Решение по дело №5/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 24
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20223000600005
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600005 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.452, ал.1,
пр.2 от НПК и е образувано по частна жалба от инсп. Д.Д. – председател на
Пробационен съвет с район на действие – РС – Варна. Атакува се протоколно
определение № 1052/15.12.2021 по ЧНД № 1304/21г по описа на ВОС, с
което предложението за замяна на остатъка от наказанието пробация,
наложено на Д. ИВ. В. по НОХД №379/2021 г. на Районен съд - Варна, при
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: "Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност два
пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от 6 (шест) месеца с лишаване от свобода е оставено без уважение,
като наложените пробационни мерки са заменени с пробационна мярка по
чл.42а, ал.2, т.6 от НК - „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок
от 19 (деветнадесет) часа, без да е посочена продължителността на мярката.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че наказанието
пробация може да съществува като съвкупност от най - малко 2 (две)
пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
1
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Според чл.43а,
т.2 от НК наказанието пробация може да се заменя единствено с наказание
лишаване от свобода, като факултативните мерки по чл.42а, ал.2, т.3, т.4, т.5 и
т.6 от НК могат да се налагат към задължителните пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и да се включат към съвкупността от мерки, но не
и да ги заменят. Единствено в хипотезите на чл. 43а, т. 1 от НК, чл. 43, ал. 2 и
3 от НК, чл. 219, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 223, т. 1 от ЗИНЗС може една
факултативна пробационна мярка да заменя друга такава, но не и
задължителните пробационни мерки. Предлага се постановеното определение
да бъде отменено като незаконосъобразно, а остатъкът от наказанието
„пробация“ по наложено на Д. ИВ. В., да бъде заменено с наказание
„лишаване от свобода“.
В съдебно заседание пред състава на въззивния съд, председателят на
пробациония съвет поддържа жалбата.
Представителят на АП-Варна излага доводи в подкрепа частната жалба.
Д. ИВ. В., редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Предоставя на съда да вземе решение според закона.
Съставът на въззивния съд, след като съобрази доводите на страните и
материалите по делото, констатира, че жалбата е основателна по следните
съображения:
Осъденият Д. ИВ. В. изтърпявал наказание пробация, наложено с
присъда № 260085/31.03.2021 г. по НОХД № 379/2021 г. на Районен съд -
Варна, с която е признат за виновен, в това че на 01.04.2020г., в град Варна,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Велизар
Иванов В., като съизвършител отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
„Айфон 7“ с ИМЕЙ 355354086647791и зарядно устройство за него на
стойност 1034,55 лева от владението на Люси Хачик Хачикян, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК са му наложени следните
пробационни мерки:
- на осн. на чл.42а, ал.2, т.1 от НК „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, при периодичност 2 (два) пъти
седмично;
- на осн. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца. Присъдата е влязла в сила
на 16.04.2021 г.
Изпълнението на постановените пробационни мерки е започнало на
2
14.06.2021 г. в РСИН - Варна, при ОСИН - Варна, Пробационна служба -
звено Варна, с подписването на протокол за правата и задълженията на
осъдения.
Д. ИВ. В. не изпълнявал редовно наложените му пробационни мерки.
Осъденият е допуснал следните нарушения в изпълнението на
пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“:
за периода 07.09.2021г. - 10.09.2021г. - 1(един) пропуск;
за периода 20.09.2021г. - 24.09.2021г. - 1(един) пропуска;
за периода 25.10.2021г. - 29.10.2021г. - 1(един) пропуск;
за периода 08.11.2021 г. - 12.11.201 г. - 1 (един) пропуск;
за периода 15.11.2021г. - 19.11.2021г. - 1(един) пропуск;
за периода 22.11.2021г. - 26.11.2021г. - 2(два) пропуска;
За допуснатите нарушения в изпълнението на пробационната мярка на
основание на чл.42а, ал.2, т.1 от НК осъденият В. не е представил
доказателства за уважителни причини за неизпълнение на мярката.
Във връзка с изпълнението на пробационната мярка „Задължителни
периодични срещи е пробационен служител“ осъденият В. е допуснал
следните нарушения: не се явил на задължителна планирана среща с
пробационен служител на 12.07.2021 г., на 09.08.2021г., на 23.08.2021 г., на
13.09.2021 г., на 20.09.2021 г. (Констативен протокол peг. № КП-
625/20.09.2021 г., л.43), на 04.10.2021 г., на 11.10.2021 г., на 18.10.2021 г.
(Констативен протокол peг. № КП - 684/19.10.2021 г., л.53) и на 15.11.2021 г.
Последният положен подпис в отчетния картон за задължителна
регистрация по настоящ адрес е на 15.11.2021 г.
За нарушенията в изпълнението на пробационната мярка по чл.42а, ал.2,
т.2 от НК осъденият не е представил доказателства за уважителни причини за
неизпълнение на мярката.
Последна среща, проведена с В. е на 03.11.2021 г.
На осъдения Д.В. за допуснатите нарушения в изпълнението на
постановените пробационни мерки са наложени дисциплинарни наказания на
основание на чл.227, ал.1,т.1 и т.2 от ЗИНЗС - „забележка“ и „писмено
предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание
лишаване от свобода“, както следва:
Със Заповед № ЗН - 25/01.09.2021 г. на Началника на Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - Варна В. е наказан със „забележка“. Заповедта
му е връчена на 23.09.2021 г.
3
Със Заповед № ЗН - 33/13.10.2021 г. на Началника на Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - Варна е наказан с „писмено предупреждение
за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода“.
Заповедта му е връчена на 19.10.2021 г.
Наложените наказания са за допуснати нарушения в изпълнението на
всички наложени на В. пробационни мерки на основание на чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК.
Налагането на наказанията по чл.227, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС не е
мотивирало осъдения Д.В. да се отнесе съзнателно към изпълнението на
пробационните мерки. След налагането на наказанията осъденият е
продължил да допуска нарушения като пропуснал да положи 1 (един) подпис
за седмицата 25.10.2021 г. - 29.10.2021 г., 1 (един) подпис за седмицата
08.11.20201 г. - 12.11.2021 г., 1 (един) подпис за седмицата 15.11.2021 г. -
19.11.2021 г. и 2 (два) подписа за седмицата
г. - 26.11.2021 г., общо 5 (пет) подписа в изпълнение на мярката
„задължителна регистрация по настоящ адрес“. Не се явил на задължителна
редовна среща с пробационен служител на 18.10.2021 г. и на 15.11. 2021 г.
Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл.43а, т.2 от НК
наказанието пробация може да се заменя единствено с наказание лишаване от
свобода. Мерките по чл.42а, ал.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от НК могат да се налагат
към задължителните пробационни мерки и да се включат към съвкупността,
но не и да ги заменят. Единствено в хипотезите на чл. 43а, т.1 от НК, чл. 43,
ал.2 и 3 от НК, чл. 219, ал.4 от ЗИНЗС и чл. 223, т.1 от ЗИНЗС може една
факултативна пробационна мярка да заменя друга такава, но не и
задължителните пробационни мерки.
Наказанието пробация се налага като съвкупност от най-малко 2 (две)
пробационни мерки и това са „задължителна регистрация по настоящ адрес“
и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Съгласно
чл.42а, ал.4 от НК „Мерките по ал.2, т.1 и т.2 (чл.42а) се налагат
задължително на всички осъдени на пробация“.
Освен това първоинстанционният съд не е изложил мотиви, с които да
обоснове решението си да замени остатъка от неизтърпените пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с пробационната мярка
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от деветнадесет часа.
Предвид гореизложеното определението на окръжния съд следва да се
отмени като незаконосъобразно и наказанието „пробация“ в размер на 19
/деветнадесет/ дни следва да се замени с наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 9 /девет/ дни. Поради това, че до настоящия момент В. не е осъждан
4
спрямо него успешно може да се приложи института на условното осъждане.
Престъплението осъденият В. е извършил като непълнолетен, което
предполага изпитателния срок да бъде от една до три години. Той и изтърпял
по-голямата част от наказанието си пробация, поради това въззивния съд
счита, че минималния изпитателен срок от една година ще бъде достатъчен за
предупредителното и възпиращо въздействие върху осъдения.
С оглед на изложеното и на основание 452, ал.1 вр. чл.334, т.2 от НПК
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №1052/ 15.12.2021г. по ЧНД №
1304/2021 по описа на Варненския окръжен съд, като ЗАМЕНЯ остатъка от
наложеното по отношение на Д. ИВ. В. наказание „пробация“ в размер на 19
/деветнадесет/ дни, с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/
дни, изпълнението на което ОТЛАГА по реда на чл.66 от НК, с изпитателен
срок в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5