РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20202100502082 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано e по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, с
адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, подадена чрез гл.ю.к. Гергана Владимирова,
против решение № 1828/29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1938/2020 г. по описа на РС–
Бургас, с което Областна дирекция на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Г. Я. Р. от гр.Б.,
ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ап.*, сумата от 1794.61 лв.- допълнително възнаграждение за 245.96
часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143;
сумата от 267.58 лв. – сборна мораторна лихва за забава върху отделните месечни вземания,
изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, до предявяването на
иска, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 380 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД
на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 121.78
лв. и 200 лв. за разноски за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита
същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
Счита за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения, заплатен на
ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и
1
несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика
представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка,
предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е приел, че е налице
празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало
да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. Сочи, че ЗМВР е специален
нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1, в закона
няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно прилагане на КТ и
издадените по неговото прилагане подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ, като в
ЗМВР е обоснован различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. на служителите. Поради това счита, че размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следва да се определи по специалните правила на ЗМВР и в
издадените наредби и заповеди на Министъра на МВР. Намира разпоредбата на чл.9, ал.2
НСОРЗ за неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми
предпоставки, предвидени в ал.1 от същата – продължителността на нощното работно време
да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е
заработено по трудови норми. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР нощният и дневен труд са
с еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на държавните служители в МВР не е
налице работа по трудови норми. Счита също, че районният съд не е съобразил целта на
коефициента от 1,143, която е да определи възнаграждението на работника и служителя
така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8
часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като
извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са
работили извън установеното работно време. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не прави доказателствени
искания. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец Г.
Я. Р., подаден чрез пълномощниците му- адв.Балбазанова и адв.Солинков от БАК, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като са изложени пространни
съображения. Изразява се съгласие с изводите на БРС и се моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Съгласно проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК с Определение №
742/ 29.03.2022 г.въззивната жалба е допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК
сочи решението за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред БРС по исковата молба на Г. Я. Р. ЕГН
2
**********, чрез адвокати Веселина Балбазанова и Пантелей Солинков от АК-Бургас, със
съдебен адрес: град Бургас, улица „Пиротска“,№ 21, етаж 1, офис 2, против ОД на МВР –
Бургас, съдържаща обективно кумулативно съединени претенции, изменени(увеличени по
размер) в открито съдебно заседание, с които ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1 794,61 лв. - главница, представляваща допълнително възнаграждение за 245,96
часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 267,58
лв., представляваща сборна мораторна лихва за забава върху отделните месечни вземания,
изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие до предявяването на
иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото.
За да обоснове претенциите си ищецът е твърдял, че през процесния период е полагал
труд на длъжността „младши експерт/командир на отделение“ в сектор ОП „Охрана
обществен ред“ към 5-то РУ - гр. Бургас при ОД на МВР, като е работил на 12-часови смени
по график, включително и през нощта. Твърдял е също, че след преизчисляване на
положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143, се
получавала разлика от 245,96 часа (след направеното изменение на иска в съдебно
заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 794,61
лв. (след направеното изменение в размера на главницата), което не му е заплатено от
ответника.
Претенциите са с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5, т.2 ЗМВР/в
редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В своевременно подадения от ответника писмен отговор, исковете са оспорени по
основание и размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в
исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди се обаче, че през процесния период е действала наредба на министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитането и компенсирането му, т.е. не е налице празнота в нормативната уредба и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) не следва да се
прилага по аналогия, поради което исковете са изцяло неоснователни. Заявено е възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главници за месеците
януари, февруари и март 2017г. Молил е за отхвърляне на исковете. Дирил е направените
деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е счел заявените претенции за основателни,
възраженията на ответната страна за необосновани и е осъдил последната да заплати
на ищеца поисканата главница, ведно със законната лихва за забава от 01.04.20г. до
пълното й изплащане и мораторна лихва върху нея от всяка забава, до подаването на
исковата молба.Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
3
Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е спорна
пред въззивния съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло възприетата от
районния съд и съобразена със събраните в процеса доказателства такава, а именно: през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът
е полагал труд на длъжността „младши експерт/командир на отделение“в сектор „Охрана
обществен ред“ към 5-то РУ - гр. Бургас при ОД на МВР, където е полагал труд на 12-часови
смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при
сумирано изчисляване на работното време.
Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, възприето изцяло от съда, като компетентно, обективно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните, през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. ищецът е
отработил общо 1 720 часа нощен труд, възлизащи преизчислени с коефициент 1,143 на 1
965,96 часа дневен труд, а разликата между преизчисления и реално положения труд е
245,96 часа, за които се дължи възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 794,61 лв.
Сумата не е изплатена.
Мораторната лихва върху тази главница от датата на падежа на всяко плащане, до
датата предхождаща предявяването на исковата молба(31.03.20г.), е в размер на 267,58лв.
По правните изводи:
Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния
закон, т.к. служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази
връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен
от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на
правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на
служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за
обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима както поради липсата
на непълнота в специалните правни норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно
правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден
труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2
НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в
дневен.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за
неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при
5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г
/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за
4
работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.
Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия
период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“-
това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че
извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него
работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед
на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния
труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда
от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла
на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и
6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през
нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“
за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители–
полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно
време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното
време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, в
чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната продължителност на
работното време през нощта на 8 часа. За процесния период са действали две наредби на
министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г.- съдържа
правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд
се умножава по коефициент 0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова не е уреден в
КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение
работещите по трудови правоотношения то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното
време, почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4
5
часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията
по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2
от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г., когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1,143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с
изключение на наредбата от 2014г. не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители/до изменението на ЗМВР през
2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за
неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни
случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11. 2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния
служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения
ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа
при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
6
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумаирано изчисляване на
работното време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота в нормативната база, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на
работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира
извънреден труд.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност
на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва
да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през
исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки
отработен час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест
на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че
посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
7
отработен час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение.
Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение преобразуването
на нощните часове в дневни.Това означава и, че посоченото допълнително заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за
липсата на механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено
облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер
и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за
специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника
придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на особената
тежест конкретно на положения нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че чл.9, ал.2 от НСОРЗ не
намирал приложение към казуса, т.к. изисквал продължителността на нощното работно
време да е по-малка от тази на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по
трудова норма, каквито предпоставки в случая не са налице. Доводът почива на превратно
тълкуване на нормата на чл.9 от Наредбата. Сумираното изчисление на работното време,
когато трудовото възнаграждение е заработено по трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от
НСОРЗ, а чл.9, ал.2 приложима за спора, не поставя такива изисквания. В подкрепа на този
извод е и фактът, че наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от
2014г. е предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по
механизъм, като компенсаторния на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и при същите условия, при които е
8
положен нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното
ДТВ(включително възражението за изтекла погасителна давност за вземането за
периода:м.януари-м.март 2017г., разгледано и отхвърлено от първата инстанция като
неоснователно), както и за дължимата върху претендираната главница мораторна и законна
лихва за забава, съдебният състав не излага съображения в такава насока.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има
право на всички направени в хода на делото разноски за което е направено изрично искане в
отговора на въззивната жалба. По делото има доказателства за разноски в размер на 350лв,
представляващи заплатено възнаграждение за представителството на страната от един
адвокат. Направено е възражение за прекомерност на същото от страна на ОД на МВР,
което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под минималния според
чл.7,ал.2(спрямо обжалвания интерес), при съобразяване правилото на чл.2,ал.5 от
НМРАВ(изчислено върху всеки иск поотделно), поради което не може да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1828/29.07.2020г. по гр.д.№1938/2020г. по описа на
Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с
адрес: гр. Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Я. Р. с ЕГН**********, от
гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ап.* сумата 350.00 лева/триста и петдесет лева/, съдебно-
деловодни разноски, сторени по в.гр.д.№2082/20г. по описа на Бургаски окръжен съд за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9