РЕШЕНИЕ
№ 9730
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110134178 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. М. Д., ЕГН ********** срещу А. Д. Д., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 07.04.1984 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че брачната връзка между съпрузите е
изчерпана от съдържание и същите живеели като съквартиранти около 20 години. Твърди се,
че ищецът е напуснал семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Лавеле“ № 10 и
няма претенции относно същото. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа
иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че през всичките години на семеен живот
страните са пребивавали в наследственото жилище на ищеца в гр. Хасково, за който твърди,
че също е семейно. Сочи се, че ищецът е напуснал семейното жилище на 27.05.2024 г. под
претекст, че за да предпази ответницата и децата е необходимо да се премести в защитено
жилище, на което ответницата повярвала, но в последствие се оказало лъжа. Иска исковата
молба да бъде отхвърлена.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищецът сочи, че поддържа искането за развод.
Споделя, че бракът е дългогодишен, но последните 20 години не се разбират добре, поради
което в ежедневието си е изнервен. Твърди, че е стигал до психически натоварвания, които в
1
един момент могат да избухнат в насилие. Споделя, че от една година не живее в семейното
жилище и се чувства по-спокоен, развива личните си качества.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответницата посочва, че са женени от 40 години
и не са имали проблем или да са се карали. Споделя, че се случва за първи път ищецът да се
изнесе и то без да даде обяснение. Сочи, че ищецът бил отишъл в защитено жилище, като
единствено се прибрал да си събере багажа и да съобщи. Споделя, че след като си е
тръгнал, ответницата се е разболяла и ищецът донесъл лекарства. След тези случки,
страните са се виждали и не са се карали.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 6 от
делото/ страните са сключили брак на 07.04.1984 г. в гр. Хасково, Република България, за
което е съставен акт за граждански брак № 0155/07.04.1984 г. на Община Хасково. Видно от
представените по делото удостоверения за раждане страните имат деца – Мартин
Александров Д., роден на 14.03.1987 г. и Нина Александрова Д., родена на 30.08.1984 г.,
които към момента на подаване на исковата молба са пълнолетни.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите Гергана Ивайлова Лазарова и Мартин Александров Д., които съдът кредитира,
тъй като намира същите за последователни, логични и безпротиворечиви. От показанията на
свидетелите съдът приема за установено обстоятелството, че страните от една година не
живеят заедно, като ищецът е напуснал жилището. След раздялата им ищецът е продължил
да полага грижи за ответницата, тъй като последната е имала здравословни проблеми.
Свидетелката Лазарова в посочва, че след раздялата им с ответницата, ищецът изглеждал по-
добре, преди е бил потиснат. Споделя, че че след разговори между страните по телефона, на
ищеца му се е случвало да вдига кръвно. Твърди, че през годините страните се чували често.
Според чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България „Бракът е доброволен съюз
между мъж и жена“. На основание чл. 5 от Семейния кодекс: „Бракът се сключва по взаимно,
свободно и изрично съгласие на мъж и жена...“. Изхождайки от горните разпоредби за
съществуването на брачната връзка, и характера на брачните отношение неминуемо е
необходимо съгласието и желанието и на двамата съпрузи.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във
фактическа раздяла, тъй като от около година не живеят заедно и не поддържат нормални
съпружески отношения помежду си, като ищецът живее на друг адрес от ответницата.
Обстоятелството, че ищецът е продължил да полага грижи за ответницата и след
фактическата им раздяла, не може да бъде кредитирано като намерение да запазят своята
брачна връзка. Поради здравословни проблеми на ответницата, ищецът е закупувал
лекарства, което съдът намира като уважение към другия, а не като изпълнение на свои
2
съпружески отношения.
Наличието на продължителна раздяла между страните, които не поддържат
съпружески отношения, обуславя извод, че брачната връзка между съпрузите съществува
само формално, като същата е опразнен от съдържание - липсва разбирателство,
комуникация и доверие между съпрузите. Бракът между страните е дълбоко разстроен, а
разстройството на брачните отношение е непоправимо, доколкото по делото не се
установява възможност и желание и на двамата съпрузи за неговото преодоляване. Ето
защо, бракът следва да бъде прекратен.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът не следва да разгледа въпроса
за фамилното име, доколкото титуляря на правото не е заявил претенции по отношение на
фамилното име.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските
по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от
ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 07.04.1984 г. в гр. Хасково, Република България, за което е съставен акт за граждански
брак № 0155/07.04.1984 г. на Община Хасково, между А. М. Д., ЕГН **********, и А.
Д. Д., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. М. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4