Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 07.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски районен съд, V граждански състав, в публично заседание на 11.02.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7489 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 19, ал. 3
от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен.
Постъпила е искова молба от И.И.В.
срещу К.С.П. и Г.С.П., като наследници на С.Г.С.в която се твърди, че на
18.01.2013г. между ищеца и наследодателя на ответниците е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти – НОВООБРАЗУВАН ИМОТ ИЗВЪН
СТРОИТЕЛНИТЕ ГРАНИЦИ на гр. П., с идентификатор 56722.715.210, в землището на ***,
целият с площ 600 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор
56722.715.210.1 с площ 20 кв.м., подробно описани в исковата молба. Ищецът
твърди, че срокът за сключване на окончателния договор е бил 20.12.2014г., но
през м. септември 2015г. продавачът му заявил, че ако ищецът му заплати цялата
цена, той ще му даде пълномощно, чрез което сам да се снабди с необходимите
документи и да го представлява при сключването на сделката пред нотариус.
Поради това, ищецът изплатил на 18.09.2015г. изцяло договорената цена от
4500лв. и продавачът му предоставил
пълномощно. Твърди, че на 22.10.2015г. продавачът починал внезапно и
предоставените му документи не можели да му послужат за изповядване на сделката.
Моли съда, да обяви предварителния договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 18.01.2013г., за окончателен спрямо ответниците, като наследници на
продавача.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба, в
съдебно заседание се явява ответникът Г.С.П., който заявява, че искът е
основателен, няма претенции по отношение на имота, но е мислел, че нещата са
уредени преди смъртта на баща му. Заявява, че той и брат му не са се
разпореждали с имота след като са го получили в наследство.
Съдът, като обсъди събраните
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Не се спори
по делото, че на 18.01.2013г., между С.Г.С.- като продавач, и ищеца И.И.В.,
като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на ПИ с
идентификатор 715.210 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
представляващ НИВА в ***, с площ от 600 кв.м., за сумата от 4 500лв.
Срокът за изповядване на сделката пред нотариус е бил уговорен до 20.12.2014г. На
18.09.2015г. продавачът е издал разписка на ищеца, че е получил от него цялата
сума от 4 500лв., като продажна цена за процесния недвижим имот. На същата
дата – 18.09.2015 г. с нотариално заверено пълномощно С.Г.С.е упълномощил ищеца
И.И.В. с правото да извършва всякакви сделки на разпореждане /продава, дарява,
заменя и др./, при цени и условия каквито договори, както и с правото да получи
продажната цена в брой или по посочена от него банкова сметка ***, а именно:
НОВООБРАЗУВАН ИМОТ извън строителните граници определени с ПУП с идентификатор
56722.715.210 в ***в землището на гр.П., ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 56722.715.210.1 със застроена площ 20 кв.м. и предназначение – вилна
сграда - еднофамилна. Упълномощил е ищеца да сключва предварителни и
окончателни договори, включително и да договаря сам със себе си или с трети
лица, които също представлява. Предоставил е на ищеца нотариално заверени
декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД, както и декларация
за идентичност на името от същата дата, съгласно която името С.Г.С.вписано в
личната му карта, и С.Г.С.вписано в заповед № РД12-1575 от 11.06.2010 г. на
Кмета на Община-П., са имена на едно и също лице. Собствеността върху имота,
принадлежаща на С.Г.П.е видна от представената Заповед на Кмета на Община-П. с
отбелязване, че е влязла в сила на 30.05.2012г. и Протокол за въвод във
владение на новообразуван имот – процесния - във владение на С.Г.П.от
13.06.2012 г. Съгласно представената скица на поземлен имот № 15-656927 –
13.09.2018 г. на СГКК – гр.П., поземления имот е с идентификатор 56722.715.2010
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-71 от 06.06.2008 г. на ИД на АГКК. Имотът е с площ 600 кв.м. в ***с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
друг вид нива, четвърта категория при неполивни условия, при съседи
56722.715.352, 56722.803.135, 56722.715.209, 56722.277.516. Върху имотът е
построена сграда, която съгласно скица на сграда № 15-656941 – 13.09.2018 г. на
СГКК в гр.П. е с идентификатор 56722.715.210.1 със застроена площ 20 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – вилна сграда – еднофамилна. Видно от
представеното удостоверение за наследници от 16.08.2018 г. на Община – П. С.Г.С.е
починал на 22.10.2015 г. като е оставил за наследници ответниците К.П. и Г.П..
От изисканото удостоверение от Служба по вписвания – гр.П. се установява, че по
отношение на имота по проверката за лицата К.С.П., Г.С.П. и С.Г.С.са налични
вписвания само на исковата молба по настоящето производство. Разпитана в
съдебно заседание свидетелката Ц.К.П., баба на ответниците, заяви, че знае, че
нейния син е имал имот в ***, но той е продаден от него. Посочи, че е знаела,
че синът ѝ иска да го продава, защото вилата била изгорена отдавна и в
един момент е била останала само земя. Твърди, че той е искал да продава, защото са ходили и на
село, и в този имот, и не можели да поддържат и двете неща. Спомня си, че имота
е бил обявен за продажба, но нещо с прехвърлянето не е било както трябва, а
после синът ѝ починал. Заяви, че знае, че парите от продажбата са били
получени, тъй като са им били нужни и ползвани. Познава ищеца. Той се имал с
нейния син и са си говорили за прехвърлянето, но след това продавачът починал и
прехвърлянето не е станало.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи: Предварителният договор е договор, с който
страните по него се уговарят да сключат друг договор - окончателен; при който
няма разместване на имущество, той е организационен, а не престационен договор.
Предварителният договор няма вещноправно действие и не поражда транслативен ефект. Последица
от сключването на предварителен договор е и възникването на потестативното право
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което в един по-късен момент може евентуално да бъде
упражнено чрез конститутивен иск, при неизпълнение на задълженията от някоя от страните
по него. За да се уважи предявеният иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на процесния предварителен договор, следва да съществуват в
кумулативна наличност следните предпоставки: 1. Да има валидно сключен и в
определената от закона форма предварителен договор; 2. Ищецът да е изпълнил
задълженията си по договора и да се явява изправна страна по същия; 3.Да е
настъпил падежът на задължението; 4. Ответникът да притежава правото на
собственост върху процесния недвижим имот, собствеността върху който следва да
се прехвърли с окончателния договор; 5. Да не са налице публични задължения на
ответника по повод на имота или те да са заплатени от ищеца към датата на
приключване на устните състезания. Тези предпоставки трябва да са налице към
датата на постановяване на решението по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, а не на сключване
на предварителния договор.
В конкретния случай съдът приема за безспорно
установено, че ищеца и наследодателя на ответниците са сключили валиден
предварителен договор, по силата на който са уговорили определени права и
задължения. Процесният предварителен договор от 18.01.2013г. е сключен в
изискуемата се писмена форма и съдържа уговорки относно съществените елементи –
предмет, цена и съгласие на страните. Не е спорно между страните, че цената по
предварителния договор е била платена, за което е представена и разписка,
издадена от продавача. Настъпил е и падежът на задължението по предварителния
договор – имотът е следвало до 20.12.2014 г. да бъде прехвърлен по нотариален
ред. По отношение на четвъртата предпоставка – ответникът да е собственик на
имотите – тя също е налице, като собствеността се доказа с приложените заповед
на Кмета на Община – П., въвод във
владение, актуална справка от Службата по вписвания, както и от удостоверението
за наследници, сочеща, че именно ответниците понастоящем са собственици на
имотите. Наличните по делото изявления
на Община – П. сочат, че за имота като
земеделска земя, не е имало непогасени данъчни задължения. По отношение на
обстоятелството, че в предварителния договор е уговорена продажба само на земя,
а в пълномощното, дадено на ищеца за разпореждане с имота вече е налице и
упоменаване на вилна сграда, съдът намира, че следва договорът да бъде обявен
за окончателен както за земята, така и за сградата. От показанията на
свидетелката П. се установява, че е имало момент, в който сградата е била
опожарена и не е съществувала реално. Впоследствие скицата на сграда от СГКК
сочи съществуването на такава сграда в процесния имот към 13.09.2018 г. Не са
налице твърдения за учредяване право на строеж в имота, поради което съдът
приема, че сградата представлява приращение към тази земя. Независимо от
липсата на нейното упоменаване в първоначалния предварителен договор тази
сграда следва собствеността на земята и следва да се включи в предмета на
обявяване на предварителния договор за окончателен. Още повече, че индиции за
това намерение се съдържат в нотариално завереното изявление на собственика на
18.09.2015г.
Въз основа на така изложените
съображения, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на
предявения иск на осн. чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, като се обяви за окончателен
сключения между страните по делото предварителен договор от 18.01.2013 г.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден
да заплати Данък при придобиване на имущества по възмезден начин по чл. 47 ал.2
от ЗМДТ, в размер на 2.85% върху уговорената цена, съгласно чл. 46 ал. 2 т. 1
от ЗМДТ – 128.25лв., в полза на Община П., както и нотариална такса в полза на
съдебната власт и по сметка на ПлРС, в размер на 106.80 лв., като върху имота
следва да се впише възбрана за горните разноски.
На основание чл.115, ал.3 от ЗС,
препис от решението не следва да се издава, докато ищеца не докаже, че са
заплатени разноските по прехвърлянето. Също така, на ищеца следва да бъде даден
шестмесечен срок за отбелязване на решението в Службата по вписвания гр. П., с оглед вписването на исковата молба.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ
ДОГОВОР, сключен на 18.01.2013 г., с който С.Г.С.с ЕГН **********, починал на
22.10.2015 г. и наследен от ответниците К.С.П. с ЕГН ********** *** и Г.С.П. с
ЕГН ********** ***, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ПРОДАДЕ на И.И.В. с ЕГН ********** ***, следните
недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.715.2010 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед №
РД-18-71 от 06.06.2008 г. на ИД на АГКК, с площ 600 кв.м. в ***, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид
нива, четвърта категория при неполивни условия, при съседи 56722.715.352,
56722.803.135, 56722.715.209, 56722.277.516, заедно с построената в него
СГРАДА, с идентификатор 56722.715.210.1 със застроена площ 20 кв.м., брой етажи
– 1, предназначение – вилна сграда – еднофамилна, по приложените скица на
поземлен имот № 15-656927 – 13.09.2018 г. на СГКК – гр.П. и скица на сграда №
15-656941 – 13.09.2018 г. на СГКК в гр.П.,
за сумата от 4 500 лв., като сумата е платена на
продавача на 18.09.2015 г.
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА П. сумата от лв., представляваща Данък при придобиване на
имущества по възмезден начин по чл. 47 ал.2 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС В ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт, нотариална такса в размер
на 106.80 лв.
СЪДЪТ НАРЕЖДА да се впише ВЪЗБРАНА за сумите
за местен данък и нотариална такса, след влизане в сила на решението.
На основание чл.115, ал.3 от ЗС, съдът
постановява ДА НЕ СЕ ИЗДАВА ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО, докато ищеца не докаже, че са
заплатени разноските по прехвърлянето на имота.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на Службата по вписвания гр.- П. за вписване на
възбраната по чл. 364 ал. 1 от ГПК.
НА осн. чл. 115 ал. 2 от ЗС дава ШЕСТМЕСЕЧЕН срок на
ищеца, след влизане в сила на решението, за отбелязването му в Службата по
вписвания гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: