Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на четвърти ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Е.
Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Пекова к.адм.д. № 28
по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.К.Д., подадена чрез адв.Г. против Решение №
1316/19.11.20г. по НАХД №3377/2020г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е изменено наказателно
постановление № 20-0439-000284/29.07.2020г. на началника на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП по
отношение на правното основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност, като за същото нарушение на основание на чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП е
наложил административно наказание глоба в размер на 20лв.
Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е необосновано,
постановено е при неправилно изяснена фактическа обстановка, в противоречие със
събраните по делото доказателства, при съществени процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на материалноправните норми. Твърди, че всеки един от
основните изводи на ВРС е неправилен. Твърди, че фактическата обстановка,
установена от съда, не кореспондира с констатациите нито с тази във фиша, нито
в АУАН или НП, където АНО не е описал по подобен начин твърдяното нарушение. В
НП е добавена и нова хипотеза на нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, но
никъде не става дума за активни ленти за движение, ширина на пътното платно,
товарни автомобили или зареждане на търговски обекти, каквито са посочени в
решението на ВРС. Твърди и че от показанията на разпитаните свидетели е видно,
че са направили само предположения, които не могат да се отнесат към процесния
казус, но дори и да бъде приета за достоверна тази информация, то тези факти не
са описани нито в АУАН, нито в обжалваното НП. Недопустимо е едва пред съда да
се изнасят подобни твърдения и да се ,допълва” съдържанието на АУАН и НП, които
следва да съдържат всички реквизити, посочени в закона. Спазването на това
изискване има за цел да осигури на привлеченото към отговорност лице
възможността да организира ефективна защита, както по правото, така и по
фактите и в двете фази на производството - пред наказващия орган и пред съда.
Волята на административнонаказващия орган трябва да е ясна и недвусмислена,
като е недопустимо районният съд да я прецизира, като изменя и допълва
установената в административнонаказателното производство фактическа обстановка.
В АУАН и наказателното постановление като обстоятелства на нарушението е
записано, че автомобилът паркира на платното за движение, като създава пречка
за движението, без да е пояснено защо е счетено, че е пречка, а липсва описание
на каквито и да било допълнителни обстоятелства, които да водят до такъв извод.
Липсата на конкретика относно съществени обстоятелства, които касаят
ангажирането на административнонаказателната отговорност на обвиненото лице, не
може да бъде поправено едва във фазата на съдебното обжалване на НП. За неправилни
счита изводите на ВРС, че в хода на административонаказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е посочил, че намира
за неоснователни доводите на въззивника за неясно описание на извършеното
нарушение, а след като е констатирал, че в НП е добавена и друга хипотеза на
деянието по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП е приел, че явно се касае за допусната
техническа грешка и посоченото посоченото противоречие между съдържанието на
АУАН и НП не е ограничило правото на зашита на въззивника. Касаторът твърди, че
няма как ако съда счита, че е била допусната техническа грешка при добавянето
от АНО на ново обвинение, изобщо да я коментира по-нататък в решението си. Вместо
това, ВРС е приел, че досежно визираното в НП твърдение, че с превозното
средство е закрит пътен знак или сигнал, не са ангажирани доказателства,
обосноваващи подобен извод. С излагането на мотиви по това обвинение, макар и
оскъдни, съда сам опровергава становището си, че явно се касае за допусната
техническа грешка. Добавянето в НП на напълно нова хипотеза на извършено
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП без съмнение ограничава правото му на защита,
тъй като именно НП, в качеството си на правораздавателен акт, подлежи на
обжалване пред съда за законосъобразност. В санкционните производства, каквото
е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат да породят правните си последици. В случая е налице съществен порок на НП
и същия ограничава правото му на защита, тъй като не става ясно за какво деяние
му е наложена санкция. Касаторът твърди и че неправилни са изводите на ВРС
относно липсата на неяснота в описанието на извършеното нарушение. В АУАН и НП
липсва описание в какво се изразява конкретната пречка, ако се приеме, че
вмененото му нарушение е че пречи на движението. В случая нито става ясно от материалите
по делото дали действително автомобила е създавал пречка за движението на
въпросния ден и час, нито в какво се е изразявала конкретната пречка. Не е ясно
и защо съда обосновава правните си изводи анализайки забраните, които въвежда
пътен знак В27, при положение, че и от показанията на актосъставителя е
установено, че там няма разположен пътен знак, който да забранява паркирането. Твърди,
че не всяко паркиране на платното за движението създава непременно пречка за
движението, а съгласно чл.94, ал.3, изр. 1-во от ЗДвП за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, точно,
както е бил паркиран автомобила. Твърди, че по делото изобщо не е установено,
при това безспорно, както е приел ВРС, че е паркирал управляваното от него МПС
на двупосочна улица в активната лента за движение, като по посочения начин била
възникнала предпоставка за затруднено, респ. невъзможно разминаване на моторни
превозни средства, че и в двете посоки, и то в зависимост от техните габарити.
Всички тези обстоятелства почиват единствено на личните субективни преценки на
свидетелите, изложени за първи път пред съда, за това какво се случвало
понякога на тази улица, но не и конкретно за случая, който не си спомнят.
Неправилно е съда да приема и да интерпретира по този начин свидетелските
показания и „безспорно” да приема за установени обстоятелства, които не
фигурират нито в АУАН, нито в НП, нито са установени по делото. Недопустимо е
факти, касаещи съставомерни признаци на вмененото нарушение, да се установяват
едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в
обстоятелствената част на НП. Твърди и че извършеното изменение на издаденото
НП по отношение на правното основание за ангажирането на
административнонаказателната му отговорност е незаконосъобразно, тъй като съдът
не е посочил защо счита, че автомобилът е бил паркиран неправилно. За да е
налице такава хипотеза, автомобилът следва да е паркиран в нарушение на Закона
за движение по пътищата, респ. в нарушение на норма на закона, сочеща къде
следва да бъде паркирано ППС на пътното платно или да е паркиран в нарушение на
знак или маркировка. По делото обаче е установено, че ППС е било паркирано на пътното
платно в съответствие с разпоредбата на чл.94, ал.3, изр. 1-во от ЗДвП, на
място не съществуват каквито и да било знаци, които да забраняват паркирането,
не е доказано друго нарушение на ЗДвП, като не е установено по делото
превозното средствода е създавало опасност или е било пречка за движението. Дори
и евентуално допустима, промяната на това основание е незаконосъобразна и е
неправилна, т.к. е постановена в противоречие с установената фактическа
обстановка. Счита, че въззивната инстанция в административнонаказателното
производство не притежава правомощия да изменя основанието на наложеното
наказание. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са императивни. Правилата в НПК са уредени с оглед спецификите на наказателния процес и те не могат да
дерогират императивно посочените реквизити на АУАН и НП в ЗАНН. Дори и да се
приеме тезата, че съдът може да променя санкционната норма и по този начин да
санира незаконосъобразно издадено НП, то безспорно фактическата обстановка в
процеса следва да е установена вярно, респ. непротиворечиво, а в настоящия
случай това не е така. В случая не само, че фактическата обстановка не е
установена безпротиворечиво, но и се вменяват различни нарушения, с различни
фактически състави, твърдят се различни хипотези на ситуации, които могат да
възникнат на конкретното място, без същите да са описани в нито един писмен
акт. С решението си ВРС е променил фактическата обстановка, излизайки извън
рамките на описаното в АУАН и НП, а наред с това е променил и правното
основание за ангажирането на отговорността, което е недопустимо. Правото му на
защита в този случай не само е накърнено съществено, то изобщо не съществува.
Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и процесното НП.
Ответникът по жалбата- ОД
на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.
А. ,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на Д.К.Д. против наказателно постановление №20-0439-000284/29.07.20г.
на началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.180 ал.1
т.1 пр.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 19.05.2020г. въззивникът паркирал л.а. БМВ 525 ТДС с
ДК№ *****на ул.“Атанас Христов“ до „Гранд Мол - Варна“, като около 12.00ч. свидетелите
Ж. и В. -полицейски служители при Трето
РУ при ОД на МВР-Варна констатирали, че процесния автомобил е паркиран в
активната лента за движение, като ширината на пътното платно не позволява
безпрепятствено разминаване на автомобили с всякакви габарити, включително
товарни такива, които често преминавали по посочената улица, с оглед зареждане
на търговските обекти, находящи се в „Гранд Мол Варна“, поради което св. Ж. съставил фиш за извършено нарушение на чл.98,
ал.1 т.1 от ЗДвП на собственика на автомобила - въззивникът Д.. След като въззивникът
подал възражение срещу фиша, в което твърдял, че паркираното МПС по никакъв
начин не е създавало пречки за останалите участници в движението, фишът е
анулиран и му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че в хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, НП е
издадено в срок и е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. ВРС е обсъдил
възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни. За неоснователни
са приети доводите му за неясно описание на извършеното нарушение, тъй като както
в АУАН, така и в НП е визиран изводът, че с осъщественото паркиране е създадена
пречка за движението. ВРС е приел и че действително в НП е добавена и друга
хипотеза на деянието по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно паркиране на място,
където превозното средство закрива другите участници в движението пътен знак
или сигнал, но доколкото обаче явно се касае за допусната техническа грешка при
изписване текста и на посочената хипотеза на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, а същевременно не следва да се ангажира отговорността на въззивника за
същата по изложените по същество на делото доводи в настоящия съдебен акт, то посоченото
противоречие между съдържанието на АУАН и НП не е ограничило правото на защита
на въззивника. ВРС е приел, че извън хипотезата на поставен знак В27,
ограничаването на широчината на платното също следва да се съобразява като
пречка за движението, която обаче подлежи на доказване с надлежните
доказателствени средства, като в случая безспорно е установено от показанията
на свидетелите, че въззивникът е паркирал управляваното от него МПС на
двупосочна улица, в активната лента за движение, като по посочения начин е
възникнала предпоставка за затруднено, респ. невъзможно разминаване на моторни
превозни средства в двете посоки в зависимост от техните габарити, както и че ноторно
известен факт е, че посоченият пътен участък се отличава с натоварен трафик, и
че паркиралият автомобил би затруднил преминаването на товарни автомобили,
доставящи стока до търговския център. ВРС е приел, че в случая се касае именно
за паркиране, нарушаващо забраната по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, но неправилно е
приложена санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника, тъй като разпоредбата
на чл. 180 ал.1 от ЗДвП включва в хипотезата си конкретен общественоопасен
резултат, а именно - възникване на непосредствена опасност за движението,
каквато в настоящия случай не е установена. Въззивният съд е приел, че в случая
приложима е санкционната разпоредба на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП и са налице предпоставките
за изменение на издаденото НП по отношение на правното основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност. Прието е в обжалваното решение и
че нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира следното:
Решението
на ВРС е неправилно.
Въззивният
съд е приел в мотивите си, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и че вмененото с него нарушение е безспорно установено. Приел
е за неоснователни
доводите на Д. за неясно описание на извършеното нарушение,
а относно добавената в НП и друга хипотеза на деянието по чл.98, ал.1 т.1 от ЗДвП- че се касае за допусната техническа грешка при изписване текста и на
посочената хипотеза на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, а същевременно
не следва да се ангажира отговорността на въззивника за същата по изложените по
същество на делото доводи.
В съставения АУАН
е прието, че Д. на 19.05.20г. е паркирал в гр.Варна, ул.“Атанас Христов“, до
Гранд МОЛ, собствения си л.а. на платното за движение, като създава пречка за
движението- нарушение по чл.98, ал.1 т.1 ЗДвП. В НП АНО е приел, че на
посочената дата и място касаторът е паркирал собствения си лек автомобил на
платното за движение, като създава пречка за движението, с което е
извършил-паркира на място, където превозното средство закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал, с което виновно е нарушил чл.98,
ал.1 т.1 ЗДвП. Факти относно описаното деяние, че паркирал на място, където
превозното средство закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал не се съдържат в АУАН, нито в обстоятелствената част на НП.
Безспорно е налице несъответствие между описанието на нарушението в обстоятелствената част и
нарушението, за което е наложено наказание на лицето с НП. Това несъответствие нарушава
правото му на защита, тъй като АНО е въвел нови основания за ангажиране на
отговорността му, каквито не са констатирани с АУАН. Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на
наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за какво нарушение е
наказано. Обстоятелството, че и двете изпълнителни деяния, посочени в НП- паркира
на място, където превозното средство е пречка за движението и паркира на място,
където превозното средство закрива от другите участници в движението пътен знак
или сигнал, осъществяват състав на нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, не
променя горния извод.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага
на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
В случая в НП са описани две изпълнителни деяния,
които осъществяват различни хипотези на нарушение по чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП.
Въведени са нови факти и ново изпълнително деяние в НП, каквито не се съдържат
в АУАН. Налице е нарушение на процесуалните правила, което е съществено
такова и основание за отмяна на издаденото НП, а като го е потвърдил ВРС е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, като се
отмени и НП.
Неоснователно ВРС е приел, че в случая се касае
за техническа грешка. ЗАНН не предвижда ред за отстравяне на технически или
явни фактически грешки. Не са налице и твърдения за допусната такава.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия
процес, не
само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради
факта, че това е изискване относно формата на тези актове.
Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно
нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и
обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова
и то по отношение на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. Не
само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася
до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на
конкретни факти относно вмененото нарушение,
води
до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с
което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи
какво точно нарушение е извършил, при какви
обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите
към твърдяната за нарушена правна норма. Описаните в НП факти не
дават възможност да бъде извършена такава преценка. Приетите за установени от ВРС обсоятелства не се съдържат
в описанието на нарушението нито в АУАН, нито в НП. Не е в правомощието на съда
да допълва, изменя фактическата обстановка, установена от АНО, съответно
съставомерни признаци на нарушение, които не се съдържат в НП. Не е в
правомощията на съда и да извършва преценка за кое от две посочени в НП деяния
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. При
извършени няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко от тях, съгласно чл.18 ЗАНН.
Приложената от АНО санкционна разпоредба, както
правилно е приел и ВРС, въвежда в хипотезата си конкретен общественоопасен
резултат, а именно - възникване на непосредствена опасност за движението, какъвто
в случая не се установява, а и не се твърди.
Приложена
е от съда санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП, съгласно която се налага
глоба на водач, който е паркирал неправилно, но не е посочено защо е прието, че
наказаното лице е било паркирало неправилно, а и както бе посочено в НП се
съдържа описание на две изпълнителни деяния, осъществяващи един и същ състав на
нарушение- чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП.
В
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се
отмени и издаденото НП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №
1316/19.11.20г. по НАХД №3377/2020г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е изменено наказателно
постановление № 20-0439-000284/29.07.2020г. на началника на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП на Д.К. Д. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП по отношение на правното
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност, като за
същото нарушение на основание на чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП е наложил административно
наказание глоба в размер на 20лв. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0439-000284/29.07.2020г. на началника на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП на Д.К. Д. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.