№ 140
гр. Костинброд, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100370 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал.1, т. 2
от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2789 / 07.05.2024
година подадена от „АПС” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., със законни представители П. В. и Х. М. – управители, с
юрк. Е. Ц. против В. А. С., ЕГН ********** от гр. Г. със сочени : цена на иска
: 1 226.83 / хиляда двеста двадесет и шест лева и осемдесет и три стотинки /
лева и правно основание : чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за
признаване за установено по отношение на същия съществуването на
вземането му в общ размер на 1 226.83 лева, от които : 400.00 лева -
главница,12.00 лева – договорна лихва, за периода от 12.10.2021 г. до
11.11.2021 г., 108.31 лева – законна лихва за забава върху главницата, за
периода от 11.11.2021 г. до 23.01.2024 г. и 717.52 лева – неустойка по чл. 17 от
Договора за К., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените
от заявителя разноски по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, след като по
1
ч.гр.д. № 91 / 2024 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено на
адреса, не е намерено и по месторабота и е залепено уведомление по чл. 47
ал.1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал.
4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
Договор за потребителски К. № 743556 / 12.10.2021 г. сключен между
ответникът и „С. – К.“ АД, по силата на който е получил сумата от 400.00 /
четиристотин / лева, която е следвало да върне на вноски до 11.11.2021 г.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Договорът е сключен по
електронен път по силата на ЗПФУР, като част от предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 12.07.2023
г. „С. – К.“ АД като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника по
описания договор на ищеца - „АПС” ЕООД, ЕИК : ****.
Ищецът сочи още, че длъжникът не е изпълнил в срок своите
задължения по Договор за потребителски К. № 743556 / 12.10.2021 г., като и
към настоящия момент задължението все още не е погасено.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер на 1 237.83 / хиляда двеста тридесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки / лева, от които : 400.00 лева - главница,12.00 лева –
договорна лихва, за периода от 12.10.2021 г. до 11.11.2021 г., 108.31 лева –
законна лихва за забава върху главницата, за периода от 11.11.2021 г. до
23.01.2024 г. и 717.52 лева – неустойка по чл. 17 от Договора за К., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 30.01.2024 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
Ищецът редовно призован не изпраща представител. Същият е
депозирал писмен отговор - становище вх. № 7098 / 11.12.2024 г., с което моли
да се даде ход на делото и моли съдът да постанови решение, с което да
признае искът за основателен, като излага подробно съображенията си и моли
съдът да присъди направените от ищеца разноски.
2
Ответникът В. А. С. редовно призован, чрез назначения особен
представител на същия – адв. Н. – САК не се явява, вместо него се явява адв.
Н. – САК, която оспорва така презядените искове и моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли същите. Същата представя писмено становище.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от правна и фактическа страна :
От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че на 12.10.2021 г. между В. А. С. и „С. - К." АД е сключен
Договор за потребителски К. № 743556. Договорът е за сумата от 400.00 /
четиристотин / лева, която е следвало да бъде върната на 1 вноска в срок до
11.11.2021 г. , когато е падежирала последната вноска, при фиксиран лихвен
процент 40, 05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 48.63 %.
По своя характер сключения между страните договор за потребителски
К. е такъв по чл. 9, ал. 1 ЗПК и за него, по силата на чл. 24 ЗПК, се прилагат
нормите на чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. Съдът,
съобразявайки приетите по делото доказателства и относимите правни норми,
намира, че сключения между В. А. С. и „С. - К." АД договор за предоставяне
на потребителски К. съдържа неравноправна клауза, която го прави частично
недействителен. Конкретно такава е клаузата посочена в чл. 17 от договора –
претенцията за заплащане на неустойка в размер на 717.52 лева, която изцяло
противоречи на добрите нрави.
Съдът приема, че уговорката съдържаща се в чл. 17 от договора за К. е
неравноправна и поради това нищожна. К.орът разполага със задължение и с
достатъчно много източници на информация, за да оцени предварително
К.оспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той
вместо да сключи договор може да откаже да предостави К. (чл. 18 ЗПК). В
случая, включването на клаузата за неустойка на задълженията по К.а
противоречи на закона, като на практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на К.ора за предварителна оценка на
К.оспособността на длъжника върху последния и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му. Посоченото навежда на извод, че
чл. 17 от договора за К. съдържа клауза, която е неравноправна по смисъла на
ЗЗП, а това я прави нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП , т. е.
3
на закона. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставка на
съдържанието на сделката с правилото на закона. В случая е налице уговорка,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
К.ора и на потребителя. По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която
противоречи договорна клауза. Съдът намира, че нищожността на клаузата по
чл. 17 от договора за К., не води до нищожност на целия договор, тъй като той
може да се приложи и без тях – чл. 146, ал. 5 ЗЗП.
При това основание за нищожност, страните целят един неправомерен
краен резултат, който се постига чрез сключване на една или повече сделки,
които не нарушават закона. В случая договора за предодставяне на гаранция
се сключва с единствена цел да се оскъпи договорът за К., по такъв начин, че
да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В настоящия случай
възнаграждението, което е договорено по посочения договор е следвало да
бъде отразено в ГПР по договора за К., но това не е направено. Ако това беше
направено, ГПР щеше да е значително над 50 процента – изчисление
направено от съда на основание чл. 162 ГПК, като по този начин размера на
ГПР щеше да е в директно противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По силата на договор за цесия от 12.07.2023 г. вземанията са
прехвърлени от страна на „С. - К." АД в полза на „АПС“ ЕООД. Длъжникът
може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария К.ор или на овластено от този К.ор
лице до момента на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения,
като от страна на ответника не са представени доказателства, че е заплатил
каквато и да е част от задълженията си по договора за К.. На основание чл. 162
ГПК съдът намира, че размера на сумите съответства на претендираното. При
така установеното съдът намира, че предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално
допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани за главницата
и за лихвите – по договора за К., съответно са неоснователни
относнонеустойка, съгласно чл. 17 от договора.
Съдът намира, че е налице валиден договор за К., изключвайки клаузата
4
по чл. 17, по който ответната страна не е изпълнила изцяло своите
задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на
вземанията за главница и лихви, както и размера им.
Съдът намира, че няма пречка К.орът да прехвърли вземането, като то
преминава върху новия К.ор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният К.ор е длъжен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето, но в случая това обстоятелство е
без правно значение, тъй като липсват твърдения за извършени от ответника
плащания на първоначалния К.ор.
В конкретния случай договореното в чл. 17 от договора за
потребителски К. № 743556 / 12.10.2021 г. съгласно назначения особен
представител – адв. Н. – САК изцяло противоречи на добрите нрави.
Притиворечащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на
неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по
– силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския
оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва
представлява насрещна престация на заемателя, коятое възнаглаждение за
заемодателя за това, че последният е предотавил ползването на парична сума
на заемателя. Поради това уговореният лихвен процент на възнаградителната
лихва следва да бъде такъв, че да компенсира заемателя за това, че се е лишил
временно от определена парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да
не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна
по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на
договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. Според
приетото в практиката на ВКС / Решение 906 / 2004 г. по гр. д. 1106 / 2023 г. на
ВКС, II ГО, Решение 378 / 2006 г. по гр. д. 315 / 2005 г. на ВКС, II ГО,
Определение 901 / 2015 г. по ч.гр.д. 6295 / 2014 г. на ВКС, IV ГО /
противоречива на добрите нрави е уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Съдът споделя доводите на особения представител относно тази
претенция и намира, че същата следва да бъде оставена без уважение, но в
останалата част исковата претенция е доказана и следва да бъде уважена.
5
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с
уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – за държавна такса, в размер на 175.00 лева,
за юрисконултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00
лева, съобразно правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ ,
както и сумата от 422.68 лева - за назначен особен представител.
Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство,
които следва да се присъдят според установената част от вземанията, който са
в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и 100.00 лева - за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на уважената част от исковете се дължи сумата от 348.91 /
триста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки / лева, изчислена
както следва сумата от 520.31 лева, представляваща общ размер на уважените
искови претенции, който е умножен по сумата от 822.68 лева, представляваща
сторени разноски в исковото и заповедното производство, който е разделен на
цялата претендирана сума от 1 226,83 лева.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, ІI - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. А.
С., ЕГН ********** от гр. Г. дължи на „АПС“ ЕООД, ЕИК : ****, със
седалище и адрес на управление : гр. С., със законни представители П. В. и Х.
М. – управители сумата от 400.00 / четиристотин / лева – представляваща
непогасена главница, дължима по силата на договор за потребителски К. №
743556 от 12.10.2021 г., сключен между
В. А. С. (К.ополучател) и „С. - К." АД (К.ор), като с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. „С. - К." АД е прехвърлило
своите вземания към длъжника на „АПС“ ЕООД, ЕИК : **** заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 108.31 / сто и осем лева
и тридесет и една стотинки / лева – законна лихва за забава по договора за К.,
за периода от 11.11.2021 г. до 23.01.2024 г. и сумата от 12.00 / дванадесет /
6
лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за К.,
за периода от 12.10.2021 г. до 11.11.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 39 от 31.01.2024 г., по ч.гр.д. № 91 / 2024 г. по описа
на РС - гр. Костинброд.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване съществуването на
вземането за сумата от 717.52 / седемстотин и седемнадесет лева и петдесет и
две стотинки / лева – представляваща неустойка по чл. 17 от Договора за К.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 39 от 31.01.2024 г., по
ч.гр.д. № 91 / 2024 г. по описа на РС – гр. Костинброд, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН ********** от гр. Г. да заплати на „АПС“
ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., със законни
представители П. В. и Х. М. – управители сумата от 348.91 / триста
четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки / лева, представляваща
сторени разноски в заповедното и исковото производство, според уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7