№ 2970
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110122104 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. К. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. С, със съдебен адрес - град София, ул. “Княз Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3,
чрез адвокат Б. М. против Столична община, с адрес - град София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от Кмета ......
Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г. около 11:30 часа при излизане от магазин за дрехи
на ул. “Шипка“ № 52 се е спънал във вдлъбнатина (дупка) на тротоарната настилка и е
паднал върху паркиран лек автомобил. Твърди, че е изпитал силна болка в лявото рамо, от
която не е бил способен да помръдне, поради което свидетели на инцидента са подали
сигнал на тел. 112, в следствие на което са се отзовали патрул на 5-то РПУ и Спешна помощ.
След преглед в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ д-р ..... на 14.11.22 г., е установил, че в следствие
на падането ищецът е бил с изкълчена раменна става, което налагало поставяне на ортеза,
която ищецът е закупил лично.
Ищецът твърди, че на 16.11.2022 г. в Университетска специализирана болница за
активно лечение по ортопедия /УСБАЛО/ „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД е извършена
рентгенография на горен крайник-рамо-профил, в следствие на която е установено спукване
на четири места на раменната става и фрактура на главата на раменната кост с дислокация. В
следствие на силна болка, на 22.11.2022 г., ищецът твърди, че посещава съдебен медик,
който установява, че е налице счупване на горния край на лявата раменна кост, изкълчване
на раменна става, кръвонасядания на лявата мишница и по предната повърхност на гръдния
кош. За извършения преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение ищецът
твърди, че е заплатил сумата от 60.00 лева.
Твърди се, че на 10.01.2023 г. в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД ищецът е преминал
през контролно рентгеново изследване на горен крайник-рамо-фас и рамо- профил и е бил
насочен към операция за смяна на раменна става, съпроводена с дълга рехабилитация, която
нямало възможност да бъде осъществена заради Експертно решение на ТЕЛК от 17.09.2019г.
за 70% трайно намалена работоспособност и страховата невроза на ищеца.
1
Твърди се, че счупването на лявата раменна кост и изкълчването на лявата раменна
става са довели до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник у ищеца, а
останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето.
Сочат се твърдения, че периодът на възстановяване е бил труден и мъчителен за
ищеца, съпроводен със затруднения в обслужването и понасяне на постоянна силна болка в
лявото рамо и гърдите. Освен необходимостта от дълга и болезнена рехабилитация, ищецът
твърди, че не е бил в състояние да се обслужва сам, а към момента на подаване на исковата
молба все още не е напълно възстановен.
Ищецът твърди, че за въпросната дупка в тротоарната настилка многократно са
подавани сигнали към Столична Община, но без резултат, а служителите от магазина за
дрехи и близка сладкарница многократно са били свидетели на инциденти с други граждани.
При горното се иска от съда да осъди Столична община, с адрес - град София, ул.
“Московска“ № 33, представлявана от Кмета ..... да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. С сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени стрес, болки и страдания, причинени от фрактура на
главата на раменна кост с дислокация в резултат от падане на не обезопасен участък от
тротоара на ул. “Шипка“ 52, заедно със сумата от 345.00 / триста четиридесет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на ортеза и медицински изследвания, в резултат от падане на не обезопасен участък от
тротоара на ул. “Шипка“ 52, както и да заплати законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и да му бъдат
присъдени извършените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се
оспорват исковите претенции на ищеца като неоснователни.
Ответникът твърди, че не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по
настоящия иск. Твърди се, че в настоящия случай липсва наличието на виновно поведение
от страна на ответника в лицето на неговите служители, поради което не е налице и
причинно-следствена връзка, която е елемент от фактическия състав, за да бъде ангажирана
отговорността на Столична община за обезщетяване на вреди.
Ответникът твърди, че механизмът на увреждането и мястото на неговото настъпване
са недоказани поради липса на категорични данни при какви обстоятелства е настъпил
инцидентът, както и липса на локализиране на точното място. Твърди се, че липсват
безспорни преки свидетели очевидци на увреждането, които да потвърдят случилото се и
неговия механизъм, както и каква е била действителната фактическа обстановка по време на
инцидента.
Навеждат се доводи, че причината за твърдяното падане може да е внезапно влошаване
на здравословното състояние на ищеца вследствие на заболяване като сърдечно, мозъчно
или друга увреда.
Ответникът посочва, че никъде в медицинската документация не е посочено, че
увреждането се дължи на спъване във вдлъбнатина на тротоарна повърхност и падане върху
паркиран автомобил, които твърдения се появяват на по-късен етап, а именно в исковата
молба. Допълнително се оспорват твърденията на ищеца във връзка с необходимостта от
операция за смяна на раменна става, като се твърди, че не са доказани. Твърди се, че няма
доказателства за указания на лекар специалист, че пациентът не може да се самообслужва и
че е необходимо някой да полага грижи за него, като се навеждат аргументи, че това
решение е негов личен избор и на роднините му.
Ответникът твърди, че не е налице неизпълнение на задължение от негова страна да
осигури нормално и безопасно придвижване на пешеходците и се навеждат доводи, че
ищецът е нарушил собствената си безопасност, като не е отдал нужното внимание при
2
своето придвижване. Твърди се, че ищецът сам е пренебрегнал собствената си безопасност
по време на придвижването си, с което е предизвикал инцидента, респ. е допринесъл за
настъпването му.
Твърди се, че тротоарът е бил в изправно състояние, доколкото южният тротоар на ул.
“Шипка“ е изцяло ремонтиран от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ до бул. „Васил Левски“
поетапно през периода 2012 г. - 2014 г., както и неговото много добро експлоатационно
състояние.
Оспорва се твърдението за наличие на паркиран лек автомобил на ул. „Шипка“ пред №
52, като се навеждат доводи, че на посоченото място е забранено паркирането, което е
надлежно сигнализирано с пътни знаци. Твърди се, че няма данни в конкретния ден и час,
когато се е случил инцидентът, да е подаден сигнал в Столична община за паркиране на лек
автомобил в нарушение на правилата за движение, поради което се оспорват и твърденията
на ищеца за наличие на паркиран автомобил, в който се е ударил.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че за процесната дупка в тротоарната настилка
многократно са били подавани сигнали към Столична община, но същите са оставени без
резултат.
Във връзка с горното се твърди, че Столична община е положила всички грижи за
поддържането на процесния тротоар в изправно състояние.
При горното се иска от съда да постанови съдебен акт, с който изцяло да бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани, както и да
бъдат постановени в тежест на ищеца направените в производството разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност се иска да бъде намалена претенцията на ищеца, като
се твърди, че последният е допринесъл за настъпилите увреждания вследствие на
разсеяност, невнимание или предвид здравословното и физическото му състояние.
Иска се намаляване на претендирането от ищеца адвокатско възнаграждение до
минималния размер предвид правната и фактическа сложност на делото.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказа се, че на 14.11.2022 г. ищецът С. К. Н. се е спънал в дупка на тротоара –
необозначена вдлъбнатина на тротоара на ул. „Шипка“ № 52 в град София, видно от
справката от районен център 112-София, Дирекция „Национална система 112“ към МВР. За
наличието на дупката и последващото падане върху лек автомобил потвърждава св. ......... В
показанията си този свидетел описва безпротиворечиво начина, по който е паднал
пострадалия след като се е спънал в дупка на тротоара ред магазина, в който работи
свидетелката. Този свидетел описва и се потвърждава от писмените доказателства, че след
обаждане на тел.112 местопроизшествието е било посетено от линейка и полицейски патрул,
като пострадалият е бил качен в линейката и откаран за преглед в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“.
От анализа на писмените доказателства и заключението по допуснатата и назначена
съдебно – медицинска експертиза, съдът приема за доказано, че вследствие на падането и
удара в паркирания автомобил ищецът е получил телесни увреждания, характеризиращи се
като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Доказа се, че в резултат от падането ищецът е претърпял вреди, а именно фрактура на
глава на раменната кост с дислокация, изкълчване на лявата раменна става и кръвонасядане
по предната повърхност на гръдния кош, които представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Същото е видно от Съдебномедицинско удостоверение №
405.11/22г. издадено от д-р ......, дм - специалист по съдебна медицина и деонтология на С. К.
3
Н. от дата 22.11.2022г., от Резултат от образно изследване извършено от д-р ........ при
УСБАЛО „Проф. Б . Бойчев" на С. К. Н. от дата 16.11.2022г. и Амбулаторен лист №
2287709/14.11.2022 г. 12:48 часа, от УМБАЛСМ “Н.Н. Пирогов” издаден от д-р ......
Според назначеното, изслушаното и приетото по делото заключение по съдебно-
медицинската експертиза, процесните травматични увреждания са получени в резултат от
инцидент на 14.11.2022г., като счупванията могат да се получат при директна травма - най-
често при падане върху рамото, както и индиректен механизъм при падане и „подпиране“
върху ръката, като мишницата в този момент може да бъде в различни позиции, тоест
установените увреждания е възможно да се получат по начина, твърдян от ищеца. Периодът
за възстановяване е от порядъка на два-три месеца, очаква се пълно възстановяване. Според
експертизата непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал силни болки в
областта на лявото рамо. През следващите няколко дни болките са били с умерен интензитет
и постепенно са отшумявали. Лечението в такива случаи е симптоматично с нестероидни
противовъзпалителни средства /НСПВС/. За в бъдеще не следва да се наблюдават
оплаквания във връзка с инцидента.
В резултат от увреждането лицето е претърпяло както имуществени вреди, така и
неимуществени вреди, изразяващи се в промени в начина на живот, с оглед съпътстващите
заболявания на ищеца, както и в силни болки и страдания. Имуществените вреди се
изразяват в заплащане на необходими медицински изследвания и консумативи, видно от
писмените доказателства по делото, а именно Фактура № ********** от 14.11.2022 г.,
издадена от „Ортопрайм“ ООД, ЕИК ********* на ищеца С. К. Н. за сумата от 85,00 лв.,
Фактура № ********** от 14.02.2023 г. издадена от Медицински центът „Ортомед“ ЕООД,
ЕИК ********* на ищеца С. К. Н. за сумата от 200 лв. и Квитанция № 404/2022 от
22.11.2022 г. за издаване на Съдебномедицинско удостоверение за сумата от 60 лв. (общо 345
лв.).
Доказа се, че ищецът има 70% трайно намалена неработоспособност, видно от
експертно решение № 2150 от 148, 17.09.2019 г., който процент на неработоспособност е
пожизнен. Това предхождащо инцидента увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в
частична ампутация на горен крайник не е повлияло и не е причина за настъпването на
инцидента, както сочи и вещото лице при изслушването си в съдебно заседание. Частичната
ампутация на горния крайник не влияе на пазеното на равновесия, а евентуално на
възможността ищецът да се подпре при падането, но последното е последица от спъването, а
не причина за него.
От заключението по съдебно – медицинската експертиза се доказва, че ищецът е като
последица от спъването при падането е претърпял нараняване, вследствие на което по
предната повърхност на гръдния кош срединно е имало има тьмномораво-жълтеникаво
кръвонасядане, с размери 16/12 см., на лявата мишница в горната й половина е имало
подобно кръвонасядане и оток с диаметър около 25 см., а горният ляв крайник е бил
фиксиран с ортеза тип „Дезо“, сгънат под 90 градуса в лявата лакътна става. Медицинските
документи и заключението на вещото лице са категорични и съдът приема за доказано, че на
С. К. Н. са били причинени : счупване на горния край на лявата раменна кост; изкълчване на
раменната става; кръвонасядания на лявата мишница и по предната повърхност на гръдния
кош, като счупването на лявата раменна кост и изкълчването на лявата раменна става са
довели до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник, а останалите
травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От заключението на вещото лице и медицинската документация съдътпреима за
доказано, че счупването на горния край на лявата раменна кост и изкълчване на раменната
става са причинили на ищеца болки и страдания, както и са затруднили ежедневния му
обичаен начин на живот и възможността да се грижи сам за себе си за период повече от два
4
месеца, като непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал силни болки в
областта на лявото рамо.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство е заявен осъдителен иск за неимуществени и имуществени
вреди по смисъла на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като
искането за присъждане на лихва и такова по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Предявения иск е допустим като заявен от лице, което твърди и доказва правен интерес
пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледан по същество.
По същество
По иска за неимуществени вреди на ищеца е тежестта да докаже вредоносното
събитие, датата на настъпването му, описаните травми и преживявания след деликта,
връзката между увреждането и събитието. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Съдът приема заявената искова претенция за неимуществени вреди за частично
основателна, при следните аргументи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците
в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Според § 6, т. 6 от ЗДвП „Тротоар“ е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, т. е. тротоарът се
явява част от улицата.
По силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и на чл. 31 от
Закон за пътищата, общината е длъжна да управлява и поддържа общинските пътища,
включително и тротоарите в рамките на населеното място. Тази дейност обхваща не само
рехабилитационен тип на тротоарната площ, но и полагането на грижи за чистотата им,
отстраняване на неравности и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци.
Предвид анализа на визираната нормативна уредба се налага извод, че общината носи
отговорност за вреди, настъпили при движение на пешеходец по не отремонтирана
тротоарна площ, която не осигурява безопасно движение на лицата по нея.
Съдът прие за доказано от фактическа страна, че ищецът при движението си по
тротоара на улица „Шипка“ пред № 52 се е спънал, паднал и получил травматичните
увреждания доказани от фактическа страна. Не може да се спори, че процесната тротоарна
площ се намира в жилищен квартал на територията на Столична община, поради което
именно ответникът е следвало да предприеме съответните действия по привеждане на
настилката на тротоара в съответствие с правилата за безопасно придвижване като
отремонтира тротоарната площ и отстрани неравностите по нея, при което не извършването
на такива дейности, т.е. бездействието си, е станал причина за получаването на травматични
увреждания у ищеца.
5
Не се доказа до приключване на съдебното дирене, твърдяното с отговора на исковата
молба, че в този участък е бил извършен ремонт на тротоарната площ.
Следва да се посочи, че поддържането включва и задължението за осигуряване на
безопасността на пешеходците, които се придвижват по тротоара. Съгласно нормата на чл.
167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок. По делото, от от анализа на доказателствата -
съдът стигна до фактическия извод, че ищецът е паднал на тротоара, тъй като същият бил в
лошо състояние. Съгласно посочените разпоредби ответникът е имал задължението да
поддържа този тротоар, респективно – да го обозначава, ако е опасен. Не се доказа
изпълнението на което и да е от тези задължения, като от свидетелските показания, се
установи противното – че тротоарът е бил в лошо състояние с липса на ясни очертания,
вдлъбнатина, в която често се спъвали пешеходци, като не е имало надлежна сигнализация,
че същият е опасен, или че следва да се преминава с повишено внимание, в резултат на което
и са настъпили падането и увреждането на ищеца. Бездействието на служителите на
общината да изпълнят своите задължения по смисъла на чл. 31 от Закона за пътищата и по
чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата за поддържане на тротоара като част от
пътя - общинска собственост, в изправно състояние, е противоправно.
Не може да се спори, че Столична община носи гаранционно-обезпечителна
отговорност по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като не е осигурила своевременно ремонта и поддържането на тротоара.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така по аргумент от ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
Съгласно чл. 8, ал. 3 и чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са
публична общинска собственост. За тази своя собственост, каквато представлява и ул.
„Шипка“ № 52, общината има задължението да управлява в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В частност,
изграждането, ремонтът и поддържането тротоарите, велосипедните алеи и др. по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община.
В настоящия казус в тежест на ответника беше да докаже, че е изпълнил задължението
си да стопанисва процесния тротоар с грижата на добър стопанин. Нарушаването на това
задължение, с оглед наличието на дупката, в която се е спънал ищеца, води до ангажирането
на отговорността на общината, доколкото тя в качеството си на възложител на ремонтни
дейности отговаря за вредите, настъпили в резултат от възложеното.
Видно от свидетелските показания по делото, а и от заключението по СМЕ,
уврежданията са в резултат от спъване в дупка на тротоара, което на свой ред доказва
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника
и претърпените от ищеца вреди.
6
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди: Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при
отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
В разглеждания случай, с оглед приетото за установено по-горе, съдът намира, че
дължимото на ищеца, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получената
увреда – възлиза на 10 000,00 лева.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, за да бъде обезщетението за претърпените морални вреди
справедливо, е необходимо да се отчете реалният размер на тези вреди. Това включва анализ
на всички конкретни обстоятелства, свързани с инцидента, като характер и тежест на
уврежданията, интензивност, продължителност и степен на болките и страданията, както и
дали те все още продължават или са приключили. Освен това трябва да се вземе предвид
икономическата обстановка в страната, обществените възприятия за „справедливост“ към
дадения момент и указанията, предоставени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Върховния съд на Република България.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета на понесените
във връзка с тях болки и страдания, стресът от преживяното, продължителността на периода
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента,
липсата на неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,
както и наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им
възлиза на 10 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от
ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им, наличието на емоционални
проявления на увреждането и създадените за ищеца неудобства от получените увреждания.
Нещо повече, при обезщетяването на неимуществени вреди настоящият съдебен състав
намира за необходимо да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението и
здравословното състояние на ищеца и множеството медицински състояния, които драстично
усложняват възстановяването от травмите, претърпени от инцидента.
Към сумата от 10 000 лева следва да се присъди и сумата на доказаните имуществени
вреди в размер на 345 лева.
По аргумент от чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД при уважаване на главната претенция
съдът намира за основателно и акцесорното искане на ищеца за присъждане на законна
лихва. Същата следва да се присъди върху главницата за имуществени и неимуществени
вреди от датата на депозиране на исковата молба, както е поискано от ищеца с оглед
принципа на диспозитивното начало до окончателното и изплащане на сумите.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да
се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпИ. вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
ПридобИ.т гражданственост термин „съпричиняване“ е с по-тясно значение спрямо
7
използвания в закона - „допринасяне за настъпването на вредите.“ Същият илюстрира
първата от хипотезите на приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - допринасяне за настъпване на
произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата.
Такова е разбирането по отношение на въпросната законова разпоредба в
тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, т. 7)
В настоящото производство приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от ответника чрез защитно възражение, но и да бъде доказан при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Настоящият съдебен състав намира така направеното ответниково възражение за
недоказано. Видно от показанията на вещото лице при изслушването му в открито съдебно
заседание (лист 139 по делото), не може да се установи категорично какви биха били
уврежданията на ищеца при липсата на паркиран автомобил, върху който в процесния
случай се е облегнал при падането. Нещо повече, липсват доказателства, писмени или
гласни, лицето да е имало необичайно поведение, с което да допринесе за настъпването на
инцидента. С оглед на това, съдът отхвърля така направеното възражение по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД като неоснователно.
Въз основа на доказаното от фактическа страна и сторените от съда правни изводи
съдът намира за доказано настъпването на имуществени и неимуществени вреди от
действията на ответника по смисъла на чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски в размер от
50,8%. Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение, общо в размер на 600,00 лева. Следователно на
ищеца следва да се присъдят 305,00 лева за сторените разноски по делото.
На ответника се следват разноски, съобразно отхвърления размер на иска, като съдът
определя дължимото се юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК в
размер на 200,00 лева, от които следва ад се присъдят в полза на ответника – 98,30 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите и на основание чл. 52 от същия закон, и на основание чл. 78,
ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес - град София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от ..... да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С,
със съдебен адрес - град София, ул. “Княз Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3 сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени стрес,
болки и страдания, причинени от фрактура на главата на раменна кост с дислокация в
резултат от падане на 14.11.2022 година, около 11:30 часа в град София, на не обезопасен
участък от тротоара на ул. “Шипка“ № 52, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от депозиране на исковата молба – 27.4.2023 година до окончателното изплащане на сумата,
като над този размер до първоначално претендирания от 20 000,00 лева, т.е. за
8
разликата от 10 000,00 лева отхвърля исковата претенция като неоснователна.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес - град София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от ..... да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, със
съдебен адрес - град София, ул. “Княз Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3 сумата от 345,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на ортеза и медицински изследвания, в резултат от падане на 14.11.2022 година, около 11:30
часа в град София, на не обезопасен участък от тротоара на ул. “Шипка“ № 52, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба – 27.4.2023 година
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес - град София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от ..... да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С,
със съдебен адрес - град София, ул. “Княз Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат Б. М., САК,
сумата на сторените разноски по гр.дело № 22104/2023 година по описа на Софийски
районен съд, представляваща адвокатско възнаграждение и платена държавна такса,
съобразно размера на уважената искова претенция, а именно сумата от 305,00 лева.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, със съдебен адрес -
град София, ул. “Княз Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3 да заплати на Столична община, с адрес - град
София, ул. “Московска“ № 33, представлявана от ..... сумата на сторените разноски по
гр.дело № 22104/2023 година по описа на Софийски районен съд, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно размера на отхвърлената искова претенция, а
именно сумата от 98,30 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9