Р Е Ш Е Н И Е
№ 912/8.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 366 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по
исковата молба на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000 лева, за периода от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г. С протоколно
определение от 05.07.2022 г. съдът е допуснал увеличение на размера на исковата
претенция от 5000 лева на 10 000 лева, ведно с мораторна лихва от
02.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 2000 лева.
В исковата молба се твърди, че в
посочения период лишеният от свобода е бил настанен в едно помещение с лишения
от свобода Я., който му е налагал психически тормоз ежедневно в рамките на
часове и по-скоро бил е настанен в съседна килия, откъдето с ритници в стената
и крещене в пълен глас е изричал закани по адрес на ищеца. Твърди се, че
налаганият тормоз е денонощен, освен психически, така и физически, изразяващ се
в хвърляне на боклуци в килията на И.. Твърди се, че администрацията на затвора
е настанила двамата лишени от свобода в съседни килии, но тормозът е продължил,
като за него не са се предприели никакви адекватни мерки.
С горното са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н. Тези вреди са
оценени на сумата от 10 000 лева. Моли се да бъде призован и след като докаже
верността на изложеното, да бъде осъден ответникът да му изплати посочената
сума.
В съдебно заседание, ищецът – К.Д.И. – явява се лично и с адв. Д., назначен за
служебен защитник. Моли се да се уважи изцяло предявеният иск. Твърди, че от
събраните писмени и гласни доказателства по делото, на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик е било известно, че взаимоотношенията между ищеца и Я. са
усложнени, противоречиви и антагонистични. Същите провеждат колективни
мероприятия съвместно, в случая престой на открито, а същото така са били настанени
в съседни помещения. Ищецът счита, че с непредприемане на действия от страна на
затворническата администрация да му осигури условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в една нормална среда, са му причинени неимуществени вреди,
които са в пряка и непосредствена връзка с твърдените бездействия, респ. действия
и ангажират отговорността на държавата.
Ответникът по иска – ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София – редовно
уведомени, се представляват от юрк. Р., който счита исковата молба за неоснователна
и недоказана. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Счита се, че не
е налице увреждаща административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна
връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени
вреди. По делото е приложен и писмен отговор от пълномощника на ответника,
в който е изложено становище в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по
делото доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът през исковия период
от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик. Съгласно представена по делото справка
от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 5493 от 21.06.2020 г., в посочения период
осъденото лице К.Д.И. е пребивавал на територията на Затвора гр. Пазарджик,
като е поставен в условията на „специален режим“ и е бил настанен в 112 спално
помещение в Зоната с повишена сигурност и охрана. В същата справка е посочено,
че в периода от 06.07.2018 г. до 27.10.2020 г. лишеният от свобода Д. К. Я. е
пребивавал на територията на Затвора гр. Пазарджик. Същият от 23.08.2019 г. до
привеждането му на 27.10.2020 г. в Затвора гр. София за доизтърпяване на
наложената му присъда, е бил в условията на
„специален режим“ и настанен в Зоната с повишена сигурност и охрана, бил
е настанен в 114 спално помещение.
От представената медицинска справка, издадена от К. – медицинска сестра в МЦ
при Затвора гр. Враца, се установява, че за л. св. И. са налице документирани данни
за настаняване в Психиатрично отделение на СБАЛЛС Ловеч с диагноза: личностно разстройство
– неуточнено, като в диференциално диагностично отношение се разглежда
Параноидна шизофрения. От 19.12.2019 г. се установява, че ищецът И. е освидетелстван с 50 % трайно намалена работоспособност,
със срок на инвалидизацията до 01.12.2022 г. и диагноза – личностно разстройство
от емоционално – неустойчив кръг, персистиращи невротични и тревожно –
хиподепресивни оплаквания. Лишеният от свобода е освидетелстван от психиатър с
диагноза „Биполярно личностно разстройство“. По време на престоя в Затвора – Пазарджик
е консултиран два пъти с лекар – психиатър, като му е назначена терапия.
Ежедневно получава ½ таблетка от
предписания медикамент.
От представените по делото заповеди за наложени дисциплинарни наказания се установява,
че на л. св. Д. Я. са били наложени множество дисциплинарни наказания. Видно от
Заповед № Л-1077 от 03.08.2020 г. същият е нарушил установения ред, като по
време на престой на открито е осъществил психологически тормоз, изразяващ се в
обиди и псувни към И., който е провеждал престой на открито на друго каре.
Наложило се е намесата на постовия надзирател за прекратяване на конфликта и
прибирането на И. в отделението.
По делото са представени писмени доказателства относно наличието на влязло в
сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 1259/2019 г. на Административен
съд – Пазарджик, ответникът ГДИН е бил осъден да заплати на ищеца К.Д.И. обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Затвора – Пазарджик – непреместване в друга килия и непреместване на л. св. Я.
в друга килия и допускане да се достигне до вербални и физически заплахи по отношение
на ищеца И. в размер на 200,00 лв. за периода 02.09.2019 г. до 30.10.2019 г.
По делото са представени писмени доказателства относно наличието на влязло в
сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 1351/2020 г. на Административен
съд – Пазарджик, ответникът ГДИН е бил осъден да заплати на ищеца К.Д.И. обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Затвора Пазарджик – непреместване в друга килия на л. св. Я., респективно
преместването му в друга килия, заедно с л. св. Я. за периода 01.11.2019 г. до
28.01.2020 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Н.Н.А. се установява безспорно, че между л. св. И. и
л. св. Я. са възникнали междуличностни неразбирателства, прераснали в конфликт на
базата на тяхната личностна непоносимост. Установява се, че основна причина за тези
конфликти са станали непрекъснатите опити на л. св. Я. да притеснява л. св. И.,
във връзка с желанието му да получи от него цигари и пари за кафе, с които той не
разполагал. Твърди се, че Я. поначало имал конфликтни отношения както с други л.
св., така и със служителите в затвора. От показанията на свид. Азис се установява,
че в действителност л. св. Я. е агресивен спрямо ищеца – тропал нощно време по
стената, палил нещо в килията, нещо чупил, хвърлял боклуци и вода. В карето
отправял закани, че ако не му бил дал цигари, вечерта нямало да спи. Свидетелят
твърди, че ищецът се държи възпитано с л. св. Я. и го приканва и той да се
държи така, но Я. продължава да е агресивен.
От свидетелските показания на разпитания свидетел Д. У. – надзирател в
Затвора Пазарджик, се установява, че килии 112 и 114 са една до друга, дели ги
една тухлена стена. Може и да има възможност между тези прозорци да се подава
нещо. На санитарните помещения прозорците са близо.
По делото са разпитани и Ц. И. и Т. С., надзиратели в Затвора гр.
Пазарджик. Твърдят, че не си спомнят дали Я. и И. са били в килии една до
друга. През нощта се правели периодични обходи и надзирателите се ослушвали за
стържене и тропане, защото все пак е ЗПС и периодично се правели такива обходи,
за да няма опити за бягство.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е процесуално допустим, като разгледан по същество е частично
основателен.
Съдът намира, че предявената искова претенция като период не се припокрива
с тази по адм. дело № 1331/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик. Посоченото дело е образувано по искова молба, с която се претендира
обезщетение за неимуществени вреди за периода 03.02.2020 г. до 03.05.2020 г.,
които се твърди, че са породени от наложени наказания със Заповед №
Л-130/31.01.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три) месеца“,
като вследствие на процесната заповед е бил е поставен в неравностойно положение
с другите затворници, като е гладувал, живял е в мизерия, нищета и лишения; бил
е лишен от свиждане, пари, храна и цигари от родителите му.
Настоящата искова претенция се основава на това, че в посочения период
лишеният от свобода е бил настанен в едно помещение с лишения от свобода Я., който
му е налагал денонощен психически тормоз ежедневно. Ищецът претендира обезщетение
за понесени неимуществени вреди за периода 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., причинени
от бездействието, респективно действията на длъжностни лица от администрацията на
Затвора в гр. Пазарджик, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на
нормални условия за съществуване при създадени конфликтни отношения с друг лишен
от свобода, респективно отказът на администрацията да бъде настанен ищецът в друга
килия, като се поддържа, че в резултат на това ищецът е претърпял психически и физически
дискомфорт и стрес.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда
на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи
като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение
на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище гр. София,
съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието
и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване
от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът в гр. Пазарджик, са нейни териториални
служби (чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата
на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от Закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата
на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Тоест отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето
на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
или „задържането под стража“ – в случая изразяващи се в настаняването на ищеца в
съседна килия на лице, с което са в отношения на изострен междуличностен конфликт,
пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция,
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като
отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието
на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане
на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните
ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно
от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение,
дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията,
достига прага по чл. 3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС,
според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
В процесния казус ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. за периода 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., като твърди,
че въпреки неговите молби и оплаквания бил настанен и пребивавал в съседна килия
с л. св. Я., който се държал агресивно с него, заканвал му се и упражнявал психически
тормоз, както и че тропал по стената, която разделя килиите, заливал го с вода
и боклуци. С влезли в сила съдебни решения, а именно АД № 1259/2019 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик и АД № 1351/2020 г. по описа на Административен
съд – Пазарджик, съдът е присъдил на И. обезщетения за претърпени от него неимуществени
вреди от бездействието на администрацията. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че са били налице незаконосъобразни бездействия, респективно
– действие от страна на администрацията на Затвора – Пазарджик, тъй като не са били
предприети своевременно мерки за защита на живота и здравето на ищеца, а единствено
за наказание на л. св. Я..
След анализ на събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства,
съдът достига до извода, че това незаконосъобразно бездействие, не е преустановено
и е продължило и през исковия период, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността
по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни
да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Конкретно установените по делото факти са, че през времетраенето на исковия
период – предмет на разглеждане в настоящото производство – 02.04.2020 г. до
28.08.2020 г. ищецът е бил настанен и е пребивавал в съседна килия с лишения от
свобода Я., съответно килия № 112 и килия № 114. От приетите по делото доказателства
се установява, че л. св. Я. е бил агресивен спрямо ищеца И., вербално го е нападал,
упражнявал е психически тормоз, както и че е тропал по стената, която разделя килиите,
заливал го с вода и боклуци, което се потвърди и от показанията на разпитания свидетел
А.. В подкрепа на горните изводи, са данните, удостоверени в представени от ответника
писмени доказателства – заповеди, видно от които през този период л. св. Я. е наказван
от Началника на Затвора – Пазарджик – налагани са му наказания – изолиране в наказателна
килия и извънредно дежурство по поддържане на чистотата, все във връзка с проявено
неподчинение, агресивно поведение, както към служители на затвора, така и към ищеца
И.. При това положение следва да се приеме, че са били налице незаконосъобразни
бездействия, респективно – действие от страна на администрацията на Затвора – Пазарджик,
тъй като не са били предприети своевременно мерки за защита на живота и здравето на ищеца.
Налице е и другият елемент от противоправния фактически състав, а именно причинно-следствена
връзка между действието, респективно бездействието на администрацията на Затвора
гр. Пазарджик – непреместването на л. св. Я., респективно преместването му в съседната
килия с л. св. Я., което е породило чувството на несигурност, страх и малоценност
у ищеца.
Горните обстоятелства съдът преценява комплексно, като взема предвид това, че
от една страна настоящият случай не се отличава от обичайните такива, характерни
за разглежданата затворническа среда. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС следва да представлява третиране, способно да породи
у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди
и поддържа. Независимо от липсата на по-конкретни доказателства относно изживените
отрицателни емоции, липсата на адекватна реакция от страна на затворническата администрация
за предотвратяване на възникналия конфликт, дава основания на съда да приеме, че
тези изострени междуличностни отношения са от такова естество, че да предизвикат
твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него. Валидна разбира се в случая е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС.
Както се посочи по-горе, в настоящото производство не е проведено специално
нарочно доказване на емоционалните преживявания, които поведението на затворническата
администрация са произвели у ищеца, но поставянето на ищеца в описаните по-горе
неблагоприятни условия в Затвора гр. Пазарджик за посочения период съставлява отношение,
пораждащо чувство на страх, незащитеност и малоценност – по смисъла на чл. 3, ал.
1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за ищеца са настъпили неимуществени
вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. От друга страна, следва да бъде взето предвид
и сравнително краткия период от време около 5 месеца, като настоящият състав
счита, че искът за неимуществени вреди е частично доказан и поради това частично
основателен от гледна точка на неговия размер.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на търпене на вредите
– около пет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва
да бъде уважен в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за целия
период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва
да се отхвърли.
По отношение на претендираната мораторна лихва, съдът намира, че същата следва
да бъде изчислена съобразно уважената част от иска в размер на 60.75 (шестдесет
лева и седемдесет и пет стотинки), за периода
02.04.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2022 г.
По делото не е направено своевременно искане за заплащане на разноски, а и
такива реално не са направени, поради което съдът не дължиш произнасяне в
частта за разноските.
С оглед на изложеното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на К.Д.И.
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 300 (триста) лева, за периода от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в останалата част за сумата над
300 (триста) лева до предявения размер от 10 000 (десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на К.Д.И.
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, мораторна лихва в размер на 60.75
(шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки), за
периода 02.04.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на мораторна
лихва сумата над 60.75 (шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева до претендирания
й размер от 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: