№ 11773
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110134512 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
****/21.09.2022 г./ на „****“ ЕАД срещу Ж. Л. Б., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ
се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 4 926.41 лв. – стойност на доставена топлинна
енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.11.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 791.09 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г.; сумата от 41.85 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.11.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 8.90 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 15.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62700/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата за процесния имот, към което са приложими Общите
условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени от „****” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е
изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
1
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, като изтъква, че липсва сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия. Оспорва количеството доставена топлинна енергия, като твърди, че
липсват доказателства, че индивидуалните разпределители в имота съответстват на
действащите стандарти. Оспорва да е получавала фактури за дължимите суми и
представеното с исковата молба писмо-уведомление. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за част от главницата за доставена топлинна енергия и лихвата върху
нея. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище, че
дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в
съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62700/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по
чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на
вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
2
претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на
топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта.
В случая от писменото доказателство на л. 22 – 23 от делото се установява, че през
1994 г. Ж. Л. Б. и Христо Попйорданов Богатинов са прехвърлили на трето лице процесния
имот, като са си запазили пожизнено правото на ползване върху него. От писменото
доказателство на л. 130 е видно, че ползвателят Христо Попйорданов Богатинов е починал
на 04.06.2009 г., от което следва, че неговото право на ползване е погасено на основание чл.
59, ал. 1 ЗС. Следователно единственото лице, което е материалноправно легитимирано да
отговаря за задължението за доставената в имота топлинна енергия през исковия период, е
ответницата.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
следния обект: апартамент № 49, находящ се в ****. Имотът е топлофициран и се намира в
сграда в режим на етажна собственост, което се установява от заключението на съдебно-
техническата експертиза и не се оспорва от ответницата.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй
като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на
законовия срок, са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от фирмата за дялово разпределение. През процесния период в имота е имало 3
бр. радиатори и 1 бр. щранг-лира в банята без ИРРО. Абонатът не е осигурявал достъп до
имота за отчет на уредите и водомера, поради което фирмата за дялово разпределение е
начислявалала за всички отоплителни тела в имота служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата, като изчислената от вещото лице служебна
топлинна енергия съвпада с отразената в изравнителните сметки, а за битово горещо
водоснабдяване е начислявала служебно топлинна енергия за 1 бр. лице с разходна норма
3
140 л/денонощие. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от фирмата за
дялово разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект, като изчислените от вещото лице стойности на топлинната
енергия от сградната инсталация съвпадат с отразените в изравнителните сметки. Вещото
лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните
разпоредби.
Възражението на ответницата, че липсват доказателства, че индивидуалните
разпределители в имота съответстват на действащите стандарти, е ирелевантно, доколкото в
случая не е бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите и не са снети техните
показания, което е видно от представените от третото лице – помагач писмени доказателства
на л. 91 и л. 92. Поради това съдът не обсъжда доказателствата, касаещи това възражение.
Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за
извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът
намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на
ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата
от 4 853.22 лв.
По възражението на ответницата за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
4
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 02.11.2021 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 25.08.2018 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г. включително.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г., се установява от
заключението на съдебно – техническата експертиза и възлиза на сумата от 4 725.36 лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за
стойността на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 4 725.36 лв.
за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума тя дължи и законната лихва,
считано от 02.11.2021 г. до окончателното плащане. Искът подлежи на отхвърляне за
разликата над 4 725.36 лв. до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2018 г. до м.
06.2018 г. – поради частична недоказаност на размера и поради изтичане на погасителна
давност за вземането за посочения период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
5
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през част от исковия период, както и забава в плащането й
предвид липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази
главница е доказан по основание.
Началото на забавата е 15.09.2019 г. – за изравнителната сметка за периода от м.
07.2018 г. до м. 04.2019 г., и 15.09.2020 г. – за изравнителната сметка за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г.
и 31.07.2020 г., видно от писмените доказателства на л. 18 – 20 от делото.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г. върху
непогасената по давност главница съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 774.92 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия е основателен до посочения размер, а за разликата до пълния предявен размер е
неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от „****“ ЕООД. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй
като за ответницата при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на
стойността на извършената по отношение на неговия имот услуга. Таксата се дължи именно
на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът
намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание.
Ответницата не оспорва размера на това задължение, поради което съдът приема, че
дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 41.85 лв., както е посочено в
исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от 02.11.2021 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
6
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 158.75 лв., както
следва: 110.75 лв. – държавна такса, и 48 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – в общ размер на 542.75 лв., както следва: 110.75 лв. – държавна такса, 336
лв. – депозит за вещо лице, и 96 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Ж. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно:
сумата от 4 725.36 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 07.2018
г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното плащане;
сумата от 774.92 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г. ; сумата
от 41.85 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м.
10.2018 г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 62700/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността
на доставената топлинна енергия – за разликата над 4 725.36 лв. до пълния предявен размер
от 4 926.41 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г.; частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 774.92 лв. до пълния предявен размер от 791.09 лв.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8.90 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 15.10.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ж. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 158.75 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 542.75 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8