Р Е Ш Е Н И Е №269206
03.05.2022 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7066/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на „ Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, против П.Д.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, и с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи
вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което доставило на
ответника до негов обект – жилище в гр.************, питейна вода за периода 22.08.2016г.
– 21.06.2018г. на стойност от 290.80 лв., която останала незаплатена въпреки
издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите
условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било определено
по показанията на работещ водомер. Ищецът се снабдил със заповед за плащане №
6325 по ч. гр. дело № 11244 по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр.състав, за 2018г,
в която, освен главницата, била
заповядана за плащане и лихва в размер
на 13.31 лв. за период на забавата от 31.01.2017г до 31.05.2018г., и законна
лихва от датата на подаването на заявлението ( 06.07.2018г.) до окончателното
изплащане на вземането. Тъй като в срока по чл. 414 от ГПК срещо заповедта не
постъпило възражение, за вземането съдът издал и изпълнителен лист и било
образувано изпълнително дело № **********г по описа на ЧСИ Л. М. при ПОС, в
рамките на което процесното вземане било изцяло платено. Окръжен съд гр. Пловдив приел обаче възражение
на длъжника по реда на чл. 423 от ГПК и
ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска
установяване на вземането си и присъждане на разноските по спора.
Ответникът оспорва иска чрез своевременен
отговор, отрича да е потребител на доставяна от ищеца вода – не бил собственик
на водоснабдения имот. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен иск по смисъла на
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, субективно и акцесорно
съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като е спазен срока по чл. 422 от ГПК
и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на
иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните
писмен договор не е необходим. Не се
спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан
този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно, за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия.
По делото обаче отсъства каквато и
да било доказателство, от което да личи притежавано от ответника право на собственост върху процесния имот,
напротив – по делото, на л. 41 е представено копие от нотариален акт за замяна
на недвижими имот, който легитимира други лица ( бащата на ответника ) като
собственици на имота. Фактическото
ползване на имота от страна на ответника не доказано , но дори да беше – това
ползване не съставлява причина партидата на имота да бъде записана на името на отв. Д., след като
хипотеза по чл. 2 от общите условия няма. В копието от кадастрална карта с
данни от КРНИ , като собственици на имота са записани П. и Х. М.., **** и ****
на ответника. Тоест, въпреки разкритата
на негово име партида, отв. Д. няма качеството на потребител на доставената от
ищцовото дружество питейна вода по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 от приложимите
между страните общи условия, не се установи
договор при общи условия, по силата на който ответникът да дължи плащане
на стойността на тази доставка, и исковете за пиално изпълнение и обезщетение
за забава в плащането на цената следва да бъдат отхвърлени. Възражението на
ответника за липса на договор е правоизключващо, то следва да се разгледа преди
другото такова – правопогасяващото такова за плащане в хода на изпълнителното
дело,което също е доказано от представените на л. 70 и следващите разписки.
Без значение за изхода на спора е
това, че ответникът е подписал споразумение
с ищеца за разсроченото плащане на процесните суми.
Само заради казаното , исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат в тежест на ищеца, до
размер на хонорара на адвокат и платените за съдебните удостоверения такси.
Депозит на свидетел не е изплащан, тъй
като свидетелят Д. не можа да бъде принудително доведен, и може да бъда върнат
на внеслата го страна.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да се признае за установено спрямо П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца плащане на следните суми по
договор за доставка на питейна вода , за които е издадена заповед за плащане №
6325 по ч. гр. дело № 11244/18 по описа
на Районен съд – Пловдив, Х гр.състав: 290.80 лв., - главница , доставена за
периода от 22.08.2016г. – 21.06.2018г. питейна вода , лихва в размер на 13.31
лв. за период на забавата от 31.01.2017г до 31.05.2018г., и законна лихва от
датата на подаването на заявлението ( 06.07.2018г.) до окончателното изплащане
на вземането.
Осъжда „ Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, да заплати на П.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 410 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ