О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 22.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 718 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Г.М.Н. чрез назначения от съда особен
представител адв. С.К. срещу решение № 849/21.02.2020 г.,
постановено по гр.дело № 2590/2019 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е приел
за установено в отношенията между страните, че Г.М.Н. дължи на
„БАНКА ДСК“ ЕАД 602,86 лв. –
главница, 35,29 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 22.06.2015г. до 25.09.2015 г.
и 7,44 лв. лихвена
надбавка за забава за времето от 19.02.2018г. до 22.05.2018г., за които суми
е издадена заповед №
3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 7651/2018г. по описа
на Районен съд – Варна, като е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски
съразмерно на уважените искове.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя, ВРС неправилно е кредитирал приобщените по делото писмени доказателства, в частност е приел за валидно
възникнало задължение на ответника за
сума и лихвен процент изписани на ръка в договора за кредит, т.е. възможно
добавени в документа, както и при размер на шрифта по-малък от 12. На следващо
място сочи липсата на доказателства, че кредитната карта е била предадена на
ответника, респ., че именно той се усвоил главницата в размер на 650 лева.
Последното обстоятелство не се установява и от приетата по делото ССчЕ. Въвежда оплакване за допуснато съществено процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд, който не е уважил искането за
допускане на съдебно техническа експертиза,която да установи какъв е размерът
на шрифта на представения от ищеца
договор за кредит. Иска експертизата да бъде допусната от въззивния съд.
Отправя
искане за отмяна на обжалваното
решение, отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни като излага подробни съображения. Сочи, че предаването на кредитната
карта не е оспорено с отговора на исковата молба, поради което възражението е
преклудирано. Противопоставя се на направеното доказателствено искане. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното от
жалбоподателя искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да се
остави без уважение, тъй като за изясняване на поставения въпрос не са
необходими специални знания. В този смисъл не са налице и предпоставките на чл.
266, ал. 3 и чл. 267, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна
жалба
на Г.М.Н. чрез назначения от съда особен представител адв. С.К. срещу решение №
849/21.02.2020 г., постановено по гр.дело № 2590/2019 г. по описа на РС –
Варна, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че Г.М.Н.,
ЕГН **********,***, дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 602, 86 лв. /шестстотин и два лева и осемдесет и шест ст./, представляваща
главница, дължима след прекратяване на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.02.2015г. и Общи
условия на договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на БАНКА ДСК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 22.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 35, 29 лв. /тридесет и пет лева и двадесет и девет
ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.06.2015г. до
25.09.2015г. /вкл./ и сумата от 7, 44 лв. /седем лева и четиридесет и четири
ст./, претендирана като лихвена надбавка за забава, съизмерима със законната
лихва за времето от 19.02.2018г. до 22.05.2018г., за които суми е издадена
заповед № 3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7651/2018г. по
описа на Районен съд – Варна по предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София срещу Г.М.Н., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, като е присъдил в полза на ищеца
сторените по делото разноски съразмерно на уважените искове.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за
назначаване на нова съдебно-техническа експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да внесе по сметка на ВОС сумата от 100,00 лева за изплащане на
възнаграждение на назначения на ответника особен представител.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 718/2020 год. на ВОС за 30.07.2020 год. от 13,30 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.