Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
15.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия -Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№757 по описа на ДРС за 2018 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Ю.О.К. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ИРЕ -12 от
дата 10.05.2018 година на Кмета на Община - гр.Добрич.
С атакуваното наказателно постановление за
извършено адм. нарушение по чл.22, ал.2, т.1 от Наредбата за търговската
дейност на територията на Община град Добрич /НТДТОД/ на основание чл.35, ал.1
във вр. с чл.22, ал.2, т.1 и чл.37 от НТДТОД на жалбоподателя е наложено адм.наказание
„глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират
се претенции и за допуснати съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване
на НП, които обуславят незаконосъобразността на атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата основания. Излага
доводи за незаконосъобразно и необосновано ангажиране на отговорността му по посочения
текст от НТДТОД, доколкото липсва осъществен състав на нарушение в конкретния случай.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител - ст.юрисконсулт Янка Д., която пледира жалбата да се остави без
уважение, а НП да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно. Излага
съображения в насока, че описаното в НП адм.нарушение
се явява безспорно доказано от събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства. Счита за законосъобразни и правилни действията на
наказващия орган по ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и това, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП няма допуснати съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните
правила, водещи до ограничаване на правото на защита.
Съдът, след като подложи на анализ и
преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на предоставените
му правомощия на въззивна инстанция, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На 12.04.2018 година , около 13.40 часа св.Б.В.Г., изпълняващ длъжността
„главен инспектор” в Община-гр.Добрич, съвместно с свой колега–св.Й.Н.И.
/изпълняващ длъжността ”ст.инспектор” в Община - гр.Добрич/ и св.Д.З.Д. /ст.полицай от Първо РУ към ОД на МВР –
Добрич/ извършили проверка в гр.Добрич,
АЕМО „Стария Добрич”, където по това време се провеждал „фермерски пазар”. В
хода на проверката дл.лица установили, че жалбоподателят Ю.О.К. *** извършва
нерегламентирана търговска дейност на открито на територия общинска осбственост,
без издадено разрешение от Община гр.Добрич и платена такса. В случая, жалбоподателят
е осъществявал търговска дейност на разпъната сергия /шатра/ с приблизителни
размери 3 х 3 метра, намираща се встрани от сергиите на другите търговци на „фермерския
пазар” в АЕМО Стария Добрич, като предлагал за продажба различни хранителни
продукти - биволски суджик, овче сирене, обве кашкавал, овча създърма, козе
сирене. Пред проверяващите К. не могъл да покаже надлежно издадено разрешение
от Община-Добрич, както и платена такса, за извършваната от него търговска
дейност на фермерския пазар. В качеството си на очевидци на проверката, свидетелите
Й.И. и св.Д.Д. възприели пряко и
непосредствено обстоятелствата, при което е установено нарушението.
При изложените фактически констатации от
проверката св.Б.В. Г., в съответствие с предоставените
му властнически правомощия съставил АУАН
с №000042/12.04.2018 година, с който привлякъл отговорността на въззивника за извършено
адм.нарушение по чл.22, ал.2, т.1 от НТДТОД. Досежно изпълнителното деяние на нарушението
в АУАН е посочено, че се изразява в извършване на търговска дейност на открито
на хранителни продукти /респ.биволски суджик, овче сирене, овче кашкавал, овча
създърма, козе сирене/ на площ „общинска собственост”, без издадено разрешение на
търговеца и без платена такса в Община-гр.Добрич. В акта изрично са посочени датата,
часа и мястото, където е установено нарушението, както и други обстоятелства,
имащи значение за предмета на спора.
При съставяне на АУАН и неговото предявяване
жалбоподателят е изразил несъгласие с
вмененото му във вина адм. нарушение, като вписал изрично, че ще представи
възражения в законоустановения 3-дневен срок. Такива обаче, не са представени
пред наказващия орган.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на
актосъставителя Б.В. Г. и свидетелите Й.Н.И. и Д.З.Д., както и
приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения
процесуален ред.
Въз основа на АУАН и в срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН
административно-наказващият орган е издал атакуваното НП №ИРЕ-12/10.05.2018 година, с
което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за виновно извършено
нарушение по чл.22, ал.2, т.1 от НТДТОД, като на основание чл.35, ал.1 във вр.
с чл.22, ал.2, т.1 от НТДТОД му наложил административно наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева.
В преклузивния
срок на чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен
интерес оспорва поднадзорното НП, при което жалбата му се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
/ По отношение на приложимия
административно-наказателен закон /
Съгласно текста на разпоредбата
на чл.22,ал.2,т.1 от Наредбата за търговската дейност на територията на Община –
гр.Добрич /НТДТОД/ е видно, че на търговците се забранява извършването на
търговска дейност на открито, без издадено разрешение от Общината и без платена
такса. В разглеждания случай, жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му
във вина адм.нарушение описано в НП, тъй като е осъществявал именно търговска
дейност на открито, с хранителни продукти - биволски суджик, овче сирене,овче
кашкавал,овча създърма, козе сирене на територия общинска собственост /респ.на АЕМО
„Стария Добрич”/, без да има издадено преди това разрешение от Община-гр.Добрич
и заплатена такса за тази дейност. Лансираната защитна теза от жалбоподателя,
че на посочената в НП дата, час и място е извършвал търговска дейност, но след
като вече е имал вече депозирано искане до Кмета на Община гр.Добрич за извършване
на търговска дейност, и то като земеделски производител, съдът намира за несъстоятелни
и неприемливи. Представеното по делото безпорно писмено доказателство /л.15/ - документ
за входяща регистрация, съдържащ отправено искане от жалбоподателя до Община - гр.Добрич,
с което да му бъде разрешено в качеството на земеделски производител да ползва
място на „фермерския базар”, ситуиран в АЕМО „Стария Добрич” е депозирано в
14.41:54 часа на 12.04.2018 година с вх.№94Д-00-299/12.04.2018 година, т.е. в
по-късен час от този, в който е била извършена проверката и констатирано
нарушението от длъжностните лица на Община –гр.Добрич /проверката е осъществена
в 13:40 часа на същата дата - 12.04.2018 година/.
В подкрепа изцяло на обвинителната
теза и факта, че жалбоподателят не е имал издадено разрешение от Община –гр.Добрич и заплатена такса, за да
извършва търговска дейност на открито на територия, собственост на Общината, каквато
е и територията на АЕМО „Стария Добрич”, и то към момента на извършване на проверката,
съдим по несъмнен и категоричен начин от безпротиворечивите и логични показания на
актосъставителя Б.Г. и свидетелите Й. И.
и Д.Д.. Посочените свидетели излагат обективно и правдиво възприети от тях като
„очевидци” факти и обстоятелства, отнасящи се за извършеното от въззивника адм.нарушение,
в разрез с нормативните изисквания на чл.22, ал.2, т.1 от НТДТОД. В показанията
си пред съда и тримата заявиха недвусмислено, че след пристигането си на място
за извършване на проверката са установили, че жалбоподателят е извършвал
търговска дейност на открито, встрани от другите търговци на фермерския пазар /респ.до
входа на магазин за дрехи „втора употреба”/ без да има издадено разрешение от
Община –гр.Добрич и без платена такса. Потвърждават безпротиворечиво и факта, че деецът е предлагал
за продажба различни хранителни продукти на разпъната сергия /шатра/ с приблизителни
размери от 3 х 3 кв.метра, както и че офертираните от него хранителни продукти /биволски
суджик, овче сирене,овче кашкавал,овча създърма, козе сирене/ са имали
поставени етикети с цени за килограм и брой. Сочените релевантни фактически обстоятелства
от актосъставителя и свидетелите за осъществявана търговска дейност от
нарушителя на фермерския пазар, в нарушение на изискванията на чл.22,ал.2,т.1
от НТДТОД на Община- гр.Добрич не стоят изолирано, а намират доказателствена
опора в приложения снимков материал към преписката / същият онагледява
осъществяваната търговска дейност от жалбоподателя/, както и приобщените по
делото безспорни писмени доказателства в насока на развитата обвинителна теза.
Съдът не приема и отхвърля доводите на жалбоподателя,че към момента на проверката
той не е трябвало да плаща такса в Община –Добрич, както и да му се издава разрешение
за извършваната търговска дейност на фермерския пазар, тъй като се е бил позвал
с правата на ...”асоцииран член” на кооперация „ХРАНКООП” –София. Сочените
доводи и твърденията се компрометират
изцяло от представените и приобщени от съда в съдебното следствие писмени
доказателства, а именно: Уведомително писмо от кооперация „Хранкооп”-София, заведено
в Община –гр.Добрич под рег.№39-00-51/13.09.2018 година, съдържащо информация,
че жалбоподателят Ю.О.К. не е член на кооперацията, както и че през месец април
на 2018 година същият е нямал договор за участие и не е участвал във фермерските
пазари, организирани от „Хранкооп”-София в АЕМО „Стария Добрич”; Заявление от
представляващия кооперация „ХРАНКООП” –София до Кмета на Община-гр.Добрич с
рег.№944-00162/30.03.2018 година за издаване на разрешение за търг.дейност на
открито върху терен общинска собственост ; Разрешение №51/30.03.2018 година издадено
на кооперация „Хранкооп”-София за извършване на търговска дейност на открито в
гр.Добрич, АЕМО „Стария Добрич”, издадено на осн.чл.14,ал.1 от Наредбата за
търговската дейност на територията на Община град Добрич за времето от
01.03.2018 година до 31.03.2018 година; Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни
№101/31878 от 04.12.2017 година на
ОДБХ-гр.Добрич; Протокол за участие във Фермерски пазар – гр.Добрич за месец
април 2018 година, съдържащо конкретна информация за броя на участниците,
масите и площта на разположените хладилни съоръжения на пазара; Приходна квитанция
с № **********/ 27.04.2018 година за платена такса тротоарно право извън ЦГЧ за дати 05.04.2018
година, 12.04.2018 година,19.04.2018 год. и 26.04.2018 година от кооперация „Хранкооп”-София.Съобразени
в тяхната насока и доказателствена съвкупност, изброените писмени доказателства
отхвърлят изцяло защитната теза на
жалбоподателя и доводите, за незаконосъобразно привличане на отговорността му, предвид осъществен състав на
адм.нарушение по чл.22, ал.2, т.1 от НТДТОД на Община -гр.Добрич.
Воден от изложените съображения,
съдът счита, че описаното в НП административно нарушение на чл.22, ал.2,т.1 от НТДТОД
на Община -гр.Добрич, изразяващо се в
извършване на търговска дейност с хранителни продукти от на открито на общинска
територия, в АЕМО „Стария Добрич” на Община - гр.Добрич, без издадено
разрешение от Община-гр.Добрич и платена такса за участие във „фермерския
пазар” към момента на извършване на проверката, се явява доказано по несъмнен и
категоричен начин. Касае се за адм.нарушение, което по своята правна природа е
от вида на тъй нар.”формални” нарушения и за съставомерността му не съдим от
настъпване на конкретен вредоносен резултат, а от това, дали с виновното си
поведение деецът е осъществил от обективна и суб. страна всички въздигнати от
закона признаци /елементи/ на състава на нарушението. В този аспект, действията
на наказващия орган по привличане отговорността на въззивника за процесното
нарушение съдът намира за законосъобразни и правилни. Още повече, че при
ангажиране отговорността на субекта на нарушението наказващият орган е съобразил
законосъобразността и обосноваността на представения АУАН №000042/12.04.2018
година,събраните по представената му преписка безпротиворечиви доказателства,
доказващи наличието на виновно извършено нарушение от жалбоподателя по
горепосочения текст от подзаконовия нормативен акт, както и че няма спорни и
неизяснени обстоятелства.
При
извършената цялостна проверка на законосъобразността на НП, съдът констатира,
че при налагане на административното наказание наказващият орган е допуснал
техническа грешка, която не води до ограничаване на правото на защита на
санкционирания субект и не го поставя в невъзможност да разбере за какво е
привлечен да отговаря, за да може да се защити. По своето естество, допуснатото
несъществено нарушение се свежда до погрешно прилагане на относимата
санкционната норма към безспорно установено нарушение, за което е привлечен да
отговаря въззвника. Така, вместо да приложи относимата санкционна норма на разпоредбата
на чл.35,ал.2 от НТДТОД, с която се ангажира отговорноста на виновните лица за
неизпълнение на изискванията на чл.22,ал.2,т.1, 2, 3 и 4, наказващият орган неправилно
е посочил друга санкционна норма – чл.35, ал.1, отнасяща се за нарушения, към
които не спада извършеното от жалбоподателя по чл.22,ал.2,т.1 от наредбата.Безспорно,
че при определяне размера на адм.наказание – „глоба” в размер на 100 лева,
наказващият орган е имал предвид именно наказанието, посочено в чл.35, ал.2 от НТДТОД,
а не това, заложено като санкция в чл.35, ал.1 от наредбата, което е със
значително по-висок размер. При тези
обстоятелства съдът, съобразно делегираните му правомощия с разпоредбата на
чл.337,ал.1,т.2 от НПК като „въззивна инстанция” по законосъобразността и
обосноваността на поднадзорното НП, може да „измени” основанието, на което е
наложено административното наказание, доколкото са налице посочените в
процесуалния закон предпоставки. Съгласно текста на цитираната норма от НПК,
към която препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, съдът може да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но само при условие, че нарушението
е безспорно доказано и установен нарушителят, като със самото „изменение” не се влошава неговото положението,
респ. при съблюдаване на основен принцип в правото - „reformation in pejus”.
В
нашия случай, с преквалифициране на основанието на санкционната норма от чл.35,
ал.1 на НТДТОД на чл.35, ал.2 от НТДТОД, това няма да доведе до влошаване на положението
на жалбоподателя, тъй като първоначално определения размер на административното
наказание „глоба” ще остане непроменен,
а именно- 100 лева. Впрочем, размерът на административното наказание е
определен първоначално правилно от наказващия орган, при условие, че за коментираното
нарушение по чл.22,ал.2,т.1 от НТДТОД извършено от жалбоподателя е предвиден
конкретен размер на санкцията – „глоба” в размер на 100 лева.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че при извършената служебна проверка на
законосъобразността и обосноваността на АУАН и НП бе констатирано, че и двата
акта са съставени от длъжностни лица, в кръга на предоставените им властнически
правомощия и при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Липсват съществени пороци в НП, които да
рефлактират върху законосъобразността му и да обуславят неговата отмяна. При това,
направеното описание на нарушението кореспондира изцяло с фактическите
обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на АУАН от актосъставителя. Административното
нарушение е индивидуализирано в степен, санкционирания субект да разбере за
какво е привлечен да отговаря и да се защити. Конкретно са посочени нарушената
материално-правна норма,датата,часа и мястото, където е установено нарушението както
и други обстоятелства, имащи значение за предмета на спора. Изложеното формира
еднозначен извод у съда, че макар и да е налице допуснато несъществено
нарушение /техническа грешка/, правото на защита на нарушителя не е било
ограничено в степен, че той да не може да се защити и изгради защитната си теза.
Водим от изложените правни съображения
съдът счита, че атакуваното НП следва да
се измени, като се преквалифицира основанието, въз основа на което е наложено адм.наказание
„глоба” и остави неговия размер непроменен.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
И
З М Е Н Я наказателно постановление № ИРЕ-12 от дата 10.05.2018 година на
Кмета на Община - гр.Добрич, с което на Ю.О.К., с ЕГН ********** ***, за
извършено нарушение по чл.22, ал.2, т.1 от Наредбата за търговска дейност на
територията на Община град Добрич, на основание чл.35,ал.1, във вр. с чл.22,
ал.2, т.1 от Наредбата за търговска дейност на територията на Община град
Добрич е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 /сто/
лева, като преквалифицира основанието за налагане на наказанието „глоба” от чл.35,ал.1
в такова по чл.35,ал.2 във вр. с чл.22, ал.2, т.1 от Наредбата за търговска дейност на територията на Община град
Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Добрич,
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен
срок от уведомяването на страните .
Съдия :