МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 33, постановена на 24.02.2014г.
по НОХД № 2156/2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт срещу Н.М.Л., за това, че на 03.06.2013г. в гр. Стара Загора, е
направил опит да отнеме чужда движима вещ – златен синджир с тегло от 98.00 грама на стойност
от 4116.00 лв. от владението на собственика на вещта - Д.П.Д., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила
– дръпнал рязко синджира с ръка и го скъсал, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18,
ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Н.М.Л.. Според представителя на обвинението от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, по безспорен и категоричен начин се
установява фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния
акт – време, място, начин на извършване на деянието и авторство. В тази връзка
прави подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Моли съда да признае подсъдимия Л. за виновен, като предлага да му бъде
определено и наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства
– обремененото му съдебно минало, обуславящо високата му степен обществена
опасност и стойността на вещта, предмет на престъплението, а именно: лишаване
от свобода за срок от седем години, което да изтърпи ефективно. По отношение на
предявения граждански иск заявява, че същият следва да бъде уважен изцяло, а
веществените доказателства – да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени
като вещи с малозначителна стойност.
Гражданският ищец и частен обвинител Д.П.Д. не се
явява.
Защитниците на подсъдимия Н.М.Л. - адв. А. и адв. М.
заявяват, че повдигнатото срещу него обвинение не е доказано. От събраните по
делото доказателства можело да се направи извод, че на 03.06.2013г. около 13.30
часа в гр. Стара Загора пострадалият Д.П.Д. е нападнат от непознат мъж, който направил
опит да му отнеме златния синджир, но не и че този млад мъж е именно подсъдимият
Л.. Адвокатите правят подробен анализ на събрания доказателствен материал и молят
подзащитният им да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Н.М.Л. също пледира за оправдателна
присъда. Счита, че в хода на съдебното следствие не е доказано по несъмнен
начин, че именно той е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка обсъжда
събраните доказателства, като акцентира върху констатираните от него
противоречия.
В последната си дума Л. моли съда да го оправдае.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Н.М.Л.,
с ЕГН: ********** е роден на ***г*** М. № 36, вх. Б, ет. 7, ап. 89. Българин е.
Български гражданин. Със средно образование. Неженен. Осъждан е както следва:
Със споразумение от 28.05.2013г. по НОХД № 1185/2013г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено 19.02.2013г. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Пострадалият Д.П.Д. и неговата съпруга К.И.Д. ***.
В непосредствена близост до дома им – на кръстовището
на ул. Г.М. и ул. В. Л. - се намира магазин за риба, който стопанисват.
На 03.06.2013г., свидетелят Д.П.Д. бил в магазина. Около
13.30 часа съпругата му дошла, за да го смени. Д. напуснал търговския обект и
тръгнал към дома си.
В това време, неустановен в хода на разследването
млад мъж видял, че пострадалият носи на врата си масивен златен синджир с тегло
от 98.00 грама.
Решил да го отнеме от владението му, с намерение противозаконно да го присвои,
като употреби за това сила.
След като Д. достигнал блока, в който живее, извадил
ключовете си, за да отвори вратата на входа. Мъжът се доближил до него като
внимателно наблюдавал действията му. Когато пострадалият поставил ключа в
ключалката на вратата, мъжът рязко дръпнал с ръка синджира към себе си и го
скъсал на части. В ръката му останала част с тегло от 27.9213 грама от
златният накит.
Веднага след това побягнал по ул. *** в гр. Стара
Загора, държейки в ръката си посочената част от златният синджир.
В този момент бил видян в лице от свидетеля Г.И.Т.,***,
в близост до бл. № 62, вх. А.
Същевременно пострадалият го видял в гръб. Опитал се да
го догони, но не успял. Върнал се до входа на жилищният блок, в който живеел и
с помощта на съпругата си събрал от земята падналите части от златният синджир,
който нападателят му не успял да отнеме по независещи от него причини.
Още същият ден - 03.06.2013г., пострадалият Д. подал
жалба във връзка със случилото се. Било образувано досъдебно производство № 730
от 2013г. по описа на Първо РУП – Стара Загора.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на следните доказателства:
От заключението на физико-химическата експертиза –
протокол № 234 от 18.06.2013г., от което се установява, че ОБЕКТ № 1 – 1 бр.
част от верижка с дължина 46
см, с плетка от жълт и бял метал, с дебелина на плетката
5 мм,
нетното тегло е 61,4923
грама, ОБЕКТ № 2 – 1 бр. висулка с формата на боксова
ръкавица и елипсовидна халка за закачане, нетно тегло 8,0187 грама и ОБЕКТ №
3 – 1 бр. елипсовиден елемент от бял метал, нетно тегло – 0,5677 грама – са
изработени от благороден метал – злато.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза
от 22.07.2013г., от което се установява, че златният синджир на пострадалия,
изработен от бяло и жълто злато със златна висулка – боксова ръкавица е с общо
тегло 98 грама
и стойност 4 116 лв. Отнетата част от синджира е с тегло 27,9213 грама и е на
стойност 1 172,70 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че цената на
златото е определена на база 42 лв. за 1 грам – равна на цената за изкупуване в
златарските магазини. С оглед пълнота, съдът намира за необходимо да уточни, че
в случая следва да се има предвид стойността, която пострадалият би дал за нея
към датата на деянието, за да я притежава, а не тази, която извършителят на
деянието би получил, когато я продаде.
От показанията на пострадалия Д.П.Д., неговата
съпруга К.И.Д. и свидетеля Г.И.Т..
Съдът ги кредитира в посочените по-горе части, тъй
като са последователни и непротиворечиви.
И тримата свидетели са видели млад мъж, на около 20
години, среден на ръст, със здраво телосложение, набит, късо подстриган, облечен
със светла тениска /сива/, къси панталони и маратонки.
За разлика от пострадалия и неговата съпруга обаче,
които са видели нападателя само в гръб и заявяват, че не могат да го свържат с
подсъдимия Л., свидетелят Г.Т. категорично заявява в хода на съдебното
следствие: „Човекът, за който говорих, който видях на 03.06.2013г., абсолютно
съм сигурен че присъства в залата в момента. … В полицията, когато го
разпознавах, беше 4-ти номер. Този 4-ти номер е тук в залата, той е
обвиняемият, който стои на другата банка, по-младия, по-ниския, с червената
тениска /посочва към подсъдимия Л./”.
Съдът намира, че въпреки тази увереност на свидетеля Т.,
за това кой е извършителят на деянието, показанията му не следва да бъдат
кредитирани. Съображенията за това са следните:
На първо място, свидетелят Т. и подсъдимият Л. *** централната
част на гр. Стара Загора, в съседни блокове.
Те имат общи познати, с които през лятото на 2013г. са
играли заедно футбол на игрища, намиращи се в близост до домовете им.
Двама от тези техни познати са посочени от подсъдимия
Л. и са разпитани в хода на съдебното следствие в качеството на свидетели - Д.И.И.
/който живее във входа на свидетеля Т./ и К.Г.Т.. Техните показания са относими
към предмета на делото, тъй като потвърждават обясненията на подсъдимия, че той
и свидетелят Т. са играли заедно футбол, макар и да не са били толкова близки.
Неоснователни са възраженията на прокуратурата, че
свидетелите И. и Т. не посочват конкретни дати, на които са видели Л. и Т. да
играят заедно футбол. Съдът приема, че това е нормално, като се има предвид, че
разпитът им се провежда почти половин година след 03.06.2013г.
Неоснователни са и възраженията, че показанията на
свидетелят Т. не следва да бъдат вземани под внимание, тъй като касаят период
след инкриминирания - от началото на м. юли 2013г., когато Т. се е завърнал в
РБългария до 13.08.2013г., когато подсъдимият Л. е задържан.
Съдът намира, че този период е релевантен по делото,
тъй като едва на 13.08.2013г. е извършено разпознаването от страна на свидетеля
Г.Т.. Именно заради това е от значение е дали Т. и Л. са играли футбол заедно
до този момент.
От една страна, ако те са играли футбол преди
инкриминираната дата, то логично е свидетелят Т. да заяви при разпита си на
04.06.2013г., че извършителят на деянието му е познат и го е виждал в квартала.
От друга страна, ако са играли футбол след тази дата,
то би следвало когато го види на съответното игрище, да се уплаши и да избяга,
за да потърси полицейски служители, на които да разкаже, че е видял нападателя
на Д.Д..
Той обаче не е сторил нито едно от двете. Нещо
повече, в съдебно заседание в разпита си заявява: „Възможно е да сме играли с
топка с подсъдимия, събираме се по 20 човека, възможно е, но аз не го помня.
Може да съм го виждал в махалата, дори не му знам името, не си го спомням“. По
подобен начин Т. отговаря и при проведената очна ставка между него и
подсъдимия.
Водим от горното, съдът намира, че при извършеното на
13.08.2013г. разпознаване, сред представените на свидетеля Т. четири лица, подсъдимият
Л. е бил лицето, което му е изглеждало най-познато, тъй като са играли футбол заедно,
макар и не толкова често, и затова е посочил именно него като този, когото е
видял да бяга на 03.06.2013г.
На второ място, съдът отчете обстоятелството, че към
момента на извършване на разпознаването, свидетелят Т. е бил малолетен – току
що навършил 13 години /лесно манипулируем/, а от датата на инкриминираното
деяние е изминал един сравнително дълъг период от време - два месеца и десет
дена.
Това от своя страна би следвало да доведе до избледняване
на спомените на свидетеля-очевидец и намаляване степента на неговата
категоричност при извършване на разпознаването.
В конкретния случай обаче, не се наблюдава това. Не
само, че категорично и ясно Т. заявява, че именно Л. е видял да бяга на 03.06.2013г.,
но и за първи път в разпита си пред съда – на 21.11.2013г. /повече от пет
месеца след инкриминираната дата/ посочва цвета на очите му - кафяв. Това от
своя страна буди съмнение относно достоверността на показанията му и
по-конкретно - възможността му да запамети даден образ и впоследствие да
възпроизведе точно конкретните му белези без да запълва празнотите в спомените
си по свое усмотрение и без да се влияе от външни фактори.
Във връзка с това следва да се посочи, че свидетелят Т.
в съдебно заседание описва нападателя на Д.Д. по следния начин: „той беше късо
подстриган, доста набит, як с кафяви очи, видях го някъде от около 10-15 м, видяхме се лице в лице“,
„мъж висок 1,70-1,80, млад, набит, по висок от мен, беше със сива тениска и
къси панталони. Косата му беше късо подстригана, с кестенява коса беше, цветът
на очите видях, защото се спогледахме в лице.“
Същевременно Т. заявява, че при изготвяне на
фоторобота е посочил, че извършителят много прилича на свидетеля И.П.Т., като
изрично отбелязва: „ само косата и очите бяха различни. Като телосложение си
приличаха, а не като възраст, защото този, който видях беше по-млад.“
Логичният въпрос, който следва да се постави е: след
като косата, очите и възрастта на дееца са единствените конкретни белези,
посочени от Т., въз основа на които е изготвена лицевата експертиза /№
302/07.06.2013г./, то защо свидетелят заявява, че нападателят прилича на
свидетеля Т., като само телосложението му е същото.
Интересно е, че на телосложението на Л. набляга и
свидетелят Т. в своя разпит.
Той заявява, че първоначално като извършител на
деянието е бил заподозрян харманлийски престъпник, но впоследствие тази версия
била отхвърлена, тъй като неговото телосложение било различно от това, посочено
от свидетелите Д., Д. и Т..
Впоследствие, в хода на разследването Т. и колегите
му получили данни от информатор, че евентуален извършител на деянието е Н.Л..
Не са събрани обаче никакви доказателства по реда на НПК, които да бъдат
използвани в настоящото производство.
Не може да не бъде отразено притеснението на свидетелката
Б.С.Т. /баба на свидетеля Т./: „Като го завели в Полицията, тъй като няма никой
от нас, може да са му казали какво да пише. Като го взеха от улицата, не можаха
ли да дойдат и да кажат: момче, с кого живееш. Не мога да съм сигурна дали не
са му казали какво да пише в полицията, като не съм била там“, „Притеснен е от
това, че е ходил в Полицията, а не от това, което е видял.“ Тези нейни думи
поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетеля Т., тъй като
загатват за наличието на вмешателство и липсата на обективност. От тях обаче не
може да се направи извод, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 НПК,
каквото е възражението на защитата, тъй като участието на родителите при
провеждане на разпит на малолетен свидетел не е задължително.
Не може да не се отбележи също, че става въпрос за няколко
разпита: първият, проведен в деня, следващ този на извършването на
престъплението – 04.06.2013г., вторият, няколко дни по-късно – 07.06.2013г. при
изготвяне на лицевата експертиза и третият, на 13.08.2013г. - непосредствено преди
разпознаването. Въпреки това свидетелката Т. не прави разлика и заявява, че
детето е притеснено от това, което се е случило в полицията. Нейното поведение
в зала бе показателно за това, че има някаква информация, която прикрива от
съда.
На трето място, обстоятелството, изтъкнато от
прокуратурата, че в дома на Л. са открити и иззети: 1 бр. мъжка тениска; 1 бр.
мъжки панталон и вероятно подсъдимият е бил облечен с тях при извършване на
деянието е абсурдно. В летния сезон почти всички млади момчета – на възраст
около 20 години, ходят с къси панталони и тениски. Освен това, от показанията
на свидетеля Т. се установява, че за да се разпознават отборите, играещи
футбол, участниците в тях се обличат по възможност еднотипно – със сива
тениска, сиви къси гащи и маратонки. /вж. протокол за претърсване и изземване
от 13.08.2013г., ведно с фотоалбум, което действие е разрешено с определение от
06.08.2013г. по ЧНД № 460/2013г. на Районен съд – Стара Загора/
На следващо място, от показанията на Д.Д. става ясно,
че подсъдимият е известен в квартала и има доста познати, след като
пострадалият се обръща именно към него за съдействие, за да проучи информация
за извършеното срещу него престъпление.
Това, че Л. не му е дал исканата информация не го прави
автоматично извършител на деянието.
Освен това, един човек, който е известен в квартала
не би си позволил да извърши подобно престъпление без да прикрие лицето си. От
показанията на свидетелите Д. и Т. е видно, че извършителят не е бил нито с шапка,
нито с качулка, нито с очила или каквото и да било друго нещо, което би скрило
от самоличността му от случайно преминаващите хора.
Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че
пострадалият Д. е бил републикански шампион по бокс, тежка категория и именно в
тази връзка се е запознал официално с подсъдимия, и то по инициатива на
последния.
Доколкото Л. е тренирал бокс, то за него Д. е пример
за подражание – човек, който би могъл да му даде ценни съвети в областта на
бокса и да му съдейства за развиване на спортна кариера. Извършването на
нападение именно над пострадалия Д. поставя Л. в неизгодна позиция – да бъде
разпознат от него и по този начин да бъде изключена възможността му за развитие
в областта на спорта.
Неоснователни са и възраженията, че пострадалият е
носил златния си синджир и когато се е запознал с Л. – 2-3 години преди
инкриминираното деяние. Синджир, който заедно с висулката на него тежи общо
около 100 грама
не може да остане незабелязан. Това е накит, който се вижда от далеч и не е
необходимо извършителят да го е виждал предварително, за да реши да го отнеме.
Това може да бъде спонтанно решение на случайно преминаващо лице.
На следващо място, съдът намери, че в случая не се
установи наличието на мотив у Л. за извършване на престъплението.
От една страна, той е финансово обезпечен - получава редовно
средства от своята майка – П.М., която работи в Холандия, а в случай на нужда и
от баща си, който работи в Германия /вж. извлеченията от сметките на П.М../
От друга страна, няма данни да е осъществявал големи
разходи – не пуши, не пие, не взема наркотици, не ходи често по заведения, не
купува подаръци на приятелката си. Ходи само да спортува, като и част от
тренировките му са безплатни.
Действително, от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие, както и от тези, приложени към писмо с рег. №
5257/21.02.2014г. на Първо РУП – Стара Загора, и от разпита на свидетеля В.М.К.,
става ясно, че лицето В.Т. иска подсъдимият да му заплати сумата от 20 000
лева във връзка с извършена продажба на МПС марка: Т, модел: Л..
Тази сума, макар и на пръв поглед да изглежда висока
не е непосилна за Л.. От една страна, родителите му живеят и работят от години в
чужбина. От друга, от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетеля Д.
се установява, че и Л. е живял и работил в чужбина няколко години, а и се
занимава с продажба на скъпи превозни средства.
Всичко това сочи, че той би могъл да събере и заплати
сумата от 20 000 лева без да се налага да отнема чужди движими вещи.
Действително подсъдимият Л. е осъждан за престъпление
по чл. 198, ал. 1 НК, но при внимателен прочит на НОХД № 1185/2013г. на Районен
съд – Стара Загора, се установява, че деянието е било извършено от Л. с други
мотиви - по-скоро самоуправство – отнел е чуждата движима вещ – златен синджир
от владението на Р.М.Р. като е използвал сила, за да обезпечи свое вземане.
Фактическата обстановка е била различна от тази по настоящото обвинение. Поради
това и съдът приема, че това осъждане на Л. не може да се приеме като индиция
за трайно установени престъпни навици у подсъдимия за извършване на такъв вид
престъпления.
Освен това, следва да се отбележи, че според Л., той
не дължи на лицето В.Т. тази сума, поради което и се опитва да разреши проблема
не чрез заплащането й, а по друг начин – ***.
В тази връзка са обясненията на подсъдимия /вкл. и писмените
такива, представени от Първо РУП – Стара Загора/, показанията на свидетеля К. и
приложените: преписка № зм-624/2013г. на Първо РУП – Стара Загора и преписка №
СлП/2-3/13.02.2014г. /с гриф „поверително”/, от които се установява, ***
На следващо място, обстоятелството, че на
03.06.2013г. в 13,34 часа подсъдимият Л. е провел телефонен разговор, засечен
от клетка на „Космо България Мобайл“ ЕАД, находяща се в гр. Стара Загора, ул.
В. Л. № 95 не може да се приеме като доказателство, че Л. е извършителят на
деянието, тъй като се е намирал в близост. Това е така, тъй като от същата
клетка на мобилния оператор се засичат и обажданията, проведени от подсъдимия
от неговия дом, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Г. М. № 36, вх. Б, ет. 7,
ап. 89.
В подкрепа на това е разказа на неговата приятелка –
свидетелката К., която заявява, че когато отива у Л. след училище не му звъни
на звънеца, тъй като баба му и малкият му брат може да си почиват и да са
заспали, а му звъни на мобилния телефон /0898 22 42 00/, провеждат разговор от
няколко секунди, в който тя му казва, че е пристигнала и очаква той да й
отвори. В своите показания заявява, че тя ползва мобилен номер: 0895 45 13 57. От
приетата в хода на съдебното следствие разпечатка /писмо с изх. №
26430/02.12.2013г. на „Космо България Мобайл“ ЕАД/ се вижда, че в 13,54 часа е
проведен именно такъв разговор, който е продължил 7 секунди.
От назначената съдебно-техническа експертиза от
17.01.2014г. не се установява активност на подсъдимия Л. в програмите Скайп и
Фейсбук на 03.06.2013г. около 13.30 часа, но това не го прави автоматично
извършител на престъплението.
Обстоятелството, че в чат, проведен с майка му на
03.06.2013г. в 17,30 часа чрез програма Скайп, Л. е записал, че се е прибрал в
два часа, също не е доказателство за това, че именно той е опитал да отнеме
златния синджир на Д.. Възможно е да е закръглил часа, възможно е да е бил в
близост до дома си, но няма достатъчно данни, за това, че именно той е авторът
на деянието.
Съдът намира за несъстоятелни и възраженията на
прокуратурата, че свидетелката К. и подсъдимият Л. не си спомнят какво точно са
правили на 03.06.2013г.
Това е нормално, като се има предвид, че свидетелката
К. е ученичка и свързва тази дата на първо място с учебния процес и на второ –
с ежедневните срещи, които е имала с Л. след училище.
Същевременно за подсъдимия, който към този момент
нито е работил, нито е учил, дните от седмицата са минавали по сходен начин и
не са се различавали особено един от друг.
В случая следва да се има предвид, че и двамата са
запитани какво са правили на дата, която отстои повече от два месеца от
провеждането на разпита им. Това е един сравнително дълъг период от време.
Период, в който те не са извършвали работа, изискваща някаква срочност или
водене на записки.
Водим от горното, съдът намира за нормално
обстоятелството, че в своите разпити те са променяли показанията си за това
какво точно са правили на 03.06.2013г. около 13,30 часа.
В хода на настоящото производство не се събраха
достатъчно доказателства в подкрепа на обясненията на подсъдимия Л., че ***.
Същевременно обаче, въз основа на приложените: преписка № зм-624/2013г. на
Първо РУП – Стара Загора и преписка № СлП/2-3/13.02.2014г. /с гриф
„поверително”/ се установява, че ***.
Във връзка с личността на Н.М.Л. са представени следните
доказателства: справки за съдимост с рег. № 4710/18.11.2013г., рег. № 5183/17.12.2013г.,
рег. № 230/23.01.2014г., с рег. № 571/12.02.2014г., рег. № 707/20.02.2014г.
всички по описа на Районен съд – Стара Загора, ведно с бюлетин за съдимост; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от 26.08.2013г.;
удостоверение № Р-241 от 10.05.2011г. за живородените от майката деца, издадено
на П.М.Л. /понастоящем - М./; удостоверение за сключен граждански брак от
01.09.2011г., издадено от Община Стара Загора; удостоверение за раждане от ***г***
Загора; характеристична справка от 12.09.2013г.; характеристична справка от
11.09.2013г.; уверение № 823/20.08.2013г., издадено от Тракийски университет,
гр. Стара Загора, Аграрен факултет за това, че Н.М.Л. е издържал успешно изпит
по Биология на 04.07.2013г. и заповед за задържане на лице от 13.08.2013г.;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК, присъдата не
може да почива на предположения и съдът може да признае подсъдимия за виновен,
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В конкретния случай, съдът призна подсъдимия Н.М.Л.
за невинен в това, че на 03.06.2013г. в гр. Стара Загора, е направил опит да
отнеме чужда движима вещ – златен синджир с тегло от 98.00 грама на стойност
от 4116.00 лв. от владението на собственика на вещта - Д.П.Д., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила
– дръпнал рязко синджира с ръка и го скъсал, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини и на основание чл. 304 НК го
оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
Съдът прие, че в хода на настоящото производство не бе
установено по несъмнен начин авторството на деянието, а именно че същото е
извършено именно от подсъдимия Л..
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В хода на съдебното производство съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения на основание чл. 45 ЗЗД
граждански иск от Д.П.Д. срещу подсъдимия Н.М.Л. за сумата от 1172.70 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди -
равностойността на отнетите му на 03.06.2013г., в резултат на инкриминираното
деяние – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, 27.9213 грама от
собствения му златен синджир, целия с тегло 98 грама и стойност от
4116 лева.
Доколкото в хода на настоящото производство съдът призна
подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение и го оправда, то и отхвърли
предявения срещу него граждански иск, като прие, че не дължи заплащане на
имуществените вреди, претърпени от пострадалия в резултат на деянието. В случая
не е налице виновно поведение от негова страна.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Тъй като подсъдимият Н.М.Л.
бе признат за невинен по повдигнатото му обвинение, съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. мъжка тениска; 1 бр. мъжки панталон и 1 бр.
компютърна конфигурация –„Neo teach” след влизане на присъдата в сила да бъдат
върнати на подсъдимия Н.М.Л..
Същевременно постанови вещественото доказателство 1
бр. лична карта на Н.М.Л. да бъде върната на подсъдимия веднага след
освобождаването му от Затвора, гр. Стара Загора, тъй като представлява документ
за самоличност, който следва да се намира у него.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Тъй като подсъдимият Н.М.Л.
бе признат за невинен по повдигнатото му обвинение, съдът намери че са налице
предпоставките на чл. 190, ал. 1 НПК и направените по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: