РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №176 по описа за 2021 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№ 1772/28.05.2021 г. подадена от „Петрол“ АД
ЕИК831496285, гр.Ловеч, ул.Търговска № 12А, представлявано от изпълнителни
директори М.Д. и Г.Т., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № ФК-19-0048061/ от 22.01.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С обжалваната заповед е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
бензиностанция №1109, находяща се в гр. Созопол, обл.Бургас, м. Герена,
стопанисвана и експлоатирана от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за
срок от 3 /три/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от Закона за
данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят,
редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от адв.К. от ЛАК.
Поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява в заседанието по съществото на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Твърденията в жалбата
са, че процесната заповед е незаконосъобразна.
Аргументите са, че на
30.08.2020 г. са подадени данни за доставката по документи от задълженото лице,
а това, че данните не са получени н сървъра на НАП, не е станало поради
неправомерни действия на задълженото лице.
Излагат се твърдения,
че на 30.08.2020 г. чрез ЕСФП е генерирана информация за доставката по АДД и още
на 02.09.2020 г. нарушението е прекратено, като подадената информация по
документ е и приета от НАП. Твърди се,
че към 22.01.2021 г. вече не са били налице основания за налагане на ПАМ, тъй
като същата е лишена от предмет и цел -
няма нарушение, което да се прекратява или предотвратява към момента на
налагане.
Моли се съда да
отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и да присъди
сторените разноски.
Ответната страна -
Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, при Главна Дирекция
"Фискален Контрол", при ЦУ на НАП, оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С обжалваната заповед
ответникът е приложил спрямо „Петрол“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска
№12, ЕИК831496285, принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на
търговски обект“ бензиностанция №1109, находяща се в гр. Созопол, обл.Бургас,
м. Герена, стопанисвана и експлоатирана от жалбоподателя, и забрана за достъп
до него за срок от 3 /три/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от
Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност
Основанието за налагане на ПАМ са
установените обстоятелства при проверка извършена на дата 21.01.2021 г. от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП.
При проверката са разпечатани ДФО,
отчет броячи и отчет НИС и е изведена справка КЛЕН от наличното фискално
устройство ЕСФП Нексус 8 с ЦРУ в посочената бензиностанция.
От отразеното в ПИП № 0048061 е
видно, че длъжностните лица са установили, че за доставката по АДД №0000000005503751/30.08.2020
г. – 6892 л. дизел задълженото лице не е подало своевременно данни документално
към НАП.
Това нарушение органът е приел за
основание за прилагане на ПАМ по чл. 186,
ал.1, б.“г“ /изм./ от ЗДДС – като задължено лице, което не подава данни по чл.
118 в Националната агенция за приходите.
По делото е допуснато
извършването на комплексна съдебна експертиза. Съдът е приел изготвеното
заключение и го кредитира. Същото не противоречи на останалите представени с
административната преписка и от страните доказателства.
Видно от данните по делото и
заключението на вещото лице, на 30.08.2020 г. данни за доставката на гориво в
резервоар №4 са подадени и от нивомерната система и по документ. Системата е
отчела получената доставка, като към НАП по дистанционна връзка са изпратени
данните, но по неизвестни причини сървърът на НАП е отчел изпращането и върнал потвърждение
чак на 02.09.2020 г., без данните да са изпращани повторно от задълженото лице.
Няма спор, че нивомерната система
в търговския обект е работела на 30.08.2020 г., когато в обекта е получена доставката
по АДД №0000000005503751/30.08.2020 г. – 6892 л. дизел. Системата е отчела
доставката и е предала данните към ЕСФП, а чрез нея са предадени и по дистанционна
връзка към ИС на НАП. Предадените по документи данни по неустановени причини не
са отчетени от сървърите на НАП на същата дата, а едва на 02.09.2020 г. е
генерирано потвърждение.
Това, че сървърът на НАП не е
генерирал своевременно потвърждение на подадените по електронен път данни по
документи, само по себе си не може да обоснове извод, че тези данни не са били
подадени своевременно от задълженото лице. Следва да се имат предвид и
разпоредбите чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС и чл. 59 а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Не се доказа по делото, че
данните са подадени със закъснение на 02.09.2020 г. Напротив, налице са безспорни
данни, че още в деня на проверката, при разпечатване на ДФО, два отчета и
справка КЛЕН, е установено, че задълженото лице е предало по дистанционна
връзка на НАП данни по документи, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с
течни горива. Същия ден данни за получаване на горивото от НИС са изпратени автоматично
към НАП.
Съдът счита, че издаденият
административен акт е необоснован и немотивиран. Препращането към съставения
ПИП при проверката не може да се приеме за мотивиране на извода на
административния орган за наличие на предпоставки за налагане на ПАМ. Никъде в
приложения с административната преписка ПИП не се излагат мотиви за наличието
на предпоставки за налагане на ПАМ, не е правено изследване дали изобщо не са
изпратени данни, дали са изпратени по-късно или са изпратени навреме, но не са
потвърдени своевременно от НАП, на какво се дължи това.
Съдът счита, че в производството
пред административния орган не е доказано наличието на неправомерно поведение
на дружеството при предаването на данни в НАП за доставеното количество гориво
на обекта. Не може да се приеме, че дружеството е извършвало дейност насочена
срещу установената фискална дисциплина. Не е налице неподаване на данни по чл.
118 от ЗДДС към НАП за количеството
горива, което да обоснове извод за укриване на приходи и ощетяване на бюджета. Генерирането
на потвърждение от сървърите на НАП в по-късен период от предаването на
данните, не означава, че те не са подадени своевременно. По делото се доказа,
че данни са подадени в дена на доставката, и не са подавани повторно на
02.09.2020 г., когато е генерирано потвърждение.
Съдът счита, че няма извършено
неправомерно действие или бездействие, обосноваващо прилагането на ПАМ спрямо
проверяваното дружество.
Дори да приемем, че е налице
липса на данни в периода от 30.08.2020 г. до генериране на потвърждението от
НАП на 02.09.2020 г., то наложената ПАМ няма как да постигне целите по чл. 22
от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като
превантивна и преустановителна.
Административният орган е
следвало да съобрази, че по време на проверката техническите причини, довели до
липса на потвърждение за подаване на данните до сървърите на НАП, са отпаднали
отдавна, още на 02.09.2020 г., когато е бил генериран и отпечатан отговор за
успешно изпратена доставка по документ АДД с № 01000000000005503751.
Принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, т.е.
следва да предхожда прекратяването на нарушението с цел да го преустанови. В
случаи като процесния, когато принудителната административна мярка е наложена
след преустановяване на нарушението и то
повече от 4 месеца след това, тя има характер на санкция, а принудителните
административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно
нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели -
за да се предупреди и превъзпита нарушителя.
Това води до извод за
незаконосъобразност на наложената ПАМ и е основание за нейната отмяна, като
издадена в несъответствие с целта на закона (в този см. Решение № 12648 от
13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2021 г., Решение № 10393 от 13.10.2021
г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., Решение № 12221 от 2.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14134/2019 г., I о., Решение № 9607 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 2004/2020 г., I о., Решение № 9502 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
1160/2020 г., I о., Решение № 10972 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. №
5498/2020 г., I о., Решение № 9092 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14781/2019 г., VIII о., Решение № 16538 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
7032/2019 г., VIII о.).
При съобразяване на изтъкнатите в
заповедта мотиви относно срока на мярката и правилото на чл. 6 от АПК за
съразмерност съдът съобрази, че административният акт не може да засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издава акта. Постановеното запечатване на търговски обект е принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Съгласно предписанието на
тази правна норма целта на административната мярка е предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и техните вредни последици.
Постигането й в конкретния случай според съда е възможно и без постановяване на
такава продължителност от 3 дни, тъй като нарушението е отстранено още преди
момента на проверката. Налагането на ПАМ за срок от 3 дни повече от четири
месеца по-късно, без данни за нарушение, продължавало през този период от
време, по никакъв начин не съответства на целта на закона.
При така установените факти,
административният орган не е извършил в пълнота дължимата проверка и за
съответствието на определения срок на ПАМ с целта на закона.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че нужда от налагането на мярката не е била налице.
Съдът, след анализ на събраните
по делото доказателства, счита, че е безспорно установено, че наложената ПАМ
противоречи и на целта на закона. По изложените съображения и при установено
отменително основание по чл. 146, т. 2 /липса на мотиви/, т. 4 /липса на
материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ/ и т. 5 /противоречие с
целта на закона/ от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход от спора искането
на оспорващия за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва
да бъде уважено в размер на 50,00 лева за внесена държавна такса и 850 лв.
възнаграждение за вещо лице, общо 900 лв. разноски.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Ловешки административен съд, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-19-0048061/ от
22.01.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на НАП, с която на „Петрол“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул.
Търговска №12, ЕИК831496285 е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – бензиностанция №1109, находяща се в гр. Созопол,
обл.Бургас, м. Герена, и забрана за достъп до него за срок от 3 /три/ дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Петрол“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска №12,
ЕИК831496285, с изпълнителни директори М.Д. и Г.Т., направените по делото
разноски в размер на 900,00 (деветстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез АдмСЛ пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: