О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
.12.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 616
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на И.Ю.К. ***,
представляван от адв. Н.Н.Д. от
САК, срещу определение № 260073/03.11.2020г., постановено по т. д. № 117/2020г.
по описа на Шуменски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на
частния жалбоподател с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване му
от заплащане на държавни такси и разноски.
С доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и
постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд, че реализираните доходи от молителя са достатъчни за заплащане на
дължимите държавни такси и разноски.
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално
допустима.
Съставът на ВнАпС, като взе
предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от
фактическа и правна страна:
Жалбоподателят И.Ю.К.,
който е с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство е
сезирал ШОС още с подаване на исковата молба с искане за освобождаването му от
заплащане на държавни такси и разноски в производството по предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 68 000 лв.,
ведно с акцесорни претенции за мораторни лихви. Към исковата молба са приложени
попълнена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
удостоверение за получавано трудово възнаграждение за периода от м. 01 до м.
07.2020г.
С обжалваното
определение решаващият съдия е направил извод, че молителят разполага с парични
средства и би могъл да заплати следващата се по делото държавна такса в размер
на 2 720 лв., тъй като работи по трудов договор с нетното трудово
възнаграждение в размер на 473 лв., същият е в трудоспособна възраст, неженен,
не полага грижи за лица, нуждаещи се от издръжка, и няма данни за влошено
здравословно състояние.
Определението е
неправилно, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски
по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно
средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за
освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и
други констатирани релевантни обстоятелства.
От представените
писмени доказателства от молителя И.Ю.К., който е в трудоспособна възраст / 58
г./, се установява, че същият не притежава недвижими имоти, МПС и влогове на негово
име, не получава наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, не
получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други
търговски дружества. Същият е получавал нетно трудово възнаграждение в размер
на 473.35 лв. в периода от м. 01 до м. 06.2020г. Размерът на трудовото му
възнаграждение за м. 07.2020г. е намален до сумата 170.50 лв., тъй като
съгласно приложената медицинска документация от 08.07.2020, когато е настъпило
процесното ПТП, той е бил временно нетрудоспособен поради фрактура на фибулата.
Съвкупната преценка на изследваните предпоставки от кръга
на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на
задължението за държавна такса и за предполагаемите разноски позволяват да се
направи обоснован извод, че ищецът И.Ю.К. не разполага с достатъчно средства за
заплащане на държавни такси и разноски по инициираното от него исково
производство за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, следователно са
налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Поради
противоречивите правни изводи на двете инстанции относно основателността на
молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като се постанови друго, с което искането да бъде уважено.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260073/03.11.2020г., постановено по т. д.
№ 117/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА И.Ю.К. ***, от заплащане на държавни такси и разноски в
производството по т. д. № 117/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.