Решение по дело №7066/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260296
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330107066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е №269206

 

 03.05.2022 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7066/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

      Искове на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против П.Д.М.,  ЕГН **********, с адрес: ***,  и с  искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи  вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

  Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което доставило на ответника до негов  обект – жилище  в гр.************, питейна вода за периода 22.08.2016г. – 21.06.2018г. на стойност от 290.80 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било определено по показанията на работещ водомер. Ищецът се снабдил със заповед за плащане № 6325 по ч. гр. дело № 11244  по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.състав, за 2018г,  в която, освен главницата,  била заповядана за плащане  и лихва в размер на 13.31 лв. за период на забавата от 31.01.2017г до 31.05.2018г., и законна лихва от датата на подаването на заявлението ( 06.07.2018г.) до окончателното изплащане на вземането. Тъй като в срока по чл. 414 от ГПК срещо заповедта не постъпило възражение, за вземането съдът издал и изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № **********г по описа на ЧСИ Л. М. при ПОС, в рамките на което процесното вземане било изцяло платено.  Окръжен съд гр. Пловдив приел обаче възражение на длъжника по реда на чл. 423 от ГПК  и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане на разноските по спора.

    Ответникът оспорва иска чрез своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяна от ищеца вода – не бил собственик на водоснабдения имот. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

   Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно  съединен  между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като е спазен срока по чл.  422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

  След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

  Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1  от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. 

   Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при  публично известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен договор не е необходим.  Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на  ответника; дори да бъде приет за недоказан този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик  на имота, тъй като правото на собственост е достатъчно, за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от приложимите общи условия.

   По делото обаче отсъства каквато и да било доказателство, от което да личи притежавано от ответника  право на собственост върху процесния имот, напротив – по делото, на л. 41 е представено копие от нотариален акт за замяна на недвижими имот, който легитимира други лица ( бащата на ответника ) като собственици на имота.  Фактическото ползване на имота от страна на ответника не доказано , но дори да беше – това ползване не съставлява причина партидата на имота да бъде  записана на името на отв. Д., след като хипотеза по чл. 2 от общите условия няма. В копието от кадастрална карта с данни от КРНИ , като собственици на имота са записани П. и Х. М.., **** и **** на ответника.  Тоест, въпреки разкритата на негово име партида, отв. Д. няма  качеството на потребител на доставената от ищцовото дружество питейна вода по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 от приложимите между страните общи условия, не се установи  договор при общи условия, по силата на който ответникът да дължи плащане на стойността на тази доставка, и исковете за пиално изпълнение и обезщетение за забава в плащането на цената следва да бъдат отхвърлени. Възражението на ответника за липса на договор е правоизключващо, то следва да се разгледа преди другото такова – правопогасяващото такова за плащане в хода на изпълнителното дело,което също е доказано от представените на л. 70  и следващите разписки. 

  Без значение за изхода на спора е това, че  ответникът е подписал споразумение с ищеца за разсроченото плащане на процесните суми.

  Само заради казаното , исковете следва да бъдат отхвърлени.

   Разноските се присъждат в тежест на ищеца, до размер на хонорара на адвокат и платените за съдебните удостоверения такси. Депозит на свидетел не е изплащан,  тъй като свидетелят Д. не можа да бъде принудително доведен, и може да бъда върнат на внеслата го страна.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

Р Е Ш И:

  Отхвърля исковете на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да се признае  за установено спрямо П.Д.М.,  ЕГН **********, с адрес: ***,  че дължи на ищеца плащане на следните суми по договор за доставка на питейна вода , за които е издадена заповед за плащане № 6325 по ч. гр. дело № 11244/18   по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.състав: 290.80 лв., - главница , доставена за периода от 22.08.2016г. – 21.06.2018г. питейна вода , лихва в размер на 13.31 лв. за период на забавата от 31.01.2017г до 31.05.2018г., и законна лихва от датата на подаването на заявлението ( 06.07.2018г.) до окончателното изплащане на вземането.

 

  Осъжда „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати на П.Д.М.,  ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 410 лева разноски по двете дела.

 

  Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ