Решение по дело №457/2020 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 12.10..........2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание.........десети септември..............................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..............................................

^{Членове:}........Петър Балков....................................................................

........Мария Велкова.............................................................

при секретаря..............Иванка Венкова.................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................................................................................................................................................................като разгледа докладваното от

......................................................................съдията Сирманов..........................................................................в.н.ч.х....дело №...457...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:...........................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 27 от 17.02.2020г., постановена по НЧХД № 1251/2020г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия И.Д. И., роден на ***г***, български гражданин, със средно обра­­зование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 01.05.2018г. в с.Н., Област - Р., причинил на М.Й.К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на ос­нование чл.130 ал.1, вр. чл.78„а” от НК, го освободил от наказателна от­говорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лв.

Със същата присъда Районен съд - Русе, осъдил подсъдимия И.И., да заплати на М.К. сумата три хиляди лв., пред­ставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2018г., до окончателното ѝ изплащане, както и петстотин и дванадесет лв. разноски по делото.

С присъдата си, Районен съд - Русе осъдил подсъдимия И.И., да заплати още сто и двадесет лв., представляващи държав­на такса върху уважения размер на гражданския иск и още триста петдесет и два лв., представляващи разноски, направени в хода на делото.

Недоволен от присъдата останал подсъдимият И.И., който я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с което бъде оправдан изцяло, а гражданският иск отхвърлен. Въззивната жалба не е мотивирана, но оплакванията в приложените допълнителни съображения сочат необоснованост и незаконосъобразност като отменителни основания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, жалбоподателят и неговият защитник поддържат жалбата, на посочените в нея основания. Като твърдят, че обвинението не е доказано, молят присъдата да се отмени изцяло.

Тъжителят М.К., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Повереникът му, адв.В.В. ***, счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда за правилна, поради което моли да се потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално ле­гитимирано лице, в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Разгледана по съще­ство е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият И.И. е роден на ***г***. Български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан. Притежавал по наследство имот в с.Н., Област - Р., представляващ двор с триетажна къща. Имотът бил необитаем, но тъй като имал намерение да заживее в него подсъдимият започнал основен ремонт. Обърнал се към свид.С.Ф., който се занимавал с ремонти дейности. Тъй като работата била много, той от своя страна се свързал с тъжителя, М.К., като му възложил да полага шпакловки на стените. За работата му плащал свид.С.Ф., който сам се договарял с подсъдимия и единствен приемал плащания от него.

Ремонтът започнал през февруари 2018г., като свид.С. Ф.работил до април 2018г. След това на обекта останал само тъжителят, който трябвало да довърши работата. Параметрите на до­вършителните работи били определени от подс.И.И. и свид.С. Ф., които след оглед на къщата, отбелязали върху стените със знак „X” местата, където изпълнението не било добро.

С цел ускоряване на ремонта, тъжителят се обърнал към брат си - свид.Д. К., който също бил строител. На 29.04.2018г. двамата отишли в къщата на и започнали да коригират мазилката в посочените със знаци места. До 01.05.2018г. приключили с поправките и около 9:00 часа тъжителят повикал по телефона подсъдимия да приеме работата и да се разплатят. Когато подс.И.И. пристигнал, останал недоволен от качеството на извършеното и поискал да се шпаклова отново. Тъжителят считал изпълнението за добро и отказал. Подсъдимият се свързал по телефон със свид.С. Ф. и му съобщил, че тъжителят М.К. не желае да извърши поправките. Попитал го дали му е платил и свидетелят потвърдил. След това при включен на високоговорител телефон, в присъствието на двамата братя свид.С. Ф. казал, че тъжителят М.К. трябва да свърши работата, за която са се уговорили. Въпреки това, той отново заявил, че няма нужда от ново шпакловане.

Тримата се качили на третият етаж и влезли в една от стаите, където продължили да спорят. Подсъдимият настоявал, че шпакловката е некачествена, а тъжителят държал на своето. Постепенно спорът се разгорещил, подс.И.Д. силно се разгневил, нахвърлил се върху тъжителя и посегнал да му нанесе удар с юмрук в лицето. Тъжителят отскочил назад и го хванал с двете си ръце за китките. Лице в лице, двамата паднали на земята, като подсъдимият бил отгоре. Хванал тъжителя за шията, с намерение да го души, а той се предпазил, като му хванал ръцете. Тогава подс.И.И. захапал дясната ушна мида на пострадалия със зъби. След това хванал с ръце ушите му и ги дръпнал силно към себе си. След този момент, свид.Д.К. се намесил в защита на брат си. Хванал подсъдимия през кръста и го издърпал назад, освобождавайки брат си. От дясното му ухо обилно течала кръв. Притеснен от това, подсъдимият веднага напуснал имота.

В това време свидетелите Г. Г.и Т. М. работели по електрическата инсталация на къщата, но не разбрали за разправията.

След като напуснали обекта, двамата братя се прибрали в дома си в с.Н.. Майка им - свид.М. К.почистила раната на тъжителя и същият ден посетили Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ - Русе. След като бил извършен преглед, раната на дясната ушна мида на тъжителя М.К. била зашита с шест шева и му била предписана периодична смяна на превръзката.

На 2.05.2018г. тъжителят К., придружен от свид.М. К., отново посетил същото лечебно заведение, за да бъде освидетелстван от съдебен лекар. Подсъдимият узнал за намеренията на тъжителя и го пресрещнал при УМБАЛ „Канев“ - Русе, където без успех помолил да се помирят.

В резултат от действията на подсъдимия, на тъжителя били причинени разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, одраскване на лява ушна мида, кръвонасядане по лявата повърхност на шията и в областта на лявата ключица и кръвонасядане в областта на дясната лопатка. Здравословното му възстановяване продължило около месец, като през първата седмица изпитвал значителни болки.

От падането на земята и отбраната на пострадалия подсъдимият получил охлузвания в областта на долната челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и дясна тилна област и охлузване на ляв лакът.

След като анализирал правно приетите фактически положения, първоинстанционният съд преценил, че от обективна страна подсъдимият И.И. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 01.05.2018г. в с.Николово, причинил на М.К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Като констатирал, че деянието било извършено при условията на пряк умисъл, съдът при­знал подсъдимия за виновен и на основание чл.78„а” от НК, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно на­казание глоба, в размер близък до минималния.

Преценявайки основателността на гражданския иск, първо­сте­пенният съд приел, че в резултат от престъплението пострадалият претърпял неимуществени вреди във вид на болки и страдания. При наличието и на останалите предпоставки визирани в чл.45 от ЗЗД, приел, че искът е доказан по основание. По справедливост, преценил, че за обезщетяването им са необходими и достатъчни 3000 лв., в какъвто размер бил и предявен гражданският иск.

Конкретните оплаквания против тези изводи, съдържащи се във въззивната жалба са, за необоснованост на обжалваната присъда. Подсъдимият счита, че неправилно в мотивите са кредитирани показанията на М. К., майка на тъжителя и свид.Д. К. - негов брат, който при това участвал в конфликта и последвалото сбиване, действайки на негова страна. В същото време недооценени останали собствените му обяснения и показанията на единственият незаинтересован свид.С. Ф..

Тези оплаквания са неоснователни. В мотивите към обжалваната присъда, подробно са анализирани гласните доказателства, които при този вид дела като правило са изключително противоречиви. В проведения обстоен анализ съдът е обсъдил и отчел възможната заинтересованост от изхода на делото на свидетелите Д. К. и М. К., предвид родствените връзки, както и на самия обвиняем. Като взел за отправна точка заключението на съдебно-медицинската експертиза, която страните са приели за обективно и безпристрастно дадена, обосновано преценил, че обясненията на подсъдимия са опровергани в най-съществената си част, където отрича причиняването на телесното увреждане. В същото време, заключението кореспондира отлично с показанията на посочените свидетели, опровергавайки съмненията за възможната им заинтересованост от изхода на делото.

Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин, поради което присъдата е обоснована и законосъобразна.

При определяне на наказанието, което следва да му се наложи, първостепенният съд правилно преценил в разпоредбата на чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация и няма настъпили имуществени вреди, поради което след като го признал за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер 1500 лв., т.е. малко над предвиденият в чл.78„а” от НК, минимален размер. При определяне на този размер, първоинстанционният съд е взел предвид, всички относими обстоятелства, поради което отмереното наказание е справедливо.

Що се касае до уважения граждански иск, настоящият състав намира за правилен изводът, че пострадалият е претърпял в резултат на престъплението неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда. Размерът, в които е уважен искът е съобразен с разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, поради което настоящият въззивен съдебен състав го преценява като справедлив.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27 от 17.02.2020г., постановена от Районен съд - Русе, по НЧХД № 1251/2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.