ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
гр. Смолян , 09.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600014 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С определение № 1/06.01.2021г. по ЧНД № 633/2020г. на Смолянския
районен съд е потвърдено Постановление от 20.11.2020г. на РП - Смолян, с
което е прекратено наказателното производство по ДП №141/2019г. по описа
на РУ - Смолян.
Недоволен от това определение е останал пострадалият от деянието Л.С.,
който го обжалва чрез повереника си адв.Л.С. с оплаквания за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че не
е изяснена фактическата обстановка по делото, като съдът не е обсъдил
наличието на нарушение на правилата за движение, касаещо движение с
несъобразена скорост на автомобила, с който е блъснат пострадалия. Иска се
отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и
връщане на делото на прокурора с указания за назначаване на нова Авто-
техническа експертиза, която да установи скоростта на движение на
автомобила, блъснал пострадалия, както и за повторен разпит на свидетелите
В.и М.С.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна в срокът за обжалване на
определението, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните съображения.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че липсва
съществен съставомерен признак на престъплението по чл.343, ал.1 от НК -
виновно поведение от страна на водача, при което същият да е нарушил
правилата за движение по пътищата, не е установена и пряката причинно-
следствена връзка с вредоносния резултат - причинената средна телесна
повреда, както и че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
което изключва обществената опасност на деянието, тъй като то не е
извършено виновно.
Настоящит състав на съда приема, че възприетата от прокурора в
постановлението фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, като същото е протекло
при условията на обективно, пълно и всестранно разследване, в хода на което
са установени причините за настъпването на пътно-транспортното
произшествие. Изяснени са правнорелевантните обстоятелства по делото,
като са събрани всички относими, допустими и необходими доказателства за
изясняване на обективната истина. Разпитани са като свидетели участниците
в ПТП- водачът на л.а и пострадалия, както и всички свидетели-очевидци на
ПТП, направен е следствен експеримент и са назначени СМЕ и АТЕ -
първоначална, повторна и допълнителна.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за непълнота на
събраните по делото доказателства, касаеща скоростта на движение на
автомобила, блъснал пострадалия С., и механизма на настъпване на
противоправния резултат. От назначената САТЕ се установява, че скоростта
на движение на управлявания от К. лек автомобил „“ в момента на удара и
преди задействане на спирачната система е била около 48 км./ч. Водачът е
реагирал при излизането на пешеходеца Л.С.пред спрелия товарен автомобил
на св.А.К., като преди този момент водача на л.а. „*“ е нямал видимост към
пешеходеца Л. С. т.е. е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Според вещото лице технически безопасната скорост на движение,
2
при която водачът би могъл да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране е при скорост по-малка от 33 км./ч. От техническа гледна точка най-
вероятен е следният механизъм на анализираното пътно-транспортно
произшествие: водачът М.К. е управлявал л.а. „А**“ по платното за движение
на на ул.“Васил Райдовски“ гр.Смолян в посока от запад на изток. През това
време пешеходецът Л.С. е бил на южния тротоар, като се е намирал на около
3-4 метра пред спрелия товарена автомобил на свидетеля А.К. В един момент
пешеходеца Л.С.е предприел пресичане на платното за движение в посока от
юг на север, от дясно на ляво, пред л.а. „“. При излизането на пешеходеца
пред спрелия автомобил, водача на л.а. „** е реагирал, като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Удара е настъпил в предната част на л.а. „Алфа Ромео 156“ и в
лявата страна на тялото на пешеходеца Л.С.. След удара л.а. „**“ се е
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума на МП, а пешеходеца Л. С. е паднал на платното за движение
пред л.а. „**“. Основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че пешеходеца Л.С. е предприел пресичане на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се автомобил.
По досъдебното производство е извършен и следствен експеримент, след
който е възложена и изготвена допълнителна САТЕ, по която вещото лице М.
е дало заключение, че ако на платното за движение пред товарния автомобил
(микробус), управляван от св.А.К., е имало „няколко коли“, водачът на л.а.
„**“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара с пешеходеца Л.С. и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. В този случай водачът на л.а. „**“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента
в който е реагирал при излизане на пешеходеца Л. С., пред паркираните
„няколко коли“, л.а. „**“ се движел със скорост по-малка от 33 км./ч. Вещото
лице сочи, че ако на платното за движение пред товарния автомобил
(микробус), управляван от св.А.К. е нямало „няколко коли“, водачът на л.а.
„**“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара с пешеходеца Л. С. при своевременна реакция със скоростта, с която се
е движел. Според вещото лице, водачът на л.а. „**“ дори да спре така, че
3
предната част на автомобила да се намира на една линия с предната си част на
спрелия товарен автомобил, то водачът на л.а. „**“ няма техническа
възможност да наблюдава цялото пространство пред спрелия автомобил.
Такава възможност би имал само, ако предната част на л.а. „**“ подмине
предната част на спрелия автомобил с поне 2,46 м. На практика, докато
водачът на л.а. „*“ не измине тези 2,46 м., той няма да има пълна видимост на
пътя пред спрелия автомобил, от което следва , че ако се приеме, че водачът
на л.а. „**“ трябва да се движи само при пълна видимост на пътя пред
спрелия автомобил, той трябва да спре и не може да продължи движението
си, тъй като при всяка скорост различна от 0 км./ч. ще има пълен спирачен
път (опасна зона), т.е. всяка скорост по-голяма от 0 км./ч. би била
несъобразена с ограничената видимост.
Вещото лице сочи като най-вероятен от техническа гледна точка следният
механизъм на анализираното пътно-транспортно произшествие: водачът
М.К.е управлявал л.а. „** по платното за движение на ул. „В. Райдовски“ в
гр.Смолян в посока от запад на изток. През това време пешеходеца Л.С. е бил
на южния тротоар като се намирал на около 10-11 метра пред спрелия товарен
автомобил на свидетеля А.К.. Пред този товарен автомобил, съгласно
свидетелските показания е имало няколко спрели или паркирани коли. В един
момент пешеходеца Л.С. е предприел пресичане на платното за движение в
посока от юг на север, от дясно на ляво пред л.а. „**“. Водачът на л.а. „*“ е
реагирал на около 18,13 м. като екстрено е задействал спирачната система, но
въпреки това настъпил удар, които бил неизбежен. Ударът е настъпил в
предната част на л.а. „**“ и в лявата страна на тялото на пешеходеца Л.С..
След удара л.а. „** се е установилна мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видно от фотоалбума на МП, а пешеходеца Л. С. е
паднал на платното за движение пред л.а. „**“. Основната причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходеца
Л.С.е предприел пресичане на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Ако се приеме втория вариант, а именно, че на
платното за движение пред товарния автомобил е нямало „няколко коли“,
причина за произшествието е и това, че водачът на л.а. „**“ не е реагирал
своевременно в момента, в който е имал техническа възможност да забележи
4
пешеходеца при излизането му пред товарния автомобил.
И настоящият съсатв на съда възприема първият вариант на допълнителното
заключение на вещото лице М., който е съобразен изцяло с показанията на
пострадалия Л.С., и тези на неговите родители - свидетелите М.С. и В.С.,
които са очевидци на произшествието и са били в непосредствена близост до
местопроизшествието, за да могат да възприемат цялата фактическа
обстановка при извършване на деянието. Техните показания са еднопосочни и
непротиворечиви, като установяват по един категоричен начин, че на
платното за движение пред магазин „С.“ е имало няколко спрели автомобила.
Че микробуса, управляван св. А.К., е бил един от спрелите автомобили, се
установява от показанията на свидетелите К. Х. К., Б. и Х.. Тъй като
местоположението на спрелите коли не е отразено в протокола за оглед на
местопроизшествието, поради това че при пристигане на полицейския екип те
вече не били на място, местоположението им се установява от показанията на
разпитаните свидетели, които са проверени в хода на извършения следствен
експеримент. От повторната и допълнителна САТЕ е видно,че водачът К. се е
движил със скорост 48 км.ч., която е по-ниска от максимално допустимата
скорост в населени места - 50 км.ч. В случая няма нито превишаване, нито
несъобразяване на скоростта от страна на водача на л.а. „**“ - свидетеля К.,
нито е установено, ПТП да е настъпило в резултат на извършено от водача
друго нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП. В тази
насока липсват данни, от които да се приеме, че избраната скорост от водача
К. е била „несъобразена“, по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в каквато насока
се развиват съображения в жалбата. В случая платното за движение е било
сухо и достатъчно широко, за да се предприеме заобикаляне на спрелите
автомобили, интензивността на движение на автомобили и пешеходци в
района била слаба, като в близост е нямало пешеходна пътека, която да е
причина водачите да се движат с една значително по-ниска от максималната
скорост за населени места от 50 км/ч.
При това положение е обоснован извода на прокурора, че липсва съставмерен
признак на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“във вр. с чл.342 ал.1 от НК, а
именно - не се установява, че ПТП е настъпило вследствие на виновно
поведение на водача К.. От там липсва и причинно-следствена връзка межу
противоправно поведение на водача и настъпилият вредоносен резултат -
5
причинената на пострадалия Л.С. средна телесна повреда, установена от
доказателствата по делото и заключението на вещото лице по назначената
СМЕ.
Правилно и обосновано, въз основа на всички събрани на досъдебното
производство доказателства, прокурорът е приел, че в конкретния случай са
налице предпоставките за приложение на чл.15 от НК - „случайно деяние“.
Според съдебната практика, когато препятствието се появи изненадващо в
опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може да
предотврати настъпването на вресните последици, е налице случайно деяние.
От допълнителното заключение на вещото лице М. се установява, че при
хипотезата на няколко спрели на пътното платно коли пред микробуса,
водачът К. е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара с пешеходеца С. и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
На досъдебното производство са събрани всички необходими и относими
доказателства за установяване на механизма и причините за настъпване на
ПТП. Неоснователно е възражението в жалбата, че се налага преразпит на
свидетелите В.С. и М.С., тъй като на същите е извършен подробен разпит
много скоро след произшествието, на който те установяват достатъчно ясно и
непротиворечиво обстоятелствата, при които е извършено деянието. И
двамата са категорични, че на пътното платно, където пострадалият е
предприел пресичане, е имало спрели няколко автомобила, поради което и не
са налице основания за повторният им разпит за вече установените
обстоятелства.
Не се налага и назначаване на исканата от жалбоподателя допълнителна
САТЕ, която да установи скоростта на движение на автомобила, блъснал
пострадалия, тъй като на този въпрос е вече даден отговор по делото от
заключенията на вещото лице М. по назначената повторна и допълнителна
САТЕ, които съдът възприема като обективни и компетентно изготвени. Това
е така, тъй като тези заключения съответстват в пълна степен на събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие, показанията на разпитаните свидетели и проведения
следствен експеримент.
6
Предвид гореизложеното обжалваното определение е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, поради което и на
основание чл.243, ал.8 от НПК, Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/06.01.2021г. по ЧНД № 633/2020г. на
Смолянския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7