РЕШЕНИЕ
град София,
01.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в закрито заседание
на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА ТОНЕВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 10293 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20197870400107 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, срещу постановление № 558 от 03.07.2019 г. (разпореждане по смисъла на чл. 434 ГПК), с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите изпълнителни
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
2 880 лв., 66 лв. – дължими авансови такси по т. 1, т. 5 и т. 9 ТТР към
ЗЧСИ, и пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 7 471,26 лв.
Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското
възнаграждение, във връзка с което е начислена и
пропорционална такса над законоустановените размери, е прекомерно и несъобразено с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че с оглед правната и фактическа сложност на
делото и извършените от пълномощника на взискателя действия – подаване на молба
за образуване на изпълнително дело с посочване на изпълнителен способ, чл. 10, т. 2 НМРАВ е неприложим. С оглед изложеното, моли съда да намали
претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 Наредба № 1/2004 г., както и
да измени размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга – главница и лихва по изпълнителен лист. Подържа, че
размерът на последната също е прекомерен. При условията на евентуалност, в
случай че съдът приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение се включва в
събраната сума, моли намаленият размер на същото да бъде взет предвид при
определяне на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и платено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Взискателите и ответници по жалбата – Б.А.А.и Д.Р.Д., представлявани от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв. П.К., не са депозирали писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателите и пропорционалната такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 20197870400107 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, е образувано по молба от 26.06.2019 г. на Б.А.А.и Д.Р.Д., чрез адвокат П.К., въз основа на изпълнителен лист от 25.06.2019 г., издаден по гр. д. №
16384/2016 г. на СГС, ГО, 12-ти състав,
съгласно който Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на взискателите сумата от по 60 000 лв., предсталяваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главниците от 30.12.2016 г. до окончателното плащане.
По изпълнителното дело са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
26.06.2019 г., от които е видно, че взискателите са упълномощили
адв. Керанова да ги представлява по изпълнителното дело. В договора, с предмет представителство по изпълнително дело за
събиране на присъдено обезщетение по посоченото гражданско дело, е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 880 лв. Удостоверено е плащането
на възнаграждението изцяло в брой.
На датата на образуване на делото ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника
на същия ден. На същата дата – 26.06.2019 г., ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Общинска Банка" АД,
Видно от представено по делото
извлечение от банкова сметка, ***.07.2019 г., в срока за доброволно изпълнение,
от длъжника по банкова сметка ***,58 лв., с основание процесното изпълнително
дело.
С възражение от 28.06.2019 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар до 200 лв. с доводи, поддържани и в жалбата. Направено е искане и ЧСИ пропорционално да намали и дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като изчисли същата съобразно присъденото вземане по
изпълнителния лист, без включване на претендирания от взискателите адвокатски
хонорар.
С обжалваното разпореждане (наречено постановление) от 03.07.2019 г. ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. ЧСИ се е произнесъл и по искане да бъдат намалени
авансовите такси по т. 1, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ незавеисимо, че не е сезиран с
такова искане.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната
страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І
на ГПК – „Общи правила“, поради което е приложима и в изпълнителното
производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само
заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по
договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са
отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и
адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в относимата й редакция, за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500. 01 лв. до 1 000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1
000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7,
ал. 2 определя размера на възнаграждението според материалния интерес.
В процесния случай в договора за правна защита
и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение от 2880 лв. е платено в брой. Съдът намира обаче, че това
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според настоящия
състав приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г., тъй като единственото извършено от процесуалния представител на
взискателите действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
като вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Съобразно разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен способ
в молбата за образуване на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато
процесната хипотеза не е.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително
дело не обуславя приложение на чл. 10, т. 2 НМРАВ.
Съобразно изложените съображения, адвокатското възнаграждение
в полза на взискателите следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 2880 лв. на 200 лв.
Жалбата, в частта й срещу начислената
от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е неоснователна. Доводите на частния жалбоподател, че няма зависимост между
приетия размер на адвокатското възнаграждение на взискателя и дължимата
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ са правилни, но неотносими към процесния случай, доколкото не се
установява при определяне на обсъжданата такса ЧСИ да е взел предвид приетия
размер на адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на парично вземане", върху събраната сума, т. е. само
върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението. В конкретния случай главницата по изпълнителния лист е
в общ размер на 120 000 лв., а размерът на дължимата лихва за забава за
периода от 30.12.2016 г. до 26.06.2019 г. – 30 302, 42 лв., т.е. общият
размер на вземането към датата на поканата за доброволно изпълнение възлиза на
150 302,42 лв. По аргумент от т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане над 100 000 лв. се събира такса върху събраната сума, както следва:
5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Предвид размера на вземането
по изпълнителния лист, дължимата пропорционална такса възлиза на 7 471,26 лв. с
вкл ДДС (6 226,40 лв. без ДДС), в който размер е определена и от ЧСИ.
С оглед изложеното, постановлението на
ЧСИ от 03.07.2019 г. е правилно и законосъобразно в частта, касаеща
произнасянето относно размера на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
При този изход на спора и изричната претенция,
разноски за настоящото производство се следват на жалбоподателя. Доказано
направените такива са в размер на 25 лв. – платена държавна такса, и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение (за справка: договор за
правна защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и платежно
нареждане за плащане на същото – л. 11 и л. 12 от делото пред СГС). С оглед
изложеното, в тежест на взискателите по изпълнителното дело и ответници по частната
жалба, следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 192,50 лв., съобразно
уважената част от искането.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, длъжник по изп. дело № 20197870400107 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, разпореждане (наречено постановление) № 558 от 03.07.2019 г., в частта, с която е отказано намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД на взискателите Б.А.А.и Д.Р.Д.адвокатско възнаграждение по
изп. д. № 20197870400107 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, както следва: от 2 880 лв. (две хиляди
осемстотин и осемдесет лева) на 200 лв. (двеста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 00829/15.07.2019 г. подадена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, длъжник по изп. дело № 20197870400107 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, срещу разпореждане (наречено постановление) № 558 от 03.07.2019 г., в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали таксата по чл. 26
ТТРЗЧСИ, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********, и Д.Р.Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис № 3, да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление ***, сума в размер на 192,50 лв. (сто деветдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.