РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1124/15.6.2023г.
гр.Пловдив,
15 . 06 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив, VI състав, в
открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря К.Рангелова, като разгледа административно дело № 462 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Г.В.П.,***,
ЕГН **********, с пълномощник адв.Ст.П., обжалва принудителна административна
мярка по чл.171 т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ -
принудително преместване на МПС с рег.№ ****без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач.
Становища
на страните :
- Жалбоподателят
счита принудителната административна мярка /ПАМ/ за незаконосъобразна и е
поискано да бъде отменена. Заявено е, че на 10.02.2023г. около 17.30ч. П.
спряла за престой личното си моторно превозно средство – лек автомобил с рег.№ ***,
в гр.Пловдив, ул.Васил Соколов – на пътното платно. Поддържа, че мястото,
където бил паркиран автомобилът не пречило на останалите участници в
движението, нито било в обхвата на синя зона, а също така не е било обозначено
със знак за принудително преместване. В тази вр. твърди, че не е нарушавала
правилата за движение. Заплатена е сума от 80лв. за принудително преместване,
за което е издаден касов бон № 0055609 и сума от 2 лв. за престой на
наказателен паркинг, за което е издаден касов бон № 0055610. Според
жалбоподателя не са налице фактически и правни основания за прилагане на ПАМ –
преместване на пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик :
липсва неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство и лекият автомобил нито е създавал опасност, нито е
правел невъзможно преминаването на други превозни средства. Посочено е, че
наложената ПАМ е нецелесъобразна, тъй като целта на мерките по ЗДв.П не е
самоцел, а изрична – чл.171 ЗДв.П. Счита се, че наложената ПАМ е своеволие, тъй
като липсва писмен акт за прилагането й и не е известно кой е приложил мярката
и дали този орган или лице е компетентно да налага такава мярка. Не е посочено
пред кого и по какъв ред може да се обжалва ПАМ. Счита се за неясно
волеизявлението за налагане на ПАМ. Към жалбата е приложен договор за правна
защита и съдействие, основан на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. В ход
по същество с писмена молба е поискана отмяна на ПАМ с присъждане на
направените разноски по представен списък.
В
писмени съображения по същество е посочено, че на приложените в преписката 4 от
5-те снимки, автомобилът е сниман в близост и не може да се възприеме началото
на кръстовището до местонахождението на автомобила, за който в докладната
записка е отразено, че е паркиран в зоната на кръстовището, с което ограничава
видимостта и създава опасност за завиващите надясно МПС от ул.”Янко Сакъзов” в
посока ул.”Васил Соколов”. Поддържа се, че на едната от снимките се вижда, че
отстоянието на автомобила от кръстовището или края на бордюра, където свършва
тротоара, е повече от 5 метра, което е изчислимо с проверка в Google Maps, тъй
като всеки бордюр е по стандарт с дължина 50 см. и до края на тротоара са
наредени 10 бордюра. Заявено е, че е налице друг автомобил на по-близко
разстояние от кръстовището, но избирателно е преценено да се налиже ПАМ на
автомобила на жалбоподателката. Нормата на чл.171 т.5 б.”б” ЗДв.П съдържа три
отделни хипотези, осъществяването на които дават правомощие за налагане на ПАМ,
като в случая е приложена втората – паркирано превозно средство по начин, който
създава опасност за другите участници в движението. Отрича се да е налице
такава опасност в случая и се твърди, че нарушението на забрана за паркиране на
определено място като административно нарушение е основание за налагане на
административно наказание по чл.186 вр. с чл.183 ал.2 т.1, ал.4 т.8 ЗДв.П.
Счита се, че оспорената ПАМ не е наложена в хипотезата на създадена опасност за
другите участници в движението, като такава опасност е изведена от факта на
паркиране в кръстовище с позоваване на протокол от съдебно заседание от 04.04.2023г.,
в което ответникът е заявил, че ако автомобилът не е в зоната на кръстовище, не
би бил репатриран. В тази вр. се твърди, че ограничителната мярка е наложена
без яснота от фактическа страна – каква точно опасност е създадена. Адв.П. се
позовава на свидетелските показания на майката на жалбоподателката – начинът на
паркиране на автомобила не създава нито опасност, нито пречка за движението.
Той бил на достатъчно разстояние от кръстовището и вдясно в уличката и не
създавал никакви проблеми. Посочени са и свидетелските показания на член на
репатриращия екип, който заявил, че е правил снимковия материал и в кръстовището
имало кола, която била в насрещното движение. Била спряла преди знак „Стоп” и
затруднявала минаването на гражданите. Този свидетел е посочил, че намалената
височина на бордюрите е за преминаване на майки с деца и пешеходци и има два
ъгъла. Заявено е още, че от снимката на л.41 се вижда местоположението на
автомобила в кръстовище и ограничаване на видимостта на идващите по улицата зад
гърба на автомобила и завиващи надясно. Показанията на свидетеля се счита да не
кореспондират с останалите доказателства по делото и са противоречиви, тъй като
не е вярно, че автомобилът е бил паркиран в насрещното движение до пътен знак
„Стоп”. Предвид изложените съображения се счита, че ответникът не е доказал
автомобилът да е паркиран в кръстовище и на разстояние по малко от 5 метра и да
създава опасност или пречка на останалите участници в движението.
-
Ответникът мл.инспектор Й.Н.Х. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция –
Пловдив“ при ОД МВР-Пловдив, оспорва жалбата. В съдебно заседание заяви, че ако
автомобилът не е в зоната на кръстовище, не би го репатрирал, като процесният
автомобил е на по-малко от метър спрямо ъгъла и щом се ограничава видимостта,
винаги се създава опасност за пешеходци и за други автомобили.
В
писмено становище при представяне на преписката е отразено, че на 10.02.2023г.
около 16.20ч. при патрулиране в обслужваната територия, мл.инспектор Й.Х.,
назначен в екип с репатриращ автомобил тип Паяк, забелязал неправилно паркиран
лек автомобил Тойота с рег.№ ****в кръстовището на ул.Васил Соколов с ул.Янко
Сакъзов, за което е разпоредил действия по принудително преместване на лекия
автомобил за нарушение на чл.171 т.5 б.Б ЗДв.П. В случая основанието за
репатриране е – превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението /л.33/.
Жалбата
е допустима - подадена в
законоустановения срок от адресат на неблагоприятен административен акт /приложен фискален бон от 10.02.2023г.
на стойност 80.00лв. отразява осъществено принудително преместване на
автомобила на тази дата, вкл. фискален бон от 10.02.2023г. на стойност 2.00лв.
– престой паркинг; жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 17.02.2023г./.
Правото
на жалба не е отречено поради приключило действие на ПАМ, тъй като
законосъобразността на административен акт се преценява към момента на издаване
/ извършване, а за лицето съществува правен интерес с арг. и от чл.203 и сл. АПК.
1. По отношение компетентността на
органа по репатриране : Според данните от преписката, ответник в съдебното производство
е мл.инспектор Й.Н.Х. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ при
ОД МВР-Пловдив. Съгласно чл.30 от приетата по делото Наредба за организацията
на движението и паркирането на територията на община Пловдив /л.16 и сл./ : „Определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и
длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.; Принудителната
административна мярка се прилага от длъжностните лица по предходната алинея
съобразно тяхната компетентност по преценка за всеки конкретен случай”. В чл.31
т.4 от наредбата е посочено : Звеното за контрол, определено със заповед на
кмета на общината, могат съвместно с определените от Министъра на вътрешните
работи служби за контрол, да извършват принудително преместване на автомобил
без знанието на неговия собственик в случаите – т.4 /изм. и доп. с Р.№ 245, Пр.№
14 от 27.07.2017г./ „ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на други участници в движението; в този случай
лицата по чл.168 уведомяват районното управление на Министерството на
вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорно пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на министерството на вътрешните работи.”.
Съгл. чл.33 ал.1 от наредбата, преместването става със специализиран автомобил
за преместване на неправилно паркирани ППС, на основание чл.167, чл.168, чл.171
т.5 б.”б” от ЗДв.П.
Със
Заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. /л.35/ Министърът на вътрешните работи
определил длъжностни лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши
изпълнителска“ длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна
полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР,
които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание
чл.168 ал.1 ЗДв.П. Съгласно Заповед № 22ОА-3027/30.12.2022г. на Кмета на Община
Пловдив /л.36, 37/, мл.инспектор Й.Н.Х. – старши полицай /т.29/ е определен за
държавен служител от сектор „Общинска полиция” – Пловдив, който може да
премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене
на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П. Заповед №
22ОА-3027/30.12.2022г. на Кмета на Община Пловдив е издадена от „За Кмет“ : Т.Ч.,
съгласно Заповед № 22ОА-2301/30.09.2022г. на Кмета на Община Пловдив /л.57, 59/,
според която на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2, чл.39 ал.2 ЗМСМА и във вр. с
ползване на отпуск от Кмета на община Пловдив поради временна
неработоспособност е наредено - В.Родопски – заместник – кмет Финанси и
стопански дейности да изпълнява функциите на Кмет на община Пловдив за периода
от 03.10.2022г. до завръщане на титуляра, а за периода на отсъствието на
зам-кмет В.Р. в посочения период, функциите на Кмет на община Пловдив да се
изпълняват от Т.Ч. – зам-кмет Транспорт. За фактическото отсъствие на Кмета на
община Пловдив на дата – 30.12.2022г., на която е издадена оравомощителната
заповед по отношение мл.инспектор Й.Х. – старши полицай, е представен болничен
лист на кмета на общината /л.60/, удостоверяващ неработоспособност от
14.12.2022г. до 12.01.2023г. За фактическо отсъствие на В.Родопски – заместник
– кмет Финанси и стопански дейности на дата - 30.12.2022г., на която е издадена
оравомощителната заповед по отношение мл.инспектор Й.Х. – старши полицай, е
приложена заповед № 4474/02.12.2022г., с която му е разрешено ползване на
платен отпуск за периода от 29.12.2022г. до 06.01.2023г. включително /л.61/.
Тоест, налице са доказателства за издаване на оправомощителната заповед в
хипотеза на заместване на Кмета на община Пловдив от зам-кмет Т.Ч.. При тези
данни следва, че ПАМ е приложена от компетентен орган.
1.1 В чл.3 от приетата по делото
Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община
Пловдив, са указани местата на територията на община Пловдив, където може да се
извърши престой и паркиране, освен установения в нормативните актове ред. Според
чл.4 ал.1 от Наредбата, престоят
и паркирането са забранени: на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал (т.1); на кръстовище и на по-малко от 5 метра
от тях (т.5). Както бе посочено, според
чл.31 т.4 от наредбата : Звеното за контрол, определено със заповед на кмета на
общината, могат съвместно с определението от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, да извършват принудително преместване на автомобил без
знанието на неговия собственик в случаите – т.4 /изм. и доп. с Р.№ 245, Пр.№ 14
от 27.07.2017г./ „ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на други участници в движението;….”. В докладна
записка от 10.02.2023г. от ст.полицай Й.Х. не е посочен текст от наредбата, а е
вписан чл.171 т.5 буква Б от ЗДв.П.
Според
„Докладна записка” /л.34/, на 10.02.2023г. ст.полицай Й.Х. работил по
безопасност на движението за времето от 08.00ч. до 20.00ч. с автомобил за
репатриране с ДК № **** и водач Д.С., като в 16.20ч. на ул. „Васил Соколов“ до
кръстовището с ул.”Янко Сакъзов” в гр.Пловдив, на основание чл.171 т.5 б.Б
ЗДв.П бил репатриран автомобил марка Тойота, цвят бял, с ДК № ****. Посоченото
основание за репатриране в докладната е : „Паркиран в зоната на кръстовището, с
което ограничава видимостта и създава опасност за завиващите надясно МПС, от
ул.”Янко Сакъзов” в посока ул.”Васил Соколов”. Автомобилът е оставен на
съхранение на паркинга на бул.”Н.Цанов” № 24 в 16.40ч. Докладната е подписана
от ст.полицай Х..
Приложените
към жалбата два фискални бона от 10.02.2023г. установяват осъществено
принудително преместване на автомобила на тази дата.
Преписката
съдържа : заверени копия на: ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата на сектор „Общинска полиция-Пловдив” за 10.02.2023г. със състав на
нарядите и подпис на инструктирания Йордан Х. по вид наряд 50 и участък за
обслужване „репатриране”, от 8 до 20ч. – т.5, л.38; снимков материал, л.40-44.
1.2.
Фактическото
основание в случая съдържа текст от закона – част от съдържанието на приетата
за нарушена норма – чл.171 т. 5 б.
"Б" от ЗДв.П / ”паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението” /, като е
индивидуализирана конкретната опасност, произтичаща от местоположението на
МПС, онагледено в
снимковия материал /л.41, л.43/ - МПС действително навлиза в зоната на
кръстовище и отнема видимост на идващите автомобили от заснетата улица и в
частност – завиващите надясно от ул.Я.Сакъзов. В случая ъгъл представлява
намалената височина на тротоара за целите на преминаване на пешеходци с детски
и/или други колички.
2. Актът, съгласно който се осъществява дейността в
дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е
паркирано. По аргумент от чл. 172 ал. 1 ЗДв.П,
не е задължителна писмена форма за мярката по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П,
като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на
административния орган, осъществено чрез действие /Решения №№ 5459/13г.;
5353/13г.; 7635/2017г.; 9817/2017г. на ВАС, др./. Поради това не е
необходимо издаването на писмен документ, в който да е обективирано
волеизявлението на компетентния орган.
Няма спор, че по отношение на МПС,
собственост на жалбоподателя /изрично заявено в жалбата/ - марка Тойота, цвят
бял, с ДК № ****, е осъществено принудително преместване, за фактическото
изпълнение на което сочат представените като доказателство заверени копия на
финансови бонове от 10.02.2023г. и докладната записка от 10.02.2023г. на Й.Х. –
служител на длъжност ст.полицай в сектор Общинска полиция при ОД МВР-Пловдив.
Местоположението
и конкретната позиция на автомобила, описано в докладната записка – зоната на
кръстовище, с което ограничава видимостта и създава опасност за завиващите
надясно МПС, от ул. „Янко Сакъзов“ в посока ул.”Васил Соколов” в гр.Пловдив, е
онагледена в приложения снимков материал по делото, който не е оспорен. Оспорена
е преценката за ограничаване на видимост и създаване на опасност за завиващите
надясно МПС. В случая основанието за репатриране е описано ясно в докладната
записка – с местоположението си МПС ограничава видимостта и създава опасност за
завиващите надясно МПС, от ул.”Янко Сакъзов” в посока ул.”Васил Соколов”.
Приложеното правно основание - чл. 171 т. 5 б. „б“
ЗДв.П съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на
компетентния орган да наложи ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия
собственик или упълномощено от него лице : първата - когато превозното средство
е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който
създава опасност за другите участници в движението, третата - когато
паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните
предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана
компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. В
случая снимковият материал потвърждава възприетото от административния орган и
отразено в докладната записка – автомобилът е паркиран в зоната на кръстовище
спрямо ъгъл, представляващ намалената височина на тротоара за целите на
преминаване на пешеходци с детски и/или други колички, като позицията на МПС
създава опасност за другите участници в движението /втората хипотеза от
цитираната норма - когато превозното средство е паркирано по начин, който
създава опасност за другите участници в движението/ посредством ограничаване
видимостта на завиващите надясно МПС и на пешеходците.
В съдебно заседание от 04.04.2023г.
ответникът заяви, че „Щом се ограничава видимостта, винаги се създава опасност
за пешеходци и за други автомобили.”, както и, че процесният автомобил е на
по-малко от метър от ъгъла спрямо друг също заснет на снимковия материал
автомобил, вкл., че ако автомобила не е в зоната на кръстовище, не би бил
репатриран. За обосноваване на ПАМ в случая е от значение създадената опасност
посредством ограничението на видимостта на завиващите надясно МПС, която
опасност произтича от местоположението на МПС, тъй като фактическото основание
за налагане на ПАМ не е единствено паркиране в зона на кръстовище.
В съдебно заседание от 04.05.2023г. майката
на жалбоподателката като свидетел заяви, че желае да свидетелства и си спомня
случая. Според свидетеля мястото на паркиране на автомобила по нейна преценка
не ограничава възможността за маневра и не създава опасност за преминаващите
или някакви пречки за дясно завиващите. Начинът на паркиране на автомобила не
създавал нито опасност, нито пречка за движението. Той бил на достатъчно
разстояние от кръстовището и вдясно в уличката и не създавал никакви проблеми.
Свидетелят Н.А. е направил приложения в
преписката снимков материал. Заяви, че в кръстовището имало кола, която била в
насрещното движение – спряла преди знак Стоп и затруднявала минаването на
гражданите. Според св. от снимката на л.43 се вижда, че МПС е вътре в
кръстовището. Намалената височина на бордюрите е направена за преминаване на
майки с деца и пешеходци и на мястото са два ъгъла. Не може да каже колко е
разстоянието от ъгъла точно, но няма 5 м. На л.41 се вижда позицията на
автомобила в цялост и местоположението му в кръстовище и ограничаване на
видимостта на идващите по улицата зад гърба на автомобила и завиващи надясно.
На л.43 се вижда, че е заоблено пресичането на улицата с ул.Я.Сакъзов.
Свидетелските показания на майката на
оспорващото лице изразяват собствената й преценка за местоположението на
паркираното МПС спрямо възможността за създаване на опасност за завиващи отдясно
МПС посредством ограничаване на видимостта им. Те противостоят на преценката на
административния орган, но обективен източник относно извод за обоснованост на
преценката е снимковия материал. Свидетелските показания на св.А. се възприемат
в частта им, съответстваща на заснетото МПС спрямо тротоар с ъгъл, височината
на който е намалена, видно от л.41 и л.43 – в частта спрямо трите по-широки
бордюри на тротоарната площ.
3. ПАМ са
форма на държавна принуда. Основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат и правните
субекти, спрямо които се прилагат, както и мерките
за въздействие и редът за прилагането им, са императивно установени. Съгласно чл. 170 ал. 1 АПК -
доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е
издаден административният акт, е на административния орган. Административният
орган следва да докаже, че превозното средство е паркирано по начин, който
създава опасност за
другите участници в движението. ПАМ по чл. 171 т. 5
б. "б" ЗДв.П се налагат с административен акт, издаван в
устна форма. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска
доказване с всички допустими средства, вкл. снимков материал.
Съгласно чл.93 ал.1 ЗДв.П, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. Не се спори, че водачът на автомобила не
се е намирал в него към момента на разпореждането на ПАМ, поради което и с
оглед разпоредбите на чл.93 ЗДв.П, автомобила не е бил в престой, а е бил
паркиран.
Според § 6 т.28 ДР ЗДв.П „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или
бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Съгласно § 6 т.8 ДР ЗДв.П, „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят се или се събират на едно ниво. Съгласно § 6 т.54 ДР ЗДв.П, „Пешеходна
пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение.
Документираните данни относно мястото
на паркиране следва да се приемат за достоверни. За същите спор няма. Видно от
снимковия материал, автомобилът на жалбоподателя е паркиран в зоната на кръстовището
на ул.“Янко Сакъзов“ с ул.“Васил Соколов“ в гр. Пловдив. В нормата на чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДв.П е
предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Нарушение на забрана за
паркиране на определено място като административно нарушение, е основание за
налагане на административно наказание на основание чл. 186
вр. с чл. 183 ал. 2
т. 1. Това нарушение само по себе си не е достатъчно за прилагане на
принудителната мярка - преместване на превозното средство без знанието на собственика.
Нарушението на чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П е отделен
състав на административно нарушение вр. чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П и се
санкционира с глоба, като не се предвижда принудително въздействие с преместване на неправилно паркирано
МПС по реда на чл.171 т.5 б.„б” ЗДв.П, без да е установено
то да пречи или да създава опасност за другите участници в движението. Паркиране в зона на кръстовище
съставлява основание по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б", предл. второ ЗДв.П за прилагане на мярка на
административна принуда, когато е доказано безсъмнено, че създава опасност /предпоставките, при които е допустимо
принудителното преместване, сочат на регламентирана със закон ограниченост на ситуациите/.
Видно от снимковия материал и в частност
снимките на л.41, 43, онагледяващи позицията на паркиралото МПС в близък план –
автомобилът действително попада в зоната на кръстовище и заснетата позиция
обосновава извод за ограничена видимост по отношение автомобилите, завиващи
надясно от ул.Янко Сакъзов в посока ул.Васил Соколов. Тоест, независимо от
обхвата на кръстовището, отнемането на видимост по отношение участници в
движението е обективно обстоятелство, произтичащо от местоположението на
паркиралото МПС и основание за извод за създадена опасност по см. на чл.171 т.5
б.”б” ЗДв.П / в тази насока Решение № 6363 от 30.05.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 7987/2015 г., VII о. /. Текстът на нормата, приложена в частта за
създаване на опасност от паркиралото в нарушение на правилата за движение МПС –
в кръстовище, изисква преценка във всеки конкретен случай, но при съобразяване
с целите на ПАМ, дефинирани в чл.171 ал.1 ЗДв.П - осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Осигуряването на безопасност на движението изисква предотвратяване на
предпоставки за ПТП и установените
със ЗДв.П правила за движение и забрани са императивни и целят опазване животът
и здравето на участниците в движението по пътищата, вкл. улесняване тяхното
придвижване.
В конкретиката на фактите снимковият
материал разкрива позиционирано МПС в зона на кръстовище. Видно от разположението
на МПС, онагледено в снимковия материал, позицията на автомобила ограничава
видимост на участниците в движението при завиване надясно от ул.Янко Сакъзов в
посока ул.Васил Соколов, с което паркираното превозно средство действително
създава опасност за другите
участници в движението. Отчита се, че не всяко неправилно паркиране би могло да
създаде опасност, както и, че само по себе си престой и паркиране на кръстовище
не е доказателство, че е налице опасност по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП. Наличието на такава опасност в конкретния
случая произтича от обстоятелството, че разположението на паркиралия автомобил
обективно ограничава видимостта на другите водачи на МПС и на пешеходците,
независимо от широчината на кръстовището. Фактическото основание за прилагане
на ПАМ е доказано посредством снимковия материал, поради което жалбата се
приема за неоснователна
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
жалбата на Г.В.П.,***, ЕГН **********, против принудителна административна
мярка по чл.171 т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата - принудително
преместване на МПС с рег.№ ****без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия : /п/