№ 665
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200932 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Д. П. П. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-000010/
18.01.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което му
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП.
В жалбата са изложени съображения за това, че нарушението не е осъществено
от субективна страна, тъй като въз.П. не е бил уведомен по съответния ред от
Гаранционния фонд за това, че за автомобила му няма валиден и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На следващо място се сочи, че
дори и да е било допуснато нарушение на чл.140 от ЗДП, то наказващият орган е
следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като въззивникът не е имал
други такива нарушения.Въз основа на тези съображения се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание , въз. П. редовно призован, не се явява , представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв.П. излага и допълнителни съображения
за това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че не е безспорно доказана датата, която е посочена в
постановлението като дата на извършване на нарушението. Поради това и тя пледира
постановлението да бъде отменено .
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
1
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2021г. около 08,16ч. въз.П. управлявал собствения си л.а. „ БМВ “ с
рег. № В 16 10 ВМ, като се движел в гр. Варна по ул.“д-р Пискюлиев“ в посока
бул.“Вл.Варненчик“. На пътния участък се извършвала проверка с АИС „Трафик“,
монтиран на служебен полицейски автомобил „ Киа“, с което било заснето нарушение,
свързано с управление на автомобила без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. След извършена справка в информационна система „АИС КАТ-
Регистрация“, било установено, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена от 24.08.2021г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.Поради това и материалите били изпратени във ВРП, като било
образувано ДП № 380/2021г. по описа на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна. С
Постановление на ВРП от 06.01.2022г. наказателното производство било прекратено,
като в обстоятелствената част на прокурорския акт било прието, че липсват данни за
това въз. П., макар и собственик на автомобила, да е знаел, че същия е с прекратена
регистрация. По тези съображения наказателното производство било прекратено, а
материалите били изпратени в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна за привличане на
въз.П. към административна отговорност.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. П. на
15.09.2021г. в 08.16ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. П. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0819-000010/ 18.01.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. За да направи този
извод съдът съобрази, че сред материалите по преписката е приложена докладна
записка с рег. І 819р-27234 / 27.09.2021г. относно извършен преглед на нарушения,
2
установени с АИС „Трафик“ монтирана на служебен полицейски автомобил през
периода от 00 :00ч. на 05.08.2021г. до 23,59ч. на 21.09.2021г. В нея действително е
посочено, че съответния полицейски инспектор на 04.08.2021г. е извършил преглед в
АИС „Трафик“, модул „САИРН“, приоритет „Застраховка“ за посочения период.Това
обективно е било невъзможно, доколкото началото на проверявания период е
05.08.2021г., а края- 21.09.2021г. и не би могло на 04.08.2021г. да се прегледат записи
за бъдещ период от време.Доколкото обаче в приложената по преписката втора
докладна записка е видно, че датата на нейното изготвяне е 18.10.2021г., то следва да
се приеме, че нарушението, което е било заснето на 15.09.2021г., е било установено по
съответния ред в последствие, а самото наказателно постановление е било издадено в
срока, предвиден в чл.34 от ЗАНН.Поради това съдът намира, че в случая това
несъответствие не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.Постановлението е било
издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВРП за
прекратяване на наказателно производство, което е описано в обстоятелствената част
на постановлението. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е
направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в които да са били
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. П. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че
автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена
регистрация от 24.08.2021г. Безспорно е също така, че към 15.09.2021г. в 08,16ч.,
когато въз. П. е управлявал автомобила, за него не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че такава е била сключена на
29.09.2021г. От постановлението на ВРП се установява , че не са били събрани
доказателства за това, че въз. П. , макар и собственик на автомобила, е бил уведомен
за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване
на регистрацията. Следвало е да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая доказателства за тези
обстоятелства по преписката не са приложени, като е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което, видно от
приложената по делото справка е, че по електронен път в сектор „ПП“ при ОД-МВР-
Варна е било получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за
това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, е
бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
3
въз.Т. като собственик на автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила, който е управлявал , то не е изпълнен фактическият
състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и съответното уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. П.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз. Т. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва
обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е
санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна
застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в
чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно
ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото по делото не е направено искане за присъждане на разноски в полза
на въз.П., съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0819-000010/ 18.01.2022г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което Д. П. П. му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4