№ 311
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Женя Димитрова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000193 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260337/12.09.2023 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС, VI-13 състав е
отхвърлен предявения от „Уест Солюшън“ ЕООД срещу „Продеа Аноними Етерия
Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, при участието на А. М. – синдик на „С.
Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), иск с правно основание чл. 694 ал. 3
т. 1 ТЗ - да бъде признато за установено, че за „Продеа Аноними Етерия Епендисеон
СЕ Акинити Периусия“ не съществува вземане в размер на 1 807 815.04 лева,
включено в списъка на одобрените вземания в производството по несъстоятелност на
„С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност) съгласно определение №
1659/15.04.2020 г. по т.д. № 949/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-2 състав.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „Уест Солюшън“ ЕООД
срещу „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, при участието
на А. М. - синдик на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ - да бъде
признато за установено, че за приетото вземане на „Продеа Аноними Етерия
Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ не съществува привилегия за приетото
вземане в общ размер от 3 568 062.04 лева по договор за залог на акции от
30.09.2015 г., вписан в ЦРОЗ под № 2015101201007 съгласно удостоверение №
1063684/18.01.2017 г.
В същото време с решението е признато за установено, на основание чл. 694 ал.
2 т. 1 ТЗ, по отношение на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), при
участието на синдик А. М., по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността
на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), че за „Продеа Аноними
1
Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ съществува вземане за сумата 1 760
247 лева – неприета в производството по несъстоятелност на „С. Пропъртис
България“ ЕООД част от непогасена част от вземане в общ размер от 6 600 000 евро,
произтичащо от задължение за връщане на авансово платена цена за придобиване на
акции на „Плаза Уест“ АД и „Плаза Уест 2“ ЕАД, поради разваляне на Рамков договор
от 30.09.2015 г., като искът е отхвърлен за сумата 3 113 471.98 лева – разлика до
пълния предявен размер от 6 681 534.02 лева
Отхвърлен е предявеният от „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити
Периусия“ срещу „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност) и при участието
на А. М. – синдик на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), иск с
правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ - да бъде признато за установено, че за „Продеа
Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, съществува вземане в размер на
3 340767,01 лева – непогасена част от неустойка по член III Раздел 3.1. буква (b) от
Рамков договор от 30.09.2015 г.
Ищецът по отрицателния установителен иск и трето лице помагач на ответника
по положителния установителен иск в първоинстанционното производство - „Уест
Солюшън“ ЕООД, е депозирал въззивна жалба срещу посоченото решение, като го е
обжалвал в следните части:
В частта, с която е отхвърлен предявения от „Уест Солюшън“ ЕООД
срещу „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, при
участието на А. М. - синдик на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в
несъстоятелност), при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 694
ал. 3 т. 1 ТЗ - да бъде признато за установено, че за приетото вземане на „Продеа
Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ не съществува
привилегия за приетото вземане в общ размер от 3 568 062.04 лева по договор
за залог на акции от 30.09.2015 г., вписан в ЦРОЗ под № 2015101201007 съгласно
удостоверение № 1063684/18.01.2017 г. и
В частта, с която е признато за установено, на основание чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ,
по отношение на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), при
участието на синдик А. М., по отношение кредиторите на масата на
несъстоятелността на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), че
за „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, съществува
вземане за сумата 1 760 247 лева – неприета в производството по
несъстоятелност на „С. Пропъртис България“ ЕООД част от непогасена част от
вземане в общ размер от 6 600 000 евро, произтичащо от задължение за връщане
на авансово платена цена за придобиване на акции на „Плаза Уест“ АД и „Плаза
Уест 2“ ЕАД, поради разваляне на Рамков договор от 30.09.2015 г.
По отношение на първия иск се поддържа, че решението е недопустимо, тъй
като съдът се произнесъл въпреки направеното от „Уест Солюшън“ ЕООД оттегляне
на този иск преди първото по делото съдебно заседание, със становище от 09.12.2022 г.
и в нарушение с диспозитивното начало.
По отношение на втория иск се поддържа, че решението е неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Същото било
постановено при нарушение на основни начала на съдопроизводството – служебно
начало, състезателно начало, равенство на страните и др. Също така имало съществено
забавяне в произнасянията на съда.
Направено е оплакване, че писмени доказателства, събрани по едно от
съединените в настоящото производство дела, се разглеждали по другото дело. Когато
обсъждал съответното доказателство, съдът не сочел по кое дело е представено то.
Съдът изобщо не разгледал възраженията на „Уест Солюшън“ ЕООД, че представени
2
от „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ (наричани по-долу в
решението „Продеа“) доказателства не са заверени по надлежния ред и не ги
изключил от доказателствата по делото. СГС не изключил от доказателствата
представено от Продеа извлечение от 30.09.2014 г. за банков превод на 6 600 000 евро,
тъй като това бил лист хартия, който изобщо не представлявал документ. Също така
съдът неправилно придал доказателствена тежест на Инструкцията за плащане от
30.09.2014 г за сумата 6 600 000 евро.
Не било разгледано и възражението, че посочената сума е наредена за плащане
на Маринополус АЕ Генику Ембориу, различно от посочените в Инструкцията лица –
Маринополус СА и Маринополус Холдинг. Съдът не разгледал и възражението, че ако
тази сума действително била платена на 30.09.2014 г., то тя нямало отново да
присъства в т. 1 от Споразумението от 26.02.2015 г. за изменение № 4 към Рамков
договор от 30.09.2014 г. Налагал се точно обратният извод, че Продеа не са извършили
никакво плащане.
Неправилно било прието в мотивите, че предмет на производството е само иск
на Продеа по чл. 694, ал. 2 ТЗ. Неправилно било прието още, че в производството по
несъстоятелност предявеното от Продеа вземане е в размер на 6 600 000 евро.
Всъщност то било в размер на 6 681 534.02 лева – главница по Рамков договор от
30.09.2015 г. и 3 340 767.01 лева – неустойка по същия Рамков договор.
Съдът също неправилно приел, че „Уест Солюшън“ ЕООД е конституирано в
производството по т.д. № 852/2020 г. на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ. Всъщност то било
конституирано като трето лице помагач при условията на чл. 218 ГПК.
Поддържат се направените пред първата инстанция възражения за липса на
представителна власт у Ж. Л. да подписва процесните договори от името на „С.
Пропъртис България“ ЕООД –в несъстоятелност, (наричано по-надолу в решението
„С.“) и твърдението, че Рамковият договор от 30.09.2014 г. не е произвел действие по
отношение на С.. Вследствие на това и договорът за неговото прекратяване от
30.09.2015 г. нямал обвързващо действие спрямо С.. Изложени са доводи защо
неустойката в размер на 1 300 000 евро по чл. I, т. 1.4 от Договора от 30.09.2015 г. за
прекратяване на Рамковия договор от 30.09.2014 г. противоречи на добрите нрави.
Съдът неправилно приел и че Продеа са установили надлежно прекратяване на
Рамковия договор от 30.09.2015 г. спрямо С. – липсвала надлежно изготвена и
надлежно връчена нотариална покА..
Въз основа на така изложеното е поискано да бъде обезсилено решението по
евентуалния иск относно липсата на привилегия за вземането на Продеа и да бъде
отменено решението в частта, с която е признато за съществуващо вземане на Продеа
в размер на 1 760 247 лева. Поискано е съответно да бъде отменено решението в
частта, с която жалбоподателят е осъден за разноски.
Отговори на въззивната жалба на „Уест Солюшън ЕООД са депозирали
дружеството „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ и
синдикът на „С. Пропъртис България“ ЕООД (н) – А. М.. Първото дружество е
изложило доводи за неоснователност на жалбата, а синдикът А. М. поддържа, че
същата е основателна.
С молба от 19.09.2024 г. „Уест Солюшън ЕООД е навело доводи за
недопустимост на първоинстанционното решение в частта му по положителния
установителен иск на Продеа, тъй като по този иск „Уест Солюшън ЕООД било
необходим другар, но не било конституирано като такъв. Това свое качество
дружеството извежда от обстоятелството, че именно по негово възражение част от
приетото от синдика на С. вземане на Продеа било изключено от списъка на приетите
3
вземания от съда по несъстоятелността и сочи решения на ВКС в подкрепа на тезата
си.
Продеа са депозирали становище, в което излагат доводи за частична
недопустимост и за неоснователност на твърденията за недопустимост на решението.
Кредиторът „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ също
е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлен иска на това дружество за установяване съществуването на
неговото вземане в размер над 1 760 247 лева до пълния предявен с иска размер от
4 873 718.98 лева, както и в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за
установяване на вземане на Продеа против С. в размер на 3 340 767.01 лева –
непогасена част от неустойка по член III Раздел 3.1. буква (b) от Рамков договор от
30.09.2015 г. Сочи се, че решението в обжалваните части е неправилно поради
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. СГС не
обсъдил всички изложени от жалбоподателя доводи и възражения. Неправилно съдът
не съобразил обстоятелството, че претендирА.та неустойка е във връзка с предходните
отношения между страните и обстоятелството, че срокът за изпълнение на предходни
задължения на С. неколкократно е удължаван. Съдът неправилно приел, че неустойката
противоречи на добрите нрави. Смесени били два института – този за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване и института на неустойката между търговци.
Съдът нарушил и правилата на логиката при обсъждане на доказателствата и
извеждането на изводи във връзка с тях. Изложени са подробни доводи за
неправилност в съжденията на първоинстанционния съд, довели до квалифициране на
процесната неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това
впоследствие довело и до неправилно разпределение на платената в изпълнителното
дело сума и неправилен извод какво е погасено с това плащане. Поддържа се, че след
правилно разпределение на тази сума вземанията на Продеа оставали в размер на
6 681 534.02 лева – непогасена част от авансово плащане за акциите на Плаза Уест по
Рамковия договор от 2015 г., като част от него в размер на 1 807 815.04 лева било
прието в производството по несъстоятелност, а за остатъка от 4 973 718.98 лева бил
заведен от Продеа положителен установителен иск. ОстА.ло непогасено и вземане в
размер на 3 340 767.01 лева – непогасена част от неустойката, уговорена в чл. 3.1. (б)
от Рамковия договор от 30.09.2015 г.
С оглед на изложеното е поискано първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваните части и вместо това да бъде установено съществуване на
вземания на Продеа в размер на 3 113 471.98 лева – разликата от 1 760 247 лева до
пълния исков размер от 4 873 718.98 лева, последната представляваща непогасена част
от вземане в общ размер на 6 600 000 евро, произтичащо от задължение за връщане на
авансово платена цена за акциите на „Плаза Уест“ ЕООД, съгласно Рамков договор от
2015 г., поради развалянето му, както и в размер на 3 340 767.01 лева – неплатена част
от неустойка в общ размер на 3 300 000 евро по чл. 3.1. (б) от Рамковия договор от
2015 г., стА.ла дължима поради развалянето му.
Отговор на въззивната жалба на Продеа е депозирало „Уест Солюшън“ ЕООД, в
който излага доводи за нейната неоснователност.
„Уест Солюшън“ ЕООД е депозирало и частна жалба против определение от
06.12.2023 г., в частта му, в която е оставено без уважение искане за изменение на
решението в частта за разноските чрез изключване от присъдената на Продеа сума в
размер на 20 166.18 лева на сумата 434 лева – разноски за преводи. Тези преводи не
били направени във връзка с производството, по което се присъждат разноски.
Документите, които се представяли в настоящото производство, били преведени и
представени още през 2019 г. на синдика и съда по несъстоятелността. Направено е
4
искане за отмяна на определението в посочената част.
„Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ е депозирало
отговор на частната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.
С определение от 19.11.2024 г. по настоящото дело същото е върнато на СГС за
отстраняване на евентуална очевидна фактическа грешка в диспозитива на
първоинстанционното решение.
С определение от 27.11.2024 г. СГС е оставил без уважение молба на „Продеа
Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в решението, като вместо написаното в диспозитива „до пълния
предявен размер от 6 81534.02 лева“ да се чете „до пълния предявен размер от
4 873 718.98 лева“.
Срещу това определение е депозирА. частна жалба от „Уест Солюшън“ ЕООД с
твърдения за неговата неправилност. „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ
Акинити Периусия“ е депозирало отговор на частната жалба с доводи за нейната
неоснователност.
При така депозираните жалби и съответните отговори по тях настоящият
съдебен състав намира следното:
По въззивните жалби
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по
остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна стрА.:
Продеа са твърдели в исковата си молба, по която е образувано т.д. № 852/2020
г. по описа на СГС, че в производството по несъстоятелност на „С. Пропъртис
България“ ЕООД (в несъстоятелност), предявил вземане за сумата 6 681 534.02 лева –
непогасена част от вземане с общ размер от 6 600 000 евро. Предявеното вземане било
прието частично до размер на 1 807 815.04 лева, поради което ищецът е искал да бъде
признато за установено, че съществува негово вземане и за неприетата разлика 4
873 718.98 лева. Продеа са твърдели, че търсената сума е част от вземане срещу С. в
общ размер от 12 300 000 евро, произтичащо от отношения между страните по
прекратен Рамков договор от 30.09.2014 г., преуредени с последващ Рамков договор от
30.09.2015 г. Съгласно Рамковия договор от 30.09.2015 г., с част от това общо вземане
равняваща се на 5 700 000 евро, било прихвА.то задължение на Продеа към ответника
С., произтичащо от заплатена от ответника на „Крис Кеш енд Кери“ вместо Продеа
сума по сключен предварителен договор между това лице и Продеа за продажба на
недвижими имоти, находящи се в Кипър. С остА.лата част от 6 600 000 евро било
прихвА.то произтичащото от Рамковия договор от 30.05.2015 г. задължение на Продеа
да заплати авансова вноска по договор за кол опция, подписан на 30.09.2015 г., с обща
стойност от 33 000 000 евро, за придобиване на 100 % от акциите на дружествата
„Плаза Уест“ ЕООД и Плаза Уест 2“ ЕООД, собственост на ответника и трето за спора
лице, което също се било задължило се да прехвърли своите акции.
5
Продеа са твърдели още, че С. поел с Рамковия договор от 30.09.2015 г. и
задължение да организира довършването на търговски център в гр. София, ул.
„Ицхак Грациани“, включително въвеждането му в експлоатация до 28.03.2016 г. и да
извърши всички необходими действия по заличаване на съществуваща ипотека в полза
на „Банка Пиреос България“ АД върху апортирани имоти в „Плаза Уест“ ЕООД и
„Плаза Уест 2“ ЕООД. Твърдели са също, че била договорена възможност Продеа
едностранно да прекрати договора при неизпълнение на посоченото задължение с
писмено уведомление до ответника и остА.лите страни по рамковия договор. Поради
не спазване на посочения срок, Продеа се възползвали от уговорената възможност,
като уведомили ответника С. и остА.лите страни по договора, че прекратяват
едностранно договора. С. били уведомени за това с нотариална покА. от 11.10.2017 г.,
връчена му при условията на чл. 47 ГПК. При тези обстоятелства Рамковият договор
от 30.09.2015 г. бил прекратен едностранно на основание чл. 3.1. (b) вр. чл. 6.6 буква
„е“ от него. С. обаче не изпълнили задължението си да върнат полученото по
разваления договор в договорения срок, който според Продеа бил до 20.11.2017 г. В
същото време обаче Продеа били възмездени частично при проведено изпълнително
производство въз основа на реализиран особен залог при продажба на ипотекирани
имоти, включени в заложеното имущество, като непогасена след това остА.ла сумата
6 681 534.02 лева В производството по несъстоятелност на С. било предявено това
остатъчно вземане, но било прието само до размер на 1 807 815.04 лева, поради което
ищецът е искал да бъде установено, че съществува и вземане за разликата до пълния
предявен размер или за сумата от 4 873 718.98 лева
Продеа са твърдели също, че с член III, Раздел 3.1. буква (b) от Рамковия
договор от 30.09.2015 г. страните договорили неустойка в размер на 3 300 000 евро,
дължима при едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на
задължението на С. да организира довършването на търговски център в гр. София, ул.
„Ицхак Грациани“ и да вдигне вписА. ипотека. Продеа предявили в производството по
несъстоятелност на С. и непогасената в изпълнителното производство част от това
вземане в размер на 3 340 767.01 лв, но същото не било прието в никаква негова част.
В тази връзка е направено искане да бъде признато за установено, че съществува
вземане на Продеа към С. за неустойка в размер на 3 340 767.01 лева
В исковата молба са изложени и твърдения, че за обезпечаване на вземанията на
Продеа на 30.09.2015 г. бил сключен договор за залог върху 1 150 574 броя обикновени
акции на приносител от капитала на „Плаза Уест“ ЕООД и 1 780 604 обикновени акции
на приносител, представляващи 99,99 % от капитала на „Плаза Уест2“ ЕООД и особен
залог върху вземанията на ответника, произтичащи от заложените акции посочените
две дружества, като при подписване на договора акциите били предадени на Продеа.
Предвид това е поискано да бъде определен ред на удовлетворяване на вземанията по
чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ като привилегировани такива.
Дружеството „Уест Солюшън“ ЕООД, конституирано като трето лице помагач
на стрА.та на ответника с определение от 17.06.2020 г., е оспорило предявената от
Продеа претенция. Застъпена е теза, че с получената в изпълнителното производство
обща сума от 9 340 415.96 лева следвало да бъде погасено изцяло предявеното в
производството вземане за главница. Същевременно са оспорвали да е възникнало
указаното в рамковия договор от 30.09.2015 г. вземане в размер на 12 300 000 евро при
твърдение, че такава сума не била давА. от Продеа, съответно, че касае друго
правоотношение между страните, както и са наведени доводи за противоречие на
рамковия договор с добрите нрави. Твърдели са, че ищцовото дружество е едноличен
собственик на капитала на дружество, което било закупило имотите, а при подписване
на Рамковия договор от 30.09.2015 г. длъжникът бил представляван от лице,
представляващо и ищцовото дружество, който бил и член на съвета на директорите на
6
„Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ ЕАД към тази дата. На негово място за член на
съвета на директорите на двете дружества – собственици на недвижимите имоти, бил
вписан представляващия Маринополус Холдинг и К.Кеш енд Кери Лтд при сключване
на Рамковия договор от 30.09.2015 г. Твърдели са още, че задълженията по сключен от
длъжника договор за кредит не са били обслужвани до 30.09.2015 г., обосноваващо
извод за предстоящо пристъпване към изпълнение върху имота. От друга стрА.
рамковият договор предвиждал единствено задължения за несъстоятелния длъжник и
само права за Продеа, а договорените обезпечения създавали привилегия за Продеа за
поето задължение от 12 300 000 евро след началната датата на несъстоятелността. Уест
Солюшън са оспорвали и Продеа да е финансирал изграждането на търговския център,
което смята за пречка да обоснове и съществуване на вземането от 12 300 000 евро,
Твърдели са и, че поетите от С. задължения са били неизпълними
предвид спрените плащания от несъстоятелното дружество от 29.04.2014 г., довело и
до спиране на строителството още преди сключване на договора от 30.09.2015 г.
Същевременно Продеа придобили всички акции от „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест2“
АД, но без да дължат договорената цена, а чрез дъщерното си дружество придобили и
недвижимите имоти. Застъпена е теза, че обезпечаване на невъзможно за изпълнение
задължение създава необосновА. привилегия за Продеа, явяващ се свързано с
длъжника лице, който придобива активи в ущърб на остА.лите кредитори на С..
Оспорвали са и да е налице прекратяване на рамковия договор при договорените
правила – с уведомление до всички страни по него. Евентуално е застъпван и довод, че
главницата е по-обременително задължение, поради което и получената сума в
рамките на изпълнителното производство следвало да бъде отнесена в погасяване на
главницата. Смятат за нищожна поради противоречие на добрите нрави и клаузата за
неустойка. Позовават се както на твърдението за несъществуващо главно задължение,
така и на засягане на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване с
довод, че касае неизпълнимо задължение. При тези съображения са оспорвали да
съществува и приетото от съда по несъстоятелност вземане в размер на 1 807 815.04
лева, представляващо част от главницата по рамков договор от 30.09.2015 г.
Синдикът на С. – А. М. е изложила становище за недоказаност на вземането на
Продеа в размер на 12 300 000 евро. Застъпила е теза, че освен гарантираното с
обезпечението придобиване на акциите, клаузата на член II, Раздел 2.1., буква
„b“, подбуква “i“, предвижда необяснимо задължение за С., което намира за
обосноваващо извод за създадени с договора задължения без основание и във вреда на
всички остА.ли кредитори.
В допълнителната си искова молба Продеа са конкретизирали, че Рамков
договор от 30.09.2014 г. е сключен с цел Продеа да придобие акциите в двете
дружества „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ ЕАД, в които несъстоятелният длъжник
апортирал недвижимите имоти за изграждане на търговски център при планирано
управление на изградените в центъра обекти след въвеждането му в експлоатация.
Било договорено участие на представител на Продеа в Съвета на директорите. С
договора бил посочен срок за приключване на сделката – 31.12.2014 г., до която дата
Продеа да придобие всички акции в проектните дружества, свободни от тежести.
Продеа заплатили сумата от 6 600 000 евро по указание на С. на Маринополус
Холдинг на 30.09.2014 г. и било договорено сумата 4 400 000 евро - разлика до пълния
размер на цената на едното проектно дружество, да бъде заплатена чрез избран от
страните доверителен агент. На 27.02.2015 г. бил подписан договор за пут опция по
отношение на акциите в „Плаза Уест“ ЕАД и договор за доверително управление с
„Обединена българска банка“ АД (ОББ). На същата дата всичките 1 150 574 поименни
акции от капитала на „Плаза Уест“ ЕАД били прехвърлени на Продеа. На 02.03.2015 г.
сумата от 4 400 000 евро била заплатена по указА.та сметка в ОББ, а впоследствие
7
сумата била прехвърлена по сметка на С.. На 26.02.2015 г. било договорено изменение
отсрочване на задължението за завършване на строежа от 30.04.2015 г. на 30.09.2015 г.,
както и че при неизпълнение на това задължение, Продеа ще има право едностранно
да прекрати първоначалния рамков договор, а С. – да върне платената цена за акциите
в „Плаза Уест“ ЕАД от 11 000 000 евро и да заплати сумата 1 300 000 евро неустойка.
На 30.09.2015 г. страните констатирали неизпълнение на задължението за завършване
на строежа и С. се задължило да върне сумата от 11 000 000 евро, ведно с неустойка от
1 300 000 евро, а с рамковия договор от 30.09.2015 г. страните
преуредили отношенията си. На същата дата Продеа прехвърлило акциите на С..
Предвид систематичното и трайно неизпълнение на задълженията на С. във връзка с
Рамков договор от 30.09.2014 г., било договорено обезпечение – залог на акциите в
двете дружества, залози на търговското предприятие на „Плаза Уест“ ЕАД и на
„Плаза Уест 2“ ЕАД. На 13.04.2016 г. Продеа били уведомени за пристъпване към
принудително изпълнение върху част от имотите, като оспорва такава възможност да е
била известна към датата на сключване на договора. Понеже задължението за за
завършване на строежа и въвеждане на търговския център в експлоатация не било
изпълнено до крайния срок – 28.03.2016 г,. и не били предприети необходимите
действия възможно най-скоро за заличаване на вписА.та ипотека
върху апортираните имоти, Продеа упражнили договорена възможност да прекрати
едностранно договора от 30.09.2015 г. Застъпена е теза, че вземанията за главница в
размер на 6 600 000 евро и неустойка в размер на 3 300 000 евро са самостоятелни и
равностойни, обуславящо и пропорционалното им частично погасяване с
разпределената на Продеа сума в изпълнителното производство в размер на
9 340 412.96 лева Оспорвали са да е налице твърдяната свързаност между дружествата,
а и смята, че дори да се приеме за налична, не е в състояние да повлияе върху
изследвА.та в производството действителност на Рамковия договор от 30.09.2015 г.
поддържали са, че размерът на неустойката е оправдан, предвид размера на вложената
в начинанието сума и трайното неизпълнение на задълженията от стрА. на С..
Застъпено е мнение, че достигналото уведомление за прекратяване на договора до С. е
достатъчно, за да ангажира имуществената му отговорност, аргументирайки се с
правилата за солидарна отговорност, които смята за приложими и по отношение на
остА.лите страни по договора от 30.09.2015 г.
Във връзка с допълнителната искова молба от името на Уест Солюшън е
оспорвано рамковият договор от 30.09.2015 г. да е подписан от законния представител
на С., съответно да е бил съставен на посочената в него дата. Оспорвали са да е
налице твърдяната от Продеа инструкция за плащане при твърдение, че изявлението е
подписано от Ж. Л., а не от законния представител на С.. Оспорвано е още заеми да са
били предоставени, съответно сумата по инструкцията да е преведена реално, а
евентуално се сочи, че е изпратена на лице, различно от посоченото в инструкцията.
Оспорвано е и твърдението, че е преведена сумата 4 400 000 евро, съответно че това е
стА.ло на отразената дата и че същата е получена по сметка на С..
Синдикът А. М. се е присъединила към становището на Уест Солюшън, като е
конкретизирала, че договорът от 30.09.2015 г. има непозволена от закона цел – да
увреди остА.лите кредитори на несъстоятелността. Поддържала е, че е недоказано
вземането в размер на 12 300 000 евро.
Продеа са оспорвали възможността трето за договора лице да се позовава на
липсваща представителна власт при сключването му. Същевременно са сочили, че
както договора за прекратяване на първоначалния рамков договор, така и Рамковия
договор от 30.09.2015 г. са подписани от упълномощени представители на страните по
договорите, както и че сделката от 30.09.2015 г. е била одобрена от компетентните
органи на всички страни. Досежно сумата от 4 400 000 евро са твърдели, че е платена
8
по банкова сметка с две плащания – 4 400 евро и 4 395 600 евро. След изпълнение на
договорените условия доверителният агент превел сумата по собствената сметка на С..
Твърдели са, че инструкцията за плащане е подписА. от Ю. М., поради което дори и да
се приеме документът за подписан от Ж. Л., той бил упълномощен за това по силата
на пълномощното, издадено за първоначалния рамков договор.
С определение от 17.10.2022 г. към т.д. № 852/2020 г. е присъединено
производството по т.д. № 786/2020 г. по описа на СГС, като същото е образувано по
предявен от „Уест Солюшън“ ЕООД отрицателен установителен иск за установяване,
че не съществува вземане на Продеа срещу С. в размер на 1 807 815.04 лева,
представляващи разликата до изключената част в размер на 4 873 718.04 лева от
предявените от Продеа в производството по несъстоятелност на С. вземания в общ
размер на 6 681 534.02 лева за главница по Рамков договор от 30.09.2015 г. Евентуално,
при отхвърляне на този иск е искано да бъде установена липса на привилегия на
посоченото вземане по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В исковата молба е посочено, че по т.д. №
949/2017 г. на СГС, VI състав било открито производство по несъстоятелност на „С.
Пропъртис България“ ЕООД с решение от 10.04.2019 г. В срока по чл. 685 ТЗ „Трохала
Енерджи“ ООД предявило вземане и същото било включено в списъка на приетите
вземания, като срещу списъка не постъпило възражение в тази му част. С договор за
цесия от 13.09.2019 г. „Трохала Енерджи“ ООД прехвърлило приетото си вземане на
„Уест Солюшън“ ЕООД, като съдът по несъстоятелност бил уведомен писмено за това
на 19.09.2019 г. В същото време в списъка по чл. 685 ТЗ било включено и вземане на
Продеа в общ размер на 10 022 301.03 лева, от които 6 681 534.02 лева – главница по
рамков договор от 30.09.2015 г. и 3 340 767.01 лева – договорна неустойка по същия
рамков договор, с посочен ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съгласно
удостоверение на ЦРОЗ. „Трохала Енерджи“ ООД възразило срещу това вземане на
Продеа. С определение на съда по несъстоятелност по чл. 692 ТЗ от 15.04.2020 г. било
оставено без уважение възражението в частта срещу главницата в размер на
1 807 815.04 лева от общо предявени 6 681 534.02 лева по посочения Рамков договор.
Всъщност съдът по несъстоятелност разгледал не предявеното вземане, а друго
вземане в размер на 5 700 000 евро. Изложени са доводи, че Продеа няма вземане в
размер на 6 681 534.02 лева за главница по Рамков договор от 30.09.2015 г. Продеа
сочели, че това вземане е част от вземане с общ размер 12 300 000 евро, което има за
основание Договор от 30.09.2015 г. за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014 г.
Липсвало обаче доказателство за надлежно възникване на договорно задължение в
размер на 12 300 000 евро, тъй като посочените договори и другите цитирани в тях
документи не били представени. Освен това клаузите на член II, Раздел 2.1 и 2.2 от
Рамковия договор от 30.09.2015 г. били нищожни, тъй като нмали действително
основание, заобикалят закона и имат за цел създаване на привидни задължения и
обезпечения в полза на Продеа. Нищожни били и клаузите на член III, Раздел 3.1. от
Рамковия договор от 30.09.2015 г., с които се създавали неизпълними като предмет,
обем и срокове задължения за С., особено като нямало реално плащане от Продеа.
Договорът бил петстранен – между С., дружеството майка на С. – Янус Риъл Естейт
С.А. и Маринополус Холдинг, което дружество имало 100% косвен контрол върху С.,
Продеа и Крис Кеш енд Кери Лтд. Свързанит елица знаели, че С. не може да изпълни,
особено в срок до 26.03.2016 г. Рамковият договор не пораждал действие по
отношение на С. поради сключването му в негова вреда. Дори да имало облигационно
правоотношение то Рамковият договор не е прекратен от 30.09.2015 г. по предвидения
в член III, Раздел 3.1., буква (б) ред, поради което липсвало изискуемо задължение на
С.. Освен това платената от С. сума в размер на 5 700 000 евро от името на Продеа
следвало да бъде върната, поради което съдът следвало да вземе предвид прихващане
с нея и процесното вземане, като след прихващането вземането на С. оставало в
9
размер на 4 466 696.98 лева. Тъй като липсвали реални задължения, нищожни били и
Договор за кол опция и Договор за залог на акции, поради което нямало и
обезпечения, съответно привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С уточнителна молба от 22.06.2020 г. „Уест Солюшън“ ООД е уточнило, че иска
установяване, че не съществува вземане на Продеа срещу С. в размер на 1 807 815.04
лева, представляващи разликата между изключената част в размер на 4 873 718.04 лева
до предявените от Продеа вземания в общ размер на 6 681 534.02 лева за главница по
Рамков договор от 30.09.2015 г. При отхвърляне на този иск е искано да бъде
установена липса на привилегия на посоченото вземане по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Синдикът на С. – А. М., е депозирала становище, че искът следва да бъде
разгледан така, както първоначално е предявен, тъй като в определението си по чл. 692
ТЗ съдът по несъстоятелността се е произнесъл относно вземане, каквото не е
предявявано – такова в размер на 5 700 000 евро, което било погасено, вместо по това
в размер на 6 600 000 евро, част от което било предявеното вземане на Продеа. По
същество се е присъединила към доводите, изложени от ищеца „Уест Солюшън“ ООД.
Дружеството Продеа е депозирало отговор на исковата молба на „Уест
Солюшън“ ООД, в който е изложило подробни фактически твърдения относно
отношенията на страните преди сключването на Рамковия договор от 30.09.2015 г.,
включително сключването на Рамков договор от 30.09.2014 г., Договор за кол опция и
Договор за залог на акции. Посочил е, че в Рамковия договор от 30.09.2015 г. страните
договорили, че ако С. не изпълни задълженията си съгласно изречение първо и второ
на член III, Раздел 3.1., буква (б), а именно да организира довършването на търговския
център, вкл. въвеждането му в експлоатация до 28.03.2016 г., както и да предприеме
всички действия по заличаване на ипотека в полза на Банка Пиреос върху имоти на С.,
апортирани в дружествата Плаза Уест и Плаза Уест 2 ЕАД, които образуват търговския
център, то Продеа ще има право едностранно да прекрати договора. При такова
прекратяване С. следвало в 10-дневен срок (работни дни) от получаване на
уведомление за прекратяване да върне на Продеа получено авансово плащане в размер
на 6 600 000 евро, както и да плати на Продеа неустойка в размер на 3 300 000 евро. С.
не изпълнило посочените задължения, поради което с нотариална покА. от 11.10.2017
г., връчена по реда на чл. 47 ГПК на 06.11.2017 г. договорът бил прекратен, а за С.
възникнали задължения в общ размер на 9 900 000 евро. Междувременно в
изпълнително производство, инициирано от Банка Пиреос във връзка с ипотеката на
Продеа били разпределени 9 340 415.96 лева, с които вземанията на Продеа били
пропорционално намалени. Така намалени, те били включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите на С.. В производството по чл. 692 ТЗ съдът по
несъстоятелността частично уважил възражения против вземанията, като изключил от
списъка вземане в размер на 4 873 718.98 лева, съставляващо разликата над сумата
1 807 815.04 лева до 6 681 534.02 лева, представляващо част от авансово плащане по
рамковия договор от 30.09.2015 г. и вземане в размер на 3 340 767.01 лева,
представляващо част от неустойката, уговорена с Рамковия договор. Изложени са
подробни доводи за неоснователност на иска.
В писмено становище на „Уест Солюшън“ ООД, депозирано на 09.12.2022 г.
(преди провеждане на първо открито съдебно заседание), дружеството е оттеглило
иска с предмет оспорената привилегия, предявен като евентуален при условие, че не
бъде уважен главният иск.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, като въз основа на тях и след съответни справки за
вписванията в търговския регистър по делото се установява следното:
По делото не е спорно и се установява от вписванията в търговския регистър по
10
партидата на дружеството „С. Пропъртис България“ ЕООД (н) и от представени по
делото писмени доказателства, че с решение от 12.06.2018 г. по т.д. № 6431/2017 г. на
САС е открито производство по несъстоятелност за „С. Пропъртис България“ ЕООД.
Видно от обявените в търговския регистър списъци на приети и неприети вземания
„Трохала Енерджи“ ООД е кредитор с прието вземане, включено в списъка на
приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.08.2019 г., предявено на
14.06.2019 г. Продеа е кредитор с включено в същия списък на приетите вземания
вземане, предявено на 13.07.2019 г., представляващо главница по рамков договор от
30.09.2015 г. в размер на 6 681 534,02 лева и договорна неустойка по същия договор в
размер на 3 340 767,01 лева. Посочено е че вземанията са обезпечени с особен залог,
вписан в ЦРОЗ и подлежат на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Представена е молбата, с която Продеа е предявило вземанията си. Същите са в
общ размер на 10 022 301.03 лева, представляващо обезпечено вземане, състоящо се от
следните отделни вземания: главница в размер на 6 681 534.02 лева, дължима съгласно
член III, Раздел 3.1, буква (б) от Рамковия договор от 30.09.2015 г. и неустойка в
размер на 3 340 767.01 лева по същия договор. Вземанията са обезпечени със залог на
акции. В молбата е пояснено, че предявеното вземане произтича от Рамков договор,
сключен на 30.09.2015 г. между Продеа, С., Янус Риъл Естейт С.А., Маринополус
Холдинг Сарл и Крис Кеш енд Кери Лтд, който урежда отношенията между страните
във връзка с финансирането и построяването и придобиването на собственост върху
мултифункционален търговски и развлекателен център в гр. София, който към
момента на сключване на Рамковия договор е бил собственост на „Плаза Уест“ ЕАД и
„Плаза Уест 2“ ЕАД. Търсената сума за главница била част от вземане срещу С. в общ
размер от 12 300 000 евро, чиято дължимост С. потвърдил с Рамковия договор от
30.09.2015 г. С част от това общо вземане – 5 700 000 евро било прихвА.то задължение
към ответника, произтичащо от заплатена от ответника сума на Крис Кеш енд Кери по
сключен предварителен договор между това лице и Продеа за продажба на недвижими
имоти, находящи се в Кипър. С остА.лата част от 6 600 000 евро било прихвА.то
произтичащото от Рамковия договор от 30.05.2015 г. задължение на Продеа да заплати
авансова вноска по договор за кол опция, подписан на 30.09.2015 г. на обща стойност
от 33 000 000 евро за придобиване на 100 % от акциите на дружествата „Плаза Уест“
ЕАД и Плаза Уест 2“ ЕАД, собственост на ответника и трето за спора лице, също
задължило се да прехвърли своите акции. В същото време С. поели задължение да за
своя сметка да организира довършване на строежа на търговски център и
получаването на всички разрешителни, лицензии и одобрения, необходими за
въвеждането му в експлоатация и започване на дейност като търговски център в срок
не по-късно от 28.03.2016 г. Продеа са твърдели, че С. не изпълнили така поетото
задължение да организира довършването на търговски център, включително
въвеждането му в експлоатация до 28.03.2016 г. и да извърши всички необходими
действия по заличаване на съществуваща ипотека в полза на „Банка Пиреос България“
АД върху апортирани имоти в „Плаза Уест“ ЕООД и „Плаза Уест 2“ ЕООД. Твърдели
са също, че била договорена възможност при тези обстоятелства Продеа едностранно
да прекрати договора с писмено уведомление до ответника и остА.лите страни по
рамковия договор – Янус Риъл Естейт С.А., Маринополус Холдинг Сарл и Крис Кеш
енд Кери Лтд. Върху част от имотите била извършена публична продан. Продеа
уведомили ответника С. и остА.лите страни по договора, че прекратяват едностранно
договора като С. били уведомени с нотариална покА. от 11.10.2017 г., връчена му при
условията на чл. 47 ГПК. При тези обстоятелства рамковият договор бил прекратен
едностранно на основание чл. 3.1. (b) вр. чл. 6.6, буква „е“. С. не изпълнили
задължението си да върне полученото в договорения срок, който според Продеа бил
до 20.11.2017 г. В същото време обаче Продеа били възмездени частично при
11
проведено изпълнително производство въз основа на реализиран особен залог при
продажба на ипотекираните имоти, като непогасена остА.ла сумата 6 681 534.02 лева
Продеа са твърдели също, че с член III, Раздел 3.1. буква (b) от рамковия
договор страните договорили неустойка, дължима при едностранно прекратяване на
договора в размер на 3 300 000 евро, произтичащо от изречение първо от
член III Раздел 3.1. буква (b) – прекратяване поради неизпълнение на задължението да
организира довършването на търговски център, в гр. София, ул. „Ицхак Грациани“ и
да вдигне вписА. ипотека.
По делото е представено възражение на кредитора „Трохала Енерджи“ ООД,
което е разгледано от съда по несъстоятелността и въз основа на него, с определение
от 15.04.2020 г., обявено в търговския регистър на 15.05.2020 г., от списъка на приетите
вземания са изключени част от предявените от Продеа вземания в частта им, както
следва: сумата в размер от 4 873 718,98 лева (разликата над сумата от 1 807 815.04
лева до сумата от 6 681 534.02 лева - представляваща главница по Рамков договор от
30.09.2015 г.) и сумата от 3 340 767,01 лева - представляваща неустойка уговорена с
Рамков договор от 30.09.2015 г.
Видно от представеното Уведомление за прехвърляне на вземане, с договор за
цесия от 13.09.2019 г. „Трохала Енерджи“ ООД е прехвърлило вземанията си, приети в
производството по несъстоятелност на С., на „Уест Солюшън“ ООД, като това
обстоятелство не е спорно между страните.
По делото е представен Рамков договор от 30.09.2015 г., сключен между
Продеа, С., Янус Риъл Естейт С.А., Маринополус Холдинг Сарл и Крис Кеш енд Кери
Лтд. В Член II, Раздел 2.1, б. (а) е уговорено, че С. има задължението да заплати на
Пангея (сега Продеа) сумата от 12 300 000 евро по силата на Договор от 30.09.2015 г.
за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014 г., сключен между страните. По
силата на Член II, Раздел 2.1, б. (б) плащането се извършва, като 5 700 000 евро се
заплащат в деня на подписване на договора от С. на Крис Кеш енд Кери Лтд от името
на Пангея, като авансово плащане за придобиване от стрА. на Пангея на недвижими
имоти в Кипър, които са собственост на Крис Кеш енд Кери Лтд. Задължението на С.
по остатъка от плащането в размер на 6 600 000 евро ще бъде прихвА.то от дължимото
от Пангея авансово плащане, което по-долу е определено като такова по Договор за
кол опция, по силата на която Пангея може да закупи 100% от акциите на Плаза Уест и
Плаза Уест 2 за обща покупна цена в размер на 33 000 000 евро. В член III, Раздел 3.1.,
б. б от Рамковия договор страните са уговорили, че С. е задължено в срок до
28.03.2016 г. да организира довършването на търговския център, включително
въвеждането му в експлоатация, като, ако С. не изпълни това свое задължение Пангея
ще има право едностранно да прекрати Договора с писмено предизвестие до С. и до
остА.лите страни по договора. В такъв случай С. ще има задължението, в срок от 10
работни дни след известието на Пангея, че договорът е прекратен, да върне на Пангея
полученото авансово плащане и да плати на Пангея неустойка в размер на 3 300 000
евро.
С Постановление за разпределение от 09.01.2018 г. по изп.д. № 20168380406442
на ЧСИ А. П. на Продеа са разпределени 9 340 415.96 лева, като няма спор между
страните, че тази сума е получена в резултат на осребряване на имущество, заложено в
полза на Продеа за обезпечаване на вземания по Рамковия договор от 30.09.2015 г.
По делото са представени Рамково договор от 30.09.2014 г. и Договор за
прекратяването му от 30.09.2015 г., Договор за залог на акции от 30.09.2015 г., Договор
за залог на търговско предприятие от 30.09.2015 г. и Договор за кол опция от
30.09.2015 г., както и нотариална покА. от Продеа до С..
В хода на въззивното производство е влязло в сила решението по т.д. № 757/2021
12
г. на САС, (недопуснато до касация с определение от 27.02.2025 г. по т.д. № 1404/2023
г. на ВКС, I т.о.), представено в заверен препис от синдика А. М., с което е обявено за
относително недействително, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 от
ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. ПРОПЪРТИС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) по иск, предявен от „Уест Солюшън“ ЕООД, против „С.
Пропъртис България” ЕООД (н) и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти
Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК“/, дружество регистрирано
по законите на Република Гърция на споразумение /сделка/, обективирА. в клаузата
на Раздел 2.1,б.“а“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 година. Със същото
решение е осъдено „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия, на
основание чл.649,ал.2 ТЗ, във вр. с чл.34 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността
на „С. ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) сумата 5 700 000 евро с левова
равностойност 11 148 231 лева.
Други относими към спора доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа стрА., настоящият съдебен състав
намира следното от правна стрА.:
Пред първата инстанция са предявени искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ и иск по чл.
694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
За да е допустим искът по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ е необходимо ищецът да е
кредитор, който своевременно е предявил вземането си в производството по
несъстоятелност и същото е включено в списъка на приетите вземания; да е налице
друг кредитор, който своевременно е възразил срещу приемането на вземането на
първия кредитор; съдът по несъстоятелността да е изключил приетото вземане на
първия кредитор.
За да е допустим по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е необходимо ищецът да е кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност на съответния длъжник, в случая
на С.; да е направил възражение срещу включено в списъка на приетите вземания
вземане на друг кредитор и това възражение да е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността.
За допустимостта на исковете е необходимо още спорното вземане да е именно
вземането, предявено в производството по несъстоятелност на длъжника и включено,
съответно изключено от списъка на приетите вземания, индивидуализирано чрез
същия правопораждащ факт, същите страни и същия или по-малък размер.
И двата иска следва да са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ – в 14-дневен
срок от обявяване в търговския регистър на определението на съда по несъстоятелност
по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
И двата разглеждани в настоящото производство искове са депозирани в срока
по чл. 694, ал. 6 ТЗ, от съответни кредитори в производството по несъстоятелност,
след депозиране на възражения по чл. 690 ТЗ, като са налице посочените по-горе
предпоставки за допустимост.
Страните са конституирани правилно и съобразно изискванията на чл. 694 ТЗ,
включително участие е взела синдикът А. М. В този смисъл е неоснователно
възражението на Продеа, направено пред въззивната инстанция, че по положителния
установителен иск на Продеа кредиторът „Уест Солюшън“ ООД не е конституиран
като ответник, в качеството му на необходим другар на длъжника. Съгласно чл. 694,
ал. 4, изр. второ, в производствата по чл. 694, ал. 2 ТЗ могат да встъпят като трети
лица помагачи на стрА.та на длъжника кредитори с прието вземане по чл. 693 ТЗ,
какъвто в случая е кредиторът „Уест Солюшън“ ООД. Представеното от „Уест
Солюшън“ ООД решение на ВКС от 2014 г. в сочения от него смисъл, е постановено
13
преди изменението на ТЗ ДВ бр. 105/2016 г., когато изрично е уредено положението на
кредиторите с приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ, включително тези, по чието
възражение е изключено вземане от списъка с приети вземания, а именно като трети
лица помагачи на длъжника, а не като негови необходими другари.
Основателно е обаче оплакването на жалбоподателя „Уест Солюшън“ ООД за
недопустимо произнасяне на първата инстанция по иск, който е оттеглен, т.е., след
като съдът е бил десезиран. Както е посочено по-горе, първоначално предявеният от
„Уест Солюшън“ ООД евентуален иск за установяване несъществуването на
привилегия за приетото вземане на Продеа е оттеглен от този ищец със становище от
09.12.2022 г., преди първото открито съдено заседание. СГС не се е произнесъл
своевременно по така направеното оттегляне, но е следвало да го съобрази при
постановяване на решението. Десезирането на съда води до отпадане на правомощието
му да разреши повдигнат спор, поради което и произнасянето му след такова
десезиране е недопустимо. В тази му част първоинстанционното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по евентуалния иск –
прекратено.
В остА.лата си обжалвА. част първоинстанционното решение е допустимо.
По правилността на първоинстанционното решение в неговата допустима част,
настоящият съдебен състав намира следното:
Искът по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ е положителен установителен иск, а този по чл.
694, ал. 3, т. 1 ТЗ е отрицателен установителен иск по своя характер, като предмет на
първия е установяваното вземане, а на втория - отреченото вземане, а в случая това са
различни части на едно и също вземане. Ето защо доказателствената тежест да
установи съществуването на спорното вземане е на кредитора, който е негов носител, в
случая дружеството Продеа. Съобразно твърденията на Продеа в молбата за
предявяване на вземане в производството по несъстоятелност и идентичните такива в
исковото производство, Продеа дължи да докаже, че въз основа на валидни уговорки
по Рамков договор от 30.09.2015 г. за тях е възникнало вземане срещу С. в размер на
6 600 000 евро; че въз основа на същия договор за Продеа също е възникнало
задължение към С. в размер на 6 600 000 евро; че задължението на Продея към С. е
погасено чрез прихващане с насрещното задължение на С.; че Рамковият договор от
30.09.2015 г. е прекратен едностранно от Продеа при условията, уговорени с него и че
това прекратяване има за последица отпадане с обратна сила на уговорките между
страните, поради което за Продеа е възникнало вземане за обратно връщане на
погасените чрез прихващане 6 600 000 евро, част от които са предявените в
производството по несъстоятелност 6 681 534.02 лева; че в Рамковия договор от
30.09.2015 г. валидно е уговорено задължение на С. за плащане на неустойка при
едностранното прекратяване на договора в размер на 3 300 000 евро.
При разглеждане основателността на установителните искове следва да бъде
съобразено най-напред, че първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила в частта му, с която е отхвърлен отрицателния установителен иск на „Уест
Солюшън“ ООД за установяване, че не съществува предявеното в производството по
несъстоятелност на С. вземане на Продеа за главница в размер на 1 807 815.04 лева,
произтичащо от Рамков договор от 30.09.2015 г. Както бе посочено по-горе, според
твърденията на Продеа, това е част от вземане за връщане на авансово дължимо
плащане, цялото в размер на 6 600 000 евро, погасено чрез прихващане със задължение
на С. в същия размер, произтичащо от същия Рамков договор, поради едностранно
прекратяване на този договор от Продеа. Когато бъде отхвърлен отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземане, правните му последици са
идентични на тези на уважен положителен установителен иск за същото вземане на
14
основанието, на което ответникът по първия иск е доказал, че вземането съществува.
Следователно, налице е установяване със сила на пресъдено нещо, че съществува
вземане на Продеа срещу С. в размер на 1 807 815.04 лева на посоченото по-горе
основание.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2018 г. на
ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за остА.лата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за остА.лата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в остА.лия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е
недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането
да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е
правната му квалификация.
В настоящия случай влизането в сила на първоинстанционното решение
относно част от спорното вземане, макар и в едно и също производство с това относно
друга част от същото вземане, е идентично по правни последици с влизането в сила на
решение по частичен иск по отношение на друго производство за друга част от същото
вземане. Следователно и предвид цитираните по-горе разяснения на тълкувателното
решение, настоящата съдебна инстанция е обвързА. да приеме, че валидно е
възникнало вземане на Продеа срещу С., произтичащо от член III, Раздел 3.1, буква (б)
от Рамковия договор от 30.09.2015 г. в размер на 1 807 815.04 лева.
В същото време обаче, в хода на производството пред въззивната инстанция е
влязло в сила решението по т.д. № 757/2021 г. на САС, с което клаузата на Раздел 2.1,
б. „а“ от Рамковия договор от 30.09.2015 г. е обявена за относително недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на С.. Това е клаузата, с която
Продеа и С. са приели (установили), че С. има задължението да заплати на Пангея
(Продеа) сумата от 12 300 000 евро по силата на Договор от 30.09.2015 г. за
прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014 г. Наличието на това вземане е част от
правопораждащия фактически състав на процесното вземане, цялото в размер на
6 600 000 евро, доколкото последното се твърди да е погасено чрез прихващане с
част от тези 12 300 000 евро, равна на 6 600 000 евро, но предвид прекратяването
на договора и отпадане на задължението на Продеа (за авансово плащане на
6 600 000 евро по договор за кол опция) към С., С. дължи да върне на Продеа
6 600 000 евро (постъпили в патримониума на дружеството чрез прихващане с
част от неговото насрещно задължение, установено в Раздел 2.1, б. „а“ от Рамковия
договор). Ето защо посоченото влязло в сила решение има значение за правилното
решение на настоящия спор и следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Като постановено по специалния иск по чл. 649 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, решението
по т.д. № 757/2021 г. на САС със страни Уест Солюшън, Продеа, С. и синдика на С.,
15
има действие по отношение на всички кредитори на несъстоятелността на С., на
основание чл. 649, ал. 5 ТЗ. Такова действие ще има и решението по настоящото
производство след влизането му в сила, на основание чл. 694, ал. 8 ТЗ. Ето защо,
въпреки че предвид влязлото в сила първоинстанционно решение в частта по
отрицателния установителен иск на „Уест Солюшън“ ООД следва да бъде прието, че
клаузата на Раздел 2.1, б. „а“ от Рамковия договор от 30.09.2015 г. е валидна (не е
нищожна, както е твърдяно пред първата инстанция), от друга стрА., предвид
решението по т.д. № 757/2021 г. на САС, следва да бъде прието, че тази клауза, макар и
валидна, е относително недействителна по отношение на всички кредитори на С..
Относителна недействителност може да бъде прогласена, само ако клаузата е валидна
(не е нищожна), поради което и не е налице противоречие в двете влезли в сила
решения по отношение действителността на тази клауза. Относителната
недействителност не е преклудирА. от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила
част на първоинстанционното решение, тъй като същата не е имало как да бъде
въведена в предмета на установителните искове посредством възражение, а може да се
прогласи и само чрез иск.
При относителна недействителност на договорна клауза, установена по реда на
чл. 135 ЗЗД, в общия случай клаузата остава действителна между страните, които са я
договорили, но същата не поражда действие по отношение на кредитора ищец. При
специалната хипотеза на чл. 649 вр. чл. 135 ЗЗД съществуват редица особености в
отклонение от общия режим на иска по чл. 135 ЗЗД (преклузивен срок за предявяване,
разширена легитимация в лицето на синдика, разширен кръг на субективните предели
на СПН – по отношение на всички кредитори, а не само на кредитора-ищеца; различни
правни последици – по арг. от чл. 648 ТЗ всяка стрА. дължи да върне това, което е
получила въз основа на относително недействителната клауза). Последното доближава
относителната недействителност при свързан с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД
до нищожността.
След като клаузата, от която Продеа сочи да е възникнало тяхно вземане за
12 300 000 евро, е прогласена за относително недействителна с влязло в сила решение
и същата не може да се противопостави на кредиторите на несъстоятелността на С., то
спрямо тях не може да се приеме, че е съществувало вземане на Продеа срещу С. в
размер на 12 300 000 евро. Без значение е обстоятелството, че по делото са
представени сочените в относително недействителната клауза договори - Договор от
30.09.2015 г. за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014 г., както и последният
договор. При предявяване на вземането си Продеа го е основала на Рамковия договор
от 30.09.2015 г., включително на клаузата на Раздел 2.1, б. „а“ от Рамковия договор от
30.09.2015 г. Тази клауза има установителен характер и характер на спогодба между
страните относно това какво дължи С. на Продеа във връзка с техни предходни
отношения. Според теорията и съдебната практика, спогодбата установява
отношенията между страните и урежда техните отношения – правата и задълженията
им – за в бъдеще, така че да бъдат избегнати спорове между тях. Като всеки един
договор, договорът за спогодба е самостоятелен източник на права и задължения на
страните и съответно достатъчен правопораждащ факт за правата и задълженията,
които е уредил. Ето защо договорът за спогодба е самостоятелен източник на правото
на вземане на Продеа, независимо от предхождащите този договор отношения между
страните и именно на него са основали претенцията си Продеа, когато са предявявали
вземането си в производството по несъстоятелност, а и в първоинстанционното исково
производство. Ето защо като част от основанието на предявеното вземане следва да се
разглежда само прогласената за относително недействителна клауза, без да се изследва
какви точно са били отношенията на страните преди нея и дали и без нея се
установява задължение на С. към Продеа в някакъв размер.
16
Предвид посоченото са неоснователни твърденията на процесуалните
представители на Продеа в писмените им бележки и в открито съдебно заседание на
20.05.2025 г., че процесното вземане на Продеа произтича от Рамков договор от
30.09.2014 г. и договор за прекратяването му от 30.09.2015 г. Макар че клаузата на
Раздел 2.1, б. „а“ от Рамковия договор от 30.09.2015 г. реферира към тях, както бе
посочено, тя урежда тези отношения по начин, типичен за всяка спогодба, който прави
ирелевантно обстоятелството дали същите действително пораждат задължение в
размер на 12 300 000 евро или не, поради което е самостоятелен източник на това
задължение.
Следва да бъде посочено, че след като Продеа са се позовали при предявяване
на вземането им на Рамковия договор от 30.09.2015 г. като негов източник, то
твърдения, че вземането произтича от по-ранния Рамков договор от 30.09.2014 г. и
породените от него права и задължения би било недопустимо. Това е така предвид
обстоятелството, че едно от изискванията за допустимост на всеки иск по чл. 694 ТЗ е
пълната идентичност на предявеното в производството по несъстоятелност вземане и
вземането, чието установяване или установяване на чието несъществуване се иска.
Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че предмет на установяване с
иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ е вземането на кредитора, което е предявено по реда и в
сроковете по чл. 685 ТЗ и 688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника,
неприето от синдика или с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Допустимостта
на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното вземане и вземането,
чието установяване цели иска по чл. 694 ТЗ, което съвпадение означава идентичност в
индивидуализиращите вземането белези – юридическите факти, определящи
основанието на същото, размера, респ. периода на вземането – за периодичните по
характер задължения.
И така, след като по отношение на кредиторите на несъстоятелността няма
задължение на С. в размер на 12 300 000 лева, то не съществува и частта от него
(6 600 000 евро), с която Продеа е целяла да прихване своето задължение за авансово
плащане по договор за кол опция в размер на 6 600 000 евро. Такова прихващане е без
правни последици, поради което и уговорката в чл. Член II, Раздел 2.1, б. (б) от
Рамковия договор от 30.09.2015 г., уреждаща такова прихващане, не е породила своя
ефект. Следователно, Продеа не е погасила своето задължение чрез прихващане,
поради което и при едностранно прекратяване на Рамковия договор не е възникнало
тяхно вземане за връщане на платените чрез неосъществено прихващане 6 600 000
евро.
При така установеното, същото е достатъчно, за да се приеме, че не съществува
предявеното от Продеа вземане за главница до размера, която е предмет на въззивната
жалба на Продеа - над 1 760 247 лева до пълния предявен с иска размер от 4 873 718.98
лева, както и частта от 1 760 247 лева – която е предмет на въззивната жалба на Уест
Солюшън. Ето защо е безпредметно да бъдат обсъждани всички остА.ли оплаквания
на жалбоподателите срещу първоинстанционното решение.
По отношение на иска за установяване съществуването на вземане на Продеа
срещу С. за неустойка в размер на 3 300 000 евро, настоящият съдебен състав намира
следното:
За да е основателен този иск ищецът Продеа следва да докаже, че между
страните е налице валидна договорна уговорка за възникване задължение за заплащане
на неустойка в исковия размер при едностранно прекратяване на договора от Продеа
поради неизпълнение на договорни задължения на С.; наличие на такова неизпълнение
и едностранно прекратяване на договора от Продеа по уговорения начин.
В случая е налице уговорка за дължимост на неустойка в размер на 3 300 000
17
евро при едностранно прекратяване на Рамковия договор от 30.09.2015 г. от Продеа
поради неизпълнение на договорни задължения на С. – чл. с член III, Раздел 3.1. буква
(b). Спорно е на първо място между страните дали така уговореното задължение за
неустойка е валидно или пък противоречи на добрите нрави, което го прави нищожно.
В т. 3 на ТР №1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, както и че
„прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, като прекомерността се изследва към момента на неизпълнението.
Според мотивите на тълкувателно решение при спор за валидност на уговорената
неустойка преценката за нейната нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави при използване на някои от следните примерно изброени критерии: 1.
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и др.
В случая неустойката е уговорена да обезщети вреди на Продеа от
прекратяването на Рамковия договор от 30.09.2015 г., който урежда различни
правоотношения между страните по делото (Продеа и С.), както и между тях и трети
лица, и същата има компенсаторен характер. Основното правоотношение между
страните по делото обаче е такова, насочено към възможността Продеа да инвестира в
закупуването на акции от дружествата „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ ЕАД,
учредени от С. и в които С. е апортирало недвижими имоти, съставляващи основата на
търговски център, чието изграждане и въвеждане в експлоатация С. е поело
задължение да извърши за своя сметка (чл. III, Раздел 3.1, б. „б“ от Рамковия договор).
Според Договора за кол опция от 30.09.2015 г. Продеа е следвало да упражни опцията
за изкупуване на акциите в определен срок след по-ранната дата между 12 месеца след
сключване на Рамковия договор от 30.09.2015 г. и 210 дни от завършване на търговския
център. Т.е., при сключване на Рамковия договор предполагаемите вреди от неговото
едностранно прекратяване поради неизпълнение на задължението на С. да завърши
търговския център до 28.03.2016 г. биха били от категорията на пропуснати ползи,
които Продеа би могло да реализира след закупуване на акциите в посочения по-горе
срок, произтичащи от тяхното притежание. По делото нито има твърдения, нито данни
относно това, какви биха могли да бъдат посочените ползи. Освен това следва да се
има предвид, че такива ползи евентуално би могло да бъдат реализирани, само ако
Продеа реши да упражни кол опцията, като това упражняване зависи само от тяхната
воля и не представлява задължение, поради което липсва сигурност към момента на
сключване на Рамковия договор, че Продеа действително ще упражни кол опцията. За
тях не е предвидена и никаква санкция, ако не упражнят кол опцията. Всичко изложено
води до сериозна неравнопоставеност на двете страни по договора – С. са натоварени
с всички разноски по подготовка на инвестицията, които несъмнено са значителни
(включително за изграждане на търговски център и въвеждането му в експлоатация),
без никакви гаранции, че тя ще бъде осъществена. В същото време Продеа има само
задължението за авансово плащане в размер на 6 600 000 евро, което освен това е
погасено чрез прихващане с част от задължение на С., цялото в размер на 12 300 000
евро, 11 000 000 евро от които, според твърдения на Продеа от допълнителната им
искова молба, те по-рано вече са платили за акциите по по-ранен договор от 2014 г.
18
Т.е., всъщност нищо не се плаща от Продеа по новия Рамков договор, а по стария за
тях вече е възникнало вземане за неустойка в размер на 1 300 000 евро за същото
неизпълнение.
Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че всички парични
задължения на С. по Рамковия договор и свързания с него Договор за кол опция са
обезпечени с Договор за залог на акции и Договор за залог на търговско предприятие.
След като уговорената компенсаторна неустойка реално не се установява да
обезпечава реални и предвидими вреди, като въпреки това има значителен размер –
3 300 000 евро, уговорена е при пълна липса на равнопоставеност между страните и
при значителни други обезпечения при изпълнение задълженията на С. във връзка с
Рамковия договор, то същата очевидно няма за цел да обезпечи изпълнението, да
обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира неизправния длъжник, а има
увреждащ характер и цели неоснователно обогатяване на едната от страните по
договора. Посочените ефекти от уговорката за неустойка са израз на
недобросъвестност в търговските отношения и поради това противоречи на добрите
нрави, което я прави нищожна. Нищожната уговорка не поражда правни последици,
поради което и Продеа няма да има вземане за неустойка, дори всички условия по
нищожната клауза да са се осъществили.
Всичко изложено обосновава краен извод, че първоинстанционното решение в
обжалваните допустими части е частично правилно като краен резултат и следва да
бъде потвърдено в частта по претенцията за неустойка, а в частта, с която е установено
съществуване на вземане за главница над установеното от първата инстанция в размер
на още 1 760 247 лева, същото следва да бъде отменено и вместо него положителният
установителен иск на Продеа за главница до този размер следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По частната жалба с правно основание чл. 247 ГПК.
Пред първата инстанция е депозирА. молба вх. № 293976/22.12.2023 г. от
Продеа с искане СГС да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението, а именно, вместо израза „ …, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата 3 113 471.98 – разлика до пълния предявен размер от 6 681 534.02 лева“ се
чете вярното „ …, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3 113 471.98 – разлика до пълния
предявен размер от 4 873 718.98 лева“, доколкото пълният размер на предявеният от
Продеа положителен установителен иск е 4 873 718.98 лева
С обжалваното определение искането е оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав намира на първо място, че частната жалба,
изходяща от „Уест Солюшън“ ООД е допустима и това дружество е легитимирано да
обжалва, въпреки че молбата по чл. 247 ГПК е депозирА. от Продеа, а не от него,
доколкото разрешаването на въпроса с наличието на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението обвързва и „Уест Солюшън“ ООД.
Частната жалба по същество е основателна. В мотивите на решението съдът е
приел, че Продеа иска да бъде установено по предявения от тях положителен
установителен иск, че съществува и вземане за разликата между приетия размер в
производството по несъстоятелност на С. - 1 807 815.04 лева, до пълния предявен
размер или за сумата от 4 873 718.98 лева От този размер СГС е приел също, че се
установява да съществува вземане над приетото в производството по несъстоятелност
в размер на 1 760 247 лева, а в остА.лата й част претенцията е погасена чрез плащане
в изпълнително производство. Следователно, доколкото предмет на исковото
производство е вземане в размер на 4 873 718.98 лева, то отхвърлителният диспозитив
по положителния установителен иск следва да бъде: „като ОТХВЪРЛЯ иска за
19
сумата 3 113 471.98 – разлика до пълния предявен размер от 4 873 718.98 лева“.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че пълният размер на предявеното от Продеа
вземане пред съда по несъстоятелността е в размер на 6 681 534.02 лева Съдът в
производството по чл. 694 ТЗ се произнася само в рамките на вземането такова,
каквото същото е направено от ищеца предмет на иска, независимо че последният има
връзка и е обусловен от предявеното в производството по несъстоятелност вземане с
по-висок размер.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като
бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка според посоченото по-горе.
По частната жалба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
С решението си СГС е осъдил „Уест Солюшън“ ООД да заплати на Продеа
разноски в размер на 20 166.18 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в размер на
29 608.15 лева по т.д. № 786/2020 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В срока по чл. 248,
ал. 1 ГПК „Уест Солюшън са депозирали молба за изменение на решението в частта за
разноските, като вместо на него, който има качеството на трето лице помагач,
разноските по т.д. № 852/2020 г. бъдат възложени в тежест на масата на
несъстоятелността на С.. Посочил е също, че в сумата 20 166.18 лева не следва да
бъдат включвани 464 лева – разноски за преводи. С определение от 06.12.2023 г. СГС е
изменил решението си в частта за разноските, като сумата 20 166.18 лева е възложена
вместо в тежест на „Уест Солюшън“ ООД, на масата на несъстоятелността на С..
Оставено е без уважение искането сумата 464 лева – разноски за преводи, да бъде
изключена от сумата, за която е осъдено „Уест Солюшън“ ООД. Кредиторът е
депозирал на 12.01.2024 г. по пощата частна жалба срещу определението на СГС в
последната отхвърлителна част с доводи за неправилност поради нарушаване на
материалния закон и необоснованост. На първо място се сочи, че сумата за преводи
Продеа претендирала по т.д. № 852/2020 г., а съдът я разглеждал като такива по т.д. №
786/2020 г. На следващо място се сочи, че това не били съдебни разноски е не
следвало да се присъждат в процеса. Направено е искане обжалваното определение да
бъде отменено в посочената част и присъдените 20 166.18 лева да бъдат намалени със
сумата 464 лева.
Продеа са депозирали отговор, в който излагат доводи за неоснователност на
частната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е депозирА. срещу
подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от лице с правен интерес.
Последното е така, защото макар с обжалваното определение СГС да е освободил
„Уест Солюшън“ ООД от тежестта да плаща на Продеа пълния размер на разноските
20 166.18 лева, „Уест Солюшън“ ООД има интерес да поддържа искането за
намаляването й, доколкото същата е възложена на масата на несъстоятелността, на
която дружеството е кредитор и за него е налице интерес да не се допуска
увеличаването на задълженията в нея.
По същество частната жалба е основателна при следните мотиви: Разноски се
присъждат на правоимащата стрА. доколкото такива са доказани. В случая Продеа е
представила в подкрепа на искането си за присъждане на 464 лева – разноски за
преводи само фактура, издадена от адвокатското дружество, осъществяващо правна
помощ и съдействие на Продеа. Липсват обаче доказателства за действително
направени такива разходи (каквито биха били документи за направено от адвокатското
дружество плащане за извършени преводи от трето лице). Ето защо разноски за
преводи не следва да се присъждат, макар и да може да се предположи, че за целите
на съдебното производство Продеа, гръцко дружество, е следвало да ползва
преводачески услуги.
20
Обжалваното определение следва да бъде отменено в посочената част и вместо
това сумата 20 166.18 лева, възложени в тежест на масата на несъстоятелността на С.,
следва да бъде намалена с 464 лева.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на
разноски има „Уест Солюшън“ ООД. Те обаче не са направили разноски и не са искали
присъждане на такива, като в откритото заседание на 29.10.2024 г. процесуалният им
представител адв. Н. изрично е заявил, че не претендира разноски. Такива не са
поискани и в последното съдебно заседание на 20.05.2025 г.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която „Уест
Солюшън“ ООД са осъдени да заплатят на Продеа разноски в размер на 29 608.15
лева.
Продеа следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на САС сумата 24 393.59
лева – държавна такса, определена съобразно чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.11.2024 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС, VI-13
състав и вместо това постановява:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение № 260337/12.09.2023 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС, VI-13 състав по иска с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, като вместо грешното „ …, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 3 113 471.98 – разлика до пълния предявен размер от 6 681 534.02
лева“ се чете вярното „ …, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3 113 471.98 – разлика
до пълния предявен размер от 4 873 718.98 лева“
ОТМЕНЯ определението от 06.12.2023 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС, VI-13
състав в частта, с която е оставено без уважение искане на „Уест Солюшън“ ООД за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като дължимите
се на „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ разноски в размер
на 20 166.18 лева бъдат намалени с 464 лева – разноски за преводи и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА присъдените с определение от 06.12.2023 г. по т.д. № 852/2020 г.
на СГС, VI-13 на „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“ от
20 166.18 лева на 19 702.18 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260337/12.09.2023 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС, VI-
13 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ да бъде признато за
установено, че за приетото вземане на „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ
Акинити Периусия“, вписано в Общия търговски регистър на Гърция с номер
003546201000, не съществува привилегия за приетото вземане в общ размер от
3 568 062,04 лева по договор за залог на акции от 30.09.2015 г., вписан в ЦРОЗ под №
2015101201007 съгласно удостоверение № 1063684/18.01.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по него.
ОТМЕНЯ решение № 260337/12.09.2023 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС, VI-13
състав В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл. 694 ал. 2 т. 1
ТЗ, по отношение „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), и при
участието на синдик А. М. по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността
21
на „С. Пропъртис България“ ЕООД (в несъстоятелност), че за „Продеа Аноними
Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, вписано в Общия търговски регистър на
Гърция с номер 003546201000, съществува вземане за сумата 1 760 247 лева –
неприета в производството по несъстоятелност на „С. Пропъртис България“ ЕООД
част от непогасена част от вземане в общ размер от 6 600 000 евро, произтичащо от
задължение за връщане на авансово платена цена за придобиване на акции на „Плаза
Уест“ АД и „Плаза Уест 2“ ЕАД, поради разваляне на Рамков договор от 30.09.2015 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която„Уест Солюшън“ ООД са осъдени да заплатят на Продеа
разноски в размер на 29 608.15 лева и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, предявен от „Продеа
Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, вписано в Общия търговски
регистър на Гърция с номер 003546201000 против „С. Пропъртис България“ ЕООД (в
несъстоятелност), и при участието на синдик А. М. и трето лице помагач „Уест
Солюшън“ ООД, за установяване по отношение кредиторите на несъстоятелността, че
за „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити Периусия“, вписано в Общия
търговски регистър на Гърция с номер 003546201000, съществува вземане за сумата
1 760 247 лева – неприета в производството по несъстоятелност на „С. Пропъртис
България“ ЕООД част от непогасена част от вземане в общ размер от 6 600 000 евро,
произтичащо от задължение за връщане на авансово платена цена за придобиване на
акции на „Плаза Уест“ АД и „Плаза Уест 2“ ЕАД, поради разваляне на Рамков договор
от 30.09.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260337/12.09.2023 г. по т.д. № 852/2020 г. на СГС,
VI-13 състав в остА.лата обжалвА. част.
ОСЪЖДА „Продеа Аноними Етерия Епендисеон СЕ Акинити
Периусия“, вписано в Общия търговски регистър на Гърция с номер 003546201000 да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София
сумата 24 393.59 лева – държавна такса пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22