РЕШЕНИЕ
№ 3201
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110106894 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. "...." № ...., ет. ..., ап. ..., в качеството на управител на Етажна собственост на сграда,
находяща се в гр. В., ул. "..." № ...., искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 11, ал.1, т.5,
т.7 и т.10 от ЗУЕС, с които се иска ответникът И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
"..." № ...., ет. .., ап. ..., да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 270,71 лева, представляваща сбор от месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновление" за времето от м. януари 2017 г. до м. май 2018 г. включително,
- сумата от 209,96 лева, представляваща разход за изграждане на метална рампа и
капандура в подпокривното пространство на етажната собственост,
ведно със законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на исковата
молба – 31.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
ЕС е вписана като такава в регистъра на сградите в режим на ЕС при район „Одесос",
гр. Варна, под per. № 189/06.11.2009 г. Ответникът И. И. притежава недвижими имоти в ЕС,
а именно – АПАРТАМЕНТ № ** на ** ет., МАГАЗИН, СКЛАД и ГАРАЖ. Като собственик
на описаните обекти, той притежава 18,93% ид. ч. от общите части на сградата, определени
по правилата на ЗУЕС, и затова с този процент следва да участва в разходите за
поддръжката и ремонта им, като сумите са били определени от ОС на ЕС.
1
На 19.06.2020 г. било проведено ОС на ЕС, на което е потвърден протокол от
04.04.2014 г., с който било взето решение ежемесечно да се събира сумата от 130 лева за
фонд “Ремонт и обновяване“ (ФРО) на входа. Ответникът, съответно на притежаваните от
него 18,93% ид. ч. от общите части на сградата, следвало да заплаща сумата от по 24,61 лв.
на месец. Заявява, че ответникът не изпълнява това си задължение, като към настоящия
момент същият дължи на ЕС 11 броя месечни вноски към фонд ФРО за периода от м. юли
2021 г. до м. май 2022 г. включително, в общ размер на 270,71 лв.
Излага още, че през м. юни 2021 г. възникнала необходимостта от изграждане на
метална рампа и капандура в подпокривното пространство на ЕС с цел осигуряване покрив
на сградата. Бил сключен договор с фирма- изпълнител, като стойността на изграденото
съоръжение била 1109,16 лв. Ответникът следвало да заплати 209,96 лв. от горната сума,
съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата, за което бил
уведомен.
Сочи, че въпреки многократните покани, ответникът не е заплатил дължимите суми.
Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника
И. И.. В него се посочва, че исковата претенция е допустима и основателна. Представя
доказателства за платено задължение. Оспорва, че за последното е бил уведомяван. Счита, че
не е дал повод с поведението си за завеждане на настоящия иск и настоява за прилагане на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът С. А. А., в качеството на управител на Етажна
собственост на сграда, находяща се в гр. В., ул. "..." № ...., редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Д. Д. – ВАК. Заявява, че въпреки че ответникът е заплатил
претендираната сума, същият е дал повод за завеждане на настоящото производство и
следва да бъде осъден за сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът И. Н. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор, а и видно от доказателствата по делото, ответникът е признал
дължимостта на претендираните суми и е извършил плащане в хода на процеса. При това
положение и като взе предвид, че страните не спорят относно датата и размера на
плащането, съдът намира, че приложение намира нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и
предявените искове за заплащане на сумите от 270,71 лева и 209,96 лева подлежат на
отхвърляне. Тъй като обаче плащането на задълженията е станало след предявяване на
исковете, ответникът дължи заплащане и на претендитаната с исковата молба законна лихва
върху горните суми за периода от 31.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до
21.07.2022 г. (датата на изплащане на дължимите главници), която на основание чл. 162
ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор на уебсайта на НАП, съдът
определя в общ размер на 6,94 лева.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските.
Ищецът претендира такива в размер на 400 лева, включващи 100 лева платена държавна
такса и 300 лева платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за
правна защита и съдействие.
2
В настоящия случай исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след
депозиране на исковата молба. Ответникът настоява за прилагане на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. Текстът на посочената разпоредба предвижда, че разноските се възлагат на
ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска. Предпоставките са кумулативни.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е бил уведомен за дължимите суми.
Видно от Протокол за проведено общо събрание (ОС) на собствениците от 19.06.2020
г., с който е взето решение ежемесечно да се събира сумата от 130 лева за фонд “Ремонт и
обновяване“ (ФРО) на входа, същият е подписан саморъчно от ответника под № 9 в графа
на явилите се собственици, а в т. 3 е определена и дължимата месечна вноска.
Няма данни ответникът да е уведомил писмено управителя или председателя на
управителния съвет, че не ползва самостоятелния си обект, както и да е посочил електронна
поща и адрес, на които да му бъдат изпращани съобщенията и поканите за свикване на
общото събрание, и телефонен номер. Предвид това, съдът намира, че ответникът е
уведомен за дължимата сума за изграждане на метална рампа и капандура в подпокривното
пространство чрез поставеното на видно и общодостъпно място съобщение. Видно от
материалите по делото, решението за изграждане на рампата и капандурата е взето на
посоченото по-горе общо събрание от 19.06.2020 г., а поставянето на съобщенията за
получената оферта, за приемането на същата от собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, за сключения договор, за изпълнението му и за дължимите от отделните
собственици суми се установява от представените протоколи по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС от
дати 28.06.2021 г., 30.06.2021 г., 01.07.2021 г., 30,07.2021 г. и 02.08.2021 г.
Предвид горното, съдът намира, че кумулативно предвидените предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице.
По изложените съображения сторените разноски следва да бъдат възложени на
ответната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "...." № ....,
ет. ..., ап. ..., в качеството му на управител на Етажна собственост на сграда, находяща се в
гр. В., ул. "..." № ...., срещу И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "..." № ...., ет. .., ап.
..., искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 11, ал.1, т.5, т.7 и т.10 от ЗУЕС, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 270,71 лева, представляваща сбор от месечни
вноски за фонд „Ремонт и обновление" за времето от м. януари 2017 г. до м. май 2018 г.
включително, както и сумата от 209,96 лева, представляваща разход за изграждане на
метална рампа и капандура в подпокривното пространство на етажната собственост, на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "..." № ...., ет. .., ап. ..., да
заплати на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "...." № ...., ет. ..., ап. ..., в
качеството му на управител на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. В., ул. "..."
№ ...., сумата от 6,94 лева (Шест лева и 94 ст.), представляваща сбор от законната лихва
върху сумите от 270,71 лева и 209,96 лева, считано от датата на завеждане на иска -
3
31.05.2022 г., до датата на изплащането на горните суми, извършено в хода на процеса -
21.07.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "..." № ...., ет. .., ап. ..., да
заплати на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "...." № ...., ет. ..., ап. ..., в
качеството му на управител на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. В., ул. "..."
№ ...., сумата от 400,00 лева (Четиристотин лева), представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4