Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 07.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7203
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата М.С.Д. твърди, че с нотариален акт № 140, том 35,
нот.дело № 7053/14.10.2015г. на Агенция по вписванията – гр.Русе, продала на
сина си К.К.А. следния недвижим имот: Поземлен имот № 0.1723, с площ по
нотариален акт от 1 146 кв.м., при съседи: имот № 0.819, имот № 0.808,
имот № 0818 и имот № 0.7026, а по скица: Урегулиран поземлен имот № V в квартал
№ 31, образуван от имот № 1723 с площ от 1 142 кв.м., при съседи: улица,
УПИ № VI, УПИ № XXIII, УПИ № XXXI и УПИ № IV всички от квартал № 31 по ИПУР и
ИПР на гр.Мартен, одобрен със Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. на Кмета на
Община – гр.Русе, със стар идентификатор: парцел № V-416 в квартал № 31,
отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в имота масивна жилищна
сграда със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и
стопанска постройка – навес с площ от 15 кв.м. и всички подобрения и приращения
в имота, като М.Д. си запазила вещно право на пожизнено и безвъзмездно ползване
и обитаване. След продажбата обаче ответниците установили нетърпимо отношение
към нея и направили невъзможно съжителстването им в имота. С поведението си
ответниците я принудили да го напусне и да заживее на квартира. В качеството си
на ползвателка на имота и с правомощията си да определя начина на ползването
му, ищцата чрез „Телепоща” с обратна разписка поканила ответниците да опразнят
имота и да предадат владението му в едномесечен срок от получаването й, за да
бъде ползван занапред само от ищцата, в противен случай ще й дължат обезщетение
до размер на пазарния му наем. След получаването на тази покана на 06.07.2018г.
от ответниците, това й било отказано с изричен отговор от тяхна страна. По тази
причина тя потърсила защита по съдебен ред, като с влязло в сила съдебно
решение по гр.дело № 7017/2018г. по описа на РРС, двамата ответници били
осъдени да й предадат владението на имота. На 24.10.2019г. К.А. й предал
владението на процесния недвижим имот, опразнен от всички негови вещи и
оборудване, за което съставили двустранен приемо-предавателен протокол от
същата дата. Ищцата твърди, че за периода 06.07.2018г. до 24.10.2019г. двамата
ответници ползвали изцяло и по предназначението им всички сгради в имота, а в
дворното място били монтирали орънжерии, като отглеждали земеделска продукция,
за която са получавали и съответните субсидии. За този период от време М.Д. е
била лишена от правото си да ползва имота, а той се е ползвал от двамата
ответници без основание, поради което те й дължат за този период обезщетение за
ползването му в размер на средния пазарен наем. Последният възлиза в размер на
300.00 лева месечно, а за периода 06.07.2018г. до 24.10.2019г., т.е. за 15
месеца и 18 дни, двамата ответници й дължат обезщетение в общ размер на 4 680.00
лева, който тя претендира по настоящото дело до частичния размер от
2 500.00 лева – по 1 250.00 лева за всеки един от ответниците. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди К.К.А. и Стелияна Н.Д. да
й заплатят сумата от по 1 250.00 лева за всеки един от тях, представляваща
обезщетение за ползване на процесния имот без основание за периода 06.07.2018г.
до 24.10.2019г., частично предявени от общия размер на обезщетението от
4 680.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищцата в исковата фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулираните петитуми, квалифицира правно предявените частични субективно
съединени искове по чл.59 от ЗЗД.
Ответниците К.К.А.
и С.Н.Д. оспорват изцяло предявените искове. Твърдят на първо място, че ищцата
самоволно е напуснала процесния недвижим имот и се е преместила да живее на
квартира, като за това дори не ги била уведомила. Те по никакъв начин не са
възпрепятствали М.Д. да ползва имота и не са ограничавали нейния достъп до него
по никакъв начин. Твърдят и че не са ползвали имота без основание, тъй като К.А.
и ищцата имали сключен договор за наем от 01.02.2011г., въз основа на който на
първия било предоставено ползването на имота за срок от 6 години, при месечен
наем в размер на 16.00 лева. На 13.05.2016г. по силата на чл.8.2 от одговора за
наем от 01.02.2011г. К.А. сключил договор за наем със С Д. за процесния
недвижим имот, за срок от 7 години, при заплащане на наемна цена от 20.00 лева
на месец. И двата договора за наем са вписани в Агенция по вписванията –
гр.Русе. Ищцата не се е противопоставила на действието на договорите за наем на
имота и не е искала тяхното прекратяване, а ползването на имота е продължило
без противопоставяне от страна на М.Д., поради което и на основание чл.236,
ал.1 от ЗЗД, договорът за наем се е превърнал в безсрочен. Оспорват и размера
на предявените искове за претендираните обезщетения, като твърдят, че ако се
дължи такова, то следва да е в месечния размер по първия договор за наем, както
и периода, за който те се дължат.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
нотариален акт № 140, том 35, нот.дело № 7053/14.10.2015г. на Агенция по
вписванията – гр.Русе, ищцата продала на сина си К.К.А. следния недвижим имот:
Поземлен имот № 0.1723, с площ по нотариален акт от 1 146 кв.м., при
съседи: имот № 0.819, имот № 0.808, имот № 0818 и имот № 0.7026, а по скица:
Урегулиран поземлен имот № V в квартал № 31, образуван от имот № 1723 с площ от
1 142 кв.м., при съседи: улица, УПИ № VI, УПИ № XXIII, УПИ № XXXI и УПИ №
IV всички от квартал № 31 по ИПУР и ИПР на гр.Мартен, одобрен със Заповед №
РД01-2506/12.09.2014г. на Кмета на Община – гр.Русе, със стар идентификатор:
парцел № V-416 в квартал № 31, отреден за жилищно застрояване, заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м.,
гараж със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 15
кв.м. и всички подобрения и приращения в имота, като М.Д. си запазила вещно
право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване. Ищцата чрез „Телепоща”
с обратна разписка поканила ответниците, да опразнят имота и да предадат
владението му в едномесечен срок от получаването й, за да бъде ползван занапред
само от нея, в противен случай ще й дължат обезщетение до размер на пазарния му
наем. След получаването на тази покана на 06.07.2018г. от ответниците, това й
било отказано с изричен отговор от тяхна страна. С влязло в сила съдебно
решение по гр.дело № 7017/2018г. по описа на РРС, двамата ответници били
осъдени да предадат владението на имота на М.Д., като на 24.10.2019г. К.А.
предал владението на процесния недвижим имот на ищцата, опразнен от всички
негови вещи и оборудване, за което съставили двустранен приемо-предавателен
протокол от същата дата. По делото не се спори, че за периода 06.07.2018г. до
24.10.2019г. двамата ответници сами са ползвали изцяло и по предназначението им
всички сгради в имота и дворното място.
К.А. и ищцата имали сключен
договор за наем от 01.02.2011г., въз основа на който на първия било
предоставено ползването на имота за срок от 6 години, при месечен наем в размер
на 16.00 лева. В чл.8, ал.2 от този договор било уговорено, че наемателят може
да преотдава под наем имота предмет на договора, да заложи правата си по
договора или да ги прехвърли на трето лице, като в този случай пренаемателят не
може да има повече права от наемателя. Този договор за наем е бил вписан в
Агенция по вписванията на 02.02.2011г. На 13.05.2016г. по силата на чл.8.2 от
договора за наем от 01.02.2011г. К.А. сключил договор за наем със Стелияна Д.
за процесния недвижим имот, за срок от 7 години, при заплащане на наемна цена
от 20.00 лева на месец. Този договор за наем е бил вписан в Агенция по
вписванията – гр.Русе на 14.05.2016г.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че размерът на средния пазарен наем за процесния недвижим имот на
месец в периода от 06.07.2018г. до 24.10.2019г. е 306.00 лева, а размерът на
средния пазарен наем на недвижимия имот за целия период от 06.07.2018г. до
24.10.2019г. – 15 месеца и 18 дни е в размер на 4 773.00 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата по настоящия иск претендира от
ответниците да й бъде заплатено обезщетение
за ползване на недвижим имот от тяхна страна без основание за периода
06.07.2018г. до 24.10.2019г. В случая в тежест на ищцата е да докаже, че има
учредено право на ползване върху недвижимия имот, че същия за процесния период
се е ползвал от ответниците и то без правно основание за това, поради което й
дължат обезщетение в размер на средния пазарен наем на имота, както и размера
на това обезщетение.
С нотариален акт № 140, том 35,
нот.дело № 7053/14.10.2015г. на Агенция по вписванията – гр.Русе, ищцата
продала на сина си К.К.А. следния недвижим имот: Поземлен имот № 0.1723, с площ
по нотариален акт от 1 146 кв.м., при съседи: имот № 0.819, имот № 0.808,
имот № 0818 и имот № 0.7026, а по скица: Урегулиран поземлен имот № V в квартал
№ 31, образуван от имот № 1723 с площ от 1 142 кв.м., при съседи: улица,
УПИ № VI, УПИ № XXIII, УПИ № XXXI и УПИ № IV всички от квартал № 31 по ИПУР и
ИПР на гр.Мартен, одобрен със Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. на Кмета на
Община – гр.Русе, със стар идентификатор: парцел № V-416 в квартал № 31,
отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в имота масивна жилищна
сграда със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и
стопанска постройка – навес с площ от 15 кв.м. и всички подобрения и приращения
в имота, като М.Д. си запазила вещно право на пожизнено и безвъзмездно ползване
и обитаване. Този нотариален акт е бил вписан в Агенция по вписванията на
14.10.2015г. По делото не се спори, че за периода 06.07.2018г. до 24.10.2019г.
двамата ответници сами са ползвали изцяло и по предназначението им всички
сгради в имота и дворното място, като на 24.10.2019г. К.А. предал владението на
процесния недвижим имот на ищцата, опразнен от всички негови вещи и оборудване,
за което съставили двустранен приемо-предавателен протокол от същата дата. По
делото е доказано и че ищцата чрез „Телепоща” с обратна разписка поканила
ответниците, да опразнят имота и да предадат владението му в едномесечен срок
от получаването й, за да бъде ползван занапред само от нея, в противен случай
ще й дължат обезщетение до размер на пазарния му наем. След получаването на
тази покана на 06.07.2018г. от ответниците, това й било отказано с изричен
отговор от тяхна страна, а с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 7017/2018г.
по описа на РРС, двамата ответници били осъдени да предадат владението на имота
на М.Д..
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците, че са
ползвали имота на правно основание за процесния период, по силата на
представените от тях два договора за наем. К.А. и ищцата действително са имали
сключен договор за наем от 01.02.2011г., който е представен по делото, въз
основа на който на първия било предоставено ползването на имота за срок от 6
години, при месечен наем в размер на 16.00 лева. Този договор за наем е бил
вписан в Агенция по вписванията на 02.02.2011г. Съдът намира обаче, че
договорът за наем е бил прекратен, поради сключването на продажбата с
нотариален акт № 140, том 35, нот.дело № 7053/14.10.2015г. на Агенция по
вписванията – гр.Русе. По силата на тази сделка, на ищцата било учредено право
на ползване върху имота, поради което договорът за наем е прекратил действието
си поради липса на предмет, с оглед невъзможността той да продължи да ползва
имота и възражението, че този договор за наем се бил превърнал в безсрочен е
неоснователно. В чл.8, ал.2 от договора за наем от 01.02.2011г. било уговорено,
че наемателят може да преотдава под наем имота предмет на договора, да заложи
правата си по договора или да ги прехвърли на трето лице, като в този случай
пренаемателят не може да има повече права от наемателя. На 13.05.2016г. по
силата на чл.8.2 от договора за наем от 01.02.2011г. К.А. сключил договор за
наем със Стелияна Д. за процесния недвижим имот, за срок от 7 години, при
заплащане на наемна цена от 20.00 лева на месец, като този договор за наем е
бил вписан в Агенция по вписванията – гр.Русе на 14.05.2016г. Съдът обаче
намира, че този договор за наем се явява нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, пр.1 – тъй като има невъзможен предмет. Както бе посочено по-горе първият
договор за наем е бил прекратен, поради учреденото право на ползване на ищцата,
с оглед на което е било невъзможно К.А. да предостави ползването на имота на С Д.,
тъй като той притежава единствено голата собственост върху него. Както бе
посочено и в чл.8, ал.2 от договора за наем от 01.02.2011г. при преотдаване под
наем на имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Т.е.
налице е невъзможен предмет, тъй като наемодателят по втория договор за наем не
е притежавал правото на ползване върху имота за да го предоставя на втората
ответница за договорения срок. Следва да се отбележи и че този втори договор за
наем е вписан в Агенция по вписванията на 14.05.2016г. и по никакъв начин не
може да се противопостави на учреденото право на ползване на ищцата върху
имота, което е било вписано преди това.
Поради гореизложеното са доказани
елементите от фактическия състав на предявените от ищцата искове - тя има
учредено право на ползване върху недвижимия имот; същият за процесния период се
е ползвал от ответниците и то без правно основание за това, поради което й
дължат обезщетение в размер на средния пазарен наем на имота. По отношение
размера на обезщетението, съдът взе предвид заключението на изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно която размерът на средния
пазарен наем за процесния недвижим имот на месец в периода от 06.07.2018г. до
24.10.2019г. е 306.00 лева. Обезщетението обаче в случая се дължи не 06.07.2018г., а от 06.08.2018г. до
24.10.2019г. С изпратената от ищцата покана до ответниците, да опразнят имота и
да предадат владението му, тя е определила срок - в едномесечен срок от
получаването й, в противен случай ще й дължат обезщетение до размер на пазарния
му наем. Тази покана е била получена от ответниците на 06.07.2018г. и
едномесечния срок е изтекъл на 06.08.2018г. и от тази дата те й дължат
обезщетение. Съобразявайки съдебно-икономическата експертиза
общият размер на средния пазарен наем на недвижимия имот за периода от
06.08.2018г. до 24.10.2019г. – 14 месеца и 18 дни е в размер на 4 467.00
лева. Този размер на обезщетение ответниците дължат на ищцата, а разделено
между двамата ответници, всеки от тях й дължи обезщетение в размер на
2 233.50 лева.
Предвид
гореизложеното предявените от ищцата субективно съединени искове се явяват основателни
и доказани по размер, поради което следва да се уважат, като всеки от
ответниците бъде осъден да й заплати сумата от 1 250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева представляваща обезщетение за
ползване на следния недвижим имот: Поземлен имот № 0.1723, с площ по нотариален
акт от 1 146 кв.м., при съседи: имот № 0.819, имот № 0.808, имот № 0818 и
имот № 0.7026, а по скица: Урегулиран поземлен имот № V в квартал № 31,
образуван от имот № 1723 с площ от 1 142 кв.м., при съседи: улица, УПИ №
VI, УПИ № XXIII, УПИ № XXXI и УПИ № IV всички от квартал № 31 по ИПУР и ИПР на
гр.Мартен, одобрен със Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. на Кмета на Община –
гр.Русе, със стар идентификатор: парцел № V-416 в квартал № 31, отреден за
жилищно застрояване, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска
постройка – навес с площ от 15 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота,
без основание за периода 06.08.2018г. до 24.10.2019г. Върху главниците следва
да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на исковете –
02.12.2019г. до окончателното им изплащане.
Исковете за претендираното обезщетение
за периода 06.07.2018г. до 05.08.2018г. включително следва да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 750.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждения на вещото
лице и на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и
сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА К.К.А. ***, с ЕГН: **********, да заплати на М.С.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата
от 1 250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева представляваща обезщетение за ползване на следния
недвижим имот: Поземлен имот № 0.1723, с площ по нотариален акт от 1 146
кв.м., при съседи: имот № 0.819, имот № 0.808, имот № 0818 и имот № 0.7026, а
по скица: Урегулиран поземлен имот № V в квартал № 31, образуван от имот № 1723
с площ от 1 142 кв.м., при съседи: улица, УПИ № VI, УПИ № XXIII, УПИ №
XXXI и УПИ № IV всички от квартал № 31 по ИПУР и ИПР на гр.Мартен, одобрен със
Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. на Кмета на Община – гр.Русе, със стар
идентификатор: парцел № V-416 в квартал № 31, отреден за жилищно застрояване,
заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 88
кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска постройка – навес с
площ от 15 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота, без основание за
периода 06.08.2018г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 02.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Д. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на М.С.Д. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 1 250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева представляваща обезщетение за
ползване на следния недвижим имот: Поземлен имот № 0.1723, с площ по нотариален
акт от 1 146 кв.м., при съседи: имот № 0.819, имот № 0.808, имот № 0818 и
имот № 0.7026, а по скица: Урегулиран поземлен имот № V в квартал № 31,
образуван от имот № 1723 с площ от 1 142 кв.м., при съседи: улица, УПИ №
VI, УПИ № XXIII, УПИ № XXXI и УПИ № IV всички от квартал № 31 по ИПУР и ИПР на
гр.Мартен, одобрен със Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. на Кмета на Община –
гр.Русе, със стар идентификатор: парцел № V-416 в квартал № 31, отреден за
жилищно застрояване, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска
постройка – навес с площ от 15 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота,
без основание за периода 06.08.2018г. до 24.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 02.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Д. ***, с
ЕГН: **********, против
К.К.А., с ЕГН: ********** и С.Н.Д., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
субективно съединени искове за претендираното обезщетение за ползване на
недвижимия имот за периода 06.07.2018г. до 05.08.2018г. включително, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.К.А., с ЕГН: ********** и С.Н.Д., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на М.С.Д.
***, с ЕГН: **********, сумата
от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: