№ 882
гр. Д., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230100912 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Е. Д. Я. с ЕГН **********, с която срещу „Електроразпределение Север" АД,
със седалище и адрес на управление: *** –Г”, с ЕИК ***, е предявен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество заплащане на сумата от 6357,19лева, за което е
издадена фактура № *** от 01.04.2020г., за обект с абонатен № ***, с адрес на
потребление: ***.
В исковата молба ищецът въвежда като основание за недължимост
погасяване на вземането поради изтекла давност и поради факта, че ищецът
не е изразходил електроенергия на такава стойност.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Г-н Е. Я. е потребител на електрическа енергия за имот, находят се в
*** и абонат на „Електроразпределение Север" АД ;
На 11.04.2023 год. Електрозахранването на обекта е прекъснато.
От ответното дружество ищецът получил информация , че дължи сумата
от 6357,19лв. по фактура от 01.04.2020 год., като номера на фактурата е от
преди три години.
Давностният срок за вземането е изтекъл.
Ищецът счита, че в случая е приложим тригодишният давностен срок,
доколкото става дума за периодични вземания за електроенергия.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор.
Искът за установяване недължимост на исковата сума се оспорва като
недопустим с доводи, че между Електроразпределение Север АД и ищеца е
образувано и приключило на три инстанции гр.дело№ 1271/2020г. на ДРС. ГД
1271/2020г. е заведено от Е. Д. Я. с искане да се установи, че същият не
дължи сумата от 6357Д9 лв. (шест хиляди триста петдесет и седем лв. 19 ст.),
1
по фактура ***/01.4.2020г.
С решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д, № 812/2011 г., II г. о.(
ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, и имащо характер на задължителна
практика, ВКС приема, че качеството "присъдено нещо" на решението по
установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно
съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица
непререшаемост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение
спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите
страни както чрез иск, така и чрез възражение.
Относно предявеният иск за недължимост поради погасяване по
давност ответната страна излага правни доводи, че съгласно нормативната
основа в ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес за вземането, а в
случай, че решението е в полза на кредитора, същата се смята за прекъсната.
Сочи се и от съдебната практика по чл.290 ГПК - решение по ГД
720/2020г. на ВКС. Съгласно същото, предявяването на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност,
спира давността, а отхвърлянето му я прекъсва и започва да тече нов
петгодишен срок. В конкретния случай процесната фактура е била предмет на
ГД 1271/2020г.на ДРС, което реално приключва на 14.12,2022г. с
постановяване на определение №50946 по ГД №1714/2022г. на ВКС за
недопускане на касационно производство.
При изложените доводи, ответната страна претендира отхвърляне на
иска.
Д.кият районен съд, след преценка и анализ на събраните в хода на
производството доказателства, както и изявленията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че обектът с абонатен № ***, с адрес на
потребление: ***, е присъединен към електрическата мрежа и ищецът е
потребител по смисъла на параграф1 т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на
ДПЕЕЕМ .
Не се спори между страните и, че помежду им е проведено
гр.дело№ 1271/2020г. на ДРС, като е постановен влязъл в сила съдебен акт, по
силата на който е отхвърлен предявеният от Е. Д. Я. с ЕГН **********,
срещу „Електроразпределение Север" АД, със седалище и адрес на
управление: *** –Г”, с ЕИК ***, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
заплащане на сумата от 6357,19лева, представляваща корекция за потребена,
неотчетена и незаплатена електрическа енергия, за което е издадена фактура
№ *** от 01.04.2020г., за обект с абонатен № ***, с адрес на потребление:
***.
Не е спорно за страните и установено в мотивите на съдебния
акт, че от „ЕРП Север” АД, на 01.04.2020 г. е издадена фактура № *** за
плащане на електрическа енергия в размер на 33672 kWh на стойност 6357,19
лв. Стойността е получена като количествата електрическа енергия за
корекция от становището са умножени по съответните цени на технологични
разходи, мрежови услуги (пренос и достъп) за битови клиенти на крайния
снабдител, задължения към обществото. Начислен е ДДС 20%.
Корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ,
периодът на корекция е 1116 дни - от 22.02.2017 г. до 13.03.2020 г. Поради
промяна на цените на електроенергията, периодът на корекция е разделен на
пет подпериода, енергията е разпределена пропорционално.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК. Съдът дължи произнасяне само по предметния обхват на
делото, както и само относно наведените възражения за недължимост от
ищцовата страна.
Безспорно е че Е. Д. Я. с ЕГН ********** е титуляр на партида за обект
с абонатен № ***, с адрес на потребление: ***. Този имот е присъединен към
електрическата мрежа и ищецът е потребител по смисъла на параграф 1
т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ .
Между страните е проведено съдебно производство по гр.д№
1271/2020г., по което е постановен влязъл в законна сила на 14.12.22г.
съдебен акт, с която е отхвърлен установителния иск на Е. Я. за недължимост
на същото вземане, като установеното от ответната страна основание е
проведена корекционна процедура по чл.55 от ПИКЕЕ.
Съдът намира, че установителен иск на ищеца Я. е допустим относно
нововъведеното основание за недължимост- погасителна давност.
По отношение на другото основание- липса на реална консумация на
електроенергия на стойност 6357,19лв. съдът намира иска за недопустим.
СПН по гр.д№ 1271/2020г. е абсолютна процесуална пречка да се преразгледа
въпроса. Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на
пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да
установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и
съдържание. В случая е установено, че ответникът има вземане в размер на
исковата сума на основание корекционна процедура, т.е в случая не става
дума за реално ползвана електроенергия.
При горните доводи съдът дължи произнасяне по допустимия иск- за
недължимост на исковата сума поради погасяването и по давност и е
прекратил с протоколно определение № 1373/20.10.2023г. производството по
обективно съединения иск за недължимост на вземането поради липса на
консумация на електроенергия на исковата стойност.
Като преюдициален въпрос за срока на приложимата по отношение на
конкретното вземане давност, следва да се изясни въпроса относно правната
характеристика на вземането на енергоразпределителното дружество въз
основа на проведена корекционна процедура.
В чл. 55 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, одобрени от КЕВР е регламентирано служебно начисляване на
количества електроенергия:
(1) В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри.
(2) Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49”.
Настоящия състав намира, че вземането за заплащане на цена на
потребената електроенергия дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ не може да
се квалифицира като периодично. Същото е резултат от провеждане на
законово уредена процедура и задължението за доплащане на натрупаната в
невизуализираната тарифа електроенергия възниква едва след съставяне на
констативен протокол, експертиза от БИМ, издаване на справка и фактура за
3
неначислените количества електроенергия. Падежът за заплащане на това
задължение възниква по правилото на чл.37 ал.2 от ОУ на ответника в сила
към 2020г., от момента на получаване на уведомление за дължимостта на
сумата.
Срокът за заплащане на корекционни суми съгласно чл.28 от ОУ на
„Енерго Про продажби“ Одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР
е 10 (десет) дневен срок, след получаване на справката за извършената
корекция.
Тъй като нито се твърдят, нито се сочат доказателства за изпращане,
респ. получаване на такава справка, а самия ищец в исковата молба по гр.д№
1271/20г. сочи, че не е получил уведомление, следва да се приеме, че едва
след издаване на фактурата на 01.04.20г. и най-късно на датата на депозиране
на исковата молба 18.06.20г. потребителят е узнал за задължението си и до
28.06.20г. следва да го заплати.
От този момент до подаване на настоящата искова молба -12.04.2023г.
не са изтекли 5години. Освен това, следва да се посочи, че в периода на
разглеждане спора по гр.д№ 1271/20г. по описа на РС Д. погасителната
давност не тече тъй като е налице основание за спиране по чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва
погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. В случая искът на
потребителя е отхвърлен с влязъл в сила на 14.12.2022г. съдебен акт, на която
дата е постановено определение за недопускане на касационно обжалване на
потвърдителния акт на въззивната инстанция по гр.д 1271/20г. на РС Д..
С оглед изхода от спора, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК и доколкото
ответното дружество е представлявано от юрисконсулт, в тежест на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78
ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ
в размер на 100лв.
При гореизложените мотиви, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Д. Я. с ЕГН **********, срещу
„Електроразпределение Север" АД, със седалище и адрес на управление: ***
–Г”, с ЕИК ***, иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество заплащане на сумата
от 6357,19лева, представляваща корекция за потребена, неотчетена и
незаплатена електрическа енергия, за което е издадена фактура № *** от
01.04.2020г., за обект с абонатен № ***, с адрес на потребление: ***, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Е. Д. Я. с ЕГН **********, от гр. Д., ***, да заплати на
„Електроразпределение Север" АД, със седалище и адрес на управление:
г***”, с ЕИК ***, сторените разноски в размер на 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
4
5