Р Е Ш Е Н И Е №24
гр.Силистра,09.06.2022
година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Анета Тодорова,с участието на окръжния прокурор при ОП-Силистра Теодор
Желев, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №18 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №22/28.02.2022г., постановено
по АНД №274/2021г., Тутраканският районен съд е отменил Наказателно
постановление №19-001179/02.11.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Силистра, с което на ЕТ
“Главиница Лес-В.П.“гр.Главиница,на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е
било наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“,в размер
на 2 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра
с искане да бъде отменен обжалваният акт на ТРС и, след решаване на спора по
същество от настоящата инстанция, да бъде потвърдено първоначално оспореното
наказателно постановление.В съдебния процес касаторът участва чрез упълномощен
представител ст.юрисконсулт И.А.,който поддържа оплакванията от жалбата, сочещи
на доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Акцентът е поставен върху това, че неправилно
районният съд бил преценил липса на надлежна представителна власт на лицето П.В.П.както
да наема работници по трудови правоотношения, така и да представлява търговеца пред
ДИТ,вкл. да получава юрисдикционни актове от
категорията на процесния пред ТРС. За допуснати процесуални нарушения от
въззивната инстанция не са изложени конкретни оплаквания,но може да се изведе,че
се поддържа довод за превратна оценка на доказателствата, тъй като се твърди, че
изцяло процедурата от съставянето и връчването на АУАН до постановяването на наказателното
постановление, съгласно текстовете на чл.40-чл.57 ЗАНН, е била стриктно спазена
и заключението на ТРС за нейното нарушаване, било неправилно. С оглед на всичко
това се настоява за отмяна на оспорения съдебен акт и съответно за
потвърждаване на процесното пред районния съд НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касация-ЕТ“Главиница Лес-В.П.“ с ЕИК:*********
и адрес на управление в гр.Главиница, чрез представител по пълномощие адв.И.А. ***,
изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.Излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на ТРС и настоява, постановеният от
него акт да бъде оставен в сила като съответен на закона и фактите по делото.Доколкото
пред касационната инстанция е повдигнат въпроса за приложението на материалния
закон (за което съгл. чл.218 ал.2 АПК, касационният съд следи и служебно),т.е. по
същността на релевираната административна простъпка, поддържа, че в случая не се
касаело за нарушение на трудовото законодателство.Твърди, че след положени
значителни процесуални усилия от страна на ТРС, последният бил изяснил
фактическата обстановка напълно и тя не сочела на състав на нарушение на разпоредба
от КТ,вкл. и на чл.62 ал.1 КТ.Това било така, защото за извършената услуга не
били договорени никакви финансови параметри, а ставало въпрос за взаимопомощ и,
по-точно за връщане на услуга,направена от П.П.на
установеното от ДИТ лице - Т.С.С.да извършва товаро-разтоварните дейности, подпомогнал го финансово в
предходен момент по повод на лечение на съпругата му. В този контекст поддържа,
че декларацията по чл.402 ал.1 т.3 КТ била невярна, защото била попълвана по
указания на служителите на ДИТ-Силистра. Нещо повече, твърди, че по друго,
аналогично на настоящото, производство лицето Т.Т.С.(непълнолетен
син на Т.С.С.) било неграмотно и нямало как само да попълни
или да е наясно със съдържанието на тази декларация,каквато въпреки всичко имало
приложена по сходното дело.Нито един от свидетелите не потвърждавал, че ставало
дума за плащане по 15 лева на курс, за определено работно време, обедни почивки
и т.н. Следователно, нямало как при това положение, да се приемело, че е налице
трудово правоотношение.Ето защо твърди,че не е доказано извършено от страна на ЕТ
нарушение на трудовото законодателство,поради което моли касационната жалба да
бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение, потвърдено.
Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра намира
обжалваното решение за законосъобразно. Счита, че както във фазата на административнонаказателното
производство, така и във въззивното такова, основният
крайъгълен камък на спора е бил - следва ли едноличният търговец да носи административнонаказателна
отговорност първо за деяние,което не е извършил и второ,ако приемем фактите,които
са установени (автор на самата деятелност е лице, което е нямало необходимата представителна
власт), как същите биха обвързали правната сфера на санкционираното лице, макар
и в хипотезата на обективна отговорност.Даденият отговор от ТРС бил правилен,
поради което счита, че в съответствие със закона въззивният съд бил отменил
процесното пред него НП. Дава заключение за потвърждаване на съдебния акт.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,във вр.с
чл.63в ЗАНН. Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните,прие следното: Касационните
основания,които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат
до твърдения за не-правилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН). Акцентът в касационната жалба е
поставен върху оплаквания за неправилно формирани изводи от съда,като с оглед
на събраните доказателства,се настоява за други заключения относно
фактите,което е типичен пример за довод за необоснованост на оспорения
акт.Последната обаче, е изрично изключена от обсега на касационния контрол с
разпоредбата на чл.348 ал.1 НПК,поради което и не подлежи на обсъждане,вкл. в
контекста на забраната от чл.220 АПК.Неконкретизираните нарушения на
съдопроизводствените правила също не подлежат на преценка,съгласно чл.218 ал.1 АПК. Следователно, проверката на обжалваното съдебно решение следва да се извърши
на терена на касационните доводи и в параметрите,зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Тутраканския районен съд е бил съсредоточен
върху въпроса: Изпълнявало ли е лицето Т.С.С.,
трудови функции в полза на санкционирания ЕТ или е оказвал помощ на поканилия
го П.В.П., на когото дължал услуга за предоставена му в предходен момент
финансова подкрепа.Съдът е приел,че по силата на нотариално заверено пълномощно
(л.9 АНД/ТРС) от 14.11. 2016г., вписаният като ЕТ “Главиница Лес“ В.П. Георгиев,е
упълномощил П.В.П.(негов син) да представлява предприятието му по ограничен
кръг,изрично посочени, въпроси и действия,вкл. „да подава и подписва документи
в Инспекцията по труда Силистра“.Упълномощеното лице е изслушал в качеството на
свидетел в съдебно заседание и е установил,че вписаният ЕТ В.П. бил трудно
подвижен, което наложило фирмените работи да движи свидетелят, който работел по
трудово правоотношение (ТПО) в предприятието на ЕТ. Търговецът закупувал и
препродавал дърва за огрев, без да извършва сеч в горите, като в края на м.09.-
началото на м.10.2020г., закупил 20 куб.метра дърва от Община гр.Главиница, които
се намирали в землището на с.Богданци,подотдел 49 „Ф“ (л.14 -л.16 АНД/ТРС) и
било необходимо да бъдат натоварени и транспортирани до базата му в
гр.Главиница, ул****№**.По този повод
помолил св.Б. С. да управлява личния му товарен автомобил ИФА с рег.№СС7270СС, с който да превозят
дървата,като свидетелят се съгласил с условието да използва същия камион за да
превози за себе си договорена с горските служители вършина. П.П., организирайки товаренето на купените дърва, постил в
с.Ножарево св.Т.С.С., с когото се познавали лично и
му е помагал,вкл. финансово за лечението на съпругата му.Уговорили се на
следващия ден св.С. и сина му Ю., да отидат със св.С. и да натоварят
камиона,след което да разтоварят дървата по предназначение. На 02.10.2020г. св.
С. с товарния автомобил на св.П. отишъл до дома на Т. С., където от непълнолетния
му син Т. разбрал, че баща му и по-големият му брат Ю. вече са заминали за
сечището с автомобил на св.П.. Б. С. предложил на непълнолетния Т. да тръгне с
него (с камиона) и да му помогне при товарене на вършината (личната работа на
св.С.), като същият се съгласил и заедно отишли на сечището.Дървата е следвало
да бъдат превозени на два курса, предвид обема им. Първият камион е бил
натоварен и съответно разтоварен до обяд (вж.Превозен билет от 02.10.20г.;
08:30ч.-л.15).
Започнало товаренето на камиона за втория курс,когато актосъставителят М. Д. и св.М.М.
- двамата гл.инспектори в ДИТ-Силистра,извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд в общинската гора, намираща се в землището на с.Богданци,в подотдел 49
„Ф“.Установили,че Т.С.С.извършва трудова
дейност,свързана с товарене на предварително нарязана дървесина на борда на
товарен автомобил „ИФА W 50 L СС“, с рег.№СС7270СС, за което му предоставили да
попълни бланка на декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ.В същата е посочено,че бил
приет на работа на 02.10.20г. и по указания на ЕТ изпълнявал длъжността
„товарач“, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч.; обедна почивка от 12:00ч. до
13:30ч. и договорено възнаграждение на курс в размер на 15.00 лева. В съдебно
заседание на 05.05.2021г. свидетелят посочва, че
възнаграждение от 15.00 лева на курс не е получавал, но го договорили, защото
искал да „си затвори борча“, тъй като св.П.П.много му
помогнал за лечението на жена му, които средства подлежали на връщане при
възможност от негова страна.В хода на изследване на характера на установеното
правоотношение между св.С. и св.П., служителите на ДИТ поканили последния на
22.10.2020г. за представяне на документация и даване на писмени обяснения по
проверката,приключила с Протокол №ПР2028613 (л.10-л.12), каквито са приложени
на л.18-л.20 от АНД /ТРС. В същите е възпроизведена установената от съда
фактическа обстановка.
При тези данни ТРС е приел, че неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ,тъй като установеното
от АНО лице Т.С.С.на 02.10.2020г. да извършва трудова
дейност в полза на търговеца, било ангажирано (наето) от лице,което е нямало
правомощия да наема работници и служители по ТПО в предприятието му.Приел е, че
всички действия и бездействия по повод релевираната деятелност са били
извършени от св.П.П., без съответната представителна
власт, което сочело на липса изобщо на нарушение на чл.62 ал.1 КТ, извършено от
търговеца. Този извод на съда е неправилен, защото няма спор, че дейността
извършвана от св.Т.С.С.е била в интерес на
ЕТ“Главиница Лес- В.П.“, което априори ангажира
правната сфера на последния. Аргумент в тази насока може да бъде взет от
дефинитивната разпоредба на чл.55 ал.1 КСО, защото именно „в чия полза е извършвана
работата“ по хипотеза, предопределя връзката в деловото правоотношение. А по
това, че дървата са били закупени от ЕТ“Главиница Лес - В.П.“ и същите са
натоварени и превозени до неговата именно база в гр.Главиница ул… №.., с цел бъдещата им реализация, няма никакви
колебания по делото, което сочи, че ангажирането (наемането) на свидетеля за
този вид работа ангажира правната сфера на ответния по касация ЕТ, обратно на
извода на ТРС.
Основателно е и възражението на
касатора за недопуснато съществено нарушение на административнонаказателните
производствени правила с връчването на АУАН, а след това и на НП, на св.П.П., а не на вписания като ЕТ В.П., противно на изведения
главен решаващ извод от въззивния съд. Това е така, защото става въпрос за
обективна, безвиновна отговорност на търговеца за
неизпълнение на задължения към държавата (в случая в сегмента на трудовото
законодателство) при осъществяване на деловата му дейност (арг.
чл.83 ал.1 ЗАНН във връзка с чл.412а т.2 КТ). По въпроса, че деянието е
извършено при осъществяване на дейността на ответния ЕТ,респ. в негов интерес, няма
спор. Последното сочи на липса на нарушение на правилата от чл.43 ал.1 ЗАНН
относно реда за връчване на съставения АУАН, с които е обезпечена възможността
на нарушителя да реализира правото си на защита. Безспорно е по делото, че
както АУАН, така и НП, са връчени на св.П.П.по силата
на приложеното пълномощно. В специалния закон няма особени правила за
съставяне, предявяване и връчване на актове и НП,вкл. на упълномощен
представител и не се съдържа забрана същите действия да бъдат извършени на
лице, различно от нарушителя, който в случая е „предприятието на ЕТ“ по разума
на чл.83 ал.1 ЗАНН.Последното,съгласно действащото право,се представлява от законен
представител или упълномощен такъв,вкл. когато се ангажира обективната му
отговорност по реда на чл.83 и следващите от ЗАНН, във връзка с чл.412а и сл. КТ. При препращането от чл.84 ЗАНН и съгласно правилото от чл.180 ал.2 и ал.3 НПК, тази възможност следва да се счита за допустима, разрешена от нормотвореца.В случая,видно от приложеното на л.9 от
АНД/ТРС пълномощно, е предоставена представителна власт на св.П. относно
отношенията на ЕТ с ДИТ-Силистра, макар и изрично да не е записано,че може да
получава АУАН и да подава възражения срещу тях, както и да получава НП.
Процесуалните права (централното от които е правото на защита) на ЕТ са били
упражнени в пълен обем, което допълнително сочи на неправилност на извода на
ТРС за съществено нарушение на административнонаказателните производствени правила
в горния контекст, което може да е съставомерно само
в хипотезата на чл.348 ал.3 т.1 НПК, предвид конкретиката
на случая. Освен това, разпоредбата на чл.403а ал.2 КТ задължава работодателя
писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения,
обекти и работни площадки, както и на други места,на които се полага наемен
труд,които да го представляват пред контролните органи на Инспекцията по труда,
в какъвто смисъл са и предоставените правомощия на упълномощения от ЕТ св.П.П..
По съществото на административнонаказателния
спор - налице ли е било ТПО, съдът не е изразил становище. В този ракурс на
процеса касаторът намира, че била привлекателна идеята да се отменят
наказателни постановления само и единствено на базата на нарушение на
процесуалния ред, но случаят не бил такъв, а ТРС не бил изложил мотиви относно
съставомерността на релевираното деяние по приложения материален закон - чл.62
ал.1 КТ. Независимо от горното, съдът е установил вярно фактите по делото и
тези му установявания са ключови за разрешаване на повдигнатия спор.Трудовият
договор има за предмет престиране на работна сила за по-продължителен
период - за неопределено време или срочно,вкл. еднодневно, но не и за няколко
часа, необходими за двукратното натоварване на камион с нарязани дърва.Договорът
за изработка (услуга), поръчка и др.под. се свързва с постигане на определен
(еднократен) трудов резултат,при което изпълнителят е оперативно самостоятелен.
Основната разлика между тези договори се състои в елементите - работно време;
работно място; задължение за спазване на трудова дисциплина; регламентирани
почивки и отпуски; както и йерархична зависимост на работника при трудовия
договор и организационна независимост на изпълнителя по гражданския (чл.258 и
сл. ЗЗД).
Релевантни към предмета на спора, на терена на касационния
контрол за съответствието на съдебното решение с материалния закон, е
квалификацията на отношенията между ЕТ“Главиница Лес - В.П.“ и св.Т.С.С.. За да бъдат същите определени като трудови следва да е
налице договаряне на основните елементи на трудовия договор от чл.66 ал.1 КТ, а
именно: място и характер на работата; времетраене на работата; продължителност
на работния ден; почивки и отпуски; основно и допълнително трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността и начина на тяхното
изплащане.От анализа на доказателствената съвкупност по делото не се установява
наличието на трудово правоотношение между ЕТ и св.С..Не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и основание
за квалифициране на възникващите въз основа на това отношения като трудови по смисъла на чл.1 ал.2 КТ.Когато страните са
договорили извършването на конкретно определена работа (натоварване и
разтоварване на 20 куб.м. дърва от гората в с.Богданци),което се родее с „постигане
на определен резултат“,за което изпълнителят да получи възнаграждение (без
значение под каква форма), се касае за някакъв вид гражданскоправна
връзка между тях, а не за трудовоправна такава. В
настоящия случай, както правилно е установил и ТРС, не е било уговорено
предоставянето на работната сила на св.С. в условията на продължителност,респ.
на някаква ритмичност или повторяемост на функциите и задълженията за определен
от работодателя период от време; на определено работно място и възнаграждение с
постоянен размер, т.е. липсват нормативните характеристики на трудовия
договор.Напротив, безпротиворечиво е установена уговорка за еднократни
действия, свързани с извършването на конкретна по вид и обем работа, при липса
на йерархична зависимост, а с цел взаимопомощ, което сочи на гражданскоправни отношения (същите по хипотеза са
неформални) между страните, изчерпили се с натоварването на камиона за втория
курс. А щом всичко това е така, то следва, че не се установяват елементите на
трудово правоотношение в контекста на чл.66 ал.1 КТ, както основателно твърди
ответният по касация търговец.
Не подлежи на обсъждане оплакването на
касатора за необоснованост на съдебния акт, в каквато насока са изложените
съображения в жалбата.Не са индивидуализирани нарушения на съдопроизводствените
правила, каквито (служебно) по аргумент от чл.218 ал.1 АПК, също не подлежат на
касационен контрол. При установените по гореописания начин факти и
обстоятелства, съдът е извел, макар и неправилни заключения относно
представителната власт на упълномощения от ЕТ св.П.П.,
верен по своя резултат отменителен краен извод.
ТРС е провел законосъобразно въззивното производство,при съблюдаване на принципите от
чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителката
М. Д. и свидетелят М. М.,чиито показания
е обсъдил, ведно с приетите писмени доказателства.Освен това е изслушал като
свидетели:упълномощеният от ЕТ П.В.П.; извършилият работата Т.С.С.и водачът на товарния автомобил Б. С.,което е позволило
формирането на фактически изводи на широка доказателствена основа.Така
осъществената процесуална дейност,е обезпечила верността на фактическите изводи
на районния съд, обосновали и съответния на тях краен резултат, макар и изведен
по различни от посочените в решението мотиви.Както беше обсъдено в настоящия
акт установените факти и обстоятелства не могат да попаднат под приложената
нормативна регулация от чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 и чл.66 от КТ, което сочи
на отсъствие на нарушение на трудовото законодателство, санкционирано съгласно
чл.414 ал.3 КТ.
В този контекст преценено, неоснователно е
искането на касатора за съдебни разноски, каквито от ответния по касация ЕТ не
са претендирани, поради което и не следва да бъдат
присъждани.Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение
на РС гр.Тутракан е валидно и допустимо.Същото е съответно на закона по своя
резултат и следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221
ал.2 пр.1 АПК, вр. с чл.63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№22/28.02.2022г., постановено по АНД №274 по описа
за 2021 година на Районен съд
гр.Тутракан.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.