ
№ 4217
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506163 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на З. М. И. срещу решение №
212191/09.09.2019 г. по гр.д. № 54111/2017 г. по описа на СРС, 52 състав, в частта, с
която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 4747,47 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
15.10.2014 г., до погасяването, 415,71 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. до 19.09.2014 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да
уважени, е неправилно. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че ответникът се явява потребител на топлинни услуги в
процесния имот, както и че ищецът е предоставил топлинни услуги в имота с цена в
размер на присъдената сума. Счита също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като
1
не е изпаднал в забава. Твърди, че в частта, в която първоинстанционният съд се е
произнесъл по претенцията за дялово разпределение и мораторна лихва върху същото,
решението е недопустимо. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 4747,47 лв., представляваща
стойността на топлинни услуга (включително и цена за дялово разпределение) за
периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******
III“, бл. **********, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2014
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 467,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2012 г.
до 19.09.2014 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. ******* III“, бл. **********, аб. № *******, като ответникът дължи
заплащането на цената им. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за периода от м.05.2012
г. до м.04.2014 г., възлизаща на сумата в размер на 4747,47 лв. Ето защо, ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.11.2014 г. по ч.гр.д. № 55550/2014 г. по описа на СРС, 52 състав. В производството
по в.ч.гр.д. № 13621/2016 г. по описа на СГС е прието възражение по чл. 423 ГПК
срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда са
предявени искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
С решение № 212191/09.09.2019 г. по гр.д. № 54111/2017 г. по описа на СРС, 52
състав, исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 4747,47 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва
2
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 15.10.2014 г., до погасяването, 415,71 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. до 19.09.2014 г. Искът за
мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 415,71 лв. до пълния предявен размер
от 467,38 лв.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Следва да се посочи, че претенцията за
дялово разпределение е заявена и конкретизирана по основание и размер както в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба, поради
което исковете, съответно решението, се явяват допустими, въпреки че сумата за
топлинна енергия и сумата за дялово разпределение са предявени общо.
За основателност на иска за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по договор за
предоставяне на топлинна енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането
на цената на предоставената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
******* III“, бл. **********, аб. № *******, че за периода, предмет на делото, е
доставил реално на ответника топлинна услуга с цена, възлизаща на претендираната в
исковата молба стойност.
Съгласно нотариален акт № 8/16.06.1992 г. по н.д. № 9270/1992 г., ответникът З.
М. И. е собственик на процесния имот – ап. 39, намиращ се в гр. София, ж.к. *******
III“, бл.*******
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, предмет
на делото, се явява потребител на топлинни услуги.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. възлиза на сумата в размер
на 4752,69 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената
енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно
3
действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като
същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален
отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и
приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.
Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, следва
извод, че цената на реално предоставената в имота топлинна енергия в процесния
период е в размер на 4752,69 лв.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед на
това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.10.2014 г., от
която дата се считат предявени исковете по чл. 422 ГПК, с които се прекъсва
давностният срок, то в случая не са налице погасени по давност вземания за главница.
Ето защо и предвид диспозитивното начало искът с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД се явява основателен за пълния
предявен размер.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен
дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на
топлинни услуги за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., което възлиза на 4747,47
лв.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, представени към
исковата молба, действащи за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването на сметката на интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 33,
4
ал. 4 от общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, а в
договора е уговорен срок за изпълнение. Ищецът не е ангажирал доказателства за
датата на публикуване на сметките за процесните задължения на интернет страницата
на „Топлофикация София” ЕАД, поради което следва да се приеме, че за периода от
30.06.2012 г. до 19.09.2014 г. не е доказано ответникът да е бил в забава в плащането
на цената на доставената топлинна услуга за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД се явява
неоснователен.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за мораторна лихва е уважен, като вместо него следва бъде постановено
решението, с което посоченият иск бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
Решението в частта, с която са присъдени разноски за първата инстанция и за
заповедното производство в полза на „Топлофикация София“ ЕАД над сумата в
размер на 855,66 лв. до сумата в размер на 930,59 лв., следва да бъде отменено,
предвид изхода от обжалването.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер
на 1,20 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. В.В.Т. следва да се присъди сумата
в размер на 49,97 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 65,73 лв. - адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на СГС сумата в размер на 25 лв. – държавна такса за
въззивното обжалване съобразно уважената част от жалбата.
В полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъди сумата в размер
на 91,94 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 212191/09.09.2019 г. по гр.д. № 54111/2017 г. по описа на
СРС, 52 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е
признато за установено, че З. М. И., ЕГН **********, дължи в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 415,71 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до
19.09.2014 г., както и в частта, с която З. М. И., ЕГН ********** е осъдена да заплати в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата над 855,66 лв. до сумата в размер на 930,59 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното и заповедното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу З. М. И., ЕГН
**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 415,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
30.06.2012 г. до 19.09.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД е уважен за сумата в размер на 4747,47 лв., представляваща цена за доставена
топлинна услуга за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 15.10.2014 г., до погасяването.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на З.
М. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1,20 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на
адв. В.В.Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 49,97 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата в размер на
65,73 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 25 лв. –
държавна такса за въззивното обжалване съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА З. М. И., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 91,94
лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Т.С.“ ЕООД,
6
на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7