О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 874 Година 2019, 10.07 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На десети юни Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 129 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от „Водоканалстрой“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 44, ет. 1,
представлявано от управителя Георги Димов, което дружество е лидер и водещ
партньор в и на ВЗЗД „Обединение Водоканал Проектиране“ с БУЛСТАТ № ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 44, ет. 1
против „Индустриален и Логистичен Парк – Бургас“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 1-3, ет. 2,
представлявано от Изпълнителния член на СД Стамен Димитров Стамов, с която се
иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
249 696,04 лева, представляваща стойността на извършени и незаплатени до момента
СМР по договор от 18.05.2016 г., сключен на основание чл. 41 и чл. 74, ал. 1 от
ЗОП за извършването на инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор
за обект: „Индустриален и Логистичен Парк – Бургас етап II – Улична ВИК мрежа“ и подписано допълнително споразумение към него от
02.09.2016 г., сумата от 42 578,04 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 10.07.2017 г. да 15.03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба да окончателно
изплащане ан главницата. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
С отговора на исковата
молба, ответникът заявява, че същата е недопустима, без да е изложил
съображения за това свое твърдение. Не се сочи липса на някоя от положителните
процесуални предпоставки за допустимостта на иска или наличието на отрицателни
такива. Изложени са съображения единствено по същество на претенцията, които
следва да бъдат обсъдени от съда при постановяване на крайния акт.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение иска е допустим.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск,
съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и
ответника.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба,
че на 18.05.2016 г. между ищеца и ответника, на основание чл. 41 и чл. 74, ал.
1 от ЗОП, бил сключен договор за извършването на инженеринг – проектиране,
строителство и авторски надзор за обект: „Индустриален и Логистичен Парк –
Бургас етап II – Улична ВИК мрежа“, съгласно ценово и техническо
предложение, неразделна част от договора. Посочва се, че в договора са
определени сроковете за изпълнение на отделните дейности, посочена е общата
стойност на дължимото възнаграждение – 1 799 056,74 лева без ДДС,
като е договорен и начина му на плащане – междинно и окончателно, фиксирани са
неустойки и гаранции, както и редът и начина за освобождаване на дадените гаранции.
Изложени са твърдения, че
на 02.09.2016 г. е подписано допълнително споразумение между страните, за извършване
на допълнителни СМР по одобрено КСС, чиято обща стойност по предварителни
разчетни била в размер на 899 515,40 лева без ДДС, с което общата стойност
на договора за възлагане на обществена поръчка бил променен на
2 698 572,14 лева. Уговорен бил и
нов срок на изпълнение, като било изрично посочено, че промяната на
срока се дължи на непредвидени обстоятелства.
Ищецът заявява, че е
изпълнил точно, качествено, напълно и в срок поетите от него задължения по
договора и допълнителното споразумение. В тази връзка били изготвени и надлежно
подписани от страните протоколи обр. 19 за установяване на завършването и
заплащането на натурални СМР, съответно Протокол № 1 от 31.10.2016 г. и
Протокол № 2 от 28.12.2016 г. Посочените протоколи били подписани без забележки
и възражения от възложителя, изпълнителя и строителния надзор, поради което от
изпълнителя били издадени четири броя фактури за заплащане на дължимото
възнаграждение, а именно: фактура № 01/03.10.2016 г. на стойност 135 000
лева с включен ДДС, фактура № 02/30.10.2016 г. на стойност 585 107,21 лева
с включен ДДС, фактура № 03/31.10.2016 г. на стойност 299 999,98 лева с
включен ДДС и фактура № 4/29.12.2016 г. на стойност 2 111 245,31 лева
с включен ДДС. От последните две фактури бил приспаднат получения от изпълнителя
аванс.
Посочва се, че стойността
на посочените фактури, възлизаща в общ размер на 3 131 352,50 лева с
ДДС била заплатена на ищеца изцяло. Впоследствие с писмо изх. № 271/20.01.2017
г., възложителят информирал ищеца, че е допусната грешка при извършеното
плащане в нарушение на чл. 3, ал. 6 от договора, според която окончателното
плащане, което не може да бъде по – малко от 10% от стойността на СМР – предмет
на договора, следва да се извърши 30 дни след приемането на обекта по реда на
чл. 177 от ЗУТ. В тази връзка, ищецът бил поканен да възстанови сумата от
249 696 лева като преждевременно платена. В знак на добра воля и запазване
на коректните отношения ищецът
възстановил посочената сума с платежно нареждане от 23.01.2017 г.
Заявява се на следващо
място, че с Разрешение за ползване № СТ-05-671/09.06.2017 г., на основание чл.
222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, обектът предмет на договора бил
окончателно и напълно приет от ДНСК. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от договора, окончателното плащане по договора
следвало да се извърши на 10.07.2017 г., тъй като от изпълнителя била издадена
вече фактура, която била надлежно представена на възложителя. Независимо от
изложеното, задължението не било изпълнено. Между страните многократно били водени
разговори в тази насока. Със съобщение от 20.02.2019 г., ответника формално и в
писмена форма, потвърдил и признал, че към 31.12.2018 г. има задължение към
ищеца в претендирания размер от 249 696,04 лева, но и до настоящия момент
не е изпълнил задължението си.
Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Правно основание на иска: Предявени
са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
- чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В предвидения законов срок,
с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва допустимостта и основателността
на предявената искова претенция. Потвърждава, че между страните е сключен
договор с посочения от ищеца предмет и посочва уникалния му номер в Регистъра
на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки. Заявява, че не
оспорва и породеното вземане, възникнало от изпълнението му. Уточнява, че с
допълнителното споразумение към договора от 18.05.2016 г. е променена
единствено общата стойност, посочена в чл. 3, ал. 1 от договора, като всички останали
клаузи са останали непроменени, включително клаузата на чл. 3, ал. 6,
регламентираща кога и как се извършва окончателната плащане по договора. В тази
връзка оспорва твърдението на ищеца, че вземането му за сумата от
249 696,04 лева е ликвидно и изискуемо. Като аргумент за направеното
оспорване посочва обстоятелството, че в
рамките на сключения договор за обществена поръчка, с допълнителното
споразумение от 02.09.2016 г., на ищеца е възложено изпълнението на инженеринг
– проектиране, строителство и авторски надзор и по отношение на обект:
„Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до о.т. 551, от о.т. 574 до о.т. 575 и от
о.т. 506 до о.т. 549 на територията на „Идустриален и логистичен парк – Бургас“
АД в ПЗ „Север“ на гр. Бургас“. За посочения обект е издадено разрешение за
строеж № 151/07.06.2017 г. от Главния архитект на община Бургас, което е
допълнено със Заповед № 3181/14.11.2018 г. на същия орган. Твърди се, че за
този обект и до настоящия момент не е издадено Разрешение за ползване от ДНСК,
което може да бъде установено от публичния регистър на разрешенията за
ползване, издадени от ДНСК и следва да бъде предмет на установяване в
настоящото производство. Заявява, че не е издадено и удостоверение за завършени
довършителни работи, чиято цел е да установи състоянието и готовността на
строежа за въвеждането му в експлоатация и е предпоставка за издаване на
Разрешение за ползване на обекта.
Излага твърдения, че към
настоящия момент вземането не е изискуемо и не подлежи на заплащане, тъй като
не е налице условието на чл. 3, ал. 6 от договора за възлагане на обществена
поръчка. Заявява, че на ищеца му е известно обстоятелството, че за обекта
„Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до о.т. 551, от о.т. 574 до о.т. 575 и от
о.т. 506 до о.т. 549 на територията на „Идустриален и логистичен парк – Бургас“
АД в ПЗ „Север“ на гр. Бургас“ няма издадено разрешение за въвеждане на обекта
в експлоатация, поради което не е налице неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ответника и не следва да бъде начислявана мораторна лихва
за забава върху претендираното вземане.
Моли за отхвърляне на иска.
Представя доказателства.
С депозираната допълнителна
искова молба, ищецът пояснява и допълва първоначалната искова молба и излага
становище във връзка с наведените от ответната страна доводи.
Заявява, че поддържа изцяло
твърденията си и счита претенцията си за допустима, основателна и доказана.
Подчертава, че предмет на договора сключен между страните е: „Инженеринг
/проектиране, строителство и авторски надзор/ за обект: „Индустриален и
Логистичен Парк – Бургас етап II – Улична ВИК мрежа“,
съгласно ценово и техническо предложение, неразделна част от договора, а не за
обект: „Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до о.т. 551, от о.т. 574 до о.т.
575 и от о.т. 506 до о.т. 549“. Заявява, че не е фактурирал дейности по
газоснабдяване на улици и няма каквито и да е претенции в тази връзка.
Ищецът посочва, че
претенциите му са по отношение на дейностите, предмет на сключения договор,
който със сключеното споразумение е променен единствено по отношение на
стойността му, като всички останали клаузи са останали непроменени, включително
и срока за окончателно плащане, който е 30 дни след приемане на обекта по чл.
177 от ЗУТ и след представяне на фактура. Претендира заплащане единствено на
извършени и фактурирани СМР, на основание чл. 3, ал. 6 от договора. Заявява, че с оглед на задълженията си е
издал и фактура, която е представена на ответника за плащане, който я е платил
и реално, но поради преждевременното плащане и в дух на добра воля, ищеца
възстановил претендираната сума.
Подчертава, че от
представените писмени доказателства се установява, че обекта, предмет на
договора е приет на 09.06.2017 г., за което е издадено разрешение за ползване
от същата дата, поради което дължимостта на сумата за извършени и фактурирани
СМР не е обусловена от завършването и въвеждането в експлоатация на обект
„Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до о.т. 551, от о.т. 574 до о.т. 575 и от
о.т. 506 до о.т. 549“. В тази връзка сочи, че процесното задължение е изискуемо
и ликвидно към 10.07.2017 г., съгласно изрично договореното между страните и
доколкото се касае до задължение с определен срок по смисъла на чл. 82, ал. 1
от ЗЗД, то ответника изпада в забава след изтичането му.
В законоустановения срок е
постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който ответника
поддържа всичките си първоначално направени възражения.
Изтъква, че предмет на
допълнителното споразумение е изпълнението на допълнителни СМР по одобрено КСС,
което е неразделна част от него. Посочва, че съгласно същото, в т. V. Газоснабдяване Етап II.1 са посочени и дейностите
по извършване на СМР, включени в обект „Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до
о.т. 551, от о.т. 574 до о.т. 575 и от о.т. 506 до о.т. 549 на територията на
„Идустриален и логистичен парк – Бургас“ АД в ПЗ „Север“ на гр. Бургас“, което
е видно от представените Протокол № 1/31.10.2016 и Протокол № 2/28.12.2016 г.,
подписани от възложителя, изпълнителя и строителния надзор на обекта. В тази
връзка, счита за неверни твърденията на ищеца, че не е фактурирал дейности за
обекта за газоснабдяване, като в подкрепа на тезата си посочва и конкретни
позиции от допълнителните СМР.
Ответникът заявява, че в
рамките на сключения договор за обществена поръчка, с допълнителното
споразумение сключено между страните е възложено изпълнението на инженеринг -
проектиране, строителство и авторски надзор и по отношение на обект:
„Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до о.т. 551, от о.т. 574 до о.т. 575 и от
о.т. 506 до о.т. 549 на територията на „Идустриален и логистичен парк – Бургас“
АД в ПЗ „Север“ на гр. Бургас“, за които обект не е издадено Разрешение за
ползване от ДНСК. Предвид посоченото счита, че не са налице условията на чл. 3,
л. 6 от договора, поради което вземането не е изискуемо и не подлежи на
заплащане от възложителя.
По доказателствената тежест:
Безспорни са между страните
обстоятелствата, че на 18.05.2016 г.,
сключен на основание чл. 41 и чл. 74, ал. 1 от ЗОП за извършването на
инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор за обект:
„Индустриален и Логистичен Парк – Бургас етап II –
Улична ВИК мрежа“; на 02.09.2016 г. е подписано допълнително споразумение към
договора; ищецът е изпълнил в срок възложените му дейности и те са приети от
възложителя; сумата от 249 696,04 лева не е изплатена от възложителя на
изпълнителя.
На основание чл. 146, ал.
1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване да установи, че обекта предмет на договора е приет
по реда на чл. 177 от ЗУТ; претендираното вземане е изискуемо, тъй като е изтекъл
тридесет дневния срок по чл. 3, ал. 6 от договора.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си включително, че
предмет на договора е и обект: „Газоснабдяване на улици от о.т. 504 до о.т.
551, от о.т. 574 до о.т. 575 и от о.т. 506 до о.т. 549 на територията на
„Идустриален и логистичен парк – Бургас“ АД в ПЗ „Север“ на гр. Бургас“.
По доказателствата:
Съдът намира направените от
ищеца и ответника доказателствени
искания – за приемане на представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва
да се приемат всички представени от ищеца и ответника писмени доказателства.
С исковата молба и
допълнителната такава, ищецът е направил доказателствено искане за назначаване
на СИЕ и СТЕ, като му бъде дадена възможност да
формулира въпроси с оглед позицията на ответника и отделяне на спорното
от безспорното. Съдът ще се произнесе по това искане в съдебно задание, след
представяне от ищеца в нарочна молба с препис за ответника на формулирани
въпроси към вещите лица по поисканите експертизи.
По изложените съображения,
на основание чл.140, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
за недопустимост на исковата молба, направено от ответната страна.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за
14.10.2019 год. от 13,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
УКАЗВА тежестта на
доказване според мотивната част на определението.
УКАЗВА на ищеца, че по
направеното от него искане за
назначаване на експертизи, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да формулира въпросите
си към вещите лица по поисканите експертизи, като ги представи по делото в
нарочна писмена молба с препис за ответната страна,
ПРИЕМА всички представени
от ищеца и от ответника при предварителната размяна на книжа, писмени
доказателства.
Определението е окончателно.
Съдия: